Видинско царство
Видинското царство (на среднобългарски: Бъдинское цѣсарство) е средновековна феодална държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България през XIV век.
| Видинско царство | |
| 1369 – 1396[1][2] | |
.svg) Знаме .png) Герб | |
| Девиз: Съединението прави силата | |
 Видин през XIV век | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Видин |
| Най-голям град | Видин |
| Официален език | Старобългарски |
| Религия | Източно православие |
| Форма на управление | Монархия |
| Династия | Асеневци, Шишмановци |
| деспот | |
| Шишман I | |
| Михаил III Шишман | |
| Белаур | |
| цар | |
| Иван Срацимир | |
| Константин II Асен | |
| История | средновековие, ренесанс |
| Въстание на Константин и Фружин | 1408 – 1413 |
| Валута | Видиска Златица |
| Часова зона | UTC+3 |
| |
| Днес част от |  България Сърбия |
| Видинско царство в Общомедия | |
Видинско деспотство (1356 – 1365)
редактиранеСлед смъртта на престолонаследника Михаил IV Асен, загинал в Битката при Ихтиман с турците през 1355 г., приемник на цар Иван Александър става вторият му син Иван Срацимир. Царят обаче предпочита сина си Иван Шишман (от еврейката Сара Теодора), който също е коронясан за съцар и подготвен да наследи властта в Търново. Като компенсация Иван Срацимир получава Видинското деспотство.
Унгарска окупация (1365 – 1369)
редактиранеВ началото на 1365 г. унгарският крал Лайош I Велики заплашва с война Влашкото и Молдовското княжество и владенията на Иван Срацимир. Князете на Влахия и Молдова се признават за унгарски васали, но видинският владетел отказва. Начело на голяма войска Лайош I Велики нахлува във Видинско, завзема някои по-малки крепости, след което се насочва към Видин. Пред града унгарците са пресрещнати от яси (алани) измаелити, но са разбити и се оттеглят в крепостта. Обсадата започва на 30 май и завършва на 2 юни. Видин е превзет с щурм и цар Иван Срацимир при капитулацията поднася меча си на крал Лайош I Велики. За първи комендант на града е назначен Денис Лакфи, който се отличaва при обсадата. В кампанията участват палатинът Миклош Конт, кондотиерът граф Улрих I фон Цили и някои други унгарски рицари. Иван Срацимир и неговото семейство са пленени и заточени в крепостта Хумник в в Хърватия, като са принудени да приемат католицизма. Завзетата област е превърнатата в „банат“ – унгарска административна област, управлявана от бан, подчинен на краля на Унгария. За първи "бан на България" е назначен Бенедикт Химфи, който преди това бил управител на Пожон (дн. Братислава). Населението насилствено е приобщено към западното християнство. Летописите посочват, че францискански монаси от манастира Олово в Босна, пристигнали в Чипровец през 1367 г. ,където получили първия си метох и веднага започнали изграждането на католическа църква.
През 1369 г. цар Иван Александър влиза в съюз с влашкия войвода Владислав I Влайку и отцепилия се деспот Добротица с цел освобождаване на Видин от унгарците. Влайку завзема Видин и го окупира за 6 месеца, но унгарският крал успява да си го възвърне. Той влиза в преговори с Иван Александър и се съгласява да му върне Видинската област, ако царят му даде дъщерите си за заложнички.
Към края на годината Видин отново е в български ръце. Иван Срацимир е освободен и се връща във владенията си. Българското население прогонва францисканските монаси.
Видинско царство (1369 – 1396/1397)[3]
редактиранеНа 17 февруари 1371 г. умира цар Иван Александър. Всеки от неговите наследници полубратя – Иван Срацимир и Иван Шишман, смята себе си за единствен законен цар на българите и не признава правата на другия. Титлата „В Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци“ на бащата се ползва и от синовете му. Стига се до окончателно отделяне на Видин от останалите български земи и обособяването на Видинско царство.
Липсват сигурни сведения за военен сблъсък между Видинското и Търновското царство. Предполага се, че София е първоначално във владение на Иван Срацимир, а преминава към Иван Шишман през 1373 г. Не се изключва възможността зад нападението на влашкия войвода Дан I срещу Иван Шишман да стои видинският цар.
Иван Срацимир е син на Теодора Басараб, дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб, а самият той е женен за първата си бртовчедка Ана Басараб, дъщеря на вуйчо му Никола Александър Басараб (брат на майка му). С Влашкото княжество поддържа традиционно приятелски отношения.
