Балдево

селище в България
Тази статия е за селото в община Гърмен. За село Росен в Област Пазарджик, старото име на което е Балдево, вижте Росен (Област Пазарджик).

Ба̀лдево е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

Балдево
България
41.6287° с. ш. 23.7685° и. д.
Балдево
Област Благоевград
41.6287° с. ш. 23.7685° и. д.
Балдево
Общи данни
Население166 души[1] (15 март 2024 г.)
20,7 души/km²
Землище8038 km²
Надм. височина598 m
Пощ. код2948
Тел. код07523
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ02381
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС; 2019)

География

редактиране

Село Балдево се намира в планински район – в Западните Родопи, близо до река Места. На 3 km от него се намира минеравен извор Долни бани. В селото се намира рудник Канина за лигнитни каменни въглища.

Край селото има няколко тракийски могили - Пишлюва тумба и Тумбите, както и останки от тракийски селища в местностите Манастира, Колибищата, Костадин и Свети Илия. Край Пишлювата тумба иманяри откриват погребение на тракийски вожд. Намерени са бойна колесница, статуетка на бога Пазител (15 см. фигура с къдрава коса, която е била закована на колесницата), конски бронзови сбруи, железните бандажи на колелата.

В края на XIX и началото на XX век Балдево е изцяло българско село в Неврокопска каза. Църквата „Свети Димитър“ е от 1882 година.[2] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Балдово като село с 52 български къщи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Балдево, лежи на левия бряг на Места; пада на ЮИ от Неврокоп 2 часа. Поминуват със земледелие; земя доста плодовита. Църква „Св. Димитър“ и училище с двайсетина ученика. Училището и църквата са български. 50 къщи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Балдюво брои 325 души, всички българи.[5]

През месец април 1903 г. в сражение с турската войска загиват 58 комити и местни жители. Османската армия извършва тежки издавателства над местното християнско население. Ружа Маркова загива от турски куршум, понесла своето дете. Село Балдево е напълно опожарено. След сражението загиналите са погребани в гробищата на селото. Изчезват 12 фамилии.

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Балдево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост
Общо 188
Българи 112
Турци 0
Цигани 0
Други 0
Не се самоопределят 0
Неотговорили 76

Личности

редактиране
Родени в Балдево
  •   Ангел Георгиев Щурков, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[8]
  •   Илия Онбашиев (1867 - след 1943), български революционер
  •   Никола Ст. Гюрнев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[9]
  •   Тодор Темелков, български революционер от ВМОРО, войвода на балдевската селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Стефан Георгиев (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина, убит в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[11]
  •   Стоян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[12]
  •   Фанчо Алексов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[13]

Вижте също

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 55.
  3. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 10.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 810.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 194.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 165.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 167.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.