Шишман II е втория син на цар Михаил III Шишман Асен и сръбската принцеса Анна Неда Неманич, претендент за българския престол в изгнание.

Шишман II
претендент за цар на България
Лични данни
Управление претендент от 1341
Роден ?
Второ българско царство
Починал ?
Баща Михаил III Шишман Асен
Майка Анна-Неда

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Шишман I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цар Михаил III Шишман
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър (севастократор)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цар Иван Асен II
 
 
 
 
 
 
 
Ана-Теодора
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ирина Комнина
 
 
 
 
 
 
 
Шишман II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Първовенчани
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Урош I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Милутин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Ангел
 
 
 
 
 
 
 
Елена д'Анжу
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Матилда дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
Анна Неда
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Котян Сутоевич
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Куманката
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Арпад
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Бела IV
 
 
 
 
 
 
 
Ищван V
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Ласкарина
 
 
 
 
 
 

Предистория

редактиране

Шишман е кръстен на своя дядо Шишман I. Роден е вероятно в Търново.

Баща му Михаил III Шишман Асен води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар Иван Асен II. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в Тракия. През 1330 г. баща му губи битката при Велбъжд, в която и загива. След нея по време на т.нар. Среща в Мраката е решено на българския престол да седне най-големият син на Михаил III Иван Стефан.

8 месеца по-късно, през 1331 г. след дворцов преврат начело на държавата застава Иван Александър – племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица Анна Неда и синовете ѝ бягат в Ниш, оттам в Дубровник и Неапол, под натиска на Стефан Душан.

Управление в изгнание

редактиране
 
Цар Иван Александър

Шишман II не последва майка си, а бяга първоначално при татарите а впоследствие и в Константинопол. Той веднага е пратен при регентството начело с Анна Савойска и Йоан Кантакузин, който признава титлата му „Цар на България“.[1]В Търновград това вбесява новия цар Иван Александър, който настоява да му бъде предаден неговият „най-голям враг“. Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до Видин, където можел да разчита на голямата „близост на рода“ с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман. Йоан Кантакузин се подготвя за военни действия и изпраща своя съюзник айдънския емир Умур бег с флотата си до устието на река Дунав и Килия. Иван Александър вдига войската си при Сливен и тръгва на успешен в началото поход във Византия. Армията му е пресрещната край Одрин и вероятният резултат е победа за войските на Андроник III и Шишман II, или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор.

Повече сведения за Шишман II няма.

  1. Fine, John Van Antwerp (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08260-5.
Иван Александър цар на България (1341 – ?) Иван Александър