Емануил Лепчев
Емануил Лепчев или Ляпчев (изписване до 1945 година: Емануилъ Лѣпчевъ) е български просветен деец от Македония.
| Емануил Лепчев | |
| български учител и революционер | |
 | |
| Роден |
около 1875 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1933 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Емануил Лепчев в Общомедия | |
Биография
редактиранеЛепчев е роден в кайлярското село Биралци, тогава в Османската империя, днес Пердикас, Гърция. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[1] след което следва в Белгия. Завръща се в Македония и преподава турски език в българската класическа гимназия в Битоля.[2] В края на 1904 година е назначен за член на Солунския апелативен съд.[3] Става учител в българската екзархийска гимназия в Одрин.
От 1907 до Междусъюзническата война в 1913 година учителства в Солун в мъжката,[4] девическата и търговската българска гимнизия.
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Емборе.[5] Член е на временното бюро на Съюза в Солун.[6] Член е на Извънредния съд в града.[7]
Делегат е от Емборе на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[8]
През ноември 1912 година участва в издаването на вестник „Беломорец“ в Солун.
По-късно след 1919 година работи като чиновник в Пловдив.[9] Към 1929 година е председател на Македонското братство в Дупница.[10] Участва на конгреса на Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1931 година и е избран в постоянното бюро като втори председател.[11] През 1933 година е повторно избран за председател на Дупнишкото македонско братство.[12]
Синът му, Александър Ляпчев, в 1936 година завършва право в Софийския университет.[13]
Бележки
редактиране- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
- ↑ Желев, Йордан и Илиана Паскова. 110 години българско дипломатическо представителство в Битоля, София 2007, Държавна агенция „Архиви“, с. 52.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 85.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 515.
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 25.
- ↑ Гръцката теза по македонския въпросъ // Македония III (750). 11 април 1929. с. 2.
- ↑ Либеновъ, Велико. Деветиятъ конгресъ на македонскитѣ братства въ България // Илюстрация Илиндень 2 (32). Илинденска организация, Февруарий 1931. с. 4.
- ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 453, 455.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1935 — 1936