Берсин

селище в България

Берсин е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Берсин
Общи данни
Население134 души[1] (15 декември 2023 г.)
12,5 души/km²
Землище10.74 km²
Надм. височина529 m
Пощ. код2587
Тел. код07910
МПС кодКН
ЕКАТТЕ03962
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)


География редактиране

Село Берсин се намира в Западна България, в южната част на Кюстендилската котловина, югоизточно от град Кюстендил, на шосето за село Страдалово, в източните поли на планината Осогово. Разстояние до град Кюстендил – 8,3 км.

Махали: Горна (Хановете), Средна, Тасковска, Долна.

Климат – умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:

Население редактиране

Берсин
година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2009
население 554 864   788   850   850 - 815   658   551   452   312   151  

История редактиране

Няма данни за възникването на селището. В самото село са открити останки от антично селище, а на 2 км югозападно от селото е разкрит и античен некропол.

В турски регистри селото е споменато като Берсино (1570), Берсин (1576), Берсиниче (1605).

В края на ХІХ век селото има 6694 декара землище, от които 4765 дка ниви, 694 дка гори, 636 дка лозя, 653 дка овощни и зеленчукови градини, 191 дка ливади и се отглеждат 1143 овце, 260 говеда и 98 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.

През 1876 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата „Свети Георги“, изписана от Евстатий Попдимитров.

През 1909 г. е учредено всестранно спомагателно дружество „Живот“, през 1920 г. – всестранно земеделско кооперативно сдружение „Слива“ и през 1923 г. – читалище „Васил Левски“.

При избухването на Балканската война четири души от Берсин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

През 1935 г. е открит лекарски участък, а през 1937 г. – пощенска станция.

Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1965 г.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Георги Зарев“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.

Изграден е здравен дом (1961), построена е помпена станция за напояване и водоснабдяване (1965).

Изграден е язовир „Берсин“.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски и културен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности редактиране

Религии редактиране

Обществени институции редактиране

  • Кметско наместничество.
  • Читалище „Васил Левски“ – действащо читалище, регистрирано под номер 127 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека – 7282 тома.

Редовни събития редактиране

През септември се провежда събор, прави се курбан на Димитровден.

Литература редактиране

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.257 – 261
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 98.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 49 - 50.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.

Външни препратки редактиране