Ватаца Ласкарис
Ватаца Ласкарис де Вентимиля (ок.1268/1272 - 1336) е дъщеря на италианския граф Гулиелмо Пиетро I ди Вентимиля и на принцеса Евдокия Ласкарина Асенина. По майчина линия е правнучка на българския цар Йоан Асен II и на никейския император Теодор II Ласкарис.[1] Носи името на единия от прапрадядовците си император Йоан III Дука Ватаци.
| Ватаца Ласкарис Vatatza Lascaris di Ventimiglia | |
| Родена |
1268 г.
|
|---|---|
| Починала | 1336 г.
|
| Погребана | Коимбра, Португалия |
| Семейство | |
| Род | Ласкарис ди Вентимиля |
| Майка | Евдокия Ласкарина Асенина |
| Ватаца Ласкарис в Общомедия | |
След смъртта на баща ѝ граф Пиетро ди Вентимиля, майка ѝ се установява в Арагон, тъй като графство Вентимиля към този момент вече е зависимо от Генуа. Майка ѝ придобива имоти в Испания и участва активно в политиката като изпълнява и дипломатически мисия от името на арагонския крал Хайме II. Ватаца става придворна дама на кралица Изабела Арагонска и през 1282 г. заминава с нея за Португалия, когато Изабела се омъжва за крал Денис I Португалски.[2] Като доверена приятелка и роднина на кралицата тя е натоварена с обучението на децата ѝ - Афонсу и Констанция, на която впоследствие е и политически съветник, когато Констанция става кралица на Кастилия.[3]
От 1317 Ватаца има собствен малък двор в португалския град Сантяго де Касен, подарен ѝ от крал Денис Португалски, от който управлява своите обширни владения. Умира през 1336 и е погребана в Старата катедрала в Коимбра, която е символ на португалската държавност.[4] Ватаца Ласкарис е единствената жена погребана в тази катедрала и саркофагът ѝ може да се види и днес в левия страничен кораб на храма близо до олтара. Украсен е с двуглави орли, символът на династията на Ласкаридите.
Семейство
редактиранеОмъжва се през 1285 или 1288 г. за Мартин Анес де Совероса. Бракът остава бездетен, а съпругът ѝ умира през 1296 г. По-късно се омъжва повторно за Педро де Уриес, от когото има син, също на име Педро де Уриес и Ласкарис де Вентимиля. Синът ѝ е генерал и кралски съветник на Арагон, женен за Тода Мартинес де Риглос, от която има син и дъщеря.
Родословие
редактиране| Андраш II | ||||||||||||||||
| Ана Мария Арпад | ||||||||||||||||
| Гертруда от Мерания | ||||||||||||||||
| Елена Асенина | ||||||||||||||||
| Иван Асен I | ||||||||||||||||
| Иван Асен II | ||||||||||||||||
| Елена | ||||||||||||||||
| Евдокия Ласкарина Асенина | ||||||||||||||||
| Василий Ватаци | ||||||||||||||||
| Йоан III Дука Ватаци | ||||||||||||||||
| неизвестна | ||||||||||||||||
| Теодор II Ласкарис | ||||||||||||||||
| Теодор I Ласкарис | ||||||||||||||||
| Ирина Ласкарина | ||||||||||||||||
| Анна Комнина Ангелина | ||||||||||||||||
| Ватаца Ласкарис де Вентимиля | ||||||||||||||||
| Гулиелмо II ди Вентимиля | ||||||||||||||||
| Гулиелмо Пиетро I ди Вентимиля | ||||||||||||||||
| неизвестна | ||||||||||||||||
Източници
редактиране- ↑ Rei, António (2013), Uma Senhora Bizantina nas cortes de Aragão, Portugal e Leão e Castela, Roda da Fortuna - Revista Eletrônica sobre Antiguidade e Medievo, Vol. 2, nº 1, pp. 157-171, ISSN: 2014-7430
- ↑ Tres princesas griegas en la corte de Jaime II de Aragon, Joaquin Miret y Sans, in _Revue hispanique_ 15 (1906)
- ↑ A Byzantine Princess in Portugal (Studies in Memory of David Talbot Rice) Author(s):Michael Maclagan (Maclagan, Michael) Edinburgh Publication 1975~
- ↑ "Vataça: uma dona na vida e na morte" Revista da Faculdade de Letras – História, 3ª série, III (1986), pp. 159–193