Башар ал-Асад

президент на Сирия
(пренасочване от Башар Асад)

Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад (на арабски: بشار حافظ الأسد) е сирийски политик, 19-ти президент на Сирия от 17 юли 2000 г. Освен това той е главнокомандващ на сирийските въоръжени сили и генерален секретар на централното командване на Арабската социалистическа партия Баас, която номинално изповядва необаасистка идеология. Неговият баща и предшественик е генерал Хафез ал-Асад, чието президентство през 1971–2000 г. бележи трансформацията на Сирия от република в де факто династична диктатура, строго контролирана от доминирания от алавитите елит, съставен от въоръжените сили и Мухабарат (тайни служби), лоялни към семейство Ал-Асад.

Башар ал-Асад
بشار الأسد
президент на Сирия
Асад през 2018 г.
Роден
РелигияИслям (Алавити)
Учил вДамаскски университет
Хомска военна академия
Политика
ПартияСирийска Баас партия
19-и президент на Сирия
от 17 юли 2000 г.
Военна служба
ЗваниеМаршал
Години1988 – настояще
Служил на Сирия
Войсково поделениеРепубликанска гвардия
ВойниГражданска война в Сирия
Семейство
БащаХафез ал-Асад
МайкаАниса Махлуф
Братя/сестриБасил, Маджид, Махер, Бушра
СъпругаАсма Ахрас
ДецаХафез, Зейна, Карим
Подпис
Уебсайт
Башар ал-Асад в Общомедия

Роден и израснал в Дамаск, Башар завършва Факултета по медицина на Дамаския университет през 1988 г. и започва работа като лекар в сирийската армия. Четири години по-късно прави следдипломна специализация в Болница „Уестърн Ай“ в Лондон в сферата на офталмологията. През 1994 г., след като по-големият му брат Басел загива в автомобилна катастрофа, той е призован в Сирия, за да поеме ролята на наследник. Влиза във военната академия, поемайки отговорността за сирийската окупация на Ливан през 1998 г. На 17 юли 2000 г. става президент на Сирия, наследявайки баща си Хафез, починал на 10 юни. Поредица от репресии през 2001–2002 г. слагат край на Дамаската пролет – период на културен и политически активизъм, белязан от призиви за прозрачност и демокрация. Въпреки че Башар наследява структурите на властта и култа към личността, подхранвани от Хафез ал-Асад, му липсва лоялността, получена от баща му, което води до нарастващо недоволство срещу неговото управление. В резултат на това много членове на старата гвардия подават оставка или са прочистени, и вътрешният кръг са замененя от твърди лоялисти от алавитските кланове. Ранните програми за икономическа либерализация на Башар ал-Асад влошават неравенствата и централизират социално-политическата власт на дамаския елит, лоялен към семейство Асад, отчуждавайки сирийските селяни, градските работнически класи, бизнесмените, индустриалците и хората от някогашните традиционни бастиони на Баас. Кедровата революция в Ливан през февруари 2005 г., предизвикана от убийството на ливанския министър-председател Рафик Харири, принуждава Башар ал-Асад да прекрати сирийската окупация на Ливан.

Режимът на Асад е силно персонализирана диктатура,[1][2][3][4][5][6] която управлява Сирия като тоталитарна полицейска държава.[7][8][9][10] Управлението му се характеризира с множество нарушения на правата на човека и тежки политически репресии. Докато правителството на Асад се описва като светско, различни политолози и наблюдатели отбелязват, че режимът му използва фракционисткото напрежение в страната. Първото десетилетие на властта му е белязано от интензивна цензура, бързи екзекуции, насилствени изчезвания, дискриминация на етническите малцинства и широко наблюдение от тайната полиция на Баас. Съединените щати, Европейският съюз и по-голямата част от Арабската лига призовават за оставката на Асад от президентския пост през 2011 г., след като той нарежда насилствено потушаване на протестиращите от Арабската пролет по време на събитията от Сирийската революция, което води до гражданската война в Сирия. Гражданската война убива около 580 хиляди души, от които минимум 306 хил. смъртни случая са цивилни, като проасадските сили причиняват повече от 90% от смъртните случаи сред цивилни.[11] Войната също така принудително разселва 14 милиона сирийци, с над 7 милиона бежанци, причинявайки най-голямата бежанска криза в света. Допълнителни 154 хил. цивилни насилствено изчезват или са подложени на произволни арести; има над 135 хиляди души измъчвани, затворени или мъртви в правителствени центрове за задържане към 2023 г.[12][13]

Извършването от режима на Асад на множество военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на гражданската война води до международно осъждане и изолация.[14][15][16][17][18] Смята се, че сирийските военни са извършили над 300 химически атаки, като разследванията на ООН потвърждават най-малко девет химически атаки, извършени от проасадски сили. Най-смъртоносният инцидент е химическата атака в Гута на 21 август 2013 г., която причинява смъртта на 1100–1500 цивилни. През декември 2013 г. Върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай заявява, че констатациите от разследване на ООН замесват Асад във военни престъпления. Разследванията на Съвместния механизъм за разследване на ОЗХО-ООН и IIT на ОЗХО-ООН стигат до заключението, че правителството на Асад е отговорно съответно за атаката със зарин срещу Хан Шейхун през 2017 г. и химическата атака в Дума през 2018 г.[19][20][21][22][23][24] През юни 2014 г. американският сирийски проект за отговорност включва Асад в списък с обвинения във военни престъпления на правителствени служители и го изпраща до Международния наказателен съд. През 2023 г. Канада и Нидерландия завеждат съвместно дело в Международния съд, обвинявайки правителството на Асад в нарушаване на Конвенцията на ООН срещу изтезанията.[25][26][27][28][29] На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.[30] Асад категорично отхвърля твърденията за тези обвинения и обвинява чужди държави, особено ръководената от Америка намеса в Сирия, в опит за смяна на режима.[31]

Във вътрешната политика Асад е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическото неравенство и корупцията. Във външната политика той е отявлен критик на политиката на САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Турция. В политическо и икономическо отношение Сирия не се е променила много от 2000 г. насам. Веднага след взимането на властта Асад трябва да предприеме реформи свързани с неколкократни освобождавания на стотици политически затворници поради обществено недоволство и дебати.

Счита се, че до юли 2012 г. Асад е успял да скрие за себе си и семейството си над 1,5 млрд, долара, основно в Русия, Хонг Конг и офшорни зони, за да разпредели риска от разкриването на богатството му.

Ранни години, семейство и образование

редактиране
 
Хафез ал-Асад, баща на Башар и президент на Сирия от 1971 до 2000 г.

Башар ал-Асад е роден на 11 септември 1965 г. в сирийската столица Дамаск като втори син и трето дете на Аниса Махлуф и Хафез ал-Асад.[32] „Ал-Асад“ на арабски език означава „лъвът“. Дядото на Асад по бащина линия, Али Сюлейман ал-Асад, успява да промени статута си от селянин на второстепенен лидер и за да отрази това, през 1927 г. той променя фамилното си име от „Ал-Вахш“ (което означава „Дивак“) на „Ал-Асад".[33]

Бащата на Асад, Хафез, е роден в обедняло селско семейство с алавитски произход и се издига в редиците на партията Баас, за да поеме контрола над сирийския клон на партията в Корективното движение, което завършва с издигането му до президент на страната.[34] Хафез насърчава своите поддръжници в партията Баас, много от които също са с алавитски произход.[32][35] След революцията силните алавити са назначени, докато сунитите, друзите и исмаилите са отстранени от армията и партията Баас.[36] 30-годишното военно управление на Хафез ал-Асад става свидетел на трансформацията на Сирия в династична диктатура. Новата политическа система е водена от елитите на партията Баас, доминирани от алавитите, които са силно лоялни към семейство Асад и контролират армията, силите за сигурност и тайната полиция.[37][38]

По-младият Асад има пет братя и сестри, трима от които умират. Сестра му Бушра умира като бебе.[39] Малко се знае за най-малкият му брат Мажд, освен че е с интелектуална недостатъчност[40] и че умира през 2009 г. след дълго боледуване.[41]

За разлика от братята си Басел и Махер и втората си сестра, също на име Бушра, Башар е тих, сдържан и не се интересува от политика и от армия[42].[43] Съобщава се, че децата на Асад рядко са виждали баща си,[44] а Башар по-късно заявява, че е влизал в кабинета на баща си само веднъж, докато е бил президент.[45] Описван е като мек[46] и според негов приятел от университета е бил плах, избягвал е визуален контакт и е говорел тихо.[47]

Асад получава основното и средното си образование в арабско-френското училище „Ал-Хурия“ в Дамаск.[32] През 1982 г. завършва гимназия и след това учи медицина в Дамаския университет.[48]

Кариера като лекар и издигане на власт

редактиране

През 1988 г. Асад завършва медицина и започва работа като военен лекар във военната болница „Тишрин“ в покрайнините на Дамаск.[49][50] Четири години по-късно се установява в Лондон, за да започне следдипломната си специализация по офталмология в Болница „Уестърн Ай".[51] По време на престоя си там е описван като „страхотен ИТ специалист“.[52] Има малко политически стремежи[53] и баща му подготвя по-големия му брат Басел за бъдещ президент.[54] Той обаче загива при автомобилна катастрофа през 1994 г. и Башар е призован в сирийската армия малко след това. Държавната пропаганда скоро започва да издига публичния образ на Башар като „надеждата на масите“, за да го подготви като следващия патриарх, отговарящ за Сирия, който да продължи управлението на династията Асад.[55][56]

Скоро след смъртта на Басел Хафез ал-Асад решава да направи Башар новия наследник.[57] През следващите шест години и половина, до смъртта си през 2000 г., Хафез подготвя Башар да поеме властта. Генерал Бахджат Сюлейман, офицер от отбранителните роти, е натоварен с надзора на подготовката за плавен преход,[58][59] който е извършен на три нива. Първо е изградена подкрепа за Башар в армията и в апарата за сигурност. Второ, образът на Башар е утвърден сред обществото. И накрая, Башар е запознат с механизмите на управление на държавата.[60]

За да утвърди своите акредитиви в армията, Башар влиза във военната академия в Хомс през 1994 г. и е издигнат в йерархията, за да стане полковник от елитната Сирийска републиканска гвардия през януари 1999 г.[61][62] За да се създаде мощна база за Башар в армията, старите дивизионни командири са изтласкани в пенсия, а нови, млади офицери от алавитите, които му са лоялни, заемат техните места.[63]

През 1998 г. Башар поема отговорността за ливанското досие на Сирия, което от 1970 г. се управлява от вицепрезидента Абдул Халим Кадам, който дотогава е потенциален претендент за президент.[63] Поемайки отговорността за сирийските дела в Ливан, Башар успява да изтласка Кадам настрана и да установи своя собствена властова база в Ливан.[64] През същата година, след лека консултация с ливански политици, Башар назначава Емил Лахуд, негов верен съюзник, за президент на Ливан и избутва бившия ливански премиер Рафик Харири настрана, като не поставя политическата си тежест зад номинирането му за министър-председател.[65] За да отслаби още повече стария сирийски ред в Ливан, Башар заменя дългогодишния де факто сирийски върховен комисар на Ливан Гази Канаан с Рустум Газали.

Паралелно с военната си кариера Башар се занимава с обществени дела. Той получава широки правомощия и става шеф на бюрото за приемане на граждански жалби и апели и води кампания срещу корупцията. В резултат на тази кампания много от потенциалните съперници на Башар за президент са изправени на съд за корупция.[66] Башар също става президент на Сирийското компютърно общество и помага за въвеждането на Интернет в Сирия, което подпомага имиджа му на модернизатор и реформатор. Баасистки лоялни привърженици в партията, военните и алавитската фракция го подкрепят, което му позволява да стане наследник на баща си.[67]

Президент на Сирия

редактиране

Преди гражданската война: 2000 – 2011 г.

редактиране
 
Тогавашният министър на отбраната Мустафа Тлас заедно с Башар ал-Асад, 1 август 2000 г. Тлас и синът му Манаф Тлас по-късно дезертират след Сирийската революция.

След смъртта на Хафез ал-Асад на 10 юни 2000 г. Конституцията на Сирия е изменена. Изискването за минимална възраст за президентството е намалено от 40 на 34 години, каквато е възрастта на Башар по това време.[68] Той се състезава като единствен кандидат и впоследствие е потвърден като президент на 10 юли 2000 г. с 97,29% подкрепа.[69] В съответствие с ролята си на президент на Сирия той също е назначен за главнокомандващ на сирийските въоръжени сили и регионален секретар на партията Баас.[70] Оттогава се провеждат редовни избори на всеки седем години, които Асад печели с преобладаващо мнозинство от гласовете. Изборите единодушно се смятат от независими наблюдатели за фиктивен процес и са бойкотирани от опозицията.[71][72][73][74][75][76][77] Последните избори от 2014 г. и от 2021 г. са проведени само в райони, контролирани от сирийското правителство по време на продължаващата гражданска война в страната и са осъдени от ООН.[78][79][80]

Дамаска пролет

редактиране

Веднага след като Башар встъпва в длъжност, реформаторско движение, известно като Дамаска пролет, ръководено от писатели, интелектуалци, дисиденти, културни активисти и др., прави предпазлив напредък, което води до затварянето на затвора Мезех и обявяването на широкомащабна амнистия, освобождаваща стотици на политически затворници, свързани с Мюсюлманско братство.[81] Репресиите по сигурността обаче започват отново през годината, превръщайки я в Дамаска зима.[82][83] Стотици интелектуалци са арестувани, набелязани, заточени или изпратени в затвора и извънредното положение е продължено. Ранните отстъпки са отменени, за да се затегне авторитарният контрол, цензурата е засилена и движението „Дамаска пролет“ забранено под претекст за национално единство и стабилност. Политиката на режима на социална пазарна икономика се превръща в символ на корупцията, тъй като лоялните привърженици на Асад стават единствените облагодетелствани от нея.[84][85][86][87] Няколко дискусионни форума са затворени и много интелектуалци са отвлечени от тайните служби, за да бъдат измъчвани и убити. Много анализатори смятат, че първоначалните обещания за отваряне са били част от правителствена стратегия за откриване на сирийците, които не подкрепят новото ръководство.[83]

По време на държавното посещение на британския министър-председател Тони Блеър в Сирия през октомври 2001 г. Башар публично осъжда нахлуването на Съединените щати в Афганистан на съвместна пресконференция, заявявайки: „Не можем да приемем това, което виждаме всеки ден на нашите телевизионни екрани – убийството на невинни цивилни. Има стотици умиращи всеки ден." Асад също хвали палестинските въоръжени групировки като „борци за свобода“ и критикува Израел и Западния свят по време на конференцията. Впоследствие британски официални лица описват политическите възгледи на Асад като по-умиротворяващи в частната сфера, твърдейки, че той критикува атаките от 11 септември и приема легитимността на държавата Израел.[88]

 
Асад през 2004 г.

По време на войната срещу тероризма Асад играе реална политика със Съединените щати, като понякога сътрудничи, а друг път се сблъсква с американското правителство. Мрежите от затвори в Сирия са основно място за извънредно предаване от ЦРУ на заподозрени от Ал Кайда, които са разпитвани в сирийските затвори.[89][90] Скоро след като Асад поема властта, той прави връзката на Сирия с Хизбула и нейните покровители в Техеран в централен компонент на своята доктрина за сигурността,[91] а във външната си политика възприема войнствена позиция спрямо САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Турция.[92] По време на иракския бунт срещу американската окупация сирийското разузнаване обучава бойци на Ал Кайда, превръщайки Сирия в транзитен център за джихадисти, пътуващи към Ирак. Впоследствие AQI се развива в групировката Ислямска държава, която изпраяща свои бойци от Ирак, за да се присъединят към гражданската война в Сирия.[93][94]

Убийство на Рафик Харири и Кедрова революция

редактиране
 
Местопрестъплението в Бейрут, където Харири и още 21 души са убити при терористична атака през февруари 2005 г. Районът е отцепен за провеждане на международно разследване.

На 14 февруари 2005 г. Рафик Харири, бивш министър-председател на Ливан, е убит при масивна експлозия на камион-бомба в Бейрут заедно с 22 души. Сп. „Крисчън Сайънс Монитор“ съобщава, че „Сирия е широко обвинена за убийството на Харири. В месеците, довели до убийството, отношенията между Харири и сирийския президент Башар ал-Асад рязко се сриват в атмосфера на заплахи и сплашване“.[95] Башар издига зет си Асеф Шаукат – ключова фигура, заподозряна в организирането на терористичната атака, като началник на дирекцията на сирийското военно разузнаване веднага след смъртта на Харири.[96]

 
Протестиращите излизат по улиците по време на Интифадата за независимост на Ливан, известна още като Кедрова революция

Убийствата предизвикват огромен шум, предизвиквайки интифада в Ливан и стотици хиляди протестиращи се изсипват по улиците, за да поискат пълно изтегляне на сирийските военни сили. След нарастващия международен натиск, който призовава Сирия да изпълни Резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН, Башар ал-Асад обявява на 5 март, че ще нареди напускането на сирийските войници. На 14 март 2005 г. повече от милион ливански протестиращи – мюсюлмани, християни, друзи демонстрират в Бейрут, отбелязвайки месечната годишнина от убийството на Харири. Резолюция 1595 на ООН, приета на 7 април, изпраща международна комисия за разследване на убийството на Харири. До 5 май 2005 г. ООН официално потвърждава пълното напускане на всички сирийски войници, слагайки край на 29-годишната военна окупация. Въстанията, които се случват през тези месеци, стават известни като Интифада за независимост на Ливан или „Кедрова революция.[97]

Докладът на разследващата комисия на ООН, публикуван на 20 октомври 2005 г., разкрива, че високопоставени членове на сирийското разузнаване и сем. Асад пряко са ръководили убийството.[98][99][100] Би Би Си съобщава през декември 2005 г., че Дамаск категорично отрича да е замесен в колата бомба, която убива Харири през февруари.[101]

На 27 май 2007 г. Асад е одобрен за нов 7–годишен мандат на референдум за неговото президентство, с 97,6% от гласовете в подкрепа на продължаващото му лидерство.[102][103][104] Опозиционните партии не са допуснати в страната и Асад е единственият кандидат на референдума.[105] Опозиционните партии в Сирия под егидата на Дамаската декларация заклеймяват изборите като нелегитимни и като част от стратегията на режима за поддържане на „тоталитарната система“.[106][107] Изборите в Сирия са официално определени като събитие за подновяване на клетвата за вярност към Асад и гласуването се налага като задължително задължение за всеки гражданин. Обявяването на резултатите е последвано от проправителствени митинги, проведени в цялата страна, възхваляващи режима, в които гражданите декларират своята преданост към президента и празнуват добродетелите на династията Асад.[108][109][110]

Сирия започва да разработва тайна програма за ядрени оръжия с помощта на Северна Корея през 2000-те години, но нейният предполагаем ядрен реактор е унищожен от израелските военновъздушни сили по време на операцията „Отвъд кутията“ (Outside the Box) през септември 2007 г.[111][112]

По време на сирийската гражданска война

редактиране

2011 – 2015 г.

редактиране
 
Демонстрации срещу Асад в Дума, 8 април 2011 г.

Протестите в Сирия започват на 26 януари 2011 г. след протестите от Арабската пролет, които призоват за политически реформи и възстановяване на гражданските права, както и за прекратяване на извънредното положение в сила от 1963 г.[113] Опит за „ден на гнева“ е определен за 4–5 февруари, но завършва безпроблемно.[114] Протестите на 18-19 март са най-големите в Сирия от десетилетия и сирийските власти отговарят с насилие срещу протестиращите.[115] В първия си публичен отговор на протестите, даден на 30 март 2011 г., Асад обвинява безредиците за конспирации и обвинява сирийската опозиция и протестиращите в бунтовен смут, следвайки партийната линия на представяне на баасистката държава като жертва на международен сюжет. Той също така осмива движението на Арабската пролет и описва участниците в протестите като микроби и петоколонисти.[116][117][118]

 
Демонстрация в подкрепа на Асад в крайбрежния град Латакия, населен с мнозинство от алавити, 20 юни 2011 г.

САЩ налагат ограничени санкции срещу правителството на Асад през април 2011 г., последвани от изпълнителна заповед на Барак Обама от 18 май 2011 г., насочена конкретно към Башар ал-Асад и шестима други висши служители.[119][120][121] На 23 май 2011 г. външните министри на ЕС се съгласяват на среща в Брюксел да добавят Асад и девет други длъжностни лица към списък, засегнат от забрани за пътуване и замразяване на активи.[122] На 24 май 2011 г. Канада налага санкции на сирийски лидери, включително Асад.[123]

На 20 юни, в отговор на исканията на протестиращите и международния натиск, Асад обещава национален диалог, включващ движение към реформи, нови парламентарни избори и по-големи свободи. Той също така призовава бежанците да се върнат у дома от Турция, като същевременно им гарантира амнистия и обвинява за всички безредици малък брой саботьори.[124] През юли 2011 г. държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън казва, че Асад е изгубил легитимността си като президент.[125] На 18 август 2011 г. Барак Обама излиза с писмено изявление, в което призовава Асад да се оттегли.[126][127][128] През август е нападнат карикатуристът Али Ферзат – критик на правителството на Асад. Роднините му казват пред медиите, че нападателите са заплашили да счупят костите му като предупреждение да спре да рисува карикатури на държавни служители, особено на Асад. Фарзат е настанен в болница с фрактури на двете ръце и травма на главата.[129][130]

Стотици хиляди протестиращи срещу Асад парадират със сирийското знаме и викат лозунга на Арабската пролет Ash-shab yurid isqat an-nizam („Хората искат да свалят режима!“) на пл. „Аси“ по време на обсадата на Хама, 22 юли 2011 г.

От октомври 2011 г. Русия, като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, многократно налага вето на спонсорирани от Запада проекторезолюции в Съвета за сигурност на ООН, които биха оставили отворена възможността за санкции на ООН или дори военна намеса срещу правителството на Асад.[131][132][133]

До края на януари 2012 г. Ройтерс съобщава, че над 5000 цивилни и протестиращи (включително въоръжени екстремисти) са били убити от сирийската армия, агенти по сигурността и милиция (Шабиха), докато 1100 души са били убити от терористични въоръжени сили.[134]

На 10 януари 2012 г. Асад изнася реч, в която заявява, че въстанието е било организирано от чужди държави, и обявява, че победата е близо. Той също така казва, че Арабската лига, отстранявайки Сирия, разкрива, че вече не е арабска. Въпреки това Асад също така казва, че страната няма да затвори врати за решение, постигнато с посредничеството на арабите, ако се зачита националният суверенитет, и че през март може да се проведе референдум за нова конституция.[135]

 
Унищожено превозно средство на опустошена улица в Халеб, 6 октомври 2012 г.

На 27 февруари 2012 г. Сирия заявява, че предложението за изготвяне на нова конституция е получило 90% подкрепа по време на съответния референдум. Референдумът въвежда ограничение от 14 г. кумулативен мандат за президента на Сирия. Той е обявен за безсмислен от чужди държави, включително САЩ и Турция; ЕС обявява нови санкции срещу ключови фигури от режима.[136] През юли 2012 г. руският външен министър Сергей Лавров осъжда западните сили за това, което според него представлява изнудване, което провокира гражданската война в Сирия.[137] На 15 юли 2012 г. Международният комитет на Червения кръст обявява, че Сирия е в състояние на гражданска война[138], тъй като броят на жертвите в цялата страна за всички страни се съобщава, че е близо 20 хиляди.[139]

На 6 януари 2013 г. Асад, в първата си голяма реч от юни насам, казва, че конфликтът в страната му се дължи на врагове извън Сирия, които ще отидат в ада и че ще им бъде даден урок. Въпреки това той казва, че все още е отворен за политическо решение, като казва, че неуспешните опити за решение „не означават, че не се интересуваме от политическо решение".[140][141] През юли 2014 г. Асад подновяв третия си президентски мандат след процес на гласуване, проведен на прорежимни територии, което е бойкотирано от опозицията и осъдено от ООН.[142][143][144] Според Джошуа Ландис „Той (Асад) ще каже: „Аз съм държавата, аз съм Сирия и ако Западът иска достъп до сирийците, те трябва да минат през мен.““[143]

След падането на четири военни бази през септември 2014 г.,[145] които са последните опорни пунктове на правителството в Мухафаза Ар-Ракка, Асад получава значителни критики от своята алавитска база за подкрепа.[146] Това включва забележки, направени от Дурайд ал-Асад, братовчед на Башар ал-Асад, с искане за оставката на сирийския министър на отбраната Фахд Джасем ал-Фрейдж след клането от Ислямска държава на стотици правителствени войници, пленени след победата на ИД при Авиобаза Табка.[147] Това скоро е последвано от протести на алавитите в Хомс с искане за оставката на губернатора[148] и уволнението на братовчеда на Асад Хафез Махлуф от поста му по сигурността, което води до последващото му изгнание в Беларус.[149] Нарастващото недоволство към Асад сред алавитите е подхранвано от непропорционалния брой войници, убити в битките, произхождащи от алавитските райони,[150] усещането, че режимът на Асад ги е изоставил,[151] както и провалящата се икономическа ситуация.[152] Фигури, близки до Асад, започват да изразяват опасения относно вероятността за оцеляването му.[145]

През 2015 г. няколко членове на семейство Асад загиват в Латакия при неизяснени обстоятелства.[153] На 14 март влиятелен братовчед на Асад и основател на лоялните към правителството градски милиции, Мохамед Туфик ал-Асад, е убит с пет куршума в главата в спор за влияние в Кардаха – родния дом на семейство Асад.[154] През април 2015 г. Асад нарежда ареста на своя братовчед Мунтер ал-Асад в Алзира, Латакия.[155] Все още не е ясно дали арестът е заради действителни престъпления.[156]

 
Плакат на Башар ал-Асад на контролно-пропускателен пункт в покрайнините на Дамаск

След поредица от поражения на правителството в Северна и Южна Сирия, анализатори отбелязват нарастващата нестабилност на правителството, съчетана с продължаваща отслабваща подкрепа за правителството на Асад сред основната му алавитска база за подкрепа,[157] и че има нарастващи съобщения за роднини на Асад, алавити и бизнесмени, бягащи от Дамаск за Латакия и чужди страни.[158][159] Ръководителят на разузнаването Али Мамлюк е поставен под домашен арест през април и е обвинен в заговор с чичото на Асад в изгнание Рифат ал-Асад да смени Башар като президент.[160] Други високопоставени смъртни случаи включват командирите на Четвърта бронетанкова дивизия, военната авиобаза Бели, специалните части на армията и на Първа бронетанкова дивизия, като погрешно въздушно нападение по време на офанзивата в Палмира убива двама офицери, за които се твърди, че са свързани с Асад.[161]

От руската намеса 2015 г. до момента

редактиране
 
Асад поздравява руския президент Владимир Путин, 21 октомври 2015 г.

На 4 септември 2015 г., когато перспективите за оцеляването на Асад изглеждат мрачни, руският президент Владимир Путин казва, че Русия предоставя на правителството на Асад достатъчно сериозна помощ: както с логистична, така и с военна подкрепа.[162][163][164] Малко след началото на пряката военна намеса на Русия на 30 септември 2015 г. по официално искане на сирийското правителство, Путин заявява, че военната операция е била старателно подготвена предварително и определя целта на Русия в Сирия като „стабилизиране на законната власт в Сирия и създаване на условията за политически компромис“.[165] Намесата на Путин спасява режима на Асад в момент, когато той е на ръба на задаващия се крах. Той също така позволява на Москва да постигне своите ключови геостратегически цели като пълен контрол над сирийското въздушно пространство, военноморски бази, които предоставят постоянен военен обхват в Източното Средиземноморие и по-лесен достъп за намеса в Либия.[164]

 
Башар ал-Асад се среща с върховния лидер на Иран Али Хаменеи, 25 февруари 2019 г.

През ноември 2015 г. Асад повтаря, че дипломатическият процес за прекратяване на гражданската война в страната не може да започне, докато тя е окупирана от терористи, въпреки че според BBC News не е ясно дали има предвид само Ислямска държава или също подкрепяните от Запада бунтовници.[166] На 22 ноември Асад казва, че в рамките на два месеца от своята въздушна кампания Русия е постигнала повече в борбата си срещу ИДИЛ, отколкото водената от САЩ коалиция е постигнала за една година.[167] В интервю за Чешката телевизия на 1 декември той казва, че лидерите, които искат оставката му, не го интересуват, тъй като никой не ги приема на сериозно, защото са „плитки“ и са контролирани от САЩ.[168][169] В края на декември 2015 г. високопоставени американски служители признават насаме, че Русия е постигнала основната си цел за стабилизиране на Сирия и при сравнително ниски разходи може да поддържа операцията на това ниво за години напред.[170]

 
Асад с руския министър на отбраната Сергей Шойгу, 9 септември 2017 г.

През декември 2015 г. Путин заявява, че Русия подкрепя силите на Асад и е готова да подкрепи бунтовниците против Асад в съвместна битка срещу Ислямска държава.[171]

На 22 януари 2016 г. в. „Файненшъл Таймс“, цитирайки анонимни старши служители на западното разузнаване, твърди, че руският генерал Игор Сергун, директорът на ГРУ – Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, малко преди внезапната му смърт на 3 януари 2016 г., е изпратен в Дамаск със съобщение от Владимир Путин, в което се иска президентът Асад да се оттегли.[172] Информацията на вестника е отречена от говорителя на Путин.[173]

През декември 2016 г. е съобщено, че силите на Асад са си върнали половината от контролирания от бунтовниците Халеб, слагайки край на 6-годишната безизходица в града.[174] На 15 декември, когато е съобщено, че правителствените сили са на ръба да си върнат целия Халеб – повратна точка в гражданската война, а Асад празнува освобождението на града и заявява: „Историята се пише от всеки сирийски гражданин“.[175]

 
Башар ал-Асад се среща с представителя на Иран по сирийските въпроси Али Акбар Велаяти, 6 май 2016 г.

След избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ приоритетът на САЩ по отношение на Асад е различен от приоритета на администрацията на Обама, а през март 2017 г. американският посланик в ООН Ники Хейли заявява, че САЩ вече не са фокусирани върху това да измъкнат Асад,[176] но тази позиция се променя след химическата атака в Хан Шейхун през 2017 г.[177] След ракетните удари по сирийска въздушна база по заповед на президента Тръмп, говорителят на Асад описва поведението на САЩ като „несправедлива и арогантна агресия" и заявява, че ракетните удари не променят дълбоката политика на сирийското правителство.[178] Президентът Асад също казва пред Агенция Франс Прес, че сирийската армия се е отказала от всичките си химически оръжия през 2013 г. и не би ги използвала, ако все още има такива, и заяви, че химическата атака е „100 процента измислица“, използвана за оправдание американски въздушен удар.[179] През юни 2017 г. руският президент Путин казва, че „Асад не е използвал [химическите оръжия]“ и че химическата атака е „извършена от хора, които искат да го обвинят за това“.[180] ООН и международните инспектори за химически оръжия от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) установяват, че атаката е дело на режима на Асад.[181]

На 7 ноември 2017 г. сирийското правителство обявява, че е подписало Парижкото споразумение за климата.[182] През май 2018 г. Асад признава независимостта на окупираните от Русия сепаратистки републики Абхазия и Южна Осетия в Грузия, което води до ответна реакция от страна на Европейския съюз, Съединените щати, Канада и други страни.[183][184][185] На 30 август 2020 г. е сформирано първото правителство на Хюсеин Арнус, което включва нов Министерски съвет.[186]

На президентските избори през 2021 г., проведени на 26 май, Асад осигурява своя четвърти 7-годишен мандат; като печели 95,2% от избираемите гласове. Изборите са бойкотирани от опозицията и Сирийските демократични сили; на бежанците и вътрешно разселените граждани е отнето правото да гласуват; позволявайки само на 38% от сирийците да участват в процеса. Независими международни наблюдатели, както и представители на западни държави определят изборите като фарс. ООН осъжда изборите за пряко нарушаване на Резолюция 2254 и обявява, че „няма мандат".[187][188][189][190][191]

На 10 август 2021 г. е сформирано второто правителство на Хюсеин Арнус.[192] При Асад Сирия става силен поддръжник на руското нападение в Украйна през 2022 г. и е една от петте страни, които се противопоставят на резолюцията на Общото събрание на ООН, заклеймяваща това, която призовава Русия да изтегли войските си. Три дни преди атаката външният министър Фейсал Мекдад е изпратен в Москва, за да потвърди признаването от страна на Сирия на сепаратистки републики Донецк и Луганск. Ден след атаката Башар ал-Асад я хвали като „корекция на историята и възстановяване на баланса в глобалния ред след разпадането на Съветския съюз“ в телефонен разговор с Владимир Путин.[193][194][195] Сирия става първата страна след Русия, която официално признава независимостта и суверенитета на двата отцепнически региона през юни 2022 г.[196][197][198]

 
Асад с иранския президент Ебрахим Раиси в Дамаск, 3 май 2023 г.

На 12-ата годишнина от началото на протестите на Сирийската революция Башар ал-Асад провежда среща с Владимир Путин по време на официално посещение в Русия. В телевизионно предаване с Путин Асад защитава специалната военна операция на Русия като война срещу неонацистите и бандеровците от Украйна.[199][200] Той признава руската анексия на четири украински области и ратифицира новите руски граници, твърдейки, че териториите са исторически руски. Асад също призовава Русия да разшири военното си присъствие в Сирия чрез създаване на нови бази и разполагане на повече бази на земята, което прави военната й роля постоянна.[201][202][203][203]

През март 2023 г. той посещава Обединените арабски емирства и се среща с президента на ОАЕ Мохамед ибн Заид ал-Нахаян.[204] През май 2023 г. присъства на срещата на върха на Арабската лига в Джеда, Саудитска Арабия, където е посрещнат от саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман.[205] През септември 2023 г. присъства на церемонията по откриването на Азиатските игри в Ханджоу и се среща с китайския президент Си Дзинпин.[206] Те обявяват установяването на стратегическо партньорство между Китай и Сирия.[207]

Икономика

редактиране

Икономическата либерализация на Сирия е ограничена като индустрията на страната е под контрола на правителството. Все пак навлизат частни банки и петролни компании в страната. Нуждата от диверсификация на икономиката на страната е особено важна поради прогнозите, че от износител, Сирия ще се превърне във вносител на петрол през 2015 г. Нуждата от развитие на икономиката в различни сектори е от особено значение поради нарастващото население с прогноза за 2050 г. от 34 милиона души. От огромна важност са преговорите с ЕС за свободна търговия.