За да демонстрира пълната си независимост, Иван Срацимир къса отношенията си с българската Търновска патриаршия (1381). Видинският митрополит е сменен, като на негово място е поставен Касиян, предан на Цариградската патриаршия. По-късно е обвинен в убийство и е заменен с Йоасаф Бдински.
Поради най-отдалеченото му местоположение Видинското царство остава известно време незасегнато от османски нападения. Иван Срацимир не се намесва в борбата на Търновското царство срещу Османската империя.
С нарастване на османската заплаха, за да избегне евентуална агресия, Срацимир се признава за османски васал. Задължава се да изплаща ежегоден данък и да подпомага султана с военни сили, когато това бъде изискано от него.
След като падат Търновското царство и Добруджанското деспотство видинският цар е принуден да допусне османски гарнизон в столицата си през 1395 г. Оттогава е засвидетелствано пратеничество на видинския цар до турския управител на покореното Търново, оглавено от митрополит Йоасаф Бдински и престолонаследника Константин. Те измолват мощите на света Филотея Търновска и ги откарват във Видин.
През 1396 г. унгарският крал Сигизмунд I организира кръстоносен поход срещу османските турци. Когато армията му достига до Видин, Иван Срацимир с готовност отваря вратите на крепостта за кръстоносците. Предава османския гарнизон на Сигизмунд и всячески му съдейства, разчитайки с негова помощ да се избави от османската опека. По-нови изследвания обаче сочат, че маджарите подхождат с известно недоверие към Срацимир[4] и не се отнасят с него като с близък съюзник (той изплаща 200 гулдени контрибуции[4]; във Видин е настанен здрав маджарски гарнизон, а при предаването на Оряхово е сключен договор с българите; впоследствие Оряхово плаща откуп, а градът е оплячкосан и др.)[4] Християнската армия е разгромена от султан Баязид I в битката при Никопол на 25 септември с.г.
След победата си султанът се отправя към Видин, за да се разправи с изменилия му васал (според някои изследователи това става през 1397 тъй като според "българска анонимна хроника" от XIV в. ""Той(Баязид) залови и подчини цар Срацимир в 6906 година).[3] Григорий Цамблак отбелязва, че султанът заварва във Видин сръбският княз Стефан Лазаревич , заедно с майка му, брат му и вдовицата на Углеша.[3] Проф. Пламен Павлов и проф. Иван Тютюнджиев са на мнение, че подобна диполматическа визита не е възможна през 1396 година, непосредствено след разбиването на маджаро-френската коалиция.[3] Иван Срацимир се явява пред султана, за да изяви покорството си, разчитайки на обещанията му, че ще бъде помилван. Баязид нарежда да бъде окован във вериги и отведен в Бурса. Част от земите му са дадени на Стефан Лазаревич (Смедерево).[3] По-нататъшната съдба на Иван Срацимир е неизвестна. Предполага се, че или е удушен, или е прекарал остатъка от живота си в тъмница.
Хипотеза за края на Видинското царство (1422)
редактиранеСпоред преобладаващата представа, падането на Видинското царство в ръцете на османците през 1396 г. слага край на Втората българска държава. Престолонаследникът Константин обаче успява да се спаси. В последващите години Константин, заедно с неговия първи братовчед – княз Фружин, (син на цар Иван Шишман), ще оглавят първото въстание (1408 – 1413) на българите срещу Османската империя. Някои историци като проф.Пламен Павлов и проф. Иван Тютюнджиев допускат, че Константин II Асен наследява баща си като цар (1397 – 1422), и контролира като васал част от българските земи, като някои държави го признават за цар на българите.[5] [6]Археолозите проф. Николай Овчаров и доц. Здравко Димитров също установяват че около 1421-1422 г. Константин Асен е секъл собствени монети.[7] Монетосеченето на Константин II потвърждава и от други изследователи (Петър Берлиев).[8] Берлиев потвърждава монетосеченето на Костантин и представя както монети на който той е представен като самостоен владетел, таки и такива , на който той е заедно с Фружин[9] Те предполагат, че през 1396 Иван Срацимир е отведен в Бурса, но синът му продължава и след него да управлява като османски васал.[7] Проф. Хр. Матанов и доц. П. Николов - Зиков също допускат, че краят на Видинското царство настъпва десет години след въстанието на Константин и Фружин (1408 - 1411 г.).[10] Сръбска преписка от 1422 година споменава за смъртта на "българския цар Костадин", т.е. по това време още е имало българско царство. [11] Първото сигурно сведение, че Видин е санджак, а не царство, е от 1430 г.[12]
Управление на Константин II Асен (1397-1422)
