Буругьол
Буругьол (Бистонско езеро, на гръцки: Βιστωνίδα, Вистонис, катаревуса: Бистонида) е голямо солено езеро – лагуна край селището Порто Лагос (Караагач), Беломорскаа Тракия, днес в границите на Гърция. Гръцкото име на езерото е свързано с тракийското племе бистони, обитавали околностите му в Героичната епоха. Митичен цар на бистоните е Диомед.
| Буругьол (Вистонида) | |
| — езеро — | |
 Езерото Буругьол | |
 | |
| Местоположение |  Гърция, ном Ксанти |
|---|---|
| Координати | |
| Дължина | 12 km |
| Ширина | 7 km |
| Площ | 45 km2 |
| Дълбочина | 4 m |
| Надм. височина | 0 m |
| Населени места | Порто Лагос |
| Буругьол (Вистонида) в Общомедия | |
География и Екология редактиране
_W_IMG_9878.jpg)
.jpg)
Лагуната е част от Бяло море. Най-северният ѝ бряг се намира на около 25 km от българо-гръцката граница. Намира се до крайбрежения път Ксанти – Гюмюрджина. Дълбочината на езерото не е голяма в преобладаващата част е 1 – 2 m, като максималната е 4 m. Има максимални – дължина 7 km и ширина 12 km, площта ѝ е 45 km2. В крайбрежната част е разделено от ниски насипи. Мястото е рибарски и оризовъден център. Има пристанище към Бяло море, а близкият морски бряг е с пясъчни плажове.
Езерото представлява лагуна свързана посредством ръкав с Бяло море. Това е един от основните водни басейни в Родопската планинска верига и представлява биотопен комплекс със съседните езера и близката делта на Места. В него се срещат над 320 вида, сред които множество редки и защитени екземпляри, редки видове орли, пеликани, ибиси, костенурки (вкл. големи морски костенурки в крайбрежните води на Бяло море), както и забележителна популация от розово фламинго достигаща до 5500 зиме (от октомври до март с пик ноември – февруари) по източния бряг.[1]
Лагуната е „влажна зона“ и заедно с плажовете са под защита на министерството на околната среда. Обитава се от розово фламинго, пеликани, лебеди, корморани и други морски и сладководни птици. Край езерото се развива уникална екосистема. Местният климат е средиземноморски. Срещат се много видове риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. Растителният свят също е много богат, като около бреговете се срещат тръстика и ракитовица.
На два последователни острова свързани с дървен мост помежду си, а първият и с брега е възстановения в 1903 г. манастир „Свети Никола“ подчинен на Ватопедския манастир на Света гора.
История редактиране
Смята се, че тук се е намирал древният тракийски град Бистонбрия (Вистонида), свързан с осмия подвиг на Херакъл.[2]
При цар Симеон Велики към 916 г. и този район с цялата източна част на Беломорието е присъединен към България след като 79 години по-рано в 837 г. при хан Пресиян е присъединена западната ѝ част, за което свидетелства известния Надпис от Филипи. В 1206 г. цар Калоян възстановява българският суверенитет. От 890 г. езерото принадлежи на Ватопедския манастир в Света гора, комуто цар Иван Асен втори издава известната Ватопедска грамота. В 14 век е част от владенията на севастократор Момчил, при неговата столица Ксанти, известен с българското си име Царево. При езерото в 1344 г. севастократора успешно напада турците, унищожава техния отряд и изгаря корабите им в тукашното пристанище. По-късно при северния бряг на лагуната става Битката при Перитор, в която Момчил загива в сражение с обединените турски и византийски войски.
След гръцката владение една част от рибарите се завръщат в селищата от където произлизат, а други, като Стефан Харитов Солинов, се заселват в Бургас и Созопол.[3] За периода 1885 г. до 1912 г. главен ръководител на големия боругьолски далян е Радю Тодоров от с. Петково, капитани на по-малките даляни също са българи родопчани, както и немалко от моряците рибари до 1920 г. и от май 1941 г.[4]
На 7 ноември 1912 г. Българската войска освобождава района от османска власт. От 1912 в Беломорската област на Царство България в пристанището е базирано капитанство „Порто Лаго“ – поделение на Българския беломорски флот и усилено се проучва тук да бъде построено главното българско пристанище на Бяло море. Братът на Христо Ботев ген. Кирил Ботев е управител на Държавните солници край Портогалос на Бяло море през 1914 – 1918 г.[5] След включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили през октомври 1915 г., пристанището тук и околността са обект на многократни артилерийски атаки от атакуващите българското Беломорие военноморски съдове на Антантата – Франция, Британия и Русия.
