Вѝтово или Вѐтово (на гръцки: Δέλτα, Делта, до 1927 година Βίτοβα, Витова или ΒήτωβονВитовон[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

Витово
Δέλτα
Църквата „Свети Георги“ и кошара за говеда в центъра на Витово
Църквата „Свети Георги“ и кошара за говеда в центъра на Витово
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЧеч
Надм. височина540 m

География редактиране

Село Витово се намира на 540 m надморска височина[4] в югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Лозна, Избища, Малошийца, Дъблен и Борово. До селото се стига по асфалтов път от село Борово. Витово е разположено между реките Места и Доспат съвсем близо да мястото, където се сливат - от там гръцкото му име „Делта“. От селото продължава черен път на север към село Избища, като преди това минава през развалините Палея Димирия. Селото е обградено от възвишенията Агиос Константинос – 618 m, Кисян Тепеси – 578 m, Карталкая – 679 m и Капсала – 766 m.

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов името на селото е производно от личното име Вито и е сравнимо със селищното име Витачища.[5]

В Османската империя редактиране

В откъс от подробен регистър за ленни владения в Западните Родопи и Сярско, датиран между 1498 и 1502 година, са изброени главите на домакинства в селото, както и продукцията му. Витово е регистрирано като село с 41 немюсюлмански домакинства, 7 неженени немюсюлмани и 2 неженени мюсюлмани.[6] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Витово (Витова) е вписано както следва – мюсюлмани: 5 домакинства; немюсюлмани: 56 домакинства, неженени – 10, вдовици – 11.[7]

В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Витово (Витова) с мюсюлмани: 3 домакинства, неженени - 3; немюсюлмани: 60 домакинства, неженени - 6; вдовици - 3.[8] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Витово както следва: мюсюлмани - 6 семейства и 8 неженени; немюсюлмани - 21 семейства, 20 неженени и 8 вдовици.[9] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Витово (Витова) са зачислени 16 мюсюлмански домакинства.[10]

Население на Витово 1498 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1498-1502 41 7 2 - - 50
1519 56 10 11 5 - 82
1530 60 6 3 3 3 75
1569 21 20 8 6 8 63
1723 - 16 16

В XIX век Витово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Витово (Vitovo) е посочено като село с 54 домакинства и 140 жители помаци.[11] Според Стефан Веркович към края на XIX век Витово (Витуву) има помашко мъжко население 171 души, което живее в 54 къщи.[12]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Витово живеят 340 българи мохамедани[13] в 85 къщи.[14]

В Гърция редактиране

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Витово живеят 66 семейства или общо 320 души.

След Междусъюзническата война от 1913 година Витово попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година във Витово (Βίττοβα, Витова) живеят 318 души.[15]

По силата на Лозанския мирен договор през 1923 година жителите на селото са изселени в Турция, където са настанени в селата около град Узункьопрю. На тяхно място са заселени 29 гръцки семейства със 103 души - бежанци от Турция.[2] През 1927 година името на селото е сменено от Витова (Βίτοβα) на Делта (Δέλτα).[3] В него се заселват още бежанци от околните села.[4]

Селото пострадва от Гражданската война (1946 - 1949), когато населението му бяга в полските селища. При нормализирането на ситуацията се връщат само част.[4]

Съгласно данните от преброяването през 1991 селото има 22 жители.[4] При преброяването от 2001 година в селото не са регистрирани жители и то вече не фигурира в статистиките.[16]

Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Витово през годините е било както следва:[17]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 318[4][17] 305[4][17] 103[4][17] 206[4][17] 170[17] 91[4][17] 29[4][17] 11[4][17] 22[4][17]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 148. (на македонска литературна норма)
  5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 91.
  6. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 307-308.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 60.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
  9. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 514-516.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 246.
  11. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
  12. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  14. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  16. ((el)) Данни от преброяването през 2001 година  
  17. а б в г д е ж з и к Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ // Архивиран от оригинала на 2009-08-08. Посетен на 3 май 2009.