Тази статия е за реката Бързей. За участъка от река вижте бързей.

Бързей (старо име Юрукдере) е река в Южна България: област Кърджалиобщина Кърджали и област Хасково – общини Стамболово и Хасково; десен приток на Харманлийска река, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 29 km. Отводнява най-източните части на рида Чуката в Източните Родопи и част от Хасковската хълмиста област.

Бързей
(Юрукдере)
41.6978° с. ш. 25.6147° и. д.
41.8614° с. ш. 25.6558° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Кърджали
Община Кърджали
Област Хасково
Община Стамболово
Община Хасково
Дължина29 km
Водосб. басейн245 km²
Начало
Мястона 0,6 km ЮИ
от село Миладиново,
Община Кърджали
Източни Родопи
Координати41°41′52.08″ с. ш. 25°36′52.92″ и. д. / 41.6978° с. ш. 25.6147° и. д.
Надм. височина467 m
Устие
Мястодесен приток на Харманлийска рекаМарицаБяло (Егейско море)
Координати41°51′41.04″ с. ш. 25°39′20.88″ и. д. / 41.8614° с. ш. 25.6558° и. д.
Надм. височина158 m

Река Бързей извира на 467 m н.в. под името Хатаклардере, на 600 m югоизточно от село Миладиново, община Кърджали. Тече през хълмиста и нископланинска област, до село Царева поляна на север, до село Корен – на североизток и от там до устието си – на север-северозапад, като в преобладаващата си част долината ѝ е плитка и с полегати склонове. Влива се отдясно в Харманлийска река, на 159 m н.в., на 1,6 km източно от село Малево, община Хасково.

Площта на водосборния басейн на реката е 245 km2, което представлява 25,6% от водосборния басейн на Харманлийска река. Характерното за водосборния ѝ басейн е това, че е асиметричен – с малко и къси десни притоци и множество и дълги леви.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Алфатдере
  • ← Кушутско дере
  • ← Кралевска река
  • Карамандере (най-голям приток)

Реката е с дъждовно подхранване, като максимумът е в периода февруари – март, а минимумът през август.

По течението на реката са разположени 4 села:

Водите на реката се използват за напояване в Хасковската хълмиста област, като по притоците ѝ са изградени множество микроязовири („Звиница“, „Дружба“, „Криво поле“, „Книжовник“ и др.).

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране