Биралци

селище в Гърция

Биралци (на гръцки: Περδίκκας, Пердикас, до 1927 година Ναλμπάν-Κιόι, Ναλμπάνκιοϊ, Налбан Кьой,[1] на турски: Nalbantköy, Налбанткьой) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Еордея в област Западна Македония.

Биралци
Περδίκκας
— село —
Биралският палеонтологичен музей
Гърция
40.56° с. ш. 21.6978° и. д.
Биралци
Западна Македония
40.56° с. ш. 21.6978° и. д.
Биралци
Кожанско
40.56° с. ш. 21.6978° и. д.
Биралци
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина595 m
Население1372 души (2021 г.)
Пощенски код50200
Телефонен код2463
Биралци в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на 595 m надморска височина,[2] на 6 km северно от Кайляри (Птолемаида) на Биралската река (Налбанткьой дереси или Цирога) в коловината Саръгьол.[3]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Биралци е смесено българо-турско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Нелманкьой (Nelman-keuy), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Боренци (Borentzi) е посочено като село в Костурска каза с 300 домакинства и 450 жители българи и 500 мюсюлмани.[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Биралци:

На 1 час северозападно от Кайляр се намира смесеното село Налбан-Кьой с 65 мохамедански къщи и 150 нуфузи. Християнските [български] къщи са 32, семейните двойки 46, а нуфузите 75. Данъкът е 7500 пиастри, а инание-аскерие - 2250 пиастри. Реката, извираща от Синяската планина минава през това село. Има 1 джамия и 1 хан.[6]

Атанас Шопов посещава Биралци и в 1893 година пише:

...пристигнахме в селото Биралци или Налбант-кьой, което неотодавна бе признало ведомството на Българската екзархия. Потърсихме училището, но ми казаха, че било вече затворено, защото изпитът станал и учителят отишъл в отечеството си... Питаха ме именно дали и аз съм българин като говоря така добре български.[7]

Между 1896 и 1900 година селото (посочено като Билялци) преминава под върховенството на Българската екзархия.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Биралци (Налбанткьой) има 380 жители българи и 420 жители турци.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Налбант кьой (Биралци) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 140 къщи.[10]

Според гръцка статистика от 1904 година Налбанткой е чисто турско село, в което живеят 600 жители.[11]

В началото на XX век цялото християнско население на Биралци е екзархистко. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 504 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[12]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Биралци попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Биролци има 70 къщи славяни християни и 120 турци.[13] През 20-те години турското население на Биралци се изселва в Турция и в селото са настанени 453 гърци бежанци от Понт и Източна Тракия. В 1927 година селото е прекръстено на Пердикас на името на военачалника на Александър Македонски Пердика.[14] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 175 бежански семейства и 710 жители бежанци.[15]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Биралци живеят 80 „чуждогласни семейства“ и 190 гръцки бежански от Тракия и Понт.[16]

Биралци пострадва по време на Гражданската война (1946 - 1949), когато местното население е малтретирано от властите.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Биралци на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дуков рид[3] Ντούκοφιτ Корифи Κορυφή[17] връх на СЗ от Биралци (743 m)[3]
Нучигар[3] Νουτσιγαρ Станес Στάνες[17] местност на СЗ от Биралци[3]
Дериня Ντερίνια Харадрес Χαράδρες[17]
Килот[3] Κιλότ Килада Κοιλάδα[17] местност на СИ от Биралци по едноименната река (Котларска река)[3]
Бара Μπάρα Лакос Λάκκος[17]
Рамдол[3] Ραμντολ Агалма Άγαλμα[17] река на С от Биралци[3]
Църневор[3] или Църнивор Τσέρνιβορ Маврос Лофос Μαύρος Λόφος[17] връх на СЗ от Биралци (702 m)[3]
Мангури Курия Μαγγουρι Κουρί Палеон Дасос Παλαιόν Δάσος[17]
Семерлер[3] Σεμερλέρ Самари Σαμαρι[17] местност на З от Биралското езеро[3]
Кайлар Курия[3] Καϊλάρ Κουρί Аетофолиес Άετοφωλιές[17] местност покрай Цирога на З от Биралци до Биралското езеро[3]
Кайлар Оваси[3] Καϊλάρβασι Микрокамбос Μικρόκαμπος[17] местност на Ю от Биралци[3]
Котларска река[3] Κουτσλάρ Аморихия Άμμορυχεΐα[17] река на И от Биралци (Килот)[3]
 
Скелет на мамут от музея в Биралци
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 638[2] 806[2] 1112[2] 1256[2] 1280[2] 1455[2] 1439[2] 1603[2] 1867[2] 1854 1582 1372

Личности

редактиране
Родени в Биралци

Външни препратки

редактиране
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 293. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110-111. Селото може да е и Горенци.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 163. (на руски)
  7. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 223.
  8. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  10. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  11. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  17. а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)