Баниски Лом
Ба̀ниски Лом е река в Северна България, област Велико Търново – община Стражица и Област Русе – общини Бяла и Две могили, ляв приток на река Черни Лом, от басейна на Русенски Лом. Дължината ѝ е 56,7 km, която ѝ отрежда 71-во място сред реките на България.
Баниски Лом | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Велико Търново Община Стражица и Област Русе Община Бяла Община Две могили |
Дължина | 56,7 km |
Водосб. басейн | 580,6 km² |
Отток | 1,58 m³/s |
Начало | |
Място | югозападната част на село Сушица, Община Стражица |
Координати | |
Надм. височина | 312 m |
Устие | |
Място | ляв приток на река Черни Лом → Русенски Лом → Дунав → Черно море |
Координати | |
Надм. височина | 97 m |
Река Баниски Лом води началото си от извор-чешма (на 312 m н.в.) в Драгановските височини, разположена в югозападната част на село Сушица, община Стражица. До село Копривец, община Бяла реката протича в широка долина, най-напред на изток, а след село Горски Сеновец на север-североизток. След устието на най-големия си приток река Каяджик (десен) навлиза в широка, но дълбока каньоновидна долина и се влива отлява в река Черни Лом на 97 m н.в. при село Широково, община Две могили.
Площта на водосборния басейн на Баниски Лом е 580,6 km2, което представлява 45,5% от водосборния басейн на река Черни Лом. Има два основни притока, вливащи се нея отдясно – Каяджик и Канара Лом.
Подхранването на Баниски Лом е предимно дъждовно-снежно, с ясно изразен пролетен (март-юни) максимум и лятно-есенен (юли-октомври) минимум на водните количества. Средният годишен отток в устието е 1,58 m3/s.
По течението на реката са разположени 8 села:
Водите на реката се използват основно за напояване – язовир „Баниска“ и множество микроязовири във водосборния ѝ басейн.
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-28. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 176.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 27 – 28.