Биралци
Биралци (на гръцки: Περδίκκας, Пердикас, до 1927 година Ναλμπάν-Κιόι, Ναλμπάνκιοϊ, Налбан Кьой,[1]на турски: Nalbantköy, Налбанткьой) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Еордея в област Западна Македония.
Биралци Περδίκκας | |
---|---|
— село — | |
![]() Биралският палеонтологически музей | |
Страна | ![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Еордея |
Географска област | Саръгьол |
Надм. височина | 565 m |
Население | 1582 души (2011 г.) |
Пощенски код | 50200 |
Телефонен код | 2463 |
Биралци в Общомедия |
География редактиране
Селото е разположено на 6 километра северно от Кайляри (Птолемаида) на Биралската река (Налбанткьой дереси или Цирога) в коловината Саръгьол.
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Биралци е смесено българо-турско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Нелманкьой (Nelman-keuy), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Боренци (Borentzi) е посочено като село в Костурска каза с 300 домакинства и 450 жители българи и 500 мюсюлмани.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Биралци:
„ | На 1 час северозападно от Кайляр се намира смесеното село Налбан-Кьой с 65 мохамедански къщи и 150 нуфузи. Християнските [български] къщи са 32, семейните двойки 46, а нуфузите 75. Данъкът е 7500 пиастри, а инание-аскерие - 2250 пиастри. Реката, извираща от Синяската планина минава през това село. Има 1 джамия и 1 хан.[4] | “ |
Атанас Шопов посещава Биралци и в 1893 година пише:
„ | ...пристигнахме в селото Биралци или Налбант-кьой, което неотодавна бе признало ведомството на Българската екзархия. Потърсихме училището, но ми казаха, че било вече затворено, защото изпитът станал и учителят отишъл в отечеството си... Питаха ме именно дали и аз съм българин като говоря така добре български.[5] | “ |
Между 1896 и 1900 година селото (посочено като Билялци) преминава под върховенството на Българската екзархия.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Биралци (Налбанткьой) има 380 жители българи и 420 жители турци.[7] В началото на XX век цялото християнско население на Биралци е екзархистко. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 504 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8]
Според гръцка статистика от 1904 година Налбанткой е чисто турско село, в което живеят 600 жители.[9]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Биралци попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Биролци има 70 къщи славяни християни и 120 турци.[10] През 20-те години турското население на Биралци се изселва в Турция и в селото са настанени 453 гърци бежанци от Понт и Източна Тракия. В 1927 година селото е прекръстено на Пердикас на името на военачалника на Александър Македонски Пердика.[11] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 175 бежански семейства и 710 жители бежанци.[12]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Биралци живеят 80 „чуждогласни семейства“ и 190 гръцки бежански от Тракия и Понт.[13]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Дуков рид[14] | Ντούκοφιτ | Корифи | Κορυφή[15] | връх на СЗ от Биралци (743 m)[14] |
Нучигар[14] | Νουτσιγαρ | Станес | Στάνες[15] | местност на СЗ от Биралци[14] |
Дериня | Ντερίνια | Харадрес | Χαράδρες[15] | |
Килот[14] | Κιλότ | Килада | Κοιλάδα[15] | местност на СИ от Биралци по едноименната река (Котларска река)[14] |
Бара | Μπάρα | Лакос | Λάκκος[15] | |
Рамдол[14] | Ραμντολ | Агалма | Άγαλμα[15] | река на С от Биралци[14] |
Църневор[14] или Църнивор | Τσέρνιβορ | Маврос Лофос | Μαύρος Λόφος[15] | връх на СЗ от Биралци (702 m)[14] |
Магури Курия | Μαγγουρι Κουρί | Палеон Дасос | Παλαιόν Δάσος[15] | |
Семерлер[14] | Σεμερλέρ | Самари | Σαμαρι[15] | местност на З от Биралското езеро[14] |
Кайлар Курия[14] | Καϊλάρ Κουρί | Аетофолиес | Άετοφωλιές[15] | местност покрай Цирога на З от Биралци до Биралското езеро[14] |
Кайлар Оваси[14] | Καϊλάρβασι | Микрокамбос | Μικρόκαμπος[15] | местност на Ю от Биралци[14] |
Котларска река[14] | Κουτσλάρ | Аморихия | Άμμορυχεΐα[15] | река на И от Биралци (Килот)[14] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 638 | 806 | 1112 | 1256 | 1280 | 1455 | 1439 | 1663 | 1867 | 1854 | 1582 |
Личности редактиране
- Родени в Биралци
- Григор Костадинов Жабчев, на 61 години към 22 април 1943 година. Посветен във ВМОРО в 1902 година от Тане Горничевски. Четник на Тане и на Дзоле Гергев, с когото участва в сражения в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, след въстанието участник в отпора срещу гръцката пропаганда. На 22 април 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[16][17]
- Емануил Лепчев, български просветен деец
Външни препратки редактиране
- ((en)) История на Биралци
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110-111. Селото може да е и Горенци.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 163. (на руски)
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 223.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 49.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 24.