редактиранеОплячкосването на Видин през 1397[3], пленяването на Иван Срацимир и предаването на Смедерево на Стефан Лазаревич[3] отслабват позициите на Константин II. За разлика от своите непосредствени съседи той няма възможности да прояви сериозна политическа активност.[13] Все пак според решение на Големия съвет на Република Дубровник от 28.ХІ.1398 г. се удължават с пет години пълномощията на консулите на републиката „... в страните Славония, Босна, Срем и България”,[14] След битката при Анкара (1402) настъпилата криза в Османската империя създава благоприятни възможности за управлението на Константин II.[13] През 1404 Сигизмунд I Люксембургски пише писмо до бургундският херцог Филип, в което нарича "българският цар Константин" свой съюзник[14] През 1408 Константин се възползва от османските междуособици и заедно с братовчед си Фружин обявява бунт, който продължава поне до 1411 г, а може би и до по-късно. Поводът е, че той дава на феодала Каралюк (Новак) крепости в Ихтиманско, с което предизвиква реакцията на Сюлейман Челеби.[15] През 1413 подобно на други християнски владетели Константин подкрепя Мехмед I в битката му за трона. [13] В хроникиите на Констанцкият събор присъстав и гербът на "императорът на България". [16]Изглежда че метежът на Мустафа (дьозме-Мустафа) и опитът му да се възкачи на османският трон през 1421-1422 предопределят краят на Видинското царство. Някои български историци са на мнение, че при османските междуособици през 1422 година Костадин е принуден ясно да заяви своята позиция (Пл.Павлов, Ив. Тютюнджиев)[17]. Възможно е когато през пролетта на 1422 са изпратени османски войски към Влашко да е ликвидирано и Видинското царство[11] Константин умира на 17 номеври 1422 в Белград[18][19]
Сребърен век на българската книжнина [20]при Йоан Срацимир (1369-1396)
редактиране
Вторият златен век на българската книжнина (сребърен век) който започва при Йоан Александър (1331-1371) продължава своето развитие и при Йоан Срацимир. Йоан Срацимир продължава добрите практики на баща си и на брат си Йоан Шишман (1371-1395) и насърчава българската книжовност. Представители на Търновската книжовна школа като видинският митрополит Данаил създават ценни за Българската история документи, на територията на Видинското царство. Такива са: Видинското четвероевангелие , Бдинският сборник и пр. Администрацията на Йоан Срацимир също съставя ценни за историята документи като Брашовската грамота.
Източници
редактиране- „История на България. Том III. Втора българска държава“, Издателство на БАН, 1982 г.
- „Българските ханове и царе VII-XIV век“, Йордан Андреев, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988 г.
- „От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие 1354 – 1571 г.“, Христо Матанов и Румяна Михнева, издателство „Титиа“, София, 1998 г.
Исторически извори
редактиране- „Жития на сръбските крале и архиепископи“, Данило (архиепископ, сръбски книжовник от 14 век)
- „Похвално слово за Филотея Темнишка“, Йоасаф Бдински (видински митрополит, български книжовник от края на 14 – началото на 15 век)
- „Безименна българска хроника“, неизвестен автор от xv век
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ A Concise History Of Bulgaria, Cambridge Concise Histories, R. J. Crampton, Cambridge University Press, 2005, ISBN 0521616379, p. 28.
- ↑ The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest, John Van Antwerp Fine, University of Michigan Press, 1994, ISBN 0472082604, pp. 423-425.
- ↑ а б в г д е ж проф. Павлов, проф. Тютюнджиев: , раздел IV "средновековната българска държавност (1323 - средата на IV в.), глава IV краят на средновековната българска държавност, съдбата на Добруджа, Македония и Видинското царство, статия: "цар Иван Срацимир (1356-1397)" цит в: Българска национална История том IV: Византийското владичество и епохата на второто българско царств, издателство Абагар. 2023 година Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев стр. 473
- ↑ а б в проф. Павлов, проф. Тютюнджиев: , раздел IV "средновековната българска държавност (1323 - средата на IV в.), глава IV краят на средновековната българска държавност, съдбата на Добруджа, Македония и Видинското царство, статия: "цар Иван Срацимир (1356-1397)" цит в: Българска национална История том IV: Византийското владичество и епохата на второто българско царств, издателство Абагар. 2023 година Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев стр. 471
- ↑ Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397 – 1422) – последният владетел на Средновековна България // LiterNet, 2006. Посетен на 27 януари 2011.
- ↑ проф. Павлов, проф. Тютюнджиев: раздел IV "средновековната българска държавност (1323 - средата на IV в.), глава IV краят на средновековната българска държавност, съдбата на Добруджа, Македония и Видинското царство, статия: "Известният Константин, прославеният император на България (1356-1397)" цит в: Българска национална История том IV: Византийското владичество и епохата на второто българско царств, издателство Абагар. 2023 година. Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев стр. 489-493
- ↑ а б https://bnr.bg/vidin/post/102081529/vidinskoto-carstvo-e-prosashtestvuvalo-do-1422-godina
- ↑ Петър Берлиев. Монетосеченето при Константин II Срацимир (1397-1422) в ː "Реверс", списание за нумизматика, година III, брой 2 (7), юли -декември 2018, стр. 44 - 47 http://sndbvt.com/documents/Statii/PetarBerliev_1.pdf
- ↑ Петър Берлиев. Монетосеченето при Константин II Срацимир (1397-1422) в ː "Реверс", списание за нумизматика, година III, брой 2 (7), юли -декември 2018, стр. 43 http://sndbvt.com/documents/Statii/PetarBerliev_1.pdf
- ↑ Българска национална история т.4. Византийското владичество и епохата на второто българско царство. Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев статия "Видин и османците до двадесетте години на XV век", Абагар 2023 стр. 496
- ↑ а б Българска национална история т.4. Византийското владичество и епохата на второто българско царство. Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев статия "Видин и османците до двадесетте години на XV век", Абагар 2023 стр. 498
- ↑ Българска национална история т.1. Византийското владичество и епохата на второто българско царство. Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев статия "Видин и османците до двадесетте години на XV век", Абагар 2023 стр. 498
- ↑ а б в проф. Павлов, проф. Тютюнджиев: , раздел IV "средновековната българска държавност (1323 - средата на IV в.), глава IV краят на средновековната българска държавност, съдбата на Добруджа, Македония и Видинското царство, статия: "Видин и османците до двадесетте години на XV в." цит в: Българска национална История том IV: Византийското владичество и епохата на второто българско царств, издателство Абагар. 2023 година Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев стр. 495
- ↑ а б Петър Берлиев. Монетосеченето при Константин II Срацимир (1397-1422) в ː "Реверс", списание за нумизматика, година III, брой 2 (7), юли -декември 2018, стр. 24 http://sndbvt.com/documents/Statii/PetarBerliev_1.pdf
- ↑ Петър Берлиев. Монетосеченето при Константин II Срацимир (1397-1422) в ː "Реверс", списание за нумизматика, година III, брой 2 (7), юли -декември 2018, стр. 26 http://sndbvt.com/documents/Statii/PetarBerliev_1.pdf
- ↑ Петър Берлиев. Монетосеченето при Константин II Срацимир (1397-1422) в ː "Реверс", списание за нумизматика, година III, брой 2 (7), юли -декември 2018, стр. 25 http://sndbvt.com/documents/Statii/PetarBerliev_1.pdf
- ↑ Българска национална история т.4. Византийското владичество и епохата на второто българско царство. Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев статия "Видин и османците до двадесетте години на XV век", Абагар 2023 стр. 497
- ↑ Константин Костенечки, "житие на Стефан Лазаревич, цитирано във Петър Берлиев. Монетосеченето при Константин II Срацимир (1397-1422) в ː "Реверс", списание за нумизматика, година III, брой 2 (7), юли -декември 2018, стр. 26 http://sndbvt.com/documents/Statii/PetarBerliev_1.pdf
- ↑ руски хронограф Архив РГАДА,(Российский Государственный Архив Древних Актов) фонд 181, с. 477 цитирано въвː Петър Берлиев. Монетосеченето при Константин II Срацимир (1397-1422) в ː "Реверс", списание за нумизматика, година III, брой 2 (7), юли -декември 2018, стр. 26 http://sndbvt.com/documents/Statii/PetarBerliev_1.pdf
- ↑ https://news.bg/education/pravopisnata-greshka-e-po-strashna-ot-smislovata-zavetat-na-kostenechki.html