Банище (община Дебър)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Банище.
Банище или Банища (на македонска литературна норма: Баниште; на албански: Banishta) е село в Северна Македония, в община Дебър.
| Банище Баниште | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Банище | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебър |
| Географска област | Поле |
| Надм. височина | 1422 m |
| Население | 90 души (2002) |
| Пощенски код | 1250 |
| Банище в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Горни Дебър в югозападните склонове на планината Дешат.
История редактиране
Етимологията на Банище е от „баня“ с топонимична наставка и е много често срещана.[1]
В поменика на манастира Матка селото е споменато като Баница, а в Бигорския поменик като Банище.[1]
Първият писмен източник за Банище е обширният преброителен дефтер № 508 од 1467 година, в който селото е споменато като хас на субашията Ахмед бег, син на Борма, във вилаета Горни Дебър. Според преброяването от 1519 година населението на селото е християнско, а според платените данъци населението се занимава със земеделие и скотовъдство. В преброяването от 1583 година има четири мюсюлмански семейства. Горният и Долният хамам в Банище са от края на XVIII век.[2]
В XIX век Банище е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Баница е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 194 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Банища има 300 жители българи християни.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Банища има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
В 1910 година вестник „Дебърски глас“ пише:
| „ | Селото Банища е смесено от българи и арнаути. Постепенно българите от страх напущат родните си пепелища, а арнаутите все се умножават, като заграбват насила имотите на българите. Не ще се мине, може би, дълго време и това село ще бъде завзето от албанците, както е станало с много други села в Дебърско.[6] | “ |
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Банища има 30 български екзархийски и 5 албански мюсюлмански къщи.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година осемнадесет души от Банище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия. Според преброяването от 2002 година селото има 90 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 10 |
| албанци | 80 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Банище
Ангел Алексиев (1881 - 1903), български революционер от ВМОРО
Воислав Илич (1916 – 1988), професор и поет от Социалистическа република Македония- Мойсо Арсов (1881 – ?), български революционер от ВМОК, македоно-одрински опълченец[10]
- Никола Трифонов Антонов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, студент инженер, щаб на 1 дебърска дружина[11], подпоручик в 4-ти опълченски полк през Първата световна война[12]
- Трифон Ангелов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Трата рота на Първа дебърска дружина[13]
- Тръпко Филипов (1874 - ?), завършил медицина в Лозанския университет в 1904 година[14]
- Христо Ангелов (1890 – 1974), български просветен деец, комунист
Бележки редактиране
- ↑ а б Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 129. (на сръбски)
- ↑ Стари дебарски бањи // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-08-20. Посетен на 20 август 2017.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 52, 27 март 1910, стр. 4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 56.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 87.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.