Карамандере (приток на Бързей)
Карамандере (Коджадере) е река в Южна България – Област Кърджали, община Кърджали и област Хасково, община Хасково, ляв приток на река Бързей, от басейна на Харманлийска река. Дължината ѝ е 20 km. Отводнява североизточните части на рида Чуката в Източните Родопи и част от Хасковската хълмиста област.[1]
| Карамандере (Коджадере) | |
|---|---|
 река Карамандере след язовирната стена на язовир Мандра | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
| Местоположение | България Област Кърджали Община Кърджали Област Хасково Община Хасково |
| Дължина | 20 km |
| Водосб. басейн | 117 km² |
| Начало | |
| Място | рида Чуката, Източни Родопи, на 1,2 km северно от с. Бели пласт, Община Кърджали |
| Координати | |
| Надм. височина | 474 m |
| Устие | |
| Място | ляв приток на река Бързей → Харманлийска река → Марица → Бяло (Егейско море) |
| Координати | |
| Надм. височина | 161 m |
Река Карамандере води началото си под името Суванлъкдере от извор-чешма, на 474 m н.в. в рида Чуката на Източните Родопи, на 1,2 km северно от село Бели пласт, община Кърджали. Първите 5 – 6 km тече на североизток, а след това до устието си на изток-североизток в плитка наносна долина през южната част на Хасковската хълмиста област. Влива се отляво в река Бързей (десн приток на Харманлийска река), на 161 m н.в., на 1,7 km източно от село Малево, община Хасково.[1]
Площта на водосборния басейн на реката е 117 km2, което представлява 47,8% от водосборния басейн на река Бързей.[1]
Основни притоци: Бекювска река, Кавакдере, Селска река (десни).[1]
Реката е с дъждовно подхранване, като максимумът е в периода февруари-март, а минимумът – август.[1]
По течението на реката в Община Хасково е разположено само село Орлово.[1]
Водите на реката се използват за напояване в Хасковската хълмиста област – язовир „Книжовник“.[1]
Вижте същоРедактиране
Топографска картаРедактиране
- Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в г д е ж Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 253.