Берсин
Берсин е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
| Берсин | |
  Берсин  Берсин | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 131 души[1] (15 март 2024 г.) 12,2 души/km² |
| Землище | 10.74 km² |
| Надм. височина | 529 m |
| Пощ. код | 2587 |
| Тел. код | 07910 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 03962 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
География
редактиранеСело Берсин се намира в Западна България, в южната част на Кюстендилската котловина, югоизточно от град Кюстендил, на шосето за село Страдалово, в източните поли на планината Осогово. Разстояние до град Кюстендил – 8,3 km.
Махали: Горна (Хановете), Средна, Тасковска, Долна.
Климат – умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:
- 1949 – 1955 – Община Берсин
- 1955 – 1978 – Община Граница
- 1978 – днес – Община Кюстендил
Население
редактиране| Берсин | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2009 | ||
| население | 554 | 864 
|
788 
|
850
|
850 - | 815
|
658
|
551
|
452
|
312
|
151
| ||
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 178 | 100,00 |
| Българи | 173 | 97,19 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 4 | 2,24 |
История
редактиранеНяма данни за възникването на селището. В самото село са открити останки от антично селище, а на 2 км югозападно от селото е разкрит и античен некропол.
В турски регистри селото е споменато като Берсино (1570), Берсин (1576), Берсиниче (1605).
В края на ХІХ век селото има 6694 дка землище, от които 4765 дка ниви, 694 дка гори, 636 дка лозя, 653 дка овощни и зеленчукови градини, 191 дка ливади и се отглеждат 1143 овце, 260 говеда и 98 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.
През 1876 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата „Свети Георги“, изписана от Евстатий Попдимитров.
През 1909 г. е учредено всестранно спомагателно дружество „Живот“, през 1920 г. – всестранно земеделско кооперативно сдружение „Слива“ и през 1923 г. – читалище „Васил Левски“.
При избухването на Балканската война четири души от Берсин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
През 1935 г. е открит лекарски участък, а през 1937 г. – пощенска станция.
Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1965 г.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Георги Зарев“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.
Изграден е здравен дом (1961), построена е помпена станция за напояване и водоснабдяване (1965).
Изграден е язовир „Берсин“.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски и културен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности
редактиране- Църква „Свети Георги“ – построена е през 1886 г.
- Архитектурен паметник на загиналите 1915 – 1918 г.
Религии
редактиранеСело Берсин принадлежи в църковно-административно отношение към Кюстендилската духовна околия на Софийската епархия на БПЦ. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
редактиране- Кметско наместничество.
- Читалище „Васил Левски“ – действащо читалище, регистрирано под номер 127 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека – 7282 тома.
Редовни събития
редактиранеПрез септември се провежда събор, прави се курбан на Димитровден.
Литература
редактиране- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.257 – 261
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 98.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 49 - 50.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.