Отваря главното меню

Белоградчѝшките скали са скални форми в Западния Предбалкан, в южното подножие на Белоградчишкия венец, около Белоградчик и селата Боровица, Чифлик и Праужда в област Видин и село Белотинци, област Монтана. [1]

Природна забележителност
„Белоградчишки скали“
природна забележителност в България
Червените Белоградчишки скали - Белоградчик.jpg
Белоградчишките скали
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Данни
Площ 641.31 хектара
Създаден 27 януари 1949
Уеб сайт www.belogradchishki-skali.com

Обект на БТС Opoznai-bg.gif 15. Белоградчик
Белоградчишки скали
Белоградчишка крепост
Исторически музей
Природна забележителност
„Белоградчишки скали“
в Общомедия

Белоградчишките скали образуват ивица с приблизителни дължина 30 км и ширина до 3 км, включена между връх Ведерник, намиращ е в планинския рид Ведерник, и околностите на село Белотинци. Обявени са за природна забележителност през 1949 г. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Съдържание

СъставРедактиране

Много от скалите имат фантастични форми и са обект на легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят.

Скалните форми на Белоградчишките скали се състоят от три основни скални групи.

Фалковска групаРедактиране

На изток е Фалковската група, в която се включват:

  • Момина скала – формата ѝ наподобява глава на момиче.
  • Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
  • Орлов камък
  • Боров камък

Централна групаРедактиране

Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват:

  • Мислен камък
  • Конникът
  • Мадоната
  • Дервишът
  • Метохът
  • Ученичката
  • Овчарчето
  • Адам и Ева
  • Велкова глава
  • Кукувицата – при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
  • Гъбите
  • Мечката
  • Лъвът
  • Камилата
  • Монасите

Збеговска групаРедактиране

Най-западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Тя включва:

  • Близнаците
  • Магаза
  • Борич
  • Еркуприя

Други групиРедактиране

На 4 km на изток от Белоградчик лежи четвъртата група, която включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ[2].

Петата група скали лежи между селата Гюргич и Белотинци.

ГеологияРедактиране

Белоградчишките скали са изградени от пъстри триаски пясъчници и конгломерати. Спойката на пясъчниците е глинеста или кварцова. Богати са на хематитов пигмент, на който се дължи ръждивата до тъмночервена багра. Конгломератите са съставени от добре заоблени скални късове с големина от орех до юмрук, с песъчлива или глинеста спойка. Напластяването е неясно, пластовете са дебели и червено оцветени. Заемат централната част на Балчишката антиклинала. Силно напуканите триаски пластове, които имат различна устойчивост, са били подложени на продължително изветряне. То е проникнало дълбоко по вертикалните пукнатини и е обособило скалните форми. [1]

ТуризъмРедактиране

Белоградчишките скали са главната туристическа дестинация в Северозападна България заедно с: град Белоградчик, Белоградчишката крепост, която използва част от скалите като естествена защита, и пещерата Магурата, разположена близо до село Рабиша. Друга туристическа атракция в района е средновековната крепост Баба Вида в близост до град Видин на река Дунав.

ГалерияРедактиране

Източници и бележкиРедактиране

  1. а б Енциклопедия "България", том 1, стр. 253, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  2. Пещера Лепенишки печ

Външни препраткиРедактиране