Теодора Басараб

Теодора
	царица на България
	Теофана Басараб
Лични данни
Управление	1331 – 1345
Пълно име	Теодора Бесараб
Родена	1310г. ; Влахия
Починал	; България
Предшествана от	Анна Неда
Наследена от	Сара-Теодора
Семейство
Брак	Иван Александър
Династия	Басараб
Баща	Иванко I Басараб
Майка	Маргита Добокай
Герб

Вижте пояснителната страница за други личности с името Теодора.

Теодора Басараб е българска царица, първа съпруга на цар Иван Александър (1331 – 1371) и дъщеря на влашкия войвода Иванко I Басараб. Омъжва се за Иван Александър, когато той все още е деспот в Ловеч. След развода си с царя става монахиня и до края на живота си е известна като Теофана Басараб.

За да укрепи връзките си с династията на Шишмановци, през 1323 г. влашкият войвода Иванко I Басараб жени дъщеря си Теодора за младия Иван Александър, деспот на Ловеч и племенник на цар Михаил III Шишман. Теодора се установява в Ловеч, развива културна дейност и създава училище, където се превеждат ръкописи от Света Гора и Византия. С титла на деспина тя е до 1331 г., когато поредният дворцов преврат извежда съпруга ѝ до престола. Това става след битката при Велбъжд, където Михаил III Асен, подкрепян от Иванко I Басараб е разбит от сръбския крал Стефан Урош III Дечански. След преврат в българската столица, който сваля цар Иван Стефан, поставен на българския престол от сърбите, за цар е избран Иван Александър. Като негова царица Теодора се разпорежда в Търново близо две десетилития, но влиянието ѝ над царя постепенно намалява, въпреки че успява да ожени сина си Иван Асен за своя племенница от Влашко. Този брак не продължава дълго, тъй