Противоречия

редактиране

Корупция

редактиране

В началото на сирийската революция корупцията в Сирия е ендемична и страната е класирана на 129-о място в Индекса за възприятие на корупцията за 2011 г.[208] От 70-те години икономиката на Сирия е доминирана от патронажните мрежи на партийните елити на Баас и алавитите, лоялни към сем. Асад, които установяват контрол върху обществените сектори на Сирия въз основа на роднинство и непотизъм. Всеобхватният характер на корупцията е източник на противоречия в партийните кръгове на Баас и по-широката общественост още през 80-те г.[209]

Програмата за икономическа либерализация на Башар ал-Асад през 2000-те г. се превръща в символ на корупцията и непотизма, тъй като бенефициентите на схемата са лоялните алавити, които заграбват голяма част от приватизираните сектори и бизнес активи. Това отчуждава правителството от огромното мнозинство от сирийската общественост, особено от селяните и градските работнически класи, които масово ненавиждат произтичащите икономически различия, които стават явно видими.[210][211] Братовчедът на Асад, Рами Махлуф, е най-облагодетелстваният олигарх на режима през този период, белязан от институционализирането на корупцията, ограничаването на малкия бизнес и отхвърлянето на частното предприемачество.[212] Устойчивостта на корупцията, фракционистките пристрастия към алавитите, непотизмът и широко разпространените подкупи, които съществуват в партията, бюрокрацията и военните, водят до народния гняв, което води до избухването на Сирийската революция през 2011 г. Протестите са най-ожесточени в кварталите на работническата класа, които отдавна понасят тежестта на политиката на експлоатация на режима, която привилегирова собствените си лоялни лица.[213][214]

Според ABC News в резултат на гражданската война в Сирия „контролираната от правителството Сирия е съкратена по размер, очукана и обедняла“.[215] Икономическите санкции (Законът за отговорността на Сирия) са приложени много преди сирийската гражданска война от САЩ и към тях се присъединява ЕС при избухването на гражданската война, което води до разпадането на сирийската икономика.[216] Тези санкции са подсилени през октомври 2014 г. от ЕС и САЩ.[217][218] Промишлеността в части от страната, които все още се държат от правителството, е силно контролирана от държавата, като икономическата либерализация е обърната по време на настоящия конфликт.[219] Лондонското училище по икономика заявява, че в резултат на сирийската гражданска война в Сирия се е развила военна икономика.[220] Доклад на Европейския съвет за външни отношения от 2014 г. също заявява, че се е формирала военна икономика.[221]

Доклад, поръчан от ООН на Сирийския център за политически изследвания, гласи, че 2/3 от сирийското население живее в крайна бедност.[222] Безработицата е 50%.[223] През октомври 2014 г. търговски център на стойност 50 млн. долара отваря врати в Тартус, което провокира критики от страна на поддръжниците на правителството и се разглежда като част от политиката на правителството на Асад в опит да се създаде усещане за нормалност по време на гражданската война.[224] Правителствена политика за предпочитане на семействата на убити войници за държавни работни места е отменена, след като предизвиква шум,[225] докато нарастващите обвинения в корупция предизвикват протести.[226] През декември 2014 г. ЕС забранява продажбите на реактивно гориво на правителството на Асад, принуждавайки правителството да купува по-скъпи незастраховани доставки на реактивно гориво в бъдеще.[227]

Възползвайки се от нарасналата роля на държавата в резултат на гражданската война, Башар и съпругата му Асма започват да анексират икономическите активи на Сирия от своите лоялни привърженици, опитвайки се да изместят старите бизнес елити и да монополизират прекия им контрол върху икономиката. Махер ал-Асад, братът на Башар, също забогатява, като наблюдава операциите на спонсорираното от сирийската държава производство на психостимуланта каптагон и заграбва голяма част от плячката от войната. В момента управляващата двойка притежава огромни части от секторите на корабоплаването, недвижимите имоти, телекомуникациите и банковия сектор.[228][229] Значителни промени се случват в сирийската икономика след кампаниите за конфискация на правителството, стартирани през 2019 г., които включват големи икономически активи, прехвърлени на президентската двойка, за да проектират своята власт и влияние. Особено забележителна динамика е възходът на Асма ал-Асад, която оглавява тайния икономически съвет на Сирия и за която се смята, че се е превърнала в централна фуния на икономическата власт в Сирия. Чрез своята неправителствена организация „Сирия Тръст“ – гръбнакът на нейната финансова мрежа, Асма проверява чуждестранната помощ, идваща в Сирия, тъй като правителството разрешава организациите на ООН само ако работят под държавни агенции.[230]

Корупцията нараства спорадично през последните години, като Сирия се смята за най-корумпираната страна в арабския свят.[231][232] Към 2022 г. Сирия е класирана на второ място в света в Индекса за възприятие на корупцията.[233][234]

Фракционираност

редактиране

Управлението на Хафез ал-Асад е смятано за една от най-репресивните арабски диктатури на 20 век. Тъй като Башар наследява мантията на баща си, той се опитва да осъществи авторитарно надграждане чрез прочистване на старата гвардия и назначаване на партията и армията с лоялни алавитски офицери, което допълнително утвърждава фракционираността в системата.[235][236] Докато официално правителството на Баас се придържа към строга секуларистка доктрина, на практика то прилага фракционистки инженерни политики в обществото, за да потисне несъгласието и да монополизира абсолютната си власт.[237]

Режимът се опитва да се представи пред външния свят като защитник на малцинствата и насажда страх от управлението на мнозинството в обществото, за да мобилизира лоялни привърженици от малцинствата.[238] Фигури, лоялни на Асад, като Мишел Самаха, се застъпват за фракционистка мобилизация за защита на режима от това, което той нарича „морето от сунити“. Режимът на Асад отприщва фракционистко насилие чрез частни алавитски милиции като Шабиха, особено в сунитските райони. Алавитската религиозна иконография и обществените чувства са често срещани теми, използвани от алавитските воини-шейхове, които ръководят алавитските милиции, като оправдание за извършване на кланета, отвличания и изтезания в бастиони на опозицията.[239] Различните политики за развитие, приети от режима, следват фракционистки модел. Схема за урбанизация, приложена от правителството в град Хомс, води до експулсирането на хиляди сунитски жители през 2000-те г., докато районите с мнозинство от алавити остават непокътнати.[240]

Дори когато сирийският баасизъм абсорбира различни общностни идентичности в хомогенния обединяващ дискурс на държавата, социално-политическата власт става монополизирана от алавитските лоялисти. Въпреки че официално се придържат към неконфесионализма, сирийските въоръжени сили също са институционално фракционистки. Докато наборниците и по-ниските чинове са преобладаващо неалавити, по-високите чинове са пълни от лоялни алавити, които ефективно контролират логистиката и политиката за сигурност. Елитните части на сирийската армия, като Тигровите сили, Републиканската гвардия, 4-та бронирана дивизия и т.н., считани от правителството за решаващи за неговото оцеляване, са съставени предимно от алавити. Сунитските офицери са под постоянно наблюдение от тайната полиция, като на повечето от тях са назначени помощници алавити, които следят движенията им. Паравоенни групи, подкрепящи режима, като Националните отбранителни сили, също са организирани около фракционистката лоялност към правителството на Баас. По време на въстанията на сирийската революция правителството на Баас разгръща стратегия за секюритизация, която зависи от фракционистката мобилизация, отприщването на насилие срещу протестиращите и обширните репресии в цялата страна, което кара опозиционните групи да се обърнат към въоръжен бунт. Сирийското общество е допълнително фракционирано след иранската намеса в сирийската гражданска война, която става свидетел на много хомейнистки бойни групировки, спонсорирани от Иран, които се бият на страната на правителството на Асад.[241]

Права на човека

редактиране

Баасисткото правителство управлява Сирия като тоталитарна държава, контролирайки всеки аспект на сирийското общество от десетилетия. Командирите на правителствените сили за сигурност, състоящи се от Сирийската арабска армия, тайната полиция, паравоенните формирования на БААС, пряко изпълняват изпълнителните функции на държавата, като почти не обръщат внимание на правните процеси и бюрокрацията. Системата за наблюдение на Мухабарат (тайните служби) е всеобхватна, като общият брой на агентите, работещи за различните й клонове, се оценява на 1:158 в съотношение с цивилното население. Службите за сигурност затварят организациите на гражданското общество, ограничават свободата на движение в страната и забраняват политическа литература и символи, които не са на Баас.[242][243] През 2010 г. Хюман Райтс Уоч публикува доклада „A Wasted Decade“, документиращ репресиите по време на първото десетилетие на извънредното управление на Асад, белязан от произволни арести, цензура и дискриминация срещу сирийските кюрди.[243][244]

През 2000-те г. страховитите агенти на Мухабарат извършват рутинни отвличания, произволни задържания и изтезания на цивилни. Проведени са многобройни показни процеси срещу дисиденти, пълнещи сирийски затвори с журналисти и правозащитници. Членовете на Главната дирекция за разузнаване на Сирия отдавна се ползват с широки привилегии да извършват извънсъдебни действия и имат имунитет срещу престъпления. През 2008 г. Асад разширява този имунитет към други отдели на силите за сигурност.[245] Групи за правата на човека, като Хюман Райтс Уоч и Амнести Интернешънъл разказват подробно как тайната полиция на правителството на Асад е изтезавала, затваряла и убивала политически опоненти и онези, които говорят против правителството.[246][247] Освен това се смята, че около 600 ливански политически затворници са държани в държавните затвори след сирийската окупация на Ливан, като някои са държани повече от 30 години.[248] От 2006 г. правителството на Асад разширява използването на забрани за пътуване срещу политически дисиденти.[249] В интервю за ABC News през 2007 г. Асад заявява: „Нямаме такива [неща като] политически затворници,” въпреки че в.„Ню Йорк Таймс“ съобщава за ареста на 30 сирийски политически дисиденти, които организират общ опозиционен фронт през декември 2007 г., като трима от тази група, смятани за лидери на опозицията, са с мярка за неотклонение „задържане под стража“.[250]

Правителството отказва разрешение на правозащитни организации и независими НПО да работят в страната.[251] През 2010 г. Сирия забранява забулването в университетите.[252][253] След протестите на Сирийската революция през 2011 г. Асад частично облекчава забраната.[254]

Между 2011 и 2013 г. се смята, че апаратът за държавна сигурност е изтезавал и убил над 10 хиляди граждански активисти, политически дисиденти, журналисти, доброволци от гражданската защита и обвинени в държавна измяна и обвинения в тероризъм, като част от кампанията за смъртоносни репресии, наредена от Асад.[255] През юни 2023 г. Общото събрание на ООН гласува в подкрепа на създаването на независим орган, който да разследва местонахождението на стотици хиляди изчезнали цивилни, които са били насилствено накарани да изчезнат, убити или изнемогващи в подземията и в стаите за изтезания на режима на Асад. Вотът е осъден от Русия, Северна Корея и Иран.[256][257][258]

През 2023 г. Канада и Нидерландия завеждат дело срещу Сирия в Международния съд на ООН, обвинявайки я в нарушаване на Конвенцията на ООН срещу изтезанията. Съвместната петиция обвинява сирийския режим в организирането на „невъобразима физическа и психическа болка и страдание“ като стратегия за колективно наказване на сирийското население.[259][260][261] Русия налага вето на усилията на Съвета за сигурност на ООН да преследва Башар ал-Асад в Международния наказателен съд.[262]

Репресии над кюрдите

редактиране

Баасистка Сирия отдавна забранява кюрдския език в училищата и обществените институции. Дискриминацията срещу кюрдите непрекъснато нараства по време на управлението на Башар ал-Асад. Държавната политика официално потиска кюрдската култура с повече от 300 хил. сирийски кюрди, които остават без гражданство. Кюрдските оплаквания срещу държавното преследване в крайна сметка достигат кулминацията си в Камишлийските въстания през 2004 г., потушени насилствено след изпращането на сирийски военни сили. Последвалата репресия води до убийствата на повече от 36 кюрди и до раняването на най-малко 160 демонстранти. Повече от 2000 цивилни са арестувани и изтезавани в правителствени центрове за задържане. Ограниченията върху кюрдските дейности са допълнително затегнати след клането в Камишли, като режимът на Асад на практика забранява всички кюрдски културни събирания и политическа активност по обвинения в подстрекаване на раздори или отслабване на националните чувства. През 2005–2010 г. Хюман Райтс Уоч потвърждава репресиите за сигурност на най-малко 14 кюрдски политически и културни събирания.[263][264] През март 2008 г. сирийски военни откриват огън по кюрдско събиране в Камишли, което отбелязва Навруз, убивайки трима и ранявайки петима цивилни.[265]

На 22 септември 2001 г. Асад издава закон за печата, който затяга правителствения контрол върху цялата литература, отпечатана или публикувана в Сирия, вариращи от вестници до книги, брошури и периодични издания. Издатели, писатели, редактори, разпространители, журналисти и други лица, обвинени в нарушаване на Закона за печата, се лишават от свобода или глобяват. Цензурата също е разширена в киберпространството и различни уебсайтове са забранени. Множество блогъри и създатели на съдържание са арестувани по различни обвинения за национална сигурност.[266]

Закон от 2007 г. изисква интернет кафенетата да записват всички коментари, които потребителите публикуват в чат форуми.[267] Друг указ от 2008 г. задължава интернет кафенетата да водят записи на клиентите си и да уведомяват рутинно полицията.[268] Уебсайтове като Уикипердия на арабски, Ютюб и Фейсбук са блокирани периодично между 2008 г. и февруари 2011 г.[269][270][271] Комитетът за защита на журналистите класира Сирия като третата опасна страна за онлайн блогъри през 2009 г. Хора са арестувани въз основа на голямо разнообразие от обвинения, вариращи от подкопаване на националното единство до публикуване или споделяне на фалшиво съдържание.[272][268]

Сирия е класирана като третата най-цензурирана страна в доклада на Комитета за защита на журналистите от 2012 г. Освен ограниченията за международните журналисти, които забраняват влизането им, местната преса се контролира от държавни агенции, които насърчават баасистката идеология. От 2011 г. сирийското правителство въвежда пълно медийно затъмнение и чуждестранни кореспонденти са бързо задържани, отвличани или изтезавани. В резултат на това външният свят знае за ситуациите, случващи се в Сирия, само чрез видеоклипове на независими цивилни журналисти. Правителството на Асад затваря интернет покритието, мобилните мрежи, както и телефонните линии в зоните под негов контрол, за да предотврати всякакви новини, които имат опити да монополизират информацията, свързана със Сирия.[273]

Репресии, етническо прочистване и насилствени изчезвания

редактиране

Репресиите, наредени от Башар ал-Асад срещу сирийските протестиращи, са най-безмилостните от всички военни репресии през цялата Арабска пролет. Тъй като насилието се влошава и броят на жертвите се увеличава до хиляди, Европейският съюз, Арабската лига и Съединените щати започват да налагат широк набор от санкции срещу режима на Асад. До декември 2011 г. ООН обявява ситуацията в Сирия за гражданска война.[274] До този момент всички протестиращи и въоръжени съпротивителни групи гледат на безусловната оставка на Башар ал-Асад като част от основните си искания. През юли 2012 г. Арабската лига провежда извънредна сесия с искане за бърза оставка на Асад и обещава безопасното му напускане, ако той приеме предложението.[275][276] Асад отхвърля това, като вместо това търси чуждестранна военна подкрепа от Иран и Русия, за да защити своя изпаднал в битка режим чрез тактика на опожарената земя, кланета, обсади, принудителен глад, етническо прочистване и т.н.[277]

Репресиите и кампаниите за изтребление на режима на Асад водят до кризата със сирийските бежанци, причинявайки принудителното изселване на 14 милиона сирийци, с около 7,2 милиона бежанци.[278] Това превръща кризата със сирийските бежанци в най-голямата бежанска криза в света; и върховният комисар на ВКБООН Филипо Гранди го описва като „най-голямата хуманитарна и бежанска криза на нашето време и продължаваща причина за страдание“.[278][279]

Ева Кулуриотис описва Башар ал-Асад като майстор на етническото прочистване през 21 век.[280] По време на гражданската война Асад нарежда кампании за обезлюдяване в цялата страна, за да преформатира нейната демография в полза на неговия режим, а военните тактики са сравнени с преследванията по време на войната в Боснаи Херцеговина. Съобщава се, че между 2011 г. и 2015 г. милициите на Баас са извършили 49 етно-фракционистки кланета с цел прилагане на своята програма за социално инженерство в страната. Алавитските лоялни милиции, известни като Шабиха, са пуснати в сунитските села и градове, извършвайки множество антисунитски кланета. Те включват клането в Хула, в Байда и Банияс, в Ал-Кубейр, в Ал-Хасавия и др., които водят до стотици смъртни случаи, със стотици хиляди жители, бягащи под заплахите от преследване от режима и сексуално насилие. Погроми и депортации са изразени в централните сирийски региони и крайбрежните райони с мнозинство от алавити, където сирийските военни и Хизбула смятат за приоритет установяването на стратегически контрол чрез експулсиране на сунитските жители и въвеждане на подкрепяни от Иран шиитски бойци.[281][282][280][283] През 2016 г. служители на ООН разкритикуват Башар ал-Асад за провеждането на демографско инженерство и етническо прочистване в квартал Дарая в Дамаск под прикритието на споразумения за деескалация.[284]

Сирийските правителствени сили преследват с масови убийства цивилното население като част от своята военна стратегия по време на конфликта и са отговорни за причиняването на повече от 90% от общия брой цивилни смъртни случаи в сирийската гражданска война.[285] Между 2011 г. и 2021 г. според ООН са загинали минимум 306 хиляди цивилни.[286][287] Към 2022 г. общият брой на смъртните случаи е нараснал до приблизително 580 хиляди.[288] Допълнителни 154 хил. цивилни са изчезнали насилствено или са били обект на произволни задържания в Сирия между 2011 и 2023 г. Към 2023 г. повече от 135 хил. души са измъчвани, затваряни или убити в затворническите мрежи на Баас, включително хиляди жени и деца.[289]

Военни престъпления

редактиране

Много политици, дисиденти, автори и журналисти наричат Асад „касапина на Сирия“ заради неговите военни престъпления, антисунитски фракционистки и масови убийства, атаки с химическо оръжие и кампании за етническо прочистване.[290][291][292][293] Федералното бюро за разследване заявява, че най-малко 10 европейски граждани са били изтезавани от правителството на Асад, докато са били задържани по време на Сирийската гражданска война, което потенциално оставя Асад отворен за съдебно преследване от отделни европейски държави за военни престъпления.[294][295] Върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай заявява през декември 2013 г., че разследванията на ООН пряко замесват Башар ал-Асад в престъпления срещу човечеството и следване на стратегия за унищожаване, разработена на най-високо ниво на управление, включително държавния глава.[296]

Стивън Рап, американският посланик по въпросите на военните престъпления, заявява през 2014 г., че престъпленията, извършени от Асад, са по-лоши от тези на Нацистка Германия.[297] През март 2015 г. той заявява още, че делото срещу Асад е много по-добро от това срещу Слободан Милошевич от Сърбия или Чарлз Тейлър от Либерия, и двамата обвинени от международни трибунали.[298] Чарлз Листър, директор на Програмата за борба с тероризма и екстремизма в Института за Близкия Изток, описва Башар ал-Асад като най-големия военнопрестъпник на 21 век.[299]

В интервю за Би Би Си от февруари 2015 г. Асад отхвърля обвиненията, че сирийските арабски военновъздушни сили са използвали варелни бомби като „детински“, твърдейки, че неговите сили никога не са използвали този тип бомби и отговаря с шега, че не използва и готварски тенджери.[300] Редакторът на Би Би Си за Близкия Изток, водещ интервюто, Джереми Боуен, по-късно описва изявлението на Асад относно варелните бомби като явно невярно.[301][302] Веднага щом избухват демонстрациите през 2011–2012 г., Башар ал-Асад избира да приложи вариант „Самсон“ – характерният подход на необаасисткия режим от ерата на Хафез ал-Асад, при който протестите са жестоко потушени, а демонстрантите са обстрелвани директно от въоръжените сили. Въпреки това за разлика от баща си Башар има още по-малко лоялност и е политически крехък, изострен от отчуждението на мнозинството от населението. В резултат на това той избира да се справи с несъгласието много по-всеобхватно и по-сурово от баща си и простото обвинение в колаборационизъм е достатъчна причина да бъдеш убит.[303]

Правозащитни организации и криминални следователи документират военните престъпления на Асад и изпращат това на Международния наказателен съд за обвинение.[304] Тъй като Сирия не е страна по Римския статут, Международният наказателен съд изисква разрешение от Съвета за сигурност на ООН, за да изпрати Башар ал-Асад на съд. Тъй като на това постоянно се налага вето от основния поддръжник на Асад Русия, наказателното преследване на МНС не се осъществява. От друга страна, трибуналите в различни европейски страни започват да преследват и да осъждат висши членове на партията Баас, сирийски военни командири и служители на Мухабарат, обвинени във военни престъпления.[305] През септември 2015 г. Франция започва разследване срещу Асад за престъпления срещу човечеството.[306]

През февруари 2016 г. ръководителят на Анкетната комисия на ООН за Сирия, Пауло Пинейро, казва пред репортери: „Масовият мащаб на смъртта на задържаните предполага, че правителството на Сирия е отговорно за действия, които се равняват на унищожаване като престъпление срещу човечеството.“ Комисията на ООН съобщава, че е открила невъобразими злоупотреби, включително срещу жени и деца на 7-годишна възраст, загинали, докато са задържани от сирийските власти. Докладът също така посочва: „Има разумни основания да се смята, че високопоставени офицери, включително ръководителите на клонове и дирекции, командващи тези центрове за задържане, тези, които отговарят за военната полиция, както и техните цивилни началници, са знаели за огромното брой смъртни случаи, настъпили в местата за задържане... все още не са предприели действия за предотвратяване на злоупотреби, разследване на обвинения или преследване на отговорните“.[307]

През юни 2018 г. главният прокурор на Германия издава международна заповед за арест на един от най-високопоставените военни служители на Асад, Джамил Хасан.[308] Хасан е ръководител на мощната Дирекция за разузнаване на военновъздушните сили на Сирия. Центровете за задържане, управлявани от военновъздушното разузнаване, са сред най-известните в Сирия и се смята, че хиляди са загинали поради изтезания или липса на грижа. Обвиненията, повдигнати срещу Хасан, твърдят, че той е носил командна отговорност над съоръженията и следователно е знаел за злоупотребата. Ходът срещу Хасан отбелязва важен крайъгълен камък в опитите на прокурорите да изправят висши членове от вътрешния кръг на Асад пред съда за военни престъпления.

В доклад за разследване на клането в Тадамон, случило се на 16 април 2013 г., професорите Угур Умит Унгьор и Ансар Шахуд откриват свидетели, които потвърждават, че Асад е дал заповед на сирийското военно разузнаване да нареди на Шабиха да убива цивилни.[309]

Химически атаки

редактиране

Сирийските военни използват химическа война като систематична военна стратегия в сирийската гражданска война и се смята, че те са извършили над 300 химически атаки, насочени срещу цивилното население по време на конфликта.[310][311] Разследване, проведено от изследователския институт GPPi, документира 336 потвърдени атаки с химически оръжия в Сирия между 23 декември 2012 г. и 18 януари 2019 г. Проучването приписва 98% от общите проверени химически атаки на режима на Асад. Почти 90% от атаките са извършени след химическата атака в Гута през август 2013 г.[312][313]

Сирия се присъединява към Конвенцията за химическите оръжия и е членка на ОЗХО през октомври 2013 г., и в момента има три мисии на ОЗХО с мандат на ООН за разследване на проблеми с химическите оръжия в Сирия. Заключенията се предоставят на органите на ООН.[314]

През април 2021 г. Сирия е спряна от ОЗХО чрез публично гласуване на държавите членки, защото не сътрудничи с екипа за идентификация на разследването (IIT) на органа и нарушава Конвенцията за химическите оръжия.[315][316][317] Резултатите от друг доклад за разследване, публикуван от OPCW-IIT през юли 2021 г., заключава, че сирийският режим е участвал в потвърдени химически атаки най-малко 17 пъти, от докладваните 77 атаки с химическо оръжие, приписвани на асадстките сили.[318][319] Към март 2023 г. независимите анкетни комисии на ООН са потвърдили най-малко девет химически атаки, извършени от сили, лоялни на правителството на Асад.[320][321]

Най-смъртоносната химическа атака са химическите атаки в Гута, когато правителствените сили на Асад изстрелват нервнопаралитичното вещество зарин в цивилни райони по време на бруталната си обсада на Източна Гута в ранните часове на 21 август 2013 г. Хиляди заразени и умиращи жертви наводняват близките болници, показвайки симптоми като разпенване, телесни конвулсии и други невротоксични симптоми. Приблизително 1100-1500 цивилни, включително жени и деца, се смята, че са убити при атаките.[322][323][324] Атаката е международно осъдена и представлява най-смъртоносната употреба на химически оръжия от войната между Иран и Ирак.[325][326]

През април 2017 г. има химическа атака със зарин в Хан Шейхун, която убива повече от 80 души.[327][328] Атаката кара президента на САЩ Доналд Тръмп да нареди на американските военни да изстрелят 59 ракети по сирийската въздушна база „Шайрат“.[329][330] Няколко месеца по-късно съвместен доклад на ООН и международни инспектори по химически оръжия заключава, че атаката е дело на режима на Асад.[331][332]

През април 2018 г. е ред на химическа атака в Дума, което кара САЩ и техните съюзници да обвинят Асад в нарушаване на международните закони и да инициират съвместни ракетни удари по съоръжения за химически оръжия в Дамаск и Хомс. И Сирия, и Русия отричат намесата на сирийското правителство към този момент.[333][334] Третият доклад, публикуван на 27 януари 2023 г. от OPCW-IIT, заключава, че режимът на Асад е отговорен за химическата атака в Дума през 2018 г., която убива най-малко 43 цивилни.[335][336][337][338]

Коментари за Холокоста

редактиране

В реч, произнесена на срещата на централния комитет на партията Баас през декември 2023 г., Башар ал-Асад заявява, че няма никакви доказателства за убийствата на 6 млн. евреи по време на Холокоста. Подчертавайки, че евреите не са единствените жертви на нацистките кампании за изтребление, той твърди, че Холокостът е бил политизиран от Съюзническите сили, за да се улесни масовото депортиране на европейски евреи в Палестина, и че е използван като извинение за оправдаване на създаването на Израел. Асад също обвинява правителството на САЩ във финансово и военно спонсориране на възхода на Нацизма в периода между двете войни.[339][340]

Обществен имидж

редактиране

Вътрешна опозиция и подкрепа

редактиране

Светската съпротива срещу управлението на Асад е представена главно от Сирийския национален съвет и Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили – два политически органа, които съставляват коалиция от лявоцентристки и десни консервативни фракции на сирийската опозиция. Военните командири и цивилните лидери на милициите на Свободната сирийска армия са представени в тези съвети. Коалицията представлява политическото крило на сирийското временно правителство и се стреми към демократичен преход на Сирия чрез активизъм на местно ниво, протести и въоръжена съпротива за сваляне на диктатурата на Баас.[341][342][343] По-малко влиятелна фракция в сирийската опозиция е Националният координационен комитет за демократична промяна (NCC) – коалиция от леви социалистически партии, които се стремят да сложат край на управлението на семейство Асад, но без чуждестранно участие. Създадена през юни 2011 г., основните партии в коалицията NCC са Демократичният арабски социалистически съюз, Сирийската демократична народна партия и Комунистическата работническа партия.[344]

Национално демократично обединение (NDR) е по-стара лява опозиционна коалиция от социалистически партии, създадена през 1980 г., но забранена от баасисткото правителство. NDR е активна по време на общонационалните протести от 1980-те г. и Дамаската пролет от 2000-те г.[345] През първите години на гражданската война друзите в Сирия се стремят основно да останат неутрални, стремейки се да останат настрана от конфликта. Друзко-израелският политик Маджали Уахаби заявява през 2016 г., че повече от половината подкрепят правителството на Асад въпреки относителната му слабост в районите на друзите.[346] Движението „Шейхове на достойнството“, което се стреми да остане неутрално и да защитава друзските области,[347] обвинява правителството, след като неговият лидер Шейх Уахид ал Балус е убит, и организира широкомащабни протести, които оставят шестима служители на правителствената сигурност убити.[348] Друзката общност пламенно се противопоставя на правителството на Асад с течение на времето и изразява глас против нарастващата иранска намеса в Сирия.[349] През август 2023 г. избухват масови протести срещу режима на Асад в град Ас-Сувейда, населен с мнозинство от друзи,[350][351] които в крайна сметка се разпространяват в други региони на Южна Сирия.[352][353][354] Друзкият духовник Хикмат ал-Хаджири, религиозен лидер на сирийската общност на друзите, обявява война срещу иранската инвазия в страната.[355] Сирийският суфистки учен Мохамед ал-Якуби, ревностен противник както на режима на Баас, така и на групировката „Ислямска държава“, описва управлението на Асад като „царуване на терора“, което причинява хаос и огромна мизерия на сирийското население.[356]

 
Връзката между военните и партията Баас, изградена от Хафез ал-Асад през 70-те години, съставлява гръбнака на диктатуратана Башар ал-Асад (в центъра)

Централна част от опорната база на режима са лоялистите на БААС, които доминират в сирийската политика, профсъюзите, младежките организации, студентските съюзи, бюрократичният апарат и въоръжените сили.[357] Институциите на партията Баас и нейните политически дейности формират жизненоважните стълбове на оцеляването на режима. Семейни мрежи от политици в ръководения от партия Баас Национален прогресивен фронт (NPF) и бизнесмени, лоялни към семейството на Асад, формират друг стълб на подкрепа. Избирателният списък се контролира от ръководството на партията Баас, което изключва кандидати, които не се считат за достатъчно лоялни.[358][359][360] Въпреки че на различни етапи от сирийската гражданска война се съобщава, че религиозни малцинства като алавити и християни подкрепят правителството на Асад поради неговия секуларизъм,[361][362] съществува опозиция сред асирийските християни, които твърдят, че правителството се стреми да ги използва като марионетки и да отрече тяхната различна етническа принадлежност, която не е арабска.[363] Въпреки че общността на алавитите в Сирия формира основната опорна база на Башар ал-Асад и доминира във военния апарат и в апарата за сигурност,[364][365] през април 2016 г. BBC News съобщава, че лидерите на алавитите са публикували документ, в който искат да се дистанцират от Асад.[366]

Висшият кюрдски комитет е коалиция от 13 кюрдски политически партии, противопоставящи се на режима на Асад. Преди разпускането си през 2015 г. той се състои от KNC и PYD.[367] Черкезите в Сирия също се превръщат в силни противници на режима, тъй като баасистките репресии и кланета в Сирия се засилват жестоко и членове на черкезкото етническо малцинство се опитват да избягат от Сирия, страхувайки се от преследване.[368] През 2014 г. Християнският сирийски военен съвет – най-голямата християнска организация в Сирия, се съюзява със Свободната сирийска армия, противопоставяща се на Асад,[369][370] присъединявайки се към други сирийски християнски милиции като Суторо, които се присъединяват към сирийската опозиция срещу правителството на Асад. Абу Мохамед ал-Джулани, командир на бунтовническата милиция Тахрир ал-Шам, осъжда режима на Асад за превръщането на Сирия в продължаващо земетресение през последните 12 години, в контекста на земетресенията в Турция и Сирия през 2023 г.[371]

През юни 2014 г. Асад печели оспорвани президентски избори, проведени в контролирани от правителството райони (и бойкотирани в райони, контролирани от опозицията,[372] и в кюрдски райони, управлявани от Партията на демократичния съюз [373]) с 88,7% от гласовете. Избирателната активност се оценява на 73,42% от имащите право на глас, включително тези в контролираните от бунтовниците райони.[374] Избирателната комисия на режима също лишава от гласуване милиони сирийски граждани, разселени извън страната.[375] Независими наблюдатели и академични стипендии единодушно описват събитието като фалшиви избори, организирани, за да легитимират управлението на Асад.[376][377][378] В церемонията си по встъпване в длъжност Башар заклеймява опозицията като терористи и предатели, докато атакува Западния свят заради подкрепата му на онова, което той описва като „Арабска пролет“.[379]

Израелският онлайн вестник Times of Israel съобщава, че въпреки че различни индивиди, интервюирани в доминирания от сунитската средна класа квартал на централен Дамаск, са показали вярност към Асад, не е възможно да се различи реалната подкрепа за режима поради повсеместното влияние на тайната полиция в обществото.[380] Баасисткият дисидент Абдул Халим Кадам, вицепрезидент на Сирия по време на управлението както на Хафез, така и на Башар, презира Башар ал-Асад като пешка в имперския план на Иран.[381][382]

Международна опозиция

редактиране
 
Демонстрации срещу Асад, проведени в Париж на 14 декември 2016 г.

Чужди журналисти и политически наблюдатели, пътували до Сирия, я описват като най-безмилостната полицейска държава в арабския свят. Жестоките репресии на Асад срещу Дамаската пролет в началото на 2000-те г. и публикуването на доклад на ООН, който го замесва в убийството на ливанския премиер Рафик Харири, изострят изолацията на Сирия след Студената война.[383][384] След глобалното възмущение срещу смъртоносните репресии на режима на Асад срещу протестиращите от Арабската пролет, които водят до гражданската война в Сирия, тактиката на опожарената земя срещу цивилното население, водеща до повече от половин милион смъртни случая, масовите убийства и систематичното разполагане на химическо оръжие по време на конфликта, Башар ал-Асад става международен аутсайдер и много световни лидери го призовават да подаде оставка.[385][384][386][387]

 
Демонстрации срещу Асад в Берлин, 18 март 2023 г.

От 2011 г. насам той губи признание от няколко международни организации като Арабската лига (през 2011 г.),[388] Средиземноморския съюз (през 2011 г.)[389] и Организацията за ислямско сътрудничество (през 2012 г.).[390][391] Съединените щати, Европейският съюз, Турция, Арабската лига и различни държави започват да прилагат широк набор от санкции срещу сирийския режим от 2011 г. с цел да принудят Асад да подаде оставка и да помогнат за политическо разрешаване на кризата.[392] Международните органи критикуват едностранчивите избори, организирани от правителството на Асад по време на конфликта. На конференцията на страните от групата „Приятели на Сирия“ в Лондон през 2014 г. британският външен министър Уилям Хейг характеризира сирийските избори като пародия на демокрацията и осъжда пълното незачитане на човешкия живот от страна на режима за извършване на военни престъпления и държавен терор върху сирийското население.[393] Политиката на Асад за провеждане на избори в условията на продължаваща гражданска война е порицана и от генералния секретар на ООН Пан Ки-мун.[394]

Грузия преустановява всички отношения със Сирия след признаването на Абхазия и Южна Осетия от Башар ал-Асад, осъждайки неговото правителство като манипулиран от Русия режим, който подкрепя руската окупация и етническо прочистване.[395][396][397] След силната подкрепа на Асад за руското нападение над Украйна и признаването на отцепническите сепаратистки републики, Украйна прекъсва дипломатическите си отношения със Сирия през юни 2022 г. Описвайки политиките на Асад като безполезни, украинският президент Володимир Зеленски обещава да разшири допълнителни санкции срещу Сирия.[398][399] През март 2023 г. Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна въвежда в действие набор от санкции, насочени към 141 фирми и 300 лица, свързани с режима на Асад, руски производители на оръжия и ирански производители на дронове. Това е дни след посещението на Асад в Москва, където той оправдава руското нападение над Украйна като битка срещу старите и новите нацисти. Башар ал-Асад, министър-председателят Хюсеин Арнус и външният министър Фейсал Мекдад са сред лицата, които са санкционирани.[400][401][402][403] Санкциите включват също замразяване на всички сирийски държавни имоти в Украйна, ограничаване на парични трансакции, прекратяване на икономическите ангажименти и отмяната на всички официални украински награди. Сирия официално скъсва дипломатическите си отношения с Украйна на 20 юли, позовавайки се на принципа на реципрочност.[404]

През април 2023 г. френски съд обявява трима високопоставени служители на сигурността на Баас за виновни в престъпления срещу човечеството, изтезания и различни военни престъпления срещу френско-сирийски граждани. Сред тях са Али Мамлюк, директор на Бюрото за национална сигурност на сирийската партия Баас, и Джамил Хасан, бивш ръководител на Дирекцията за разузнаване на сирийските ВВС.[405][406] Франция издава международни заповеди за арест срещу тримата служители по случая през 2018 г.[407] През май 2023 г. френският външен министър Катрин Колона публично поисква наказателното преследване на Башар ал-Асад за участие в химическа война и убийството на стотици хиляди хора, заклеймява го като враг на собствения си народ.[408][409] На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад за използване на химически оръжия срещу цивилни лица в Сирия.[410]

Лява опозиция

редактиране
 
Билбордове на испанското Движение на недоволството с осъждане на репресиите на Башар ал-Асад срещу сирийската революция на пл. „Пуерта дел Сол“ в Мадрид (29 май 2011 г.)

Башар ал-Асад е широко критикуван от леви активисти и интелектуалци по целия свят за присвояване на леви идеологии и техните социалистически, прогресивни лозунги като прикритие за собственото му семейно управление и за овластяване на лоялнарр клика от елити за сметка на обикновените сирийци. Тесният му съюз с управлявания от духовенството хомейнистки Иран и неговите фракционистки войнствени мрежи, като същевременно следва политика на затваряне на левите критици на семейство Асад, е обект на остри критики.[411]

Египетският клон на иракското движение Баас обявява силната си подкрепа за сирийската революция, заклеймяване на Баасистка Сирия като репресивна диктатура, контролирана от династията Асад. Тя атакува баасистките акредитиви на семейство Асад, обвинявайки сирийската партия Баас, че действа като гранична охрана на Израел още след свалянето от власт на Националното командване на Баас по време на държавния преврат през 1966 г. Описвайки Башар ал-Асад като позорна личност за това, че е поканил враждебни сили като Иран в Сирия, египетските баасисти призоват сирийските революционери да се обединят в усилията си да свалят режима на Асад и да се противопоставят на чуждия империализъм.[412]

Описвайки режима на Асад като мафиотска държава, която процъфтява от корупция и фракционарност, ливанският академик социалист Жилбер Акар заявява: „Братовчедът на Башар ал-Асад стана най-богатият човек в страната, контролирайки, както се смята, над половината от икономиката. И това е само един член на управляващия клан... Кланът функционира като истинска мафия и управлява страната от няколко десетилетия. Това е дълбокият корен на експлозията, в комбинация с факта, че сирийският режим е един от най-деспотичните в региона. В сравнение със Сирия на Асад Египет на Мубарак бе фар на демокрация и политическа свобода!... Специфичното за този режим е, че бащата на Асад прекрои и преустрои държавния апарат, особено неговото твърдо ядро ​​– въоръжените сили, за да създаде преторианска гвардия за себе си. Армията, особено нейните елитни сили, е обвързана със самия режим по различни начини, най-вече чрез използването на фракционарност. Дори хора, които никога преди не са чували за Сирия, сега знаят, че режимът се основава на едно малцинство в страната – около 10% от населението – алавитите.“[413]

Прогресивната социалистическа партия (PSP) в Ливан заема позиция срещу Асад и организира масови протести в подкрепа на сирийската революция. През август 2012 г. тя публично заклеймява правителството на Асад като машина за убиване, ангажирана с избиването на сирийския народ. Лидерът на партията Айман Камаледин поисква експулсирането на сирийския посланик от Ливан, описвайки го като представител на режима на убийци в Ливан.[414][415]

Международна подкрепа

редактиране

Крайнодясна подкрепа

редактиране
 
Беларуският президент Александър Лукашенко заедно с Башар ал-Асад по време на държавно посещение в Сирия през декември 2003 г.

Режимът на Башар ал-Асад получава подкрепа от видни бели националисти, неонацисти и крайнодесни фигури в Европа, които са привлечени от неговия дискурс за война срещу тероризма срещу ислямистите по време на периода на европейската бежанска криза. Бомбардировките на Асад над сирийските градове предизвикват възхищение в ислямофобския дискурс на крайнодесните кръгове, които смятат мюсюлманите за цивилизационен враг. Американските привърженици на превъзходството на бялата раса често възхваляват Асад като авторитарен бастион срещу това, което те смятат за силите на ислямския екстремизъм и глобализма.[416][417][418][419][420][420]

След президентските избори в Сирия през 2014 г. президентът на Беларус Александър Лукашенко изпраща поздравителна телеграма до Башар, изразявайки своята увереност в лидерството на Башар ал-Асад, и описва военната кампания на правителството на Баас като част от борбата срещу тероризма и чуждата намеса.[421]

Лява подкрепа

редактиране

Подкрепата на левицата за Асад е разделена от началото на гражданската война в Сирия[422] правителството на Асад е обвинено в цинично манипулиране на фракционистка идентичност и антиимпериализма, за да продължи най-лошите си дейности.[423]

Някои държавни или правителствени ръководители обявяват подкрепата си за Асад, включително севернокорейския лидер Ким Чен Ун.[424] След като обявява победата си на изборите през 2014 г., Асад получава поздравления от президента на Венецуела Николас Мадуро,[425] президента на Алжир Абделазиз Бутефлика,[426] президента на Гвиана Доналд Рамотар,[427] президента на Южна Африка Джейкъб Зума [428] президента на Никарагуа Даниел Ортега[429] и от Махмуд Абас, лидер на Фатах и президент на Палестина.[430][431][432] Палестинската марксистко-ленинска въоръжена група Народен фронт за освобождение на Палестина (PFLP) подкрепя Башар ал-Асад по време на гражданската война в Сирия. В резултат на тази позиция иранското правителство увеличава своето военно и финансово финансиране на PFLP.[433][434]

Международни връзки с обществеността

редактиране
 
Башар ал-Асад, носещ „Голямата яка“ на Националния орден на Южния кръст, придружен от бразилския президент Луиз Инасиу Лула да Силва в Бразилия, 30 юни 2010 г.

За да популяризират своя имидж и медийно представяне в чужбина, Башар ал-Асад и съпругата му Асма наемат базирани в САЩ и Обединеното кралство фирми за връзки с обществеността и консултанти.[435] По-специално, те осигуряват фотосесии за Асма ал-Асад в модни списания и списания за знаменитости, включително публикацията "A Rose in the Desert" в сп. „Вог“ през март 2011 г.[436][437] Тези фирми включват Bell Pottinger и Brown Lloyd James, като последната получава 5000 долара на месец за услугите си.[435][438]

В началото на сирийската гражданска война сирийските правителствени мрежи са хакнати от групата на Анонимните, която разкрива, че бивш журналист от Ал Джазира е бил нает да съветва Асад как да манипулира общественото мнение на САЩ. Сред съветите е предложението за сравнение на народното въстание срещу режима с протестите на Окупирай Уол Стрийт.[439] В отделно изтичане на електронна поща няколко месеца по-късно на Върховния съвет на сирийската революция, публикувано от в. „Гардиън“, е разкрито, че консултантите на Асад са се координирали с медиен съветник на иранското правителство.[440] През март 2015 г. разширена версия на гореспоменатите изтичания е предадена на ливанския уебсайт NOW News и публикувана следващия месец.[441]

Асад започва кампания в социалните медии, която включва изграждане на присъствие във Фейсбук, Ютюб и най-вече в Инстаграм.[442] Това води до много критики и сп. „Атлантик“ го описва като „пропагандна кампания, която в крайна сметка направи семейството [Асад] да изглежда по-зле“.[443] Твърди се, че правителството на Асад също е арестувало активисти за създаване на групи във Фрейбук, които правителството не одобрява,[444] и е апелирало директно към Туитър да премахне акаунти, които не харесва.[445] Кампанията в социалните медии, както и изтеклите по-рано имейли, водят до сравнения от страна на вестниците „Гардиън“, „Ню Йорк Таймс“ и „Файнейшъл Таймс“ с „Доклад за баналността на злото“ на Хана Аренд.[446][447][448]

През октомври 2014 г. 27 хиляди снимки, изобразяващи изтезания, извършени от правителството на Асад, са изложени в мемориалния музей на Холокоста в САЩ.[449][450] За да напишат доклад за изображенията, са наети адвокати от британската адвокатска кантора Картър-Рък, финансирана от правителството на Катар.[451]

През ноември 2014 г. фондация Quilliam съобщава, че пропагандна кампания, за която те твърдят, че има пълната подкрепа на Асад, разпространява фалшиви доклади за смъртта на родени на Запад джихадисти, за да отклони вниманието от предполагаемите военни престъпления на правителството. Използвайки снимка на чеченски боец от Втората чеченска война, проасадски медийни доклади са разпространени до западни медии, което ги кара да публикуват фалшива история относно смъртта на несъществуващ британски джихадист.[452]

През 2015 г. Русия се намесва в сирийската гражданска война в подкрепа на Асад и на 21 октомври 2015 г. Асад лети за Москва и се среща с руския президент Владимир Путин, който казва по отношение на гражданската война: „Това решение може да бъде взето само от сирийския народ. Сирия е приятелска страна и ние сме готови да я подкрепим не само военно, но и политически“.[453]

Личен живот

редактиране
 
Башар ал-Асад със съпругата си Асма Ахрас
 
Башар ал-Асад със съпругата си Асма в Москва, 27 януари 2005 г.

Асад говори свободно английски език и основен разговорен френски.[454]

През декември 2000 г. той се жени за Асма Ахрас, британска гражданка от сирийски произход от Актън, Лондон.[455][456] През 2001 г. тя ражда първото им дете, син на име Хафез, кръстен на дядо му Хафез ал-Асад; той получава магистърска степен от Московския държавен университет през лятото на 2023 г. с дипломна работа по теорията на числата.[457] През 2003 г. се ражда дъщеря им Зейн, а през 2004 г. – вторият им син Карим.[39] През януари 2013 г. Асад заявява в интервю, че съпругата му е бременна,[458][459] но по-късно няма съобщения, че имат четвърто дете.

Башар ал-Асад е мюсюлманин алавит.[460] Ходил е на хадж два пъти – през 1999 и през 2000 г.[461]

Сестрата му Бушра ал-Асад и майка им Аниса Махлуф напускат Сирия съответно през 2012 г. и 2013 г., за да заживеят в Обединените арабски емирства.[39] Аниса умира в Дамаск през 2016 г. на 86-годишна възраст.[462]

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  • Blanford, Nicholas (2006). Killing Mr Lebanon: The Assassination of Rafik Hariri and Its Impact on the Middle East. I.B. Tauris
  • Bronner, Stephen Eric (2007). Peace Out of Reach: Middle Eastern Travels and the Search for Reconciliation. University Press of Kentucky
  • Hashemi, Nader; Postel, Danny, eds. (2013). The Syria Dilemma. MIT Press
  • Heydemann, Steven; Leenders, Reinoud (2013). Middle East Authoritarianisms: Governance, Contestation, and Regime Resilience in Syria and Iran. Stanford University Press
  • Leverett, Flynt L. (2005). Inheriting Syria: Bashar's Trial By Fire. Brookings Institution
  • Lesch, David W. (2011). Syria: The Fall of the House of Assad. Yale University Press
  • Mammone, Andrea; Godin, Emmanuel; Jenkins, Brian, eds. (2012). Mapping the Extreme Right in Contemporary Europe: From Local to Transnational. New York: Routledge
  • Ma'oz, Moshe; Ginat, Joseph; Winckler, Onn (1999). Modern Syria: From Ottoman Rule to Pivotal Role in the Middle East. Sussex Academic Press
  • Mikaberidze, Alexander, ed. (2013). Atrocities, Massacres, and War Crimes: An Encyclopedia. Santa Barbara, California: ABC-CLIO
  • Minahan, James (2002). Encyclopedia of the Stateless Nations: A–C. Greenwood Press
  • Moosa, Matti (1987). Extremist Shiites: The Ghulat Sects. Syracuse University Press
  • Pierret, Thomas (2013). Religion and State in Syria: The Sunni Ulama from Coup to Revolution. Cambridge University Pres
  • Sadiki, Larbi (2014). Routledge Handbook of the Arab Spring: Rethinking Democratization. Routledge
  • Seale, Patrick; McConville, Maureen (1992). Asad of Syria: The Struggle for the Middle East. University of California Press
  • Tucker, Spencer C.; Roberts, Priscilla (2008). The Encyclopedia of the Arab-Israeli Conflict: A Political, Social, and Military History
  • Zisser, Eyal (2007). Commanding Syria: Bashar Al-Asad And the First Years in Power. I.B. Tauris
  1. Svolik, Milan. "The Politics of Authoritarian Rule". Cambridge University Press.
  2. Weeks, Jessica (2014). Dictators at War and Peace. Cornell University Press. с. 18
  3. Wedeen, Lisa (2018). Authoritarian Apprehensions. Chicago Studies in Practices of Meaning. University of Chicago Press
  4. Hinnebusch, Raymond (2012). "Syria: from 'authoritarian upgrading' to revolution?". International Affairs. 88 (1): 95–113
  5. Michalik, Susanne (2015). "Measuring Authoritarian Regimes with Multiparty Elections". In Michalik, Susanne (ed.). Multiparty Elections in Authoritarian Regimes: Explaining their Introduction and Effects. Studien zur Neuen Politischen Ökonomie. Springer Fachmedien Wiesbaden. с. 33–45.
  6. Geddes, Barbara; Wright, Joseph; Frantz, Erica (2018). How Dictatorships Work. Cambridge University Press. с. 233
  7. Khamis, B. Gold, Vaughn, Sahar, Paul, Katherine (2013). "22. Propaganda in Egypt and Syria's "Cyberwars": Contexts, Actors, Tools, and Tactics". In Auerbach, Castronovo, Jonathan, Russ (ed.). The Oxford Handbook of Propaganda Studies. New York: Oxford University Press
  8. Wieland, Carsten (2018). "6: De-neutralizing Aid: All Roads Lead to Damascus". Syria and the Neutrality Trap: The Dilemmas of Delivering Humanitarian Aid Through Violent Regimes. London: I. B. Tauris
  9. Ahmed, Saladdin (2019). Totalitarian Space and the Destruction of Aura. State University of New York Press, Albany: Suny Press. с. 144, 149.
  10. Hensman, Rohini (2018). "7: The Syrian Uprising". Indefensible: Democracy, Counterrevolution, and the Rhetoric of Anti-Imperialism. Chicago: Haymarket Books
  11. Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria // Middle East Monitor. 20 June 2022. Архивиран от оригинала на 4 януари 2023.
  12. "On the 12th Anniversary of the Popular Uprising". ReliefWeb. март. Архивирано от оригинала на 16 март 2023
  13. "Record of Arbitrary Arrests". SNHR. March 2023. Архивирано от оригинала на 13 май 2023
  14. Robertson QC, Geoffrey (2013). "11: Justice in Demand". Crimes Against Humanity: The Struggle for Global Justice (4th ed.). New York: The New Press. с. 560–562, 573, 595–607
  15. Syria Freedom Support Act; Holocaust Insurance Accountability Act of 2011. Washington DC: Committee on Foreign Affairs, House of Representatives. 2012. с. 221–229
  16. Vohra, Anchal (16 October 2020). "Assad's Horrible War Crimes Are Finally Coming to Light Under Oath". Foreign Policy. Архивирано от оригинала на 2 ноември 2020
  17. "German court finds Assad regime official guilty of crimes against humanity". Daily Sabah. 13 January 2022. Архивирано от оригинала на 22 януари 2022.
  18. Martina Nosakhare, Whitney (15 March 2022). "Some Hope in the Struggle for Justice in Syria: European Courts Offer Survivors a Path Toward Accountability". Human Rights Watch. Архивирано от оригинала на 5 април 2022.
  19. Steve Almasy; Richard Roth. "UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores". CNN. Архивирано от оригинала на 12 юни 2018. Посетено на 12 юни 2018
  20. "OPCW Releases Third Report by Investigation and Identification Team". 27 януари 2023. Архивирано от оригинала на 27 януари 2023
  21. "Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018". U.S Department of State. 27 January 2023. Архивирано от оригинала на 28 януари 2023
  22. "OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma". Al Jazeera. 27 January 2023
  23. Chulov, Martin (27 January 2023). "Syrian regime found responsible for Douma chemical attack". The Guardian. Archived from the original on 27 January 2023
  24. Loveluck, Louisa (27 January 2023). "Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms". Washington Post
  25. van den Berg, Stephanie (12 June 2023). "Netherlands, Canada take Syria to World Court over torture claims". Reuters. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023.
  26. "Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture". The National. 12 юни 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023
  27. "Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture". Government of Netherlands. 12 June 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023
  28. "Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures" (PDF). International Court of Justice.org. 12 June 2023. с. 1, 2. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023
  29. "Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic" (PDF). International Court of Justice.org. 8 June 2023. Архивирано от оригинала на 12 юни 2023
  30. France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source // Reuters. 15 ноември 2023.
  31. King, Esther. Assad denies responsibility for Syrian war // Politico. Посетен на 21 декември 2016. The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.
  32. а б в Zisser 2007, с. 20
  33. Seale & McConville 1992, с. 6
  34. Mikaberidze 2013, с. 38
  35. Seale, Patrick. Hafez al-Assad // The Guardian. 15 юни 2000. Посетен на 19 март 2011.
  36. Moosa 1987, с, 305
  37. Allam, Saber, Ashraf, Salah. The domestic structure of the regime // Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring. 16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt, Lamar, 2019. ISBN 978-977-85412-3-6. с. 26–27.
  38. Cole, Robert. Syria // The Encyclopaedia of Propaganda. Routledge, 2022. ISBN 9781317471981. с. 760–761.
  39. а б в Dwyer, Mimi (8 September 2013). "Think Bashar al Assad Is Brutal? Meet His Family". The New Republic. Посетен на 24 юни 2024
  40. Bar, Shmuel. Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview // Comparative Strategy 25 (5). The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy, 2006. DOI:10.1080/01495930601105412. с. 16 & 379. Архивиран от оригинала на 23 юли 2011.
  41. Dow, Nicole. Getting to know Syria's first family // CNN. 18 юли 2012. Посетен на 14 март 2015.
  42. Zisser 2007, с. 21
  43. Bar, Shmuel. Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview // Comparative Strategy 25 (5). The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy, 2006. DOI:10.1080/01495930601105412. с. 16 & 379. Архивиран от оригинала на 23 юли 2011.
  44. Khalaf, Roula. Bashar al-Assad: behind the mask // Financial Times. 2012-06-15. Архивиран от оригинала на 10 декември 2022. Посетен на 14 март 2015.
  45. Belt, Don. Syria // National Geographic (magazine). November 2009. с. 2, 9. Архивиран от оригинала на 25 October 2009. Посетен на 14 март 2014.
  46. Sachs, Susan. Man in the News; The Shy Young Doctor at Syria's Helm; Bashar al-Assad // The New York Times. 14 юни 2000.
  47. The enigma of Assad: How a painfully shy eye doctor turned into a murderous tyrant
  48. Leverett 2005, с. 59
  49. LADNO.ru // Ladno. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2015. Посетен на 23 септември 2011.
  50. Beeston, Richard. We are going to send him on a trip. Bye, bye Hariri. Rot in hell // The Times. London, 22 октомври 2005. Посетен на 26 април 2010.
  51. Leverett 2005, с. 60
  52. How Syria's 'Geeky' President Went From Doctor to Dictator // NBC News. Архивиран от оригинала на 22 декември 2017. Посетен на 14 април 2018.
  53. Minahan 2002, с. 83
  54. Tucker & Roberts 2008, с. 167
  55. Iran Report: June 19, 2000 // Radio Free Europe/Radio Liberty. 11 November 2008. Посетен на 2022-05-15.
  56. Wedeen, Lisa. Ambiguities of Domination: Politics, Rhetoric and Symbols in Contemporary Syria. Chicago, US, University of Chicago Press, 2015. ISBN 978-0-226-33337-3. с. 28, 39, 60–61.
  57. Zisser 2007, с. 35
  58. Gresh, Alain. Syria: the rise and rise of Doctor Bashar // Le Monde diplomatique. юли 2020.
  59. Khalaf, Roula. Bashar al-Assad: behind the mask // Financial Times. 2012-06-15. Архивиран от оригинала на 10 декември 2022. Посетен на 14 март 2015.
  60. Leverett 2005, с. 61
  61. LADNO.ru // Ladno. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2015. Посетен на 23 септември 2011.
  62. CNN Transcript – Breaking News: President Hafez Al-Assad Assad of Syria Confirmed Dead // CNN. 10 June 2000. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2018. Посетен на 3 август 2010.
  63. а б Ma'oz, Ginat & Winckler 1999, с. 41
  64. Zisser 2007, с. 34–35
  65. Blanford 2006, с. 69–70
  66. LADNO.ru // Ladno. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2015. Посетен на 23 септември 2011.
  67. Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion // BBC News.
  68. The rise of Syria's controversial president Bashar al-Assad // ABC News. Посетен на 19 юни 2017.
  69. Klatell, James (27 May 2007). "Syrians Vote in Presidential Referendum". CBS News.
  70. Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion // BBC News.
  71. "Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum". The Washington Post. Damascus. Associated Press. 28 May 2007. Посетен на 13 март 2015
  72. Norris, Pippa; Martinez i Coma, Ferran; Grömping, Max (2015). "The Year in Elections, 2014". Election Integrity Project. Архивирано от оригинала на 15 април 2021. Посетено на 21 май 2020. The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.
  73. Cheeseman, Nicholas (2019). How to Rig an Election. Yale University Press. с. 140–141
  74. Jones, Mark P. (2018). Herron, Erik S; Pekkanen, Robert J; Shugart, Matthew S (eds.). "Presidential and Legislative Elections". The Oxford Handbook of Electoral Systems. doi:10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001. ISBN 9780190258658. Посетен на 21 май 2020. unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context.
  75. Makdisi, Marwan (16 July 2014). "Confident Assad launches new term in stronger position". Reuters. Посетен на 15 май 2020
  76. Evans, Dominic (28 April 2014). "Assad seeks re-election as Syrian civil war rages". Reuters. Посетен на 13 март 2015
  77. "UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan". BBC News. 15 May 2014. Посетен на 13 март 2015.
  78. Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad // The Guardian. 28 май 2014. Посетен на 9 ноември 2017.
  79. Kossaify, Ephrem. UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election // Arab News. 22 април 2021. Архивиран от оригинала на 22 април 2021.
  80. Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president // The Daily Telegraph. 16 юли 2014. Архивиран от оригинала на 11 януари 2022. Посетен на 17 декември 2016.
  81. Leverett 2005, с. 80
  82. Wikstrom, Cajsa. Syria: 'A kingdom of silence' // Al Jazeera Arabic. Посетен на 14 март 2015.
  83. а б Ghadry, Farid N. Syrian Reform: What Lies Beneath // Middle East Quarterly. Winter 2005.
  84. Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion // BBC News.
  85. Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah // France 24. 9 юли 2020.
  86. England, Andrew. 'Damascus spring' fades from memory // Financial Times. 13 септември 2008.
  87. The Damascus Spring // Carnegie Middle East Centre.
  88. Blair gets a public lecture on the harsh realities of the Middle East // The Guardian.
  89. America's gulag: Syrian regime was a 'common destination' for CIA rendition // Al Bawaba. Посетен на 29 октомври 2018.
  90. A staggering map of the 54 countries that reportedly participated in the CIA's rendition program // Washington Post. 5 февруари 2013. Посетен на 29 October 2018.
  91. The Hezbollah Connection // The New York Times. Посетен на 8 януари 2017.
  92. Issacharoff, Avi. Syria's Assad: Regime strong because of my anti-Israel stance // Haaretz. Tel Aviv, 1 февруари 2011. Посетен на 6 февруари 2012.
  93. Ker-Lindsay, James. Is Syria No Longer a Pariah State? // World Politics Review. 27 април 2023. Архивиран от оригинала на 2 юни 2023.
  94. Levitt, Matthew. The Role of the Islamic State in the Assad Regime's Strategy for Regime Survival: How and Why the Assad Regime Supported the Islamic State. Washington Institute, 2021. с. 723–741.
  95. Rafik Hariri: In Lebanon, assassination reverberates 10 years later // The Christian Science Monitor. 14 February 2015.
  96. Comeback kid of Assad regime was a feared figure // Sydney Morning Herald. 20 юли 2012. Архивиран от оригинала на 21 юли 2012.
  97. Rudy Jaafar and Maria J. Stephan. (2009). "Lebanon's Independence Intifada: How an Unarmed Insurrection Expelled Syrian Forces", in Maria J. Stephan (ed.), Civilian Jihad: Nonviolent Struggle, Democratization, and Governance in the Middle East, New York: Palgrave Macmillan, с. 169–85.
  98. UN Harīrī probe implicates Syria // BBC News. 21 октомври 2005. Архивиран от оригинала на 7 November 2005.
  99. Kifner, Hoge, John, Warren. Top Syrian Seen as Prime Suspect in Assassination // The New York Times. 21 октомври 2005. Архивиран от оригинала на 29 май 2015. Посетен на 2023-05-21.
  100. Mehlis, Detlev. Report of the International Independent Investigation Commission Established Pursuant to Security Council Resolution 1595 (2005)
  101. Middle East – New Hariri report 'blames Syria' // 11 декември 2005. Посетен на 20 април 2015.
  102. Syria // United States Department of State. Посетен на 4 март 2012.
  103. Syria's Assad wins another term // BBC News. 29 май 2007. Посетен на 13 март 2015.
  104. Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum // The Guardian. 28 май 2007.
  105. Klatell, James (27 May 2007). "Syrians Vote in Presidential Referendum". CBS News.
  106. Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum // The Washington Post. Damascus, 28 May 2007. Архивиран от оригинала на 11 май 2018. Посетен на 13 март 2015.
  107. Yacoub Oweis, Khaleb. Syria's opposition boycotts vote on Assad // Reuters. Damascus, 2007-05-17. Архивиран от оригинала на 6 април 2017. Посетен на 2021-10-11.
  108. Klatell, James. Syrians Vote in Presidential Referendum // CBS News. 27 май 2007. Архивиран от оригинала на 6 април 2017.
  109. Black, Ian. Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum // The Guardian. 28 май 2007. Архивиран от оригинала на 6 април 2017.
  110. Chulov, Martin. The one certainty about Syria's looming election – Assad will win // The Guardian. 13 април 2014. Архивиран от оригинала на 21 юни 2017.
  111. Syria: Between oppression and freedom // Ifimes.
  112. N.Koreans may have died in Israel raid in Syria: NHK // Reuters. 28 април 2008. Архивиран от оригинала на 24 април 2023.
  113. Q&A: Syrian activist Suhair Atassi // Al Jazeera, 9 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 12 февруари 2011. Посетен на 13 февруари 2011.
  114. 'Day of rage' protest urged in Syria // NBC News. 3 февруари 2011. Посетен на 14 март 2015.
  115. In Syria, Crackdown After Protests // The New York Times. 18 март 2011. Архивиран от оригинала на 22 март 2011. Посетен на 14 март 2015.
  116. Sadiki, Larbi. 31: Deconstructing Despotic Legacies in the Arab Spring // Routledge Handbook of the Arab Spring. 711 Third Avenue, New York, NY 10017, Routledge, 2015. ISBN 978-0-415-52391-2. с. 412, 413. In the nearly 50-minute speech, President al-Assad gave his interpretation to the protests in Syria and other Arab countries, almost mocking the Arab Spring, invoking the outside regional and international conspirators and their inside ‘agents’ as the evil ‘them’. Resorting to conspiratorial attribution to explain the ‘real’ reasons behind the protests in Syria, al-Assad bestowed a pathological inevitability on the actions of political opposition, where the oppressive political system he heads turns into a noble victim, recipient of foreign illnesses. [Assad speech]"Conspiracies are like germs: They procreate at every moment everywhere; they cannot be annihilated, but the immunity of the body can be strengthened against them.". dissent loses its political meaning, or moral justification, acquiring ‘othering’ essence when the president places it in the dismissive context of the ‘fitna’.
  117. Farge, Emma. War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate // Reuters. 2022-06-28. Архивиран от оригинала на 2022-06-28. Посетен на 2022-06-28.
  118. UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict // Ohchr.org. Посетен на 1 юли 2022.
  119. Administration Takes Additional Steps to Hold the Government of Syria Accountable for Violent Repression Against the Syrian People // United States Department of the Treasury. Посетен на 18 май 2011. Today, President Obama signed an Executive Order (s:Executive Order 13573) imposing sanctions against Syrian President Bashar al-Assad and six other senior officials of the Government of Syria in an effort to increase pressure on the Government of Syria to end its use of violence against its people and to begin a transition to a democratic system that protects the rights of the Syrian people.
  120. How the U.S. message on Assad shifted // The Washington Post. 18 август 2011. Посетен на 23 ноември 2015.
  121. Oweis, Khaled Yacoub. U.S. imposes sanctions on Syria's Assad // Reuters. 18 May 2011. Архивиран от оригинала на 18 May 2011. Посетен на 12 март 2015. The U.S. move, announced by the Treasury Department, freezes any of the Syrian officials' assets that are in the United States or otherwise fall within U.S. jurisdiction and generally bars U.S. individuals and companies from dealing with them.
  122. EU imposes sanctions on President Assad // BBC News. 23 май 2011. Посетен на 14 март 2015.
  123. Canada imposes sanctions on Syrian leaders // BBC News. 24 май 2011. Посетен на 14 март 2015.
  124. Speech of H.E. President Bashar al-Assad at Damascus University on the situation in Syria // 21 June 2011. Архивиран от оригинала на 25 May 2012.
  125. How the U.S. message on Assad shifted // The Washington Post. 18 август 2011. Посетен на 23 ноември 2015.
  126. Assad must go, Obama says // The Washington Post. 18 август 2011. Посетен на 23 ноември 2015.
  127. Assad must go: the world unites against Syria's tyrant // The Independent.
  128. President Obama: "The future of Syria must be determined by its people, but President Bashar al-Assad is standing in their way." Архив на оригинала от 2017-01-23 в Wayback Machine. The White House website, 18 August 2011.
  129. Nour Ali. Syrian forces beat up political cartoonist Ali Ferzat // The Guardian. London, 25 август 2011. Посетен на 4 март 2012.
  130. Prominent Syrian Cartoonist Attacked, Beaten // Voice of America, 25 август 2011. Посетен на 4 март 2012.
  131. Russian vetoes are putting UN security council's legitimacy at risk, says US // The Guardian. 23 септември 2015. Посетен на 10 януари 2016.
  132. Russia won't back U.N. call for Syria's Assad to go // Reuters. 27 January 2012. Архивиран от оригинала на 28 януари 2012. Посетен на 12 януари 2016.
  133. Russia and China veto draft Security Council resolution on Syria Архив на оригинала от 2017-06-29 в Wayback Machine. UN website, 4 октомври 2011.
  134. Khaled Yacoub Oweis. Syria death toll hits 5,000 as insurgency spreads // Reuters. 13 декември 2011. Архивиран от оригинала на 7 август 2020. Посетен на 5 юли 2021.
  135. Syria's Assad blames 'foreign conspiracy' // BBC News. 10 януари 2012. Посетен на 10 януари 2012.
  136. Martin Chulov in Beirut. Syria claims 90% of voters backed reforms in referendum // The Guardian. London, 27 февруари 2012. Посетен на 4 март 2012.
  137. Aneja, Atul. Russia backs Assad as fighting in Damascus escalates // The Hindu. Chennai, 17 юли 2012.
  138. Syria in civil war, Red Cross says // BBC News. 15 July 2012. Посетен на 31 юли 2012.
  139. Syrian death toll tops 19,000, say activists // The Guardian. London, 22 юли 2012. Посетен на 31 юли 2012.
  140. Al-Assad: Enemies of Syria 'will go to hell' // CNN. Посетен на 25 януари 2013.
  141. Syrian Live Blog // Listening Post. Al Jazeera. Посетен на 25 януари 2013.
  142. Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad // The Guardian. 28 май 2014. Посетен на 9 ноември 2017.
  143. а б Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president // The Daily Telegraph. 16 юли 2014. Архивиран от оригинала на 11 януари 2022. Посетен на 17 декември 2016.
  144. Kossaify, Ephrem. UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election // Arab News. 22 април 2021. Архивиран от оригинала на 22 април 2021.
  145. а б Bashar Assad may be weaker than he thinks // The Economist. 16 октомври 2014. Посетен на 16 октомври 2014. In Latakia and Tartus, two coastal cities near the Alawite heartland, posters of missing soldiers adorn the walls. When IS took over four government bases in the east of the country this summer, slaughtering dozens of soldiers and displaying some of their heads on spikes in Raqqa, IS's stronghold, families started to lose faith in the government. A visitor to the region reports hearing one man complain: "We're running out of sons to give them."
  146. Dziadosz, Alexander. Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent // Reuters. September 2014. Архивиран от оригинала на 24 септември 2015. Посетен на 23 септември 2014.
  147. Westhall, Syliva. Assad's army stretched but still seen strong in Syria's war // Reuters. 18 септември 2014. Архивиран от оригинала на 2018-04-19. Посетен на 23 септември 2014.
  148. Hadid, Diaa. Activists Say Assad Supporters Protest in Syria // ABC News. Посетен на 3 октомври 2014.
  149. Aziz, Jean. Assad dismisses security chief of powerful 'Branch 40' // Al Monitor, 16 октомври 2014. Посетен на 16 октомври 2014.
  150. Hadid, Diaa. Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons // 1 ноември 2014. Посетен на 1 ноември 2014.
  151. Car bomb wounds 37 in government-held area of Syria's Homs // Reuters. 29 октомври 2014. Архивиран от оригинала на 24 септември 2015. Посетен на 9 ноември 2014.
  152. Alawites find their voice against Assad // Al Monitor, 29 октомври 2014. Посетен на 1 ноември 2014.
  153. Sherlock, Ruth. In Syria's war, Alawites pay heavy price for loyalty to Bashar al-Assad // The Daily Telegraph. 7 април 2015. Архивиран от оригинала на 11 януари 2022. Посетен на 7 април 2015.
  154. Assad relative assassinated in Syria: activists // The Daily Star. 15 март 2015. Посетен на 15 март 2015.
  155. Alajlan, Anas. Syria: Bashar al-Assad arrests own cousin Munther 'for kidnapping links' // International Business Times. 14 април 2015. Посетен на 15 април 2015.
  156. Blanford, Nicholas. Can Syria's Assad withstand latest battlefield setbacks? (+video) // The Christian Science Monitor. Посетен на 22 април 2015.
  157. Flores, Reena. Flash Points: Is Syria's Assad losing power? // CBS News. Посетен на 3 май 2015. "a lot of suspicion within the regime itself about who's doing what and if folks are leaving." [...] "These are signs that I think demonstrate a bit of weakness and instability in the regime that you haven't seen in recent months," he said. He cites the waning support from the nation's minority Alawite community as one of these important shifts.
  158. Harel, Amos. Syrian rebel victories stretch Assad's forces // Haaretz. Посетен на 6 май 2015. There have also been increasing reports of Assad relatives, businessmen and high-ranking members of the Alawite community fleeing Damascus for the coastal city of Latakia, or other countries, after transferring large sums of money to banks in Lebanon, eastern Europe and the United Arab Emirates.
  159. Karkouti, Mustapha. Time to reconsider 'Life after Al Assad' // Gulf News. Посетен на 10 май 2015. [The] reality on the ground can't be more clear as the population in the regime-controlled parts of Syria are preparing for life after the Al Assad dynasty. According to information received by this author, many businessmen and financiers who flourished under the regime have successfully moved huge amounts of money and capital to neighbouring Lebanon. Some of these funds are now known to have been secretly deposited in Europe.
  160. Sherlock, Ruth. Bashar al-Assad's spy chief arrested over Syria coup plot // The Daily Telegraph. 11 май 2015. Архивиран от оригинала на 11 януари 2022. Посетен на 12 май 2015. Mamlouk had also used a businessman from Aleppo as an intermediary to contact Rifaat al-Assad, Bashar's uncle, who has lived abroad exile since he was accused of seeking to mount a coup in Syria in the 1980s.
  161. Kaileh, Salameh. The Syrian regime is slowly being liquidated // Al-Araby Al-Jadeed. 22 май 2015. Посетен на 28 май 2015.
  162. Oliphant, Roland. Vladimir Putin confirms Russian military involvement in Syria's civil war // The Daily Telegraph. 4 септември 2015. Архивиран от оригинала на 11 януари 2022. Посетен на 14 януари 2016.
  163. Naylor, Hugh. Putin says Syria's president is ready for elections, compromise // The Washington Post. Beirut, 2015-09-04. Посетен на 2021-10-11.
  164. а б Borshchevskaya, Anna. 6: The Military Campaign // Putin's War in Syria. 50 Bedford Square, London, WC1B 3DP, UK, I. B. Tauris, 2022. ISBN 978-0-7556-3463-7. с. 69–88.
  165. {{{title}}} // 11 октомври 2015.
  166. Syria crisis: Assad says no transition while 'terrorists' remain // BBC News. 19 ноември 2015.
  167. "Putin claims support to Syrian rebels". DW News. 11 декември 2015
  168. Rozhovor s Bašárem Asadem Архив на оригинала от 2016-01-19 в Wayback Machine., Česká televize, 1 декември 2015.
  169. Асад обвинил Турцию, Саудовскую Аравию и Катар в поддержке террористов в Сирии // NEWSru.com. (на руски)
  170. U.S. sees bearable costs, key goals met for Russia in Syria so far // Reuters. 28 декември 2015.
  171. Putin claims support to Syrian rebels // DW News.
  172. Vladimir Putin asked Bashar al-Assad to step down // Посетен на 22 януари 2016.
  173. Putin Requested Assad Step Aside, But Syrian Leader Refused // The Moscow Times. Посетен на 2021-10-11.
  174. DuVall, Eric. Assad's forces retake half of rebel-held Aleppo // United Press International.
  175. Evacuation agreement reached in Aleppo, rebel group says // Fox 6 Now, 17 декември 2016. Архивиран от оригинала на 2016-12-20. Посетен на 2024-06-24.
  176. U.S. priority on Syria no longer focused on 'getting Assad out': Haley // Reuters. 30 март 2017.
  177. Treene, Alayna. Tillerson: U.S. will lead coalition to oust Assad
  178. "Syria's Assad Calls U.S. Airstrikes an Outrageous Act". U.S. News & World Report. Retrieved 7 April 2017
  179. Syria's Assad says Idlib chemical attack 'fabrication': AFP interview // Reuters. 13 April 2017.
  180. Phillips, Ian. Putin: Syria chemical attack was provocation against Assad // ABC News.
  181. Steve Almasy. UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores // CNN. Архивиран от оригинала на 12 юни 2018. Посетен на 12 юни 2018.
  182. Friedman, Lisa. Syria Joins Paris Climate Accord, Leaving Only U.S. Opposed // The New York Times. 7 ноември 2017.
  183. Syria recognizes Georgia's breakaway regions // Deutsche Welle. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018.
  184. Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia // rferl.org. 29 май 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018.
  185. Canada concerned by Syria's recognition of Georgian breakaway regions of Abkhazia and South Ossetia // Government of Canada.
  186. AFP, French Press Agency-. Syria's Assad designates new government headed by PM Arnous // Daily Sabah. Посетен на 8 март 2021. (на американски английски)
  187. Kossaify, Ephrem. UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election // Arab News.
  188. Walker, Nigel. Syria: 2021 presidential election and future prospects // House of Commons Library. с. 4–15.
  189. Syria's Assad wins 4th term with 95% of vote, in election the West calls fraudulent // Reuters. 28 май 2021. Архивиран от оригинала на 27 ноември 2022.
  190. Syria Events of 2021 // Human Rights Watch.
  191. Lister, Charles. US policy in Syria in 2021 // Asharq al-Awsat. 10 май 2021. Архивиран от оригинала на 13 август 2022.
  192. Syria's Assad asks PM Arnous to form new cabinet // Reuters. 2021-08-01. Посетен на 2021-10-05.
  193. Syria's Assad says Russia's Ukraine invasion a 'correction of history' // Al-Arabiya News. Архивиран от оригинала на 25 февруари 2022.
  194. General Assembly Overwhelmingly Adopts Resolution Demanding Russian Federation Immediately End Illegal Use of Force in Ukraine, Withdraw All Troops // United Nations.
  195. Makki, Danny. Syria's role in Putin's invasion of Ukraine // Middle East Institute.
  196. Syria to recognize Ukraine's Luhansk and Donetsk regions // Associated Press. 29 June 2022. Архивиран от оригинала на 2 юли 2022.
  197. Syria recognizes independence, sovereignty of Donetsk, Luhansk -state news agency // Reuters. 29 юли 2022. Архивиран от оригинала на 3 юли 2022.
  198. Syria first country other than Russia to recognise Ukraine separatist republics of Donetsk and Lugansk // WIO News. 29 юни 2022. Архивиран от оригинала на 29 June 2022.
  199. Assad meets Putin in Moscow as Syrians mark 12 years since anti-regime uprising // France 24. 15 март 2023. Архивиран от оригинала на 15 март 2023.
  200. Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers // rferl.org.
  201. "Assad welcomes new Russian bases in Syria after Putin meeting". Al Jazeera. 16 март 2023. Архивирано от оригинала на 16 март 2023.
  202. Faulconbridge, Davis, Guy, Caleb (16 March 2023). "Syria's Assad would like more Russian bases and troops". Reuters. Архивирано от оригинала на 16 март 2023
  203. а б "Assad: Syria recognizes Russia's new borders". teletrader.com. 16 March 2023. Архивирано от оригинала на 23 март 2023
  204. Syria's Assad in UAE as Second Post-Quake Gulf Visit Signals Growing Arab Outreach // VOA News. 19 март 2023.
  205. Syria's Assad wins warm welcome at Arab summit after years of isolation // Reuters. 19 май 2023.
  206. Syria's Bashar al Assad and wife laugh and wave at Asian Games opening ceremony amid China talks // Sky News. 23 септември 2023.
  207. Leaders of Syria and China announce strategic partnership as part of Asian Games diplomacy // AP News. 22 септември 2022.
  208. 2011 – CPI // Transparency.org.
  209. M. Sadowski, Yahya. Patronage and the Ba'th: Corruption and Control in Contemporary Syria // Arab Studies Quarterly 9 (4). 1987. с. 442–461.
  210. Allam, Saber, Ashraf, Salah. The domestic structure of the regime // Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring. 16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt, Lamar, 2019. ISBN 978-977-85412-3-6. с. 26–27.
  211. Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah // France 24. 9 юли 2020.
  212. Bashar al-Assad's inner circle // BBC News. 30 юли 2012. Архивиран от оригинала на 27 март 2022.
  213. Gersh, Nick. The Role of Corruption in the Syrian Civil War // GAB.
  214. Allam, Saber, Ashraf, Salah. Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring. 16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt, Lamar, 2019. ISBN 978-977-85412-3-6. с. 26–27.
  215. Hadid, Diaa. Assad's Syria Truncated, Battered, but Defiant // Abc News. 2 ноември 2014. Посетен на 2 ноември 2014.
  216. Syria 'disintegrating under crippling sanctions' // BBC News. 19 февруари 2012. Посетен на 2 ноември 2014.
  217. Croft, Adrian. EU targets ministers, UAE firm in latest Syria sanctions // Reuters. 21 октомври 2014. Архивиран от оригинала на 7 октомври 2015. Посетен на 2 ноември 2014.
  218. Korte, Gregory. Tightened sanctions target Syrian human rights abuses // USA Today. 16 октомври 2014. Посетен на 9 ноември 2014.
  219. Al-Khalidi, Suleiman. Syria reverts to socialist economic policies to ease tension // Reuters. 4 юли 2012. Архивиран от оригинала на 20 октомври 2012. Посетен на 19 октомври 2014.
  220. Local ceasefires best way to ease Syrians' suffering: researchers // Reuters. 10 ноември 2014. Посетен на 10 ноември 2014.
  221. Yazigi, Jihad (7 April 2014). "Syria's War Economy" (PDF). European Council on Foreign Relations. Посетен на 19 октомври 2014
  222. Al-Khalidi, Suleiman. Syria's economy heads into ruin: U.N. sponsored report // Reuters. 28 May 2014. Архивиран от оригинала на 24 август 2014. Посетен на 19 октомври 2014.
  223. Naylor, Hugh. Syria's Assad regime cuts subsidies, focuses ailing economy on war effort // The Washington Post. 29 ноември 2014. Посетен на 6 декември 2014.
  224. Daou, Rita. Glitzy mall sparks anger from Assad backers // 17 октомври 2014. Архивиран от оригинала на 22 октомври 2018. Посетен на 19 октомври 2014.
  225. Hadid, Diaa. Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons // 1 ноември 2014. Посетен на 1 ноември 2014.
  226. Alawites find their voice against Assad // Al Monitor, 29 октомври 2014. Посетен на 1 ноември 2014.
  227. Blair, David. EU tries to ground Bashar al-Assad's warplanes by banning fuel supplies // The Telegraph. 12 декември 2014. Архивиран от оригинала на 11 януари 2022. Посетен на 13 декември 2014.
  228. Changes to Syria's Business Elite Concentrates Wealth in Hands of Presidential Couple // The Syria Report. 15 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 2 декември 2022.
  229. Cornish, Khattab, Chloe, Asser. Syria's Assad puts pressure on business elite // Financial Times. 25 July 2019. Архивиран от оригинала на 27 юли 2019.
  230. Jalabi, Raya. Syria's state capture: the rising influence of Mrs Assad // Financial Times. 2023. Архивиран от оригинала на 5 април 2023.
  231. Middle East corruption rankings: Syria most corrupt, UAE least, Turkey slipped // Al-Monitor. 31 January 2023. Архивиран от оригинала на 3 февруари 2023.
  232. Syria, Yemen and Libya among 'lowest in the world' for corruption perceptions // The New Arab. 31 януари 2023. Архивиран от оригинала на 8 февруари 2023.
  233. Corruption in Syria // Worlddata.info.
  234. Corruption Perceptions Index // Transparency International.
  235. Allam, Saber, Ashraf, Salah. The domestic structure of the regime // Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring. 16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt, Lamar, 2019. ISBN 978-977-85412-3-6. с. 27–30. Because he lacks his father's leadership skills... Bashar may settle for consensus among his junta of Alawi officers... When Bashar assumed office he attempted to consolidate power through "authoritarian upgrading". However, the conservative military establishment and senior members of the regime were not favorable to Bashar's reforms, which forced Bashar to retire such senior personnel in order to further consolidate his power. But Bashar struggled to appoint new and loyal staff, his Ba'athist regime became increasingly like a sectarian family clan
  236. Ker-Lindsay, James. Is Syria No Longer a Pariah State? // World Politics Review. 27 април 2023. Архивиран от оригинала на 2 юни 2023.
  237. Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria // International Crisis Group, 8 май 2014. с. 23. Архивиран от оригинала на 20 февруари 2016. Посетен на 4 октомври 2014. The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it
  238. Meuse, Alison. Syria's Minorities: Caught Between Sword Of ISIS And Wrath of Assad // NPR. Посетен на 19 април 2015. Karim Bitar, a Middle East analyst at Paris think tank IRIS [...] says [...] "Minorities are often used as a shield by authoritarian regimes, who try to portray themselves as protectors and as a bulwark"
  239. Ümit Üngör, Uğur. The Specter of Sectarian Violence in Syria // NPR. Посетен на 19 април 2015.
  240. Hokayem, Emile. Assad or We Burn the Country // War on the rocks.
  241. Hokayem, Emile. Assad or We Burn the Country // E-International Relations.
  242. Syria: Between oppression and freedom // Ifimes.
  243. а б Hill, Evan. Syria slammed on human rights // Al Jazeera. 16 юли 2010. Архивиран от оригинала на 21 May 2023.
  244. A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power // Human Rights Watch.
  245. A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power // Human Rights Watch.
  246. A Wasted Decade // Human Rights Watch. с. 4, 8.
  247. 2010 Country Reports on Human Rights Practices – Syria // United Nations High Commissioner for Refugees.
  248. Luca, Ana Maria. Syria's secret prisoners // NOW News. Архивиран от оригинала на 2017-10-09. Посетен на 22 май 2015.
  249. How Syria controls its dissidents – Banning travel // The Economist. 30 септември 2010.
  250. Cambanis, Thanassis. Challenged, Syria Extends Crackdown on Dissent // The New York Times. 14 декември 2007. Посетен на 26 април 2010.
  251. A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power // Human Rights Watch.
  252. Syria bans face veils at universities // BBC News. 19 юли 2010.
  253. Veil ban: Why Syria joins Europe in barring the niqab // The Christian Science Monitor. 20 юли 2010.
  254. Syria relaxes veil ban for teachers // The Guardian. 6 април 2011.
  255. Entous, Nissenbaum, Adam, Dion. 10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown // The Wall Street Journal. 25 юли 2014. Архивиран от оригинала на 3 януари 2023.
  256. UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130 000 Syrians missing in conflict // The Week. 30 юни 2023. Архивиран от оригинала на 30 юни 2023.
  257. Kossaify, Ephrem. In milestone decision, UN creates institution for Syria's missing and disappeared // Arab News. 30 юни 2023. Архивиран от оригинала на 30 юни 2023.
  258. M. Lederer, Edith. UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130,000 Syrians missing in conflict // AP News. 30 юни 2023. Архивиран от оригинала на 30 юни 2023.
  259. Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture // Government of Netherlands.
  260. Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures // International Court of Justice.org. с. 1, 2.
  261. Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic // International Court of Justice.org.
  262. Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture // The National. 12 юни 2023. Архивиран от оригинала на 13 юни 2023.
  263. A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power // Human Rights Watch.
  264. Hill, Evan. Syria slammed on human rights // Al Jazeera. 16 юли 2010. Архивиран от оригинала на 21 май 2023.
  265. Syria: Investigate Killing of Kurds // Human RIghts Watch. 23 март 2008. Архивиран от оригинала на 5 май 2023.
  266. A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power // Human Rights Watch.
  267. Bashar Al-Assad, President, Syria // Reporters Without Borders. Архивиран от оригинала на 2015-10-18. Посетен на 26 октомври 2012.
  268. а б 10 Worst Countries to be a Blogger // Committee to Protect Journalists.
  269. Red lines that cannot be crossed – The authorities don't want you to read or see too much // The Economist. 24 July 2008.
  270. Jennifer Preston. Syria Restores Access to Facebook and YouTube // The New York Times. 9 февруари 2011.
  271. Internet Enemies – Syria // Reporters Without Borders. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 април 2011.
  272. A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power // Human Rights Watch.
  273. 10 Most Censored Countries // Committee to Protect Journalists. Посетен на 14 август 2012.
  274. A. Kennedy, Jordans, Elizabeth, Frank. UN: Syria now in a civil war // MSNBC. 2 December 2011. Архивиран от оригинала на 26 юли 2021.
  275. Bassem Mroue. Bashar Assad Resignation Called For By Syria Sit-In Activists // HuffPost. 18 април 2011. Архивиран от оригинала на 12 май 2011. Посетен на 14 март 2015.
  276. Arab League to offer 'safe exit' if Assad resigns // CNN. 23 юли 2012. Архивиран от оригинала на 14 май 2013. Посетен на 13 март 2015.
  277. Yacoubian, Mona. Syria Timeline: Since the Uprising Against Assad // United States Institute of Peace.
  278. а б Syria Refugee Crisis Explained // UNHCR: The UN Refugee Agency.
  279. Syria Refugee Crisis
  280. а б J. Koulouriotis, Eva. Assad: Master of ethnic cleansing in the 21st century // Syria Wise.
  281. Chulov, Mahmood, Martin, Mona. Syrian Sunnis fear Assad regime wants to 'ethnically cleanse' Alawite heartland // The Guardian. 22 юли 2013. Архивиран от оригинала на 5 май 2021.
  282. Nakhoul, Samia. Insight: Syria massacres, ethnic cleansing that may backfire // Reuters. 12 юни 2012. Архивиран от оригинала на 22 декември 2021.
  283. Hamad, Sam. Daraa 'de-escalation' masks Assad's ethnic cleansing in Syria // New Arab. 30 юни 2017. Архивиран от оригинала на 7 декември 2022.
  284. El-Bar, Karim. 'Ethnic cleansing on an unprecedented scale': Rebels, UN criticise Assad tactics // Middle East Eye. 5 септември 2016. Архивиран от оригинала на 15 октомври 2021.
  285. Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria // Middle East Monitor. 20 юни 2022. Архивиран от оригинала на 4 януари 2023.
  286. Farge, Emma. War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate // Reuters. 2022-06-28. Архивиран от оригинала на 2022-06-28. Посетен на 2022-06-28.
  287. UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict // Ohchr.org. Посетен на 1 юли 2022.
  288. Syria // Global Centre for the Responsibility to Protect.
  289. Record of Arbitrary Arrests // SNHR. март 2023. Архивиран от оригинала на 13 май 2023.
  290. Holland, Jack. 7: Proxy War // Selling War and Peace: Syria and the Anglosphere. New York, NY, US, Cambridge University Press, 2020. ISBN 9781108489249. с. 211.
  291. Dagher, Sam. 15: Don't Stay with the Butcher // Assad Or We Burn the Country: How One Family's Lust for Power Destroyed Syria. Avenue of the Americas, New York, NY, Little, Brown and Company, 2019. ISBN 978-0-316-55670-5.
  292. Tibi, Bassam. The Shari'a State: Arab Spring and Democratization. Third Avenue, New York, NY, Routledge, 2013. ISBN 978-0-415-66216-1.
  293. Warrick, Jobby. Red Line. New York, US, Doubleday, 2021. ISBN 9780385544467.
  294. Rogin, Josh. U.S. says Europeans killed by Assad's death machine // Chicago Tribune. 15 декември 2014. Архивиран от оригинала на 13 април 2016. Посетен на 4 January 2015.
  295. Steve Almasy. UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores // CNN. Архивиран от оригинала на 12 юни 2018. Посетен на 12 юни 2018.
  296. UN implicates Bashar al-Assad in Syria war crimes // BBC News. 2 декември 2013. Архивиран от оригинала на 31 март 2022. Посетен на 13 март 2015.
  297. Pileggi, Tamar. FBI says Europeans tortured by Assad regime // 15 December 2014. Посетен на 4 януари 2015.
  298. Anna, Cara. US: War Crimes Case Vs. Assad Better Than One for Milosevic // ABC News. 11 март 2015. Посетен на 11 март 2015.
  299. Lister, Charles. US policy in Syria in 2021 // Asharq al-Awsat. 10 май 2021. Архивиран от оригинала на 13 август 2022.
  300. 'There are no barrel bombs': Assad's Syria 'facts' // Channel Four News, 10 февруари 2015. Посетен на 12 февруари 2015.
  301. Bowen, Jeremy. What does Assad really think about Syria's civil war? // BBC News. 15 февруари 2014. Посетен на 15 февруари 2015.
  302. Bell, Matthew. What are 'barrel bombs' and why is the Syrian military using them? // PRI, 4 февруари 2014. Посетен на 14 февруари 2015.
  303. Allam, Saber, Ashraf, Salah. The domestic structure of the regime // Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring. 16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt, Lamar, 2019. ISBN 978-977-85412-3-6. с. 29–38.
  304. Nebehay, Stephanie. Assad tops list of Syria war crimes suspects handed to ICC: former prosecutor // Reuters. 10 юни 2014. Архивиран от оригинала на 29 ноември 2014. Посетен на 13 март 2015.
  305. Swart, Mia. National courts lead the way in prosecuting Syrian war crimes // Al Jazeera News. 15 март 2021. Архивиран от оригинала на 3 март 2022.
  306. Talagrand, Pauline. France opens probe into Assad regime for crimes against humanity // Yahoo News. 30 септември 2015. Посетен на 1 октомври 2015.
  307. Larson, Nina. UN probe accuses Syria govt of 'exterminating' detainees // Yahoo News. 8 февруари 2016. Посетен на 11 февруари 2016.
  308. Loveluck, Louisa. Germany seeks arrest of leading Syrian general on war crimes charges // The Washington Post. 8 юни 2018. Архивиран от оригинала на 12 June 2018. Посетен на 12 юни 2018.
  309. Shahhoud, Annsar. How a Massacre of Nearly 300 in Syria Was Revealed // New Lines Magazine. 27 април 2022.
  310. Loveluck, Louisa. Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms // Washington Post. 17 февруари 2019. Архивиран от оригинала на 1 март 2019.
  311. Burke, Michael. Syria used chemical weapons more than 300 times, researchers say // The Hill. 17 февруари 2019. Архивиран от оригинала на 19 февруари 2019.
  312. Schneider, Lutkefend, Tobias, Theresa. Nowhere to Hide: The Logic of Chemical Weapons Use in Syria // с. 1–47.
  313. Lombardo, Clare. More Than 300 Chemical Attacks Launched During Syrian Civil War, Study Says // NPR. 17 февруари 2019. Архивиран от оригинала на 7 януари 2023.
  314. Syria and the OPCW // OPCW.
  315. Corder, Mike. States suspend Syria's OPCW rights over chemical attacks // AP News. 21 април 2021. Архивиран от оригинала на 24 май 2022.
  316. Conference of the States Parties adopts Decision to suspend certain rights and privileges of the Syrian Arab Republic under the CWC // OPCW.
  317. Decision addressing the Possession and Use of Chemical Weapons by the Syrian Arab Republic
  318. OPCW Confirms Chemical Weapons Use in Syria // Arms Control Association.
  319. Syria has likely used chemical weapons 17 times: International chemical weapons watchdog // The Hindu. 4 юни 2021. Архивиран от оригинала на 6 юни 2021.
  320. Security Council Deems Syria's Chemical Weapon's Declaration Incomplete // United Nations: Meetings Coverage and Press Releases. 6 март 2023. Архивиран от оригинала на 14 март 2023.
  321. Fifth Review Conference of the Chemical Weapons Convention // European Union External Action.
  322. Ashraf, Sareta. Nine Years Since Ghouta: Reflecting on the Use of Chemical Weapons in Syria // United States Holocaust Memorial Museum.
  323. Hubbard, Mazzetti, Landler, Ben, Mark, Mark. Blasts in the Night, a Smell, and a Flood of Syrian Victims // The New York Times. 26 август 2013. Архивиран от оригинала на 17 ноември 2022.
  324. Attacks on Ghouta // Human Rights Watch.
  325. S.B. Syria's war: If this isn't a red line, what is? // The Economist. 21 август 2013. Архивиран от оригинала на 20 декември 2014. Посетен на 15 април 2015.
  326. Syria gas attack: death toll at 1,400 worst since Halabja // The Week. Посетен на 24 август 2013.
  327. Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria // International Crisis Group, 8 май 2014. с. 23. Архивиран от оригинала на 20 февруари 2016. Посетен на 4 октомври 2014. The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it
  328. Entous, Nissenbaum, Adam, Dion. 10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown // The Wall Street Journal. 25 юли 2014. Архивиран от оригинала на 3 януари 2023.
  329. Lauren Said-Moorhouse. Airstrike to US intervention: How attack unfolded // CNN. Архивиран от оригинала на 12 юни 2018. Посетен на 12 юни 2018.
  330. Syria war: Why was Shayrat airbase bombed? // BBC News. 7 април 2017. Посетен на 30 април 2024.
  331. Steve Almasy. UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores // CNN. Архивиран от оригинала на 12 юни 2018. Посетен на 12 юни 2018.
  332. Campos, Rodrigo. Syrian government to blame for April sarin attack: U.N. report // Reuters. 27 октомври 2017. Посетен на 30 април 2024.
  333. Gladstone, Rick. U.S. Says Syria Has Used Chemical Weapons at Least 50 Times During War // The New York Times. 13 април 2018.
  334. Cooper, Helene. U.S., Britain and France Strike Syria Over Suspected Chemical Weapons Attack // The New York Times. 13 април 2018. Посетен на 27 ноември 2020.
  335. "Third Report by the OPCW Investigation and Identification Team" (PDF). 27 January 2023. с. 2–139. ArchivedАрхивиран от оригинала на 27 януари 2023 – via OPCW
  336. "Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018". U.S Department of State. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023
  337. "OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma". Al Jazeera. 27 January 2023
  338. "Watchdog blames Syria for 2018 Douma chemical attack". BBC News. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023
  339. Silkoff, Shira. Syria's Assad claims Holocaust was a lie fabricated to justify creation of Israel // The Times of Israel. 20 декември 2023. Архивиран от оригинала на 20 декември 2023.
  340. Syrian President Assad denies Holocaust and accuses U.S. of funding Nazis in controversial speech // i24news. 20 декември 2023. Архивиран от оригинала на 20 декември 2023.
  341. Syria Opposition Expands, Closes Meeting // Naharnet.
  342. Syrian activists form a 'national council' // CNN. 23 August 2011. Архивиран от оригинала на 2017-11-07. Посетен на 24 August 2011.
  343. Sayigh, Yezid. The Syrian Opposition's Leadership Problem // Carnegie Endowment for International Peace. с. 1–31.
  344. Guide to the Syrian opposition // BBC News. 17 October 2013. Архивиран от оригинала на 4 January 2023.
  345. Daher, Joseph. Syria's Labor Communist Party, a rich political history // Syria Untold.
  346. Druse ex-MK: Syrian brethren not abandoned by Assad // The Jerusalem Post. 21 January 2016.
  347. The 'neutral' Druze sheikh angering Syria's regime // The New Arab. Посетен на 2 February 2016.
  348. Six Syria regime loyalists killed after Druze cleric assassinated // The Times of Israel. Посетен на 2 February 2016.
  349. Abdulhamid, Ammar. The Syrian Conflict // The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art. 5 февруари 2024.
  350. Protests in southern Syria as economy worsens // Al-Monitor: Independent, trusted coverage of the Middle East. Посетен на 29 август 2023.
  351. Sinjab, Lina. Syria: Protests over growing economic hardship spread in south // BBC News. 24 август 2023. Архивиран от оригинала на 25 август 2023. Посетен на 26 август 2023.
  352. Sinjab, Lina. Syria: Protests over growing economic hardship spread in south // BBC News. 24 August 2023. Архивиран от оригинала на 25 август 2023. Посетен на 26 август 2023.
  353. Syria Protests Spurred by Economic Misery Stir Memories of the 2011 Anti-Government Uprising // Asharq al-Awsat. 29 август 2023. Архивиран от оригинала на 29 август 2023.
  354. al-Mahmoud, Hussam. Six months into As-Suwayda uprising, What is the future of street protests? // Enab Baladi. 12 февруари 2024. Архивиран от оригинала на 12 февруари 2024.
  355. Abdulhamid, Ammar. The Syrian Conflict // The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art. 5 февруари 2024.
  356. al-Yaqoubi, Muhammad. To defeat the Islamic State we must first remove Bashar al-Assad // The Washington Post. 5 декември 2014. Архивиран от оригинала на 16 August 2022.
  357. Awad, Ziad. The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks. San Domenico di Fiesole (FI) Italy, European University Institute, 2023. ISBN 978-92-9466-358-0. DOI:10.2870/52247. с. 5–20.
  358. Yonker, Solomon, Carl, Christopher. The Banality of Authoritarian Control: Syria's Ba'ath Party Marches On // carnegieendowment.org.
  359. Al-Assad: The Presidency That Never Ends // Civil Rights Defenders.
  360. Awad, Ziad. The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks. San Domenico di Fiesole (FI) Italy, European University Institute, 2023. ISBN 978-92-9466-358-0. DOI:10.2870/52247. с. 5–20.
  361. "Loyalty to Assad runs deep on Syrian coast Архив на оригинала от 27 юни 2015 в Wayback Machine.". Christian Science Monitor|The Christian Science Monitor. 22 January 2014.
  362. Syria's Christians stand by Assad // CBS News. 6 февруари 2012. Архивиран от оригинала на 11 ноември 2013. Посетен на 13 януари 2016.
  363. Ahmad, Rozh. A glimpse into the world of Syria's Christian "Sutoro" fighters (video) // Your Middle East. Архивиран от оригинала на 2015-04-07. Посетен на 17 март 2015. The regime wants us to be puppets, deny our ethnicity and demand an Arab-only state.
  364. Rosen, Nir. Assad's Alawites: The guardians of the throne // Al Jazeera. Посетен на 8 януари 2017.
  365. Syria's Alawites: The People Behind Assad Архив на оригинала от 2017-02-26 в Wayback Machine. The Wall Street Journal, 25 June 2015.
  366. Wyatt, Caroline. Syrian Alawites distance themselves from Assad // BBC News. Посетен на 10 април 2016.
  367. Guide to the Syrian opposition // BBC News. 17 октомври 2013. Архивиран от оригинала на 4 януари 2023.
  368. Richmond, Walter. 8: The Road to Sochi // The Circassian Genocide. New Brunswick, New Jersey, USA, Rutgers University Press, 2013. ISBN 978-0-8135-6068-7. с. 170.
  369. Cousins, Sophie. Remaining Christians in Syria fight to save their land // USA Today. 22 декември 2014. Посетен на 9 март 2015.
  370. Bronstein, Scott. Syrian rebel groups unite to fight ISIS // CNN. Посетен на 1 октомври 2014. Under the agreement, moderate Muslim rebel groups fighting under the Supreme Military Council of Syria agreed to form an alliance with the predominantly Christian Syriac Military Council.
  371. Michaelson, Tondo, Ruth, Lorenzo. Syrian rebel leader pleads for outside help a week on from earthquakes // The Guardian. 13 февруари 2023. Архивиран от оригинала на 14 февруари 2023.
  372. Syria's 2014 Presidential Election Ignored in Opposition-Held Areas // HuffPost. Посетен на 2 февруари 2016.
  373. Wladimir van Wilgenburg. Syria's Kurdish region to boycott presidential elections // Al-Monitor. Архивиран от оригинала на 7 юни 2014. Посетен на 8 юни 2014.
  374. Supreme Constitutional Court: Number of participants in Presidential elections reached at 11.634.412 with 73.42% // Damascus, 4 June 2014. Архивиран от оригинала на 7 юни 2014. Посетен на 4 юни 2014.
  375. Evans, Dominic. Assad seeks re-election as Syrian civil war rages // Reuters. 28 април 2014. Архивиран от оригинала на 4 януари 2023. Посетен на 15 май 2020.
  376. Cheeseman, Nicholas. How to Rig an Election. Yale University Press, 2019. ISBN 978-0-300-24665-0. OCLC 1089560229. с. 140–141.
  377. Norris, Pippa и др. The Year in Elections, 2014 // Election Integrity Project. 2015. Архивиран от оригинала на 15 април 2021. The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.
  378. Jones, Mark P. Presidential and Legislative Elections // The Oxford Handbook of Electoral Systems. Посетен на 21 май 2020. "unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context." (на английски)
  379. Makdisi, Marwan. Confident Assad launches new term in stronger position // Reuters. 16 юли 2014. Архивиран от оригинала на 3 септември 2017. Посетен на 15 май 2020.
  380. "Syria's Assad reelected with 88.7% of vote Архив на оригинала от 2016-01-26 в Wayback Machine.". The Times of Israel. 4 June 2014.
  381. "Interview with Former Syrian Vice President Abdul Halim Khaddam". NewsWeek. 10 October 2017. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2016.
  382. "Daesh was nurtured by Iran, says former Syrian vice president". Arab News. 6 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 6 октомври 2016
  383. Bowen, Jeremy. Prologue: Before the Spring // The Arab Uprisings: The People Want the Fall of the Regime. Simon & Schuster, 2013. ISBN 978-1471129827. с. 14, 15, 118.
  384. а б Fisher, Marc. Syria's Assad has embraced pariah status // The Washington Post. 16 юни 2012. Архивиран от оригинала на 18 June 2012.
  385. Jung, Dietrich. 5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant // The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics. New York, Palgrave Macmillan, 2016. ISBN 978-1-349-57628-9. с. 101–102.
  386. Khan, Hamzah. Focus on Pariah Leaders: Bashar al-Assad // The Diplomatic Envoy.
  387. C. Tucker, Spencer. U.S Conflicts in The 21st Centiry (Volume 1). Santa Barbara, California, ABC-CLIO, 2016. ISBN 978-1-4408-3878-1. с. 834, 835.
  388. MacFarquhar, Neil. Arab League Votes to Suspend Syria // The New York Times. 12 ноември 2011. Посетен на 12 ноември 2011.
  389. Syria suspends its membership in Mediterranean union // Xinhua News Agency, 1 декември 2012. Архивиран от оригинала на 6 декември 2011.
  390. Regional group votes to suspend Syria; rebels claim downing of jet // CNN. 14 август 2012. Посетен на 14 август 2012.
  391. OIC Suspends Syria Over Crackdown // RFE/RL. 16 август 2012. Архивиран от оригинала на 8 февруари 2023.
  392. Jung, Dietrich. 5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant // The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics. New York, Palgrave Macmillan, 2016. ISBN 978-1-349-57628-9. с. 101–122.
  393. UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan // BBC News. 15 May 2014. Архивиран от оригинала на 26 октомври 2022. Посетен на 13 март 2015.
  394. Syrian election will undermine political solution: U.N.'s Ban // Reuters. 21 април 2014. Посетен на 2 февруари 2016.
  395. "US Condemns Syria for Recognizing Georgia's Breakaway Regions". Voice of America. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 23 март 2023
  396. "Syria recognizes Georgia's breakaway regions". Deutsche Welle. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018
  397. "Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia". rferl.org. 29 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018.
  398. Ukraine's Zelenskyy cuts ties with Syria after it recognized separatist republics // Al Arabiya. 30 June 2022. Архивиран от оригинала на 30 юни 2022.
  399. Ukraine Cuts Diplomatic Ties With Syria After It Recognizes Eastern Regions As Independent // rferl.org.
  400. "Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers". rferl.org. 19 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023
  401. "Zelensky imposes sanctions against Syrian dictator Bashar Al-Assad, other officials". The Kyiv Independent. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023
  402. "Decree of the President of Ukraine No. 163/2023". Office of the President of Ukraine. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023.
  403. "Zelenskyy introduces sanctions against Syria's Assad". Anadolu Agency. 18 март 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023
  404. Syria, a close Russia ally, breaks diplomatic ties with Ukraine // Al Jazeera English. 2022-07-20.
  405. France to try senior Assad allies for crimes against humanity in Syria // France 24. 4 април 2023. Архивиран от оригинала на 5 април 2023.
  406. France to try Syrian regime officials for crimes against humanity // Al Jazeera. 5 април 2023. Архивиран от оригинала на 15 април 2023.
  407. Jarry, Emmanuel. France issues arrest warrants for senior Syrian officials // Reuters. 5 ноември 2018. Архивиран от оригинала на 6 април 2023.
  408. Syria's Assad should be put on trial, says French foreign minister // France 24. 23 май 2023. Архивиран от оригинала на 24 май 2023.
  409. French minister demands Assad trial // Daily Tribune. 23 май 2023. Архивиран от оригинала на 24 май 2023.
  410. France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source // Reuters. 15 ноември 2023.
  411. Harkin, Juliette. 'Assadism' Is Destroying Syria – Here's Where It Came From // The Wire.
  412. The statement of the Arab Baath Socialist Party of Egyptian on the aggression against Syria // Посетен на 30 юли 2018.
  413. Achcar, Gilbert (8 October 2013). "Syria between Revolutions and Counter-Revolutions". CETRI. Архивиран от оригинала на 2 юни 2016.
  414. France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source // Reuters. 15 ноември 2023.
  415. King, Esther. Assad denies responsibility for Syrian war // Politico. Посетен на 21 декември 2016. The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.
  416. Ayoub, Joey (3 October 2022). "How the European far right coopted an Arabic letter". Al Jazeera. ArchivedАрхивиран от оригинала на 20 декември 2022
  417. Snell, James (17 August 2017). "Why Nazis from Charlottesville to Europe love Bashar al-Assad". New Arab. Архивиран от оригинала на 27 декември 2022
  418. Strickland, Patrick (14 February 2018). "Why do Italian fascists adore Syria's Bashar al-Assad?". Al Jazeera. Архивиран от оригинала на 5 януари 2023
  419. Elba, Mariam (8 September 2017). "Mariam Elba". The Intercept. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2017
  420. а б "Western Far-right Worries Syrians and Delights Bashar al-Assad". The Syrian Observer. 3 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 3 ноември 2022
  421. President Assad receives Congratulations from the President of Belarus: Confidence in Syria Elimination of Current Crisis
  422. Hashemi Postel, с. 11 – 13.
  423. Hashemi & Postel 2013, с. 231
  424. North Korean leader offers support to Assad // Deutsche Welle. Посетен на 20 август 2019. (на британски английски)
  425. Venezuela congratulated by Bashar Al Assad in Syrian presidential victory // lainfo.es. Посетен на 25 януари 2015.
  426. syriatimes.sy – President Assad Receives Congratulations from President Bouteflika on Winning Elections // syriatimes.sy. Посетен на 20 април 2015.
  427. الوكالة العربية السورية للأنباء - Syrian Arab News Agency // Посетен на 20 април 2015.
  428. Hazem al-Sabbagh. President al-Assad receives congratulatory cable from South African President Zuma // Посетен на 20 април 2015.
  429. Nicaragua's Ortega Congratulates President Al-Assad on Winning Elections // syriatimes.sy.
  430. h.said. President al-Assad receives congratulatory letter from President Abbas // Посетен на 20 април 2015.
  431. Abbas congratulates Al-Assad for re-election as Syrian president // Middle East Monitor. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 20 април 2015.
  432. Abbas says he backs Syria's "war against terrorism" // Al Akhbar English. Архивиран от оригинала на 2017-10-19. Посетен на 20 април 2015.
  433. Iran Increases Aid to PFLP Thanks to Syria Stance // Al-Monitor. Посетен на 20 април 2015.
  434. Pro-Assad Palestinians call for Yarmouk truce // Посетен на 20 април 2015.
  435. а б Carter, Bill. Syria's Assads Turned to West for Glossy P.R. // The New York Times. 10 юни 2012.
  436. Max Fisher. The Only Remaining Online Copy of Vogue's Asma al-Assad Profile // The Atlantic.
  437. Joan Juliet Buck. Asma al-Assad: A Rose in the Desert // Gawker.
  438. Ajbaili, Mustapha. Assad makes PR comeback, targets 'American psyche' // Al Arabiya, 14 септември 2013. Посетен на 15 март 2015. "Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."
  439. Gallagher, Sean. Anonymous exposes e-mails of Syrian presidential aides // Ars Technica. Посетен на 15 март 2015.
  440. Booth, Robert. Exclusive: secret Assad emails lift lid on life of leader's inner circle // The Guardian. 14 март 2013. Посетен на 15 март 2015. Before a speech in December his media consultant prepared a long list of themes, reporting that the advice was based on "consultations with a good number of people in addition to the media and political adviser for the Iranian ambassador".
  441. Rowell, Alex. International relations // NOW News. Архивиран от оригинала на 2018-10-22. Посетен на 23 май 2015.
  442. Ajbaili, Mustapha. Assad makes PR comeback, targets 'American psyche' // Al Arabiya, 14 септември 2013. Посетен на 15 March 2015. "Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."
  443. Jones, Allie. The Failed Public Relations Campaign of Bashar al Assad's Family // The Wire. 30 август 2013. Архивиран от оригинала на 8 март 2016. Посетен на 15 март 2015. a propaganda campaign that ultimately has made the family look worse
  444. Dziadosz, Alexander. Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent // Reuters. септември 2014. Архивиран от оригинала на 24 септември 2015. Посетен на 23 септември 2014.
  445. Assad emails: 'Fares closed all your Twitter accounts' // The Guardian. 14 март 2012. Посетен на 15 март 2015.
  446. Jones, Johnathan. The Syrian presidency's Instagram account shows the banality of evil // The Guardian. 6 September 2013. Посетен на 15 март 2015.
  447. Mackey, Robert. Syria's First Couple and the Banality of E-Mail // The New York Times. 15 март 2012. Посетен на 15 март 2015.
  448. Khalaf, Roula. Assad: faithful student of ruthlessness // Financial Times. 18 March 2012. Архивиран от оригинала на 10 декември 2022. Посетен на 15 март 2015.
  449. Isikoff, Michael Abdel. Inside Bashar Assad's Torture Chambers // Yahoo News. 13 октомври 2014. Посетен на 15 март 2015.
  450. Photos Presented to the House Foreign Affairs Committee by "Caesar" at Briefing on "Assad's Killing Machine Exposed: Implications for U.S. Policy" // House Committee on Foreign Affairs. Архивиран от оригинала на 2015-03-14. Посетен на 15 март 2015.
  451. Mick Krever. Gruesome Syria photos may prove torture by Assad regime // CNN. Посетен на 20 април 2015.
  452. Simpson, John. Assad's allies invent British jihadi death // The Times. 6 ноември 2014. Посетен на 25 ноември 2020.
  453. Syria's Assad in surprise visit to Moscow // Al Jazeera.
  454. Rafizadeh, Majid. How Bashar al-Assad Became So Hated // The Atlantic. Посетен на 14 март 2015.
  455. The road to Damascus (all the way from Acton) // BBC News. 31 октомври 2001. Посетен на 14 март 2015.
  456. Syria factfile: Key figures // The Daily Telegraph. London, 24 февруари 2003. Архивиран от оригинала на 11 януари 2022. Посетен на 14 март 2015.
  457. Сын Башара Асада с отличием окончил МГУ // Rbc.ru. (на руски)
  458. Fisher, Max. Syria's Bashar al-Assad says his wife is pregnant // The Washington Post. 28 януари 2013. Посетен на 24 април 2021.
  459. Black, Ian. Bashar al-Assad's wife Asma 'pregnant with fourth child' // The Guardian. 29 January 2013. Посетен на 24 април 2021.
  460. Baltacioglu-Brammer, Ayse. Alawites and the Fate of Syria // Current Events in Historical Perspective 7 (4). Ohio State University, January 2014. с. 2.
  461. Litvak, Meir. Middle Eastern Societies and the West: Accommodation of Clash of Civilizations?. The Moshe Dayan Center, 2006. ISBN 978-965-224-073-6. (на английски)
  462. Syrian president's mother Anissa Assad dies aged 86 // Al Jazeera English, 6 февруари 2016. Посетен на 2 март 2016.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bashar al-Assad в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​