Брашов
Тази статия е за град Брашов. За окръга вижте Брашов (окръг).
Брашо̀в (на румънски: Brașov; на унгарски: Brassó; на немски: Kronstadt) е град и административен център на окръг Брашов, Трансилвания, Румъния. Населението е 253 200 (2011 г.) [1], с което е на седмо място по големина в страната. От 23 август 1950 г. до 24 декември 1960 г. градът се е наричал Сталин.
| Брашов Brașov | |
| — град — | |
  | |
 Изглед към Стария град от хълма Тъмпа | |
  Брашов | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Брашов |
| Площ | 267 km² |
| Надм. височина | 737 m |
| Население | 253 200 души (2011) |
| Първо споменаване | 1234 г. |
| Пощенски код | 500000 |
| Телефонен код | 02 68 |
| МПС код | BV |
| Официален сайт | www.brasovcity.ro |
| Брашов в Общомедия | |
География редактиране
Градът е разположен в Трансилвания, на около 160 км от Букурещ, където се срещат Южните и Източните Карпати.
История редактиране
Предполага се, че градът е основан през 1203 година. Все пак, няма сигурни документи и източници, които да го потвърждават. Според Енциклопедия България,[2] градът е основан през 1211 г. от немски колонисти.
През 1234 изследователят Норберт Бакмунд издава т.нар. „Catalogus Ninivensis“, който съдържа списък с манастирите в Унгария и Трансилвания. Каталогът всъщност е копие на документ от 15 век, не достигнал до наши дни. Според историци, оригиналният документ е изготвен в периода 1236 – 1241 г. и съдържа най-старото упоменаване на Брашов с името „Корона“.
По време на татарско нашествие през 1241 е завладяна крепостта Спренги. След оттеглането на татарите е построена хексагонална кула за защита на града.
През 1252 година крал Бела IV дарява „tera Zek“ (земята Зек) на комитата Винченциу, син на Акадаш, секел на Себус. В дарителния документ се посочва, че дарената земя се намира между земите на румънците от „Кърца“, на сасите от „Барасу“ и секелите от „Себус“. Предполага се, че в случая топонимът „Барасу“ (Брашов) е упоменат като област (територия), а „Корона“ – населеното място.
През 1271 се споменава топонима в латински документ, намиращ се в Държавния архив в Будапеща и фотокопие в Историческия институт в Клуж. Документът е акт, с който Ищван, крал на Унгария утвърждава договора между „Chyel comes, filius Erwin de Calnuk si Teel, filius Ebl de Brasu cognatus eiusdem“. От този и други документи от периода 1252 – 1271 г. румънските историци правят извода, че топонимът „Брашов“ се е употребявал по-скоро като название на областта, отколкото като име на града.
През 1288 се споменава топонима Брасо в латински документ, намиращ се сега в библиотеката в Алба Юлия, е записано „Datum in Braso“. Смята се, че това е първият запазен документ, издаден в Брашов.
През 1364 година на Брашов е дарена привилегията да провежда ежегоден пазар. В Периода 1369 – 1380 е издадена Брашовската грамота на цар Иван Срацимир. През 1424 кожарите в Брашов създават първа съсловна организация. Към 1798 вече има 43 съсловни организации, включващи 1227 майстори.
В периода 1448 – 1453 Йоан де Хунедоара разрушава крепостта Брасовия и със строителните материали от нея започва средновековното укрепване на Брашов – изградени са 8 бастиона и 32 отбранителни кули.
През първата половина на 15 век в града е основан български квартал „Шкеи“ (на унгарски: Bolgarszeg, „български кът“). Заселници са българи-строители в града, а впоследствие нараства от търговци и български бежанци.[2]
Други редактиране
В Брашов през 1460 г. умира българският цар Фружин, син на Иван Шишман.
В немската гимназия в града учи Васил Априлов.
В Брашов е издаден „Рибният буквар“ на Петър Берон.[2]
В Брашов е роден немският рок певец Петер Мафай, който емигрира във ФРГ през 1962 г.,
Туристически обекти редактиране
- Първо румънско училище – музей на старорумънския език, литература и курлтура, открит 1961 г.
- Черната църква – построена през 1383 г., реконструирана през 1477 г.
- Църква Св. Николай – 14 век.
- Пояна Брашов – туристически комплекс, разположен в планината над града.
- В близост до Брашов е добре запазеният замък Бран, легендата за който гласи, че е принадлежал на прочутия граф Дракула (Влад Цепеш).
- В Брашов се провежда фестивала Златен елен.
Побратимени градове редактиране
Източници редактиране
- ↑ Populaţia stabilă pe judeţe, municipii, oraşe şi localităti componenete la RPL_2011 – VOLUMUL I: POPULAŢIA STABILĂ (REZIDENTĂ) – STRUCTURA DEMOGRAFICĂ (román nyelven). Nemzeti Statisztikai Intézet. (Hozzáférés: 2014. február 4.)
- ↑ а б в Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 380
Външни препратки редактиране
- Официален сайт на Брашов Архив на оригинала от 2018-03-07 в Wayback Machine. (на румънски и английски)
- Л. Милетич „Дако-ромъните и тяхната славянска писменость. Часть II. Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Brașov в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |