Отваря главното меню

Евстатий (Евстати, Евстрати, Страти) Попдимитров (изписване до 1945 година Евстатий попъ Димитровъ) е български иконописец, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Евстати Попдимитров
български иконописец
Роден
1857 г.
Починал
1915 г. (58 г.)
Стенописно изобпажение на архангелите Михаил и Гавриил от западната фасада на „Свети Никола“ в Слокощица, 1886 г.
Стенописно изображение на Свети Никола от западната фасада на „Свети Никола“ в Слокощица, 1886 г.

БиографияРедактиране

Евстатий Попдимитров е роден в 1857 година в мияшкото малореканско село Осой, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи при Исая Джиков.[1] След 1878 година емигрира в Свободна България и през 1880 – 1893 г. работи в Кюстендил и Кюстендилско, като изписва иконите и стенописите в много църкви в региона.[1]

В 1882 – 1883 година Попдимитров изписва стенописите в „Св. св. Петър и Павел“ в брезнишкото село Мещица, които обаче в 1926 година са прерисувани с маслени бои и унижощени от Илия Зографски при поправката на храма.[2]

В 1885 година със Спиро Смилев от Осой изписват стенописите и иконите на църквата „Успение Богородично“ в село Скриняно,[1] изградена в 1889 г. и разрушена по-късно от свлачище.[3] В 1886 година Попдимитров изписва стенописите и някои от иконите на църквите „Свети Мина“ и „Успение Богородично“ в Кюстендил.[1] Изписва църквите „Свети Йоаким Осоговски“ в Кутугерци, „Свети Илия“ в Горни Коритен, „Свети Никола“ в Жиленци, „Свети Йоан Кръстител“ в Бобешино, „Свети Димитър“ в Злогош (1883 г.), „Свети Никола“ в Неделкова Гращица (1884 г.), „Свети Георги“ в Берсин (1887 г.), „Свети Димитър“ в Ямборано и „Света Троица“ в Горановци (1886 г.).[4][5] В 1886 година изписва и новите стенописи в „Свети Никола“ в Слокощица.[6]

Попдимитров рисува стенописите в „Свети Архангел Михаил“ в Шишковци. На иконата на Свети Георги оставя подпис: „1895 Ик. писец Ев. п. Димитров“.[2] В 1893 година отново работи в „Свети Мина“ в Кюстендил.[1]

След 1893 година работи в Пиротско и Нишко.[1]

Умира в Осой в 1915 година.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 257.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 258.
  3. Вдигат параклис в центъра на село Скриняно. // Дарик News, 28 октомври 2010. Посетен на 31 декември 2015.
  4. Регионален исторически музей Кюстендил
  5. Десислава Страхилова. За някои особености на състоянието на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на Националното Възраждане
  6. Църква “Св. Никола” – село Слокощица. // kustendil.com. Посетен на 18 май 2016.