Теодора Басараб
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Теодора.
Теодора Бесараб е българска царица, първа съпруга на цар Иван Александър и дъщеря на влашкия войвода Иванко I Басараб. Омъжва се за Иван Александър, когато той все още е деспот в Ловеч. След развода си с царя става монахиня и до края на живота си е известна като Теофана Басараб.
| Теодора Басараб | |
|---|---|
| българска царица | |
| Родена | |
| Починала | 1352 г.
|
| Управление | |
| Период | 1331 – 1345 |
| Предшественик | Анна Неда |
| Наследник | Сара-Теодора |
| Семейство | |
| Род | Басараб |
| Баща | Басараб I |
| Братя/сестри | Никола Александър Басараб |
| Съпруг | Иван Александър |
| Деца | Иван-Срацимир Михаил Асен Иван Асен |
Биография редактиране
За да укрепи връзките си с династията на Шишмановци, през 1323 г. влашкият войвода Иванко I Бесараб жени дъщеря си Теодора за младия Иван Александър, деспот на Ловеч и племенник на цар Михаил III Шишман Асен. Теодора се установява в Ловеч, развива културна дейност и създава училище, където се превеждат ръкописи от Света Гора и Византия. С титла на деспотица тя е до 1331 г., когато поредният дворцов преврат извежда съпруга ѝ до престола. Това става след битката при Велбъжд, където Михаил III Шишман Асен, подкрепян от Иванко I Басараб, е разбит от сръбския крал Стефан Урош III Дечански. След преврат в българската столица, който сваля цар Иван Стефан, поставен на българския престол от сърбите, за цар е избран Иван Александър. Като негова царица Теодора се разпорежда в Търново близо две десетилетия, но влиянието ѝ над царя постепенно намалява, въпреки че успява да ожени сина си Иван Асен за своя племенница от Влашко. Този брак не продължава дълго, тъй като скоро Иван Асен IV загива в битка с турците. По това време Теодора вече е на преклонна възраст.
Една от миниатюрите в Манасиевата летопис представя царицата пред смъртното ложе на сина ѝ, като в изражението ѝ прозира дълбока скръб. Към тази грижа се добавят и още изпитания. Съпругът ѝ Иван Александър се увлича по млада еврейка от Търново на име Сара. Дворцовият скандал завършва с развод, като през 1345 г. (или 1347 г. според други източници) Иван Александър се развежда с Теодора и се жени за Сара. Новата съпруга на царя е кръстена по православен обред и получава името на предишната царица – Теодора. Дъщерята на Иванко I Басараб е прокудена от Царевец, замонашва се под името Теофана и се оттегля във Видинското царство, което е под управлението на сина ѝ Иван Срацимир. Срацимир от своя страна също се жени за принцеса от династията Басараб. Това е Анна – дъщеря на влашкия войвода Никола Алксандър. Продължавайки дейността, започнала няколко десетилетия по-рано в Ловеч, Теофана Басараб, подкрепена от Анна, превръща Видин в най-важния български културен център на онова време. Забележителен документ на Видинската книжовна школа е Бдинския сборник, който се състои от жития само на жени-светици (16 на брой).
През 1394 г. митрополит Йоасаф Бдински и Константин II Асен пренасят от Търново във Видин мощите на три светици – Петка, Филотея и Теофания. Счита се, че бившата българската царица приема името на канонизираната за светица византийска императрица Теофания. Според местни легенди майката на Иван Срацимир се е оттеглила и е погребана в скалния манастир Алботина край село Раброво, Видинско. Във Влашко и в района на Видин царицата е известна като Теофана Басараб.
След смъртта ѝ мощите ѝ са поставени във Видинската катедрала. След завладяването на Видин от турците през 1397 г., са преместени в Белград. Тук остават до 1521 г., когато турците превземат белградската крепост. По заповед на султан Сюлейман I мощите са преместени в Константинопол заедно с тези на Петка Търновска.
Потомство редактиране
От брака си Иван Александър Теодора има трима сина:
- Михаил Асен (* ок. 1322 † 1355, убит в битка)
- Иван Срацимир (* ок. 1324/1325, Ловеч; 1397, Бурса), български цар (1356 – 1396), последният преди падането на България под османска власт
- Иван Асен lV (* 1326?, † 1349), български цар (1336 – 1349)
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012, Издателство Нов български университет, ISBN 9789545357022.
- Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014, Издателство Сиела, ISBN 978-954-28-1445-0.
- Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021
Външни препратки редактиране
- Sânta Teofana Basarab, emperatriz de Bulgaria
- Istoria – un tărâm cu multe necunoscute! Sfânta Cuvioasă Teodora, o argeşeancă ajunsă ţarină a Bulgariei Архив на оригинала от 2021-01-26 в Wayback Machine.
- Înţelepciunea şi curajul întemeietorilor noştri de ţară: Cuvioasa Teofana Basarab
- Църквата Св. Параскева и килийното училище в село Горни Лом
- Легенда за Царица Теодора
- Румънската църква канонизира българската царица Теодора Търновска