Бронепалубни крайцери тип „Монтгомъри“

Монтгомъри (на английски: Montgomery) са серия бронепалубни крайцери на ВМС на САЩ. Проектът е строен по програмата за развитие на флота от 1888 г. Всичко от серията са построени 3 единици: „Монтгомъри“ (на английски: USS[~ 1] Montgomery, C-9[~ 2]), „Детройт“ (на английски: USS Detroit, C-10) и „Марбълхед“ (на английски: USS Marblehead, C-11). Явяват се междинен клас кораби между крайцер и канонерска лодка.

Бронепалубни крайцери тип „Монтгомъри“
Montgomery-class cruiser
Бронепалубен крайцер „Монтгомъри“
Флаг САЩ
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Монтгомъри“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Колумбия“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Синсинати“
ПроизводителColumbian Iron Works в Балтимор
и City Point Works в Бостън, САЩ.
Планирани3
Построени3
В строеж1889 г. – 1894 г.
В строй1894 г. – 1919 г.
Утилизирани3
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2094 t (нормална);
2235 t (пълна)
Дължина82,1 m
Ширина11,3 m
Газене4,44 m
Броняна палубата: 11 – 19 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
6 огнетръбни котли
Мощност5400 к.с. (4 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост18 възела
(33 km/h)
Далечина на
плаване
3126 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 340 t въглища
Екипаж274 души
Кръстени в чест на:град Монтгомъри
(щата Алабама)
Въоръжение
Артилерия9x1 127 mm;
6x1 57 mm;
2x1 37 mm
Торпедно
въоръжение
3x1 457 mm ТА[1]
Бронепалубни крайцери тип „Монтгомъри“ в Общомедия

Конструкция редактиране

Въоръжение редактиране

Основната огнева мощ на крайцерите са 127 mm оръдия Mark 3 с дължина на ствола от 40 калибра. Установката тежи 6440 kg, масата на снаряда е 22,7 kg. При начална скорост на снаряда от 701 m/s, далекобойността е 14 630 m. Техническата скорострелност съставлява 12 изстрела в минута, боекомплектът е 100 снаряда на оръдие[2]. Крайцерите имат по 10 такива оръдия, две от които са в кърмата, останалите по бордовете, в спонсони.

Останалата артилерия е представена от слаби оръдия калибри 57 mm и 37 mm. Последните могат да изстрелват до 25 снаряда в минута[3].

История на службата редактиране

 
Крайцерът „Детройт“
  • Детройт е заложен февруари 1890 г. от Columbian Iron Works в Балтимор, спунат е на вода на 28 октомври 1891 г., а влиза в строй на 20 юли 1893 г. Изваден от списъците на флота през юли 1910 г. Продаден за скрап.
  • Марбълхед е заложен октомври 1890 г. на стапелите на фирмата City Point Works в Бостън, спунат е на вода на 11 август 1892 г., а влиза в строй на 2 април 1894 г. Изваден от списъците на флота през август 1921 г. Продаден за скрап[1].

Оценка на проекта редактиране

Крайцерите на типа „Монтгомъри“ са по скоро големи канонерски лодки. Във ВМС на САЩ са наречени „мирни крайцери“. Те са подходящи за демонстрация на флага, могат да действат на плитководие, но съвършено не отговарят на изискванията на истинската война[4].

Коментари редактиране

  1. ПрефиксътUSS“ е от на английски: United States Ship (Кораб на Съединените щати).
  2. Буквите показват принадлежността на кораба към съответен клас­: ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници редактиране

  1. а б Silverstone P.H. The New Navy. 1883 – 1922. New York, USA, Routledge, 2006. ISBN 978-0-415-97871-2.
  2. 5"/40 Mark 2
  3. 1-pdr (37 mm)
  4. Burr L. US cruisers 1883 – 1904. Oxford, Osprey Publishing, 2008. ISBN 978-1-84603-267-7.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Монтгомери““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​