След Ньойският договор територията е дадена на Гръция, към 28 май 1920 г. районът е завзет от нея, оттогава той си остава слабо развит. Правото на собственост на езерото от 1920-те години се опитва да се придобие от гръцката държава.[6]
На 20 април 1941 г. България си връща Беломорието, при езерото е възстановена българската рибарска кооперация „Бяло море“, оправен е пътя до него като важно пристанище между Кавала и Дедеагач и самото пристанище с капитанията. След преврата на 9 септември по нареждане на специално пратения в Беломорската област комунистически функционер Добри Терпешев към 17 ноември 1944 г. българите са принудени да предадат властта на гърците, което е узаконено с Парижкия мирен договор влязъл в сила на 15 септември 1947 г.
Настояще редактиране
Езерото е обявено за Рамсарско място. От 1996 г. е резерват, а от 2008 г. национален парк (включващ и делтата на Места (Коджа орман) и дванадесетината околни езера и лагуни) с информационен център на западния вход на селището Порто Лагос. След отварянето на старите пътища през сегашната границата на България в Родопите – на 15 януари 2010 г. ГКПП Златоград и на 9 септември 2013 г. ГКПП Маказа значението на туризма за местната икономика нараства и връзките с България стават интензивни.
Външни препратки редактиране
- Илюстрация La Thrace – Български рибари на Беломорието – 1878 г.
- Снимка – Български рибари от с. Соколовци (Долно дерекьой), Смолянско, риболовци в Порто Лагос, 1906 г.
- След 68 години момчиловец влезе в Трудово-риболовна кооперация „Бяло море“ край Порто Лагос, четвъртък, Родопи вест, 7 юни 2012.
- Езеро Буругьол и Порто Лагос Архив на оригинала от 2009-08-31 в Wayback Machine.. Тракийски университет „Демокрит“
- Екокарта
- Birds of the lake Kerkini
- Birds watching of the lake Kerkini by month
- Птиците в Буругьол Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.
- Information centers for Greece's „Wetlands of International Importance“ (Ramsar wetlands) адрес: 67 063 Порто Лагос, Ксанти, тел: 2541 096 646, Fax: 2541 096 924, е-мейл: info@fd-nestosvistonis.gr
- Portoloago Ramsar wetlands research Архив на оригинала от 2014-10-14 в Wayback Machine.
- Национален парк Делта на Места – Порто Лаго
- Буругьол в Укимапия
- Карта и данни – datazone GR011 Porto Lagos, Lake Vistonis, and coastal lagoons, birdlife.org
Бележки редактиране
- Стайко Трифонов, Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915q Глава IV. Стопански живот на Западна Тракия
- Васил Дечов, Ан. Примовски, „Българското риболовство на Бяло море“ – София 1938
- Димитър Йончев, България и Беломорието октомври 1940 – 9 септември 1944 г., София, 1993
- Ст. Н. Шишковъ, Изъ Бѣломорската равнина, Печатница „Трудъ“ на П. Бѣловѣждовъ, Пловдивъ, 1907
- ↑ Биоразнообразието в Родопите и езерото Вистонида, община Смолян, официален сайт [1].
- ↑ Гърция – Тракия – Ксанти, архив на оригинала от 18 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131018062227/http://www.grinfo.ru/subregion/218.html, посетен на 31 януари 2011
- ↑ Шалапатов, Димитър. Българските Християнски селища в Западна (Беломорска) Тракия. Български писател. ISBN 978-954-443-873-9. с. 198 – 199.
- ↑ Васил Дечов, Ан. Примовски, „Българското риболовство на Бяло море“ – София 1938
- ↑ Станислав Велчев, Христо Ботев не оставя кръвни наследници, сп. Литературен свят, бр. 33, 2011 г.
- ↑ Архимандрит Ефрем, привозивший пояс Богородицы в Россию, был арестован, но позднее отпущен под залог 200 тыс. евро