Отваря главното меню

Белчин е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

Белчин
Центърът на Белчин. Преден план: кметство и поща, втори план: читалище
Центърът на Белчин. Преден план: кметство и поща, втори план: читалище
Общи данни
Население 413 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35.147 km²
Надм. височина 931 m
Пощ. код 2025
Тел. код 07124
МПС код СО
ЕКАТТЕ 3767
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Белчин
Венета Балабанова
(БСП)
Белчин в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Изглед на влизане в Белчин

Село Белчин е разположено в долина между планините Рила, Верила, Витоша и Плана. Намира се на 15 km от Самоков и 50 km от София. Климатът през зимата е мек, а през лятото – хладен. Въздухът е чист, а природата е прекрасна и сравнително девствена. В района има термални води – 41 градуса, с доказани лечебни и профилактични въздействия върху опорно-двигателна система и кожните дерматити.

НаселениеРедактиране

  • 1934 г. – 1917 жители
  • 1946 г. – 2180 жители
  • 1956 г. – 1935 жители
  • 1975 г. – 1128 жители
  • 1992 г. – 736 жители
  • 2001 г. – 536 жители
  • 2009 г. – 499 жители
  • 2010 г. – 484 жители
  • 2011 г. – 334 жители
 

Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Требник от XVII век на дяк Негро от Белчин, Самоковска епархия
 
Военен паметник в Белчин

Селото съществува от периода на Второто българско царство, а някои изследователи го отнасят в още по-дълбока древност – основано още от латините и някога е носило името Цари Мали град.

От 2007 година в селото съществува Фондация Възраждане на Белчин, която има за цел подпомагане и съдействие на местните физически и юридически лица за развитието на Белчин и Белчин бани, популяризирането и превръщането им в курортен комплекс на европейско ниво.

В селото има две църкви: „Свети Апостоли Петър и Павел“, строена през 1883 година и гробищната църква „Света Петка“, която съществува от средата на XVII век, когато е построена върху основи на друг храм от XIII-XIV век. Църквата „Света Петка“ се намира на много стръмно място (вижда се от околните села) и е изоставена преди около 60 години. През 2006 г. е подета кампания за възстановяването ѝ от местните жители. На 14 октомври 2007 г. – след усилен период на възстановяване – тя е преосветена. Екип от изкуствоведи, историци, художници, резбари, архитекти и други извършва огромен труд, който впоследствие е възнаграден и църквата е обявена за сграда на годината.

За дългата и богата история на с. Белчин свидетелстват и останките на голяма крепост с параклис, намиращи се на хълма „Свети Спас“, където има солидна крепостна стена, изградена от дялани камъни и тухли още от времето на Римската империя. Крепостната стена огражда площ от 9 декара. Досега са разкрити 3 от 4-те кули на крепостта. Северно от портата е разкрит и християнски храмов комплекс, датиран към XV-XVI век. Църквата, намираща се извън крепостните стени, е датирана към XV век, като основите са вкопани в раннохристиянски храм от V-VI в. Монети, луксозна и битова керамика свидетелстват за оживена търговия и култура от IV-VI век.[1] Крепостта вероятно е разрушена и изоставена през VI век след нападения на авари или готи.

От 2011 г. музейният комплекс в с. Белчин е филиал на Историческия музей в Самоков. Комплексът е открит е официално през 2009 г. В книжката на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз комплексът фигурира под № 79, като подобект на Историческия музей в Самоков. Комплексът включва: църквата „Света Петка“, музейната сграда под нея и крепостта „Цари Мали град“ на хълма „Свети Спас“.[2]

Непосредствено селото се намира в близост до вековни букови и борови гори и природата е забележителна с реките, извиращи от планината Верила. Близо до селото тече река Палакария, която извира от планината Витоша и се влива в река Искър. Най-високият връх Голям Дебелец (1415 м) е и най-мрачната планина в местността Турски дол, но предлага много девствени кътчета, недокоснати от човека. Има и сладководни изворчета, за които има предания за самодиви и други митични същества.

Една от най-характерните особености на с. Белчин са щъркеловите гнезда – общо 30 на брой. Всяка година през пролетта и лятото тук гнездят общо между 80 -90 бели щъркела.

Непосредствено пред селото е изграден аквапарк „Минерален плаж Белчин Парк“, който е в експлоатация от 2009 г. Той разполага с 3 басейна с минерална вода: голям – с дълбочина 1,5 м, и два детски – с дълбочина 0,6 и 0,9 м. Температурата на водата им е между 30-35 °C. Паркът разполага и с басейн-джакузи за лечебни процедури. Паркът разполага с игрища за баскетбол, волейбол, футбол, както и с маси за тенис и детски площадки.

 
Етнографският музей

Редовни събитияРедактиране

  • На празника Сирни заговезни се правят традиционните Купи от хвойна, палят се вечерта и докато горят хората играят народни танци и пеят песни, а когато огънят утихне младите момчета от селото го прескачат за здраве и берекет.
  • На празника Тодоровден има голям събор от цялата Самоковска област и се организират много конни състезания с каруци и надбягване с коне.
  • На 29 юни в църквата „Св. Св. Петър и Павел“ се прави курбан за здраве.
  • На 14 октомври има събор на църквата „Света Петка“.
  • На Коледа читалището и кметството организират коледен концерт с участието на фолклорните групи към Читалище „Светлина“ с.Белчин.

ЛичностиРедактиране

  • Стоян Бучов, учител, автор на стихосбирки и на двутомното краеведско изследване „Цари мали град“ (с. Белчин)
  • Трайчо Велчев, филолог и издател.
  • Александър Филипов, художник, иконописец и дърворезбар.
  • Симеон Пешов, инженер, собственик на „Главболгарстрой“. [3]
  • Димитър Фусков (Цветков), учител и общественик.
  • Милка Будинова, ръководител на ФПГ "Свиленица".
  • Менка Гирова, ръководител на ЖПГАФ,
  • Стоянка Вукова, дългогодишен радетел на кооперативното движение.

ДругиРедактиране

Скала Белчин на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименувана в чест на село Белчин.[4]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране