Видинското царство е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България в края на 13 век. През 1365 г. княжеството е превърнато във вицекралство (банство) на унгарската корона, управлявано от банове. Самостоятелността му е възвърната през 1369 г., но през 1419 г. е завлядяно от османците и превърнато в санджак, управляван от санджакбей. През 1846 г. е проведена административна реформа и Видинският санджак е преобразуван в пашалък, а през 1864 г. е проведена нова реформа и Видинският пашалък е ликвидиран, а територията му е включена в състава на Дунавския вилает.

Последната употреба на титлата е от 1967 г., когато цар Симеон II прокламира един от синовете си за княз на Видин.

Портрет Име Титла Династия Години на управление Бележки
Шишман I деспот Шишмановци 1282 – ок. 1310 Кумански благородник. Основател на династията на Шишмановци.
Михаил I деспот Шишмановци ок. 1310 – ок. 1324 Син на деспот Шишман I.
Белаур деспот Шишмановци 1324 – сл. 1331 Брат на деспот Михаил I.
Михаил II деспот Шишмановци сл. 1331 – ок. 1356 Син на деспот Михаил I.
Шишман II претендент Шишмановци ок. 1356 Брат на деспот Михаил II.
Срацимир цар Шишмановци ок. 13561365 (1-во упр.) Син на българския цар Иван Александър.
Бенедикт бан Химфи 1365 – пр. 1369 Унгарски васал.
Петър бан Химфи сл. 1365 – 1369 Брат на Бенедикт Химфи.
Срацимир цар Шишмановци ок. 13691397 (2-ро упр.) -
Константин I цар Шишмановци ок. 1397 – 1419 Син на цар Срацимир.
Турахан санджакбей - 14191456 Османски васал.
Фружин княз Шишмановци сл. 1456 – 1460 Братовчед на цар Константин II.
Али I санджакбей Михалоглу сл. 1460 Османски васал.
Стоян бан Шишмановци сл. 1456 – ок. 1480 Син на княз Фружин.
Михаил III бан Шишмановци ок. 14801492 Син на бан Стоян.
Хафъз санджакбей - ок. 1577 Османски васал.
Сердар Махмуд санджакбей - ок. 1578 Османски васал.
Баба Новак претендент Шишмановци[1] ок. 15941601 Влашки военачалник.
Мехмед Абаза санджакбей - ок. 1633 Османски васал.
Топал Осман I санджакбей - пр. 1730 – 1730 Османски васал.
Мехмед I санджакбей - 1730 – сл. 1730 Османски васал.
Мухсинзаде Абдулла Челеби санджакбей - сл. 1730 – пр. 1739 Османски васал.
Мехмед II Хюсрев санджакбей - пр. 1739 – 1739 Османски васал.
Мелек санджакбей - ок. 1780 Османски васал.
Иззет Ахмед санджакбей - ок. 17801793 Османски васал.
Мехмед III санджакбей - ок. 1780 – 1793 Османски васал.
Сеид Али санджакбей - 1794 Османски васал.
Осман II узурпатор Пазвантоглу 1794 – 1807 Син на еничарина Омер Пазвантоглу.
Молла Идриз санджакбей - 18071813 Османски васал.
Ибрахим I санджакбей - сл. 1813 – пр. 1833 Османски васал.
Ага Хюсеин санджакбей - 1833 – 1844 (1-во упр.) Османски васал.
Мустафа Нури Съркатиби санджакбей - 1844 – 1845 Османски васал.
Мехмед III Хайредин санджакбей - 1845 – 1846 Османски васал.
Ага Хюсеин паша - 1846 – 1849 (2-ро упр.) -
Мехмед IV Зия паша - 1849 – 1850 Османски васал.
Александър претендент Шишмановци 1850 Потомък на Баба Новак.
Али II Реза паша - 18501851 Османски васал.
Мустафа Зариф паша - 1851 – 1852 Османски васал.
Абдурахман Сами паша - 1852 – 1853 Османски васал.
Ибрахим II паша - 1853 – 1855 Османски васал.
Мехмед Моамер паша - 1855 – 1857 Османски васал.
Мехмед Исмет Рамазаноглу паша 1857 – 1859 Османски васал.
Мехмед Саид Мирза паша 1859 – 1861 Османски васал.
Арнаут Сюлейман Рефет паша 1861 – 1864 Османски васал.
Вилхелм Щрекер паша 1864 Османски васал.
Константин II княз Сакскобурггота 1967 – до днес Титулярен владетел. Син на българския цар Симеон II.

Източници и бележки

редактиране
  • Иван Божилов. Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография (1186 – 1460). С., 1985.
  • Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (краят на ХIII – средата на XV в.). В. Търново, 1995.
  • Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов. Кой кой е в средновековна България. С., 1999
  • Петър Ников, Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. Известия на историческото дружество в София, кн. VII-VIII, 1928
  • Петър Николов-Зиков. Княз Фружин и неговите наследници в историята на Унгария и България (XV-XVI в.). – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., 2011
  1. Рајић, Јован. Исторiа разных Словенских народов, най-паче же Болгар, Хорватов и Сербов, из тмы забвения изятая и во свет историческiи произведенная. // Унгарского Кралевского университета. 1795. (на сръбски) кн. ХІ, глава ІV, § 14.