Богатир (бронепалубен крайцер, 1901)
Богатир (на руски: Богатырь) е бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на Руския императорски флот[1]. Главен кораб на едноименната серия крайцери. Участва в руско-японската война и Първата световна война. Построен по поръчка на руското правителство в Германия.
„Богатир“ Богатырь | |
Крайцерът „Богатир“ | |
Флаг | Русия |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубен крайцер от типа „Богатир“ |
Производител | A.G. Vulcan Stettin в Щетин, Германия |
Служба | |
Заложен | 21 декември 1898 г. |
Спуснат на вода | 17 януари 1901 г. |
Влиза в строй | 7 август 1902 г. |
Изведен от експлоатация | утилизиран през юли 1922 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 6513 t (нормална); 6807 t (пълна) |
Дължина | 134,0 m |
Дължина между перпендикулярите | 127,0 m |
Дължина по водолинията | 132,4 m |
Ширина | 16,6 m |
Газене | 6,77 m |
Броня | на палубата: 35 mm (по скосовете: 70); гласис: 85 mm; на кулите: 125 – 90 mm; каземати: 25 – 80 mm; щитове оръдия: 25 mm; на бойната рубка: 140 mm |
Задвижване | 2 вертикални парни машини с тройно разширение; 16 водотръбни котли Normand |
Мощност | 19 500 к.с. (14,5 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 24,33 възела (45 km/h) |
Далечина на плаване | 2760 мили при 12 възела ход; Запас гориво: 1220 t въглища |
Екипаж | 589 души |
Въоръжение | |
Артилерия | Към момента на влизането в строй: 2×2 и 8×1 152 mm; 12×1 75 mm; 8×1 47 mm; 2×1 37 mm; 4 картечници |
Торпедно въоръжение | 4×2 381 mm ТА |
„Богатир“ в Общомедия |
Строителство
редактиранеДоговорът за строеж на крайцера с фирмата „Вулкан“ е подписан на 5 август 1898 г. Заложен е на 21 декември 1899 г., е спуснат на вода на 17 януари 1901 г., въведен е в състава на флота през август 1902 г. По този проект в Русия са построени крайцерите „Олег“, „Кагул“ (бивш „Очаков“) и „Памят Меркурия“ (бивш „Кагул“) и еще един еднотипен кораб („Витяз“), който недостроен изгаря на стапела при пожар в Санкт Петербург.
История на службата
редактиранеСлед построяването си „Богатир“ е преведен в Далечния Изток в състава на Тихоокеанската ескадра на руския Императорски флот и е включен в състава на Владивостокския отряд крайцери.
На 15 май 1904 г. се удря в скали в Амурския залив, получава сериозни повреди, с голям труд кораба е спасен и откаран във Владивосток за ремонт. Цялата Руско-японска война „Богатир“ е в ремонт.
След войната е преведен в Балтийския флот, където извършва учебни походи в Балтийско море.
Плава в Средиземно и Черно море.
Когато отрядът под флага на контраадмирал В. И. Литвинов („Богатир“, „Адмирал Макаров“, „Цесаревич“ и „Слава“) се намира в Средиземно море, става известно за земетресението в Сицилия на 28 декември 1908 г. Литвинов веднага изпраща своите кораби на помощ.
Моряците на „Богатир“ са сред първите притекли се на помощ на погребаните под разрушенията жители на Месина, спасени са около 1800 души. Всички екипажи действат самоотвержено и във висока степен умело, успявайки да спасят множество хора.
Преди Първата световна война (през 1912 г.) преминава в Кронщатския параходен завод ремонт на машините и частична модернизация.
В Първата световна война влиза в състава на 2-ра ескадра крайцери.
На 26 август 1914 г. крайцерите „Палада“ и „Богатир“ пленяват кодовата книга от германския лек крайцер „Магдебург“, заседнал на плитчина до остров Оденсхолм във Финския залив. Руските власти предават книгата на Британското Адмиралтейство. Това изиграва решаваща роля в разбиването на военноморския код на Германия, и оказва, впоследствие, значително влияние, както на бойните действия в морето, така и на хода на войната като цяло.
По време на войната преминава модернизационен ремонт през 1915 г. във Франко-руския завод със замяна на артилерията от 152 mm оръдия 45 калиброва дължина система Кане на шестнадесет 130 mm оръдия на Обуховския завод с 55 калибра дължина.
През цялата война успешно действа в Балтийско море, поставя минни заграждения, участва в много бойни операции. Но както и целият останал флот, е принуден да отстъпи след промените на фронта, последвали революцията от 1917 г.
Участва в знаменития Леден поход на Балтийския флот.
През 1922 г. е предаден за скрап.
Командващи крайцера
редактиране- 15 февруари 1899 – 08.1905 – капитан 1-ви ранг Стеман, Александр Фьодорович
- 1905— 1906— Бострем, И.Ф.
- 13 март 1906 – 31 август 1906 – капитан 2-ри ранг Василковски, Станислав Францевич
- ?
- 1906— 1908 – Гирс, Владимир Константинович
- 1911 – 1912 – капитан 1-ви ранг Ворожейкин, Сергей Николаевич
- 1912 – 1915 – Криницки, Евгений Иванович
- 1915— 1916 – Вердеревски, Дмитрий Николаевич
- 1916— 1917 – Коптев, Сергей Дмитриевич
- 1918.02 – 11 – фон Хебхард, Б.Е.
- 1919— 1921?— Кукел, Владимир Андреевич
Известни военнослужещи
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ „Богатырь“ (крейсер)//Военная энциклопедия: в 18 т./ под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.
Литература
редактиране- Заблоцкий В.П. Вся богатырская рать. Бронепалубные крейсера типа „Богатырь“. Ч.1. Морская коллекция. 2010.
- Заблоцкий В.П. Вся богатырская рать. Бронепалубные крейсера типа „Богатырь“. Ч.2. Морская коллекция. 2011.
- Крестьянинов В. Я. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. СПб., Галея Принт, 2003. ISBN 5-8172-0078-3.
- Мельников Р.М. Крейсер „Богатырь“. Стапель. 2009.
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
Външни препратки
редактиране- BOGATYR` 1st class cruisers (1902 – 1909) ((en))
- Бронепалубный крейсер 1 ранга „Богатырь“ – фотографии ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Богатир (бронепалубен крайцер, 1901)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Богатырь (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |