Васил Шанов
Васил Пандев Шанов с псевдоними Василка Лазева, Веселин, Одрински[1] е български учител, учен турколог-османист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[2][3]
| Васил Шанов | |
| български учител, тюрколог-османист и революционер | |
 Учители и ученици от българската семинария в Цариград (1908-1909). Шанов е предпоследен на първия ред, обозначен с 1 | |
| Роден | Васил Пандев Шанов
12 октомври 1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 7 септември 1953 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Работил в | Софийски университет |
| Псевдоним | Василка Лазева Веселин Одрински |
| Подпис | .svg) |
| Васил Шанов в Общомедия | |
Биография
редактиранеШанов е роден в 1874 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1887 година завършва основно гръцко училище в Смърдеш,[2][4] след което III клас при Битолската българска прогимназия (1889 – 1891)[2][4] и Битолския турски лицей (Ирадието) в учебната 1896/1897.[2] Две години учителства в основно училище.[2] В учебната 1898/1899 година е главен български учител в Хрупища.[2] На 1 септември 1899 година е назначен за учител по турски език в Битолската българска класическа гимназия. На следната 1900 година става учител в българската мъжка гимназия в Одрин, където преподава до 1903 година.[5]
Присъединява се към ВМОРО и от 1900 до 1903 година е член на Одринския окръжен революционен комитет – секретар касиер и организатор на Узукюприйския революционен район. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в Одринския революционен окръг. Сътрудничи при издаването на вестник „На оръжие“.[4]
След въстанието емигрира в България и се установява в Стара Загора[4]. В 1904 – 1908 година преподава в Търговската гимназия в Свищов.[6]
След Младотурската революция в 1908 година и провъзгласената амнистия се връща в Османската империя и става учител в българската прогимназия в Костур. Избран е за председател на Костурската българска община и митрополия.[4] Става член на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година е избран от Костур сред 25-те български депутати на албанската конференция в Цариград[7] и като член на Съюза на българските конституционни клубове заминава с делегация за Дебър, за да помирява враждуващите албански байрактари. Участва в опитите за правописна реформа в Османската империя.[4]
От 1909 година преподава в Цариградската българска семинария. В 1910 година отново става учител в Одирнската българска гимназия, от 1912 година е учител по турски в Битолската българска класическа гимназия, а в 1912 – 1913 година преподава в Солунската българска търговска гимназия.[8]
След войните от 1921 до 1925 година е помощник окръжен училищен инспектор на мюсюлманските училища в Мъстанлийски учебен окръг.[8][9] Преподава в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, превежда османотурски документи,[10][8] издирва и публикува османски извори за българската история,[8] публикува народни песни от родното си село.[11]
В 1931 година е домакин в Министерството на финансите. През същата година заедно с директора на Народната библиотека Велико Йорданов и с Владимир Хиндалов, Димитър Гаджанов, Трайко Попов и Ст. Блажев участва в комисия, която преглежда и запазва закупени от Цариград като вторични суровини ценни османо-турски документи.[12]
Шанов поддържа кореспонденция с Иван Снегаров и Джамил Билсен.[8] Организационен секретар е на Младежката организация на ВМРО „Пейо Яворов“.[13]
Шанов е един от съставителите на издадения в 1952 година „Турско-български речник“, заедно с Гълъб Гълъбов, Генчо Класов, Трайко Попов и Никола Ванчев.
Шанов умира в София през 1953 година.[14][15]
Симеон Радев пише за Васил Шанов:
| „ | Васил Шанов, живееше в пансиона, но се учеше в Идадието. Турското училище не го направи туркофил. Учител в Битолската гимназия по турски език, участник в революционното движение, в неговата къща се е вадил на циклостил бунтовническият лист, издаван от Вътрешната организация. Много близък с него в битолския пансион, поради отсъствието си от България аз дълго време не бях го срещал. В последните години той работеше в Народната библиотека, в Ориенталския отдел, при разчитането на стари турски документи. Отличен преподавател, той приготвил по турски език две студентки[16], които сега също работят в полето на турската история във връзките и с нашето минало. Васил Шанов почина неотдавна, чист човек, блага душа, всичките му другари го оплакваха.[17] | “ |
Външни препратки
редактиране- „Нов важен документ около предаването на Васил Левски“, изследване от Васил Шанов, публикувано в „Известия на историческото дружество в София“, Кн. XIV-XV, София, 1937 г.
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 22, 23, 73.
- ↑ а б в г д е Билярски, Цочо, редактор. „Даме Груев. Живот и дело“. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 527. Посетен на 15 януари 2016.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 185 - 190.
- ↑ а б в г д е Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 186.
- ↑ Георгиев, Любомир. Въпросът за другия в спомените на възпитанички на Одринската девическа гимназия, в: Библиотека, 2 – 3, 2010, стр. 63, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304141640/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0106/files/62-Georgiev-10-2-3.pdf, посетен на 12 февруари 2012
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 185 - 187.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 1
- ↑ а б в г д Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 187.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 614, л. 78 служебна бележка на Васил Шанов
- ↑ Проданов, Николай. Проблеми на историческата текстология. Върху материал от българската историопис VII-ХХ век, Велико Търново 2006, с. 60 – 61, 81, 86 – 87.
- ↑ Хороводни песни, които се пеят в с. Смърдеш, Костурско. Записал В. Шанов, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, с. 167 – 168
- ↑ Мустафа Кемал Ататюрк и турско-българските отношения в документи (1913 – 1938), Анкара 2002, с. 393 – 397.
- ↑ Наследниците на видния български интелектуалец Васил Шанов направиха уникално дарение в НИМ // bgnow.eu, 19 март 2013. Посетен на 12 юни 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 190.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 532.
- ↑ Бистра Цветкова и Вера Мутафчиева
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1969. с. 192.