Боздуганово
Боздугàново е село в Южна България, община Раднево, област Стара Загора.
| Боздуганово | |
  Боздуганово  Боздуганово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 504 души[1] (15 март 2024 г.) 21,9 души/km² |
| Землище | 22,98 km² |
| Надм. височина | 142 m |
| Пощ. код | 6269 |
| Тел. код | 041489 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 17960 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Раднево Георги Петров (БСДП, ЗНС; 2023) |
| Кметство – кмет | Боздуганово Пламен Генов (БСДП) |
География
редактиранеСело Боздуганово се намира на около 14 km югоизточно от областния център град Стара Загора и на около 15 km запад-северозападно от общинския център град Раднево. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина, върху равен терен. Надморската височина варира между 140 m и 145 m, а в центъра на селото е около 142 m. На около километър северно от селото тече на изток река Сазлийка, която там приема и водите на левите си притоци Азмака и Бедечка. Почвата в землището на селото преобладаващо е канелено горска. Посевите най-често биват зърнени култури. Има голяма гора, предимно от широколистни дървета.
Общински път от Боздуганово на запад през селата Коларово и Загоре води до връзка с първокласния републикански път I-5 и по него на север за Стара Загора, а на североизток води до връзка с второкласния републикански път II-57 и по него на северозапад за Стара Загора, а на югоизток за Раднево.
Селото обслужват с транспорт автобуси от автогарите Стара Загора и Раднево.
От 1969 г. село Боздуганово се водоснабдява от шахтов кладенец и помпена станция, чрез която се подава вода до водонапорна кула (водна кула) край пътя на около 300 m западно от селото.[2]
Землището на село Боздуганово граничи със землищата на: село Преславен северозапад и север; село Горно Ботево на север и североизток; село Сърнево на изток; село Диня (село) на изток и югоизток; село Землен на юг; село Коларово на запад; село Малко Кадиево на северозапад.
Населението на село Боздуганово, наброявало 1073 души при преброяването към 1934 г. и 1164 към 1946 г., намалява до 360 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.[3]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 487 лица, за 409 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 72 – към „ромска“ и за 2 – „не отговорили“, а за принадлежност към „турска“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени конкретни данни.[4]
История
редактиранеСлед Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Боздуванджии – остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.. Село Боздуванджии е преименувано на Боздуганово през 1906 г.[5] Село Боздуганово е преименувано на Грудево през 1950 г.[6] Село Грудево е преименувано на Боздуганово през 1992 г.[7]
Селото съществува още по време на османската власт под името Боздуванджи, означаващо сив сокол. След Освобождението то бива изменено на Боздуганово. След 1944 година селото получава името Грудево, кръстено на известния партизанин Груди Филипов, инструктор на партизанското движение от съветското разузнаване, който е родом от Боздуганово и чието име носят читалища и улици в страната. Това име се задържа до 1991 г. след като е променено отново на Боздуганово.
Описания за селото могат да се открият във „Видрица“ – книгата на поп Минчо Кънчев от с. Арабаджиево, днешно Коларово.
Културни и природни забележителности
редактиранеВ красив парк в центъра се намира кметството заедно с действащо НЧ „Груди Филипов – 1920“ с председател Ангелин Андонов, известно със своята богата библиотека (ок. 9000 тома) и фолклорния си състав, печелил много награди и грамоти през годините, и компютърна зала. Детската градина, пощата, здравната служба, магазини и кафета също красят центъра на село Боздуганово. Селото има хлебарница, детски площадки, волейболно и баскетболно игрище.
В землището на селото се намират два от най-големите свинекомплекси в страната. Северно от река Сазлийка се намира известната Боздугановска кория с площ 5200 дка, пресечена от автомагистрала „Тракия“.
До спирката в центъра е паметникът на далите живота си през войните.
Редовни събития
редактиранеСъборът на селото е на 2 юни.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ План за интегрирано развитие на община Раднево за периода 2021 - 2027 г. > стр. 48, 4.3.1. Водоснабдяване > с. Боздуганово и с. Коларово. Справка към 21.07.2024.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Боздуганово, общ. Раднево, обл. Стара Загора.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., с. Боздуганово, общ. Раднево, обл. Стара Загора.
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за с. Боздуганово, общ. Раднево, обл. Стара Загора. Информация с. Боздуганово, общ. Раднево, обл. Стара Загора - 21/12/1906. Събитие: промяна на наименование. Боздуганово.
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за с. Боздуганово, общ. Раднево, обл. Стара Загора. Информация с. Боздуганово, общ. Раднево, обл. Стара Загора - 09/04/1950. Събитие: промяна на наименование. Грудево.
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за с. Боздуганово, общ. Раднево, обл. Стара Загора. Информация с. Боздуганово, общ. Раднево, обл. Стара Загора - 21/04/1992. Събитие: промяна на наименование. Боздуганово.
Външни препратки
редактиране- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-052
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-052-4. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
- Горнотракийска низина. Географска карта
- Източна Румелия. Карта
