Отваря главното меню

Васил Левски (област Пловдив)

българско село
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Васил Левски.

Васил Левски е село в Южна България. То се намира в община Карлово, област Пловдив.

Васил Левски
Общи данни
Население 1479 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 42,627 km²
Надм. височина 444 m
Пощ. код 4363
Тел. код 031394
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 10207
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(ГЕРБ (СДС))
Кметство
   - кмет
Васил Левски
Тодор Стоянов
(БСП, ЗСАС)
Васил Левски в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Васил Левски (Митиризово) е прикътано в североизточния край на Карловското поле в самото подножие на Калоферския дял на Стара планина. На север от селото се намира планинска теснина, от която изтича буйната, пенлива река Неволя. Столетия наред тя скача тук от живописен водопад, като водата преминава през върволица естествени каменни корита, едно от които е с внушителни размери и е наречено „Мечешкият бент“. Селото е разположено по поречието на р. Неволя, която е ляв приток на р. Стряма. Най-северните къщи са разположени на 500 m надморска височина, а най-южните на 400 m надморска височина. Горската растителност в планинската част на землището е разнообразна. Преобладава дъбът, но тук се срещат леската, дрянът и др. В по-високата част горите са предимно букови и смесени.

ИсторияРедактиране

 
Разкопките на тракийския град, юли 2006

Край село Васил Левски през 1993 г.е открит древен тракийски град, възникнал в края на 6 век пр.н.е. и смятан за един от най-старите известни досега градове на траките. Археологическите разкопки започват през 2005.

На 2,5 километра североизточно от селото, в местността „Папратлива“, са открити останки от трикорабна църква от първата половина на V век.[1]

Селото през времето на Второто българско царство е било доста по на север от сегашното си местоположение, в подножието на „Калето“.Явно то е оказало яростна съпротива на османските завоеватели и е било напълно унищожено. Разпръснало се на няколко малки махали, чиито имена не са запомнени.В 1576 г. е отбелязано в османски джелепкешански регистър под името „Мюдереслю“, а по-късно и като „Метериз“ (разночетенията са напълно възможни при изписването им с османо-турско писмо). Метериз на турски означава „окоп“.Коя е причината селището да получи това си название, не е ясна, но напълно възможна е хипотезата, че повод за това може да е дала преградната крепостна стена с окоп пред нея, открита от археолозите преди 30-ина години, която в годините на завоеванието да е била все още читава и използваема и тя да е дала името на селото. На два-три пъти селото се мести, за да се установи на сегашното си място в края на XVIII век.

РелигииРедактиране

християнство и мюсюлманство

Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Кукери в с. Васил Левски

Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров 1906“ е културен център в село Васил Левски. Основано през 1906 г. с наименование „Пробуда“ от родолюбиви българи, тогавашни млади учители. В продължение на над 100 години читалището развива ползотворна културна дейност и допринася за съхраняването на фолклорните традиции. Към читалището функционират кукерски колектив, група за възрожденски песни, група за автентичен фолклор, състав за народни обичаи и детски танцов състав. Библиотеката към читалището разполага с библиотечен фонд 9700 тома. Изградена е етнографска изложба „Завръщане към корена“ с голям брой автентични костюми и вещи от бита, използвани в ежедневието от нашите деди. Всяка година на „Заговезни“ в селото се провежда традиционен кукерски карнавал.

ЛичностиРедактиране

Починали във Васил Левски

ДругиРедактиране

На 14 юли 2007 г. в 20 часа в с. Васил Левски тържествено е открит бюст паметник на Васил Левски по случай 170-тата годишнина от неговото рождение.

Всяка година през месец май се провежда традиционния зя селото ни мотокрос.

КухняРедактиране

 
Баклава „Златно слънце“ в дома на Николай Б.Колев

Традиционното ястие в селото е прочутият „левчански курбан“. Консумира се с вилица. Друг известен специалитет е баклава, която се нарязва така, че в готов вид наподобява красиво, златисто слънце.

Външни препраткиРедактиране

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 82.