Бобешино
Бобешино е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
| Бобешино | |
 Село Бобешино | |
  Бобешино  Бобешино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 7 души[1] (15 март 2024 г.) 0,517 души/km² |
| Землище | 14,506 km² |
| Надм. височина | 894 m |
| Пощ. код | 2567 |
| Тел. код | 07935 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 04491 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
| Бобешино в Общомедия | |
География
редактиранеСело Бобешино се намира в Западна България, в северозападната част на Географска област Каменица, в обсега на Чудинската планина, до българо-сръбската граница. Надморска височина при водослива на реките Коприва и Селечка - 875 м; при черквата на границата - 1052 м.
Отстои на 27,5 км запад-северозападно от гр. Кюстендил.
Името му произлиза от думата боб - култура, която добре се е развивала в селото.
Климатът е умерен, преходно-континентален , с полупланински характер.
Бобешино е разпръснат тип село, съставено от махалите: Широкодолска /Поровелска/, Церянска, Ридарска, Лопушанска, Реката (центъра на селото), Ягодичка, Зверска, Средна, Пещерска, Падишка и Циганска .Махалите са разположени на юг от граничната бразда по склоновете на реките Селечка и Лопушанска от левия водослив на река Коприва, ляв приток на река Бистрица. След 1920 г. в Сърбия остава половината имот от Пещерска махала. За имотите, останали в Сръбско, селяните трябвало да плащат данък в сръбската община Бистър. С документ „прелазница“, с квитанция за платения данък и снимка, сутрин са отивали в собствените си имоти и вечер се връщали. Това е продължило за всички села засегнати от Ньойския договор до 1949 г., /като се изключат годините 1941 - 1944 г./, когато е настъпило политическо напрежение между двете държави, загуба на имотите и преселение...
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:
- 1883-1934 – Община Бобешино, в която влизат и селата Жеравино, Коприва, Црешньово и до 1919 /Ньойски договор/ Голеш и Караманица.
- 1934-1978 – кметство към Община Долно село
- 1978-1983 – кметство към Гюешевска селищна система
- 1983-1987 – кметство към Гърлянска селищна система
- 1987-днес – кметство към Община Кюстендил с назначаван от кмета на гр. Кюстендил кметски наместник, който отговаря и за други села в района.
Население
редактиранеКъм есента на 2021 г. целогодишно живеят 11 души.
| Година | 1866 | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 1992 | 2001 | 2010 |
| Население | 322 | 443 | 550 | 445 | 706 | 689 | 628 | 526 | 224 | 146 | 118 | 72 | 46 | 30 |
История
редактиранеНяма данни за възникването на селото. Има следи от антично селище на 1 км западно от селото, в махалата Широки дол. През землището на селото са минавали т.н. „Железарски пат“ и „Борнарски пат“, които през средновековието са свързвали областта с Кюстендил и Крива паланка.
Пътят до селото е асфалтиран.
Най-старото писмено сведение за селото е от 1866 г.; тогава селото има 38 домакинства с 322 жители.
В края на XIX век селото има 6773 декара землище, от които 4764 дка ниви, 632 дка ливади и 1377 дка гори и се отглеждат 1768 овце, 468 кози, 244 говеда, 97 коня и 84 пчелни кошера. Основен поминък на селяните са земеделие (овес, пшеница, тютюн) , животновъдство и домашни занаяти.
През 1884 г. е открито начално училище. През 1948 г. е построена нова сграда, училището става и прогимназия, която се закрива през 1959 г. Началното училище „Св.св. Кирил и Методий“ е закрито през 1975 г.
Сега в училищната сграда се намира кметството.
През 1886 г. е построена църквата „Свети Йоан Кръстител“, изписана от Евстатий Попдимитров.
При избухването на Балканската война един човек от Бобешино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
През 1917 г. е открита военна мандра за производство на кашкавал и сирене за нуждите на българската армия.
През 40-те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия в местността „Женско присое“: 12 дка (1938), 20 дка (1940), 15 дка (1943) и в местността „Влао клаге“ – 300 дка с бор (1945).
През 1946 г. е учредена Кредитна кооперация „Зелен бор“. През 1949 г. става всестранна кооперация, през 1952 г. се присъединява към Селкооп „Единство“ – с. Долно село.
В Бобешино дълги години има Гранична застава, поместена в голяма масивна сграда. Заставата функционира до 2001 г.
През 1957 г. е учредено ТКЗС „Граничар“, което от 1960 г. е включено в състава на ДЗС Кюстендил – филиал Долно село. От 1963 г. е към ДЗС Раненци, от 1971 г. - към АПК Кюстендил - филиал Долно село,
а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Румена войвода“ – село Гърляно. След 1991 г. дейността на АПК се прекратява. Следва ликвидация, връщане на земята, разпродажба на сгради, инвентар и имущество,
раздаване на оскъдни дивиденти -дейност продължила чак до пролетта на 2009 г. След това голяма част от земята запустява, увеличава се популацията на диви свине, особено след премахване на „кльона“ -
телената ограда покрай границата.
Лишеи нападат дъбовата церова гора и старите овошки.
Селото е електрифицирано през 1968 г. и частично водоснабдено през 1975-79 г.
Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.
Културни и природни забележителности
редактиране- Църква „Свети Йоан Кръстител“. Построена е през 1886 г. Намира се на самата българо-сръбска граница, над селото. През 1920 г., съгласно Ньойският договор, по протокол,границата минава през самия храм. Но след намесата на местното население /молби и плачове/ от селото и съседни села, международната комисия се съгласява и граничната бразда е прокарана на няколко метра североизточно от апсидата. Така още тогава църквата остава изцяло на българска територия.Църквата е еднокорабна постройка с полуцилиндричен свод с дъсчена обшивка. Южната и северната стена завършват с корниз, който преминава и по западната стена като конзоли, за да поддържат дъгата, очертаваща свода. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери, които са резбовани. Иконите са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония. В съседство с църквата са разположени няколко офицерски гроба от войните в началото на XX век.
- Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.
- Втори паметник е построен в по-ново време до църквата на границата. На него са изписани имената и на загинали от съседните села от Българско и Сръбско т. е. от Западните покрайнини.
Религии
редактиранеСело Бобешино принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
редактиранеВ Бобешино има кметски наместник.
Редовни събития
редактиране- на 15 август – Голяма Богородица: курбан при паметника на загиналите във войните.
- на 22 септември – от 2004 г. ежегодно се провежда Международна среща-събор в Деня на Независимостта, непосредствено до граничната бразда, до църквата, в местността „Рудината“. На обширната полянасе събират над 600 души. Раздава се курбан, една година приготвен от българска страна, друга година - от сръбска. Изнасят се художествеви програми. По време на епидемията от COVID-19, съборът не се провежда.
- На същото място, в края на 30-те години на ХХ в., е имало събори - т.нар. „свиждания“ между роднини, останали от двете страни на границата. Те са протичали драматично - с плачове при виждането сутрин, още по-големи вълнения и плачове при раздялата вечер.
Личности
редактиране- Кръсте Ангелов – първия кмет на Бобешинската селска община след Освобождението (1883).
- Косте Милков Стоичин – участник в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г.
Литература
редактиране- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.287-292;
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с.85, 88, 99.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.12-13;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.23-28;
- Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област „Каменица“, Кюстендилско, София , 2011 г., стр. 201-207
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 55 - 56.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.