Бронепалубни крайцери тип „Форбин“
Форбин (на френски: Forbin) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг на Националните военноморски сили на Франция, построена 1880 – 1890-те години на 19 век. Проекта е модификация на небронирания крайцер „Милан“, чието развитие са, и на Морският министър Хиацинт Об, привърженик на „Младата школа“. Те са първите серийни френски бронепалубни крайцери от 3-ти ранг, макар да имат известни разлики помежду си. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Форбин“ (на френски: Forbin), „Сюркуф“ (на френски: Surcouf) и „Коетлогон“ (на френски: Coetlogon).
| Бронепалубни крайцери тип „Форбин“ Classe Forbin | |
 Бронепалубният крайцер „Форбин“ | |
| Флаг |  Франция |
|---|---|
| Клас и тип | Бронепалубни крайцери от типа „Форбин“ |
| Следващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Трюде“ |
| Предшестващ тип | „Суше“ |
| Производител | Arsenal de Rochefort в Рошфор и др., Франция |
| Планирани | 3 |
| Построени | 3 |
| В строеж | 1886 г. – 1894 г. |
| В строй | 1889 г. – 1921 г. |
| Утилизирани | 3 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 1932 – 2044 t (нормална) |
| Дължина по водолинията | 95,0 m |
| Ширина | 9,0 m |
| Газене | 5,2 m |
| Броня | на палубата: 40 mm |
| Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 6 парни котли |
| Мощност | 5800 к.с. (4,3 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 19,5 – 20,5 възела (37,0 – 38,0 km/h) |
| Далечина на плаване | 2400 мили на ход 10 възела; Запас гориво: 300 t въглища |
| Екипаж | 199 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4×1 138 mm; 3×1 47 mm; 4×1 37 mm |
| Торпедно въоръжение | 4×1 355 mm ТА[1] |
| Бронепалубни крайцери тип „Форбин“ в Общомедия | |
История на службата редактиране
- „Форбин“ – заложен май 1886 г. на стапелите арсенала на ВМС в Рошфор, спуснат на вода на 14 януари 1888 г., в строй от февруари 1889 г.
- „Сюркуф“ – заложен май 1886 г. на стапелите на ВМС в Шербур, спуснат на вода октомври 1888 г., в строй от 1890 г.
- „Коетлогон“ – заложен 1887 г. на стапелите на Ateliers de St. Nazaire – Penhoet в Сен Назер, спуснат на вода на 3 декември 1888 г., в строй от 1894 г. Дългият период на строежа е предизвикан от сериозна авария на изпитанията, след която трябва да се замени цялата силова установка. Списан 1906 г.[2]
Оценка на проекта редактиране
Вдъхновителят на идеята за малки бронепалубни крайцери – Хиацинт Об – ги смята за идеалните разузнавачи и изтребители на търговията. Но всъщност реалните бойни качества на френските крайцери от 3-ти ранг са оценявани лошо дори от съвременниците им. Независимо от външно страшният им вид те имат множество недостатъци. Въоръжението на крайцерите е прекалено слабо, особено с оглед на разположението на главния калибър, което позволява да се води стрелба по борда само от половината оръдия. Стрелбата на максимална скорост не е възможна, поради силните вибрации предизвикани от машините върху корпуса. Самата скорост, около 20 възела, по мерките на 1890-те г. в никакъв случай не гарантира безопасност. Поради това и огромният таран е абсолютно безсмислен, той като крайцерът ще бъде спрян при опит за таранен удар от вражеската артилерия.
Вероятно единствената възможност да се използват тези крайцери с полза в сериозна война е да се употребяват като минни заградители, тъй като почти всички те имат възможност да носят до 150 морски мини. Но към момента на влизането на Франция в Първата световна война всички нейни бронепалубни крайцери от 3-ти ранг са вече безнадеждно стари.
Източници редактиране
Литература редактиране
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
Външни препратки редактиране
- FORBIN protected cruisers (1889 – 1894) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Форбин“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Форбин““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |