Белатрикс
Белатрикс (γ Orionis; Гама от Орион) е третата най-ярка звезда в съзвездието Орион (след Бетелгейзе и Ригел). Има видима звездна величина 1,6 и е 25-ата най-ярка звезда в нощното небе.
| Белатрикс | |
|---|---|
| Звезда | |
 Местоположение на Белатрикс в съзвездието Орион | |
| Общи данни | |
| Ректасцензия | 05h 25m 07,86325s |
| Деклинация | +06° 20′ 58,9318″ |
| Разстояние | 250 ± 10 ly |
| Видима зв. величина (V) | 1,64 |
| Съзвездие | Орион |
| Астрометрия | |
| Радиална скорост (Rv) | +18,2 km/s |
| Видимо движение на звездите (μ) | RA: –8,11 mas в год. Dec: –12,88 mas в год. |
| Паралакс (π) | 12,92 ± 0,52 mas |
| Абсолютна звездна величина (V) | 2,78 |
| Характеристики | |
| Спектрален клас | B2 III |
| Цветови индекс (B − V) | –0,21 |
| Цветови индекс (U − B) | –0,86 |
| Физически характеристики | |
| Маса | 8,6 M☉ |
| Радиус | 5,75 R☉ |
| Възраст | 25,2 млн. год. |
| Повърхностна темп. | 22 000 K |
| Светимост (LS) | 9211 L☉ |
| Металичност | –0,07 dex |
| Повърхностна гравитация | 3,60 cgs |
| Белатрикс в Общомедия | |
Традиционното наименование на звездата произлиза от латинското bellatrix, което означава „жена воин“.
Физически характеристикиРедактиране
Белатрикс има 8,6 пъти по-голяма маса от слънчевата. Възрастта ѝ е приблизително 25 милиона години, което е достатъчно за звезда с такава маса да е изразходила водорода в ядрото си и да е започнала да излиза от главната последователност, започвайки да се превръща в гигантска звезда.[1] Ефективната температура на външния слой на звездата е 22 000 K,[2] което е значително повече от слънчевата температура от 5778 K. Именно високата температура придава на звездата синьо-бял оттенък.[3] Измереният ъглов диаметър на звездата е 0,72 ± 0,04 милиарксекунди.[4] При приблизително разстояние от 250 светлинни години (77 парсека), това дава размер около шест пъти по-голям от слънчевия.[5][6][1]
Към момента не са открити придружаващи обекти около Белатрикс.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б Kaler, James B. BELLATRIX (Gamma Orionis). University of Illinois. Посетен на 27 декември 2012.
- ↑ Spectroscopic determination of the fundamental parameters of 66 B-type stars in the field-of-view of the CoRoT satellite. // юни 2010. с. A74.
- ↑ The Colour of Stars. // Australia Telescope, Outreach and Education. Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation, 21 декември 2004. Архивиран от оригинала на 18 март 2012. Посетен на 16 януари 2012. Архив на оригинала от 2012-03-10 в WebCite
- ↑ CHARM2: An updated Catalog of High Angular Resolution Measurements. // февруари 2005. с. 773 – 777.
- ↑ van Leeuwen, F. Validation of the new Hipparcos reduction. // Astronomy and Astrophysics 474 (2). ноември 2007. DOI:10.1051/0004-6361:20078357. с. 653 – 664.
- ↑ Lang, Kenneth R. Astrophysical formulae. 3. Т. 1. Birkhäuser, 2006. ISBN 3-540-29692-1.