Отваря главното меню

Емануил Лепчев или Ляпчев е български просветен деец от Македония.

Емануил Лепчев
български просветен деец
Еманул Лепчев долу вдясно
Еманул Лепчев долу вдясно

Роден

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Емануил Лепчев в Общомедия

БиографияРедактиране

Лепчев е роден в кайлярското село Биралци, тогава в Османската империя, днес Пердикас, Гърция. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[1] след което следва в Белгия. Завръща се в Македония и преподава турски език в българската класическа гимназия в Битоля.[2] Става учител в българската екзархийска гимназия в Одрин.

От 1907 до Междусъюзническата война в 1913 година учителства в Солун в мъжката, девическата и търговската българска гимнизия.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Емборе.[3] Член е на временното бюро на Съюза в Солун.[4] Член е на Извънредния съд в града.[5]

Делегат е от Емборе на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[6]

През ноември 1912 година участва в издаването на вестник „Беломорец“ в Солун.

По-късно след 1919 година работи като чиновник в Пловдив.[7] Към 1929 година е председател на Македонското братство в Дупница.[8] Участва на конгреса на Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1931 година и е избран в постоянното бюро като втори председател[9].

 
Обява на Битолската смесена изборна комисия, в която се съобщават номинираните за депутати от града: Кенан Зия бей, Анастас Христов, Емануил Лепчев и Георги Теохаридис.

БележкиРедактиране

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  2. Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
  3. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  4. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора.
  5. Рапорт №703 жт БТА в Солун до министъра на Външните работи и изповеданията С.Паприков в София за основаването на конституционен клуб в града, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1, част 2, стр. 515.
  6. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  7. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 25.
  8. Гръцката теза по македонския въпросъ. // Македония III (750). 11 април 1929. с. 2.
  9. Илюстрация Илинден, 1932, бр.32, стр.4.