Борово (дем Неврокоп)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Борово.

Бо̀рово или Бо̀рево (на гръцки: Ποταμοί, Потами, до 1927 година Μπόροβο[1]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи).

Борово
Ποταμοί
— село —
Поглед към Борово
Поглед към Борово
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЧеч
Надм. височина390 m
Население323 души (2011 г.)
Пощенски код66033
Телефонен код25230
Борово в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Поглед към Борово от Боздаг

Борово е разположено на 390 m надморска височина,[2] в подножието на Родопите, североизточно от мястото, където река Доспат се влива в Места. Селото попада в историко-географската област Чеч. Условията са много добри за отглеждане на тютюн, а в миналото стадата овце от северните села от Чеча са зимували край селото заради по-топлия климат. Край Борово Места и Доспат се вливат в язовир Тисаврос.

В 1993 година на 3 km на север край река Доспат е открита пещера с огромни сталактити и сталагмити. Проучени са само първите 140 m от пещерата, в която има зали с размери 7 на 7 m, както и пещерни езера.[3]

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов етимологията на Борово идва от личното име Боро или само от бор. Жителското име е бо̀ровя̀нин, бо̀ровя̀нка, бо̀ровя̀не; бо̀ровал̀я, бо̀ровалѝйка, бо̀ровалѝи.[4]

АнтичностРедактиране

Село Борово е древно селище. През 1967 година край селото, на брега на Места, са открити керамични съдове, останки от кости, медни, сребърни и златни монети от различни епохи, върхове на стрели, ножове и други предмети от ранната и късната Бронзова епоха, както и от римско време.[3] Край селото е намерено и съкровище, състоящо се от 860 сребърни монети на Филип II.[5]

В Османската империяРедактиране

Население на Борово 1464 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1464 110 11 15 236
1498-1502 119 25 9 153
1530 98 14 15 9 8 144
1569 24 17 1 14 18 74
1723 - 56 56

Селото се споменава за първо в османски подробен регистър от 1464-1465 година със 110 немюсюлмански домакинства, 11 неженени и 15 вдовици.[6] В друг подробен регистър от 1498-1502 година в село Борово са регистрирани 119 немюсюлмански домакинства, 25 неженени и 9 вдовици.[7] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Борово (Порова) с мюсюлмани: 9 домакинства, неженени - 8; немюсюлмани: 98 домакинства, неженени - 14; вдовици - 15.[8] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Борово както следва: мюсюлмани - 14 семейства и 18 неженени; немюсюлмани - 24 семейства, 17 неженени и 1 вдовица.[9] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Борово (Борова) са зачислени 39 кьопрюджии, 25 1/2 владеещи чифт. Общо в селото има 56 мюсюлмански домакинства, като едно е на спахия на тимар. Споменатото село ремонтира и поддържа мостове през реките Кара су и Деспот. От преди е освободено от плащане на авариз.[10]

Борово (Борова) се споменава от френския пътешественик Ами Буе, посетил Балканите в периода 1836-1838 година. Той посочва, че през Борово минава път, свърващ Доспат с Елес и Зърнево. Също така споменава, че по-рано французинът Викенел е преминал по този маршрут.[11]

Брой на населението на Борово от 1900 до 2001 година
Източници[3][12][13]

В XIX век Борово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Борово (Borovo) е посочено като село със 110 домакинства и 280 жители помаци.[14] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Борово (Борюво) живеят 500 българи мохамедани и 250 турци[12] в 140 къщи.[15] Според гръцката статистика, през 1913 година в Борово (Μπόροβον, Боровон) живеят 1045 души.[13]

Пак според Кънчов, Борово е седалище на един мюдюр за Неврокопския Чеч, който няма почти никаква власт извън селото. В целия Чеч единствено в Борово се говори на турски език, като Кънчов предполага, че това се дължи на военнослужещите от селото, които въвели езика заедно с чиновниците, но не изключва възможността в миналото край Борово да е имало военна колония. Кънчов също така посочва, че в селото има две джамии и един мектеб.[16]

В ГърцияРедактиране

През 1923 година мюсюлманското население на Борово е изселено в Турция, а след това в селото са заселени гръцки бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 113 бежански семейства с 384 жители.[17][2] През 1927 година името на селото е сменено от Борово на Потами (Ποταμοί),[18][2] което в превод значи „реки“. Освен бежанците от Турция, в селото са настанени и известен брой скотовъдни семейства от влашко или каракачанско потекло, тъй като в 1928 година е със смесен местен-бежански характер.[2]

По време на Втората световна война, след Деветосептемврийския преврат група войници от региона, предвождани от Фаик Газиев от село Абланица, е вербувана от САЩ и Гърция да саботира комунистите и да извършва разузнавателни мисии в България от гръцка територия. Село Борово е било седалище на групата.[19]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1045[2][13] 650[2] 438[2] 873[2] 760[2] 751[2] 537[2] 397[2] 377[2] 413 323

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 144. (на македонска литературна норма)
  3. а б в Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ. // Посетен на 3 май 2009. (на гръцки) Архив на оригинала от 2009-08-08 в Wayback Machine.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 81.
  5. Γενικό ιστορικό περίγραμμα της περιοχής της Δράμας και του σημερινού Δήμου Δοξάτου. // Δήμος Δοξάτου. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки) Архив на оригинала от 2009-01-04 в Wayback Machine.
  6. Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 65.
  7. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско. // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 306-307.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
  9. Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 497-499.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 253-255.
  11. Цветкова, Бистра. Родопите или Деспото-Даг и техните пътища. // Френски пътеписи за Балканите, XIX в.. София, Наука и изкуство, 1981. с. 328.
  12. а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  13. а б в Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  14. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
  15. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  16. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 268.
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  18. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  19. Имам, Ибрахим и др. Абланица през вековете. Абланица, Самиздат, 2008. ISBN 978-954-395-004-1. с. 64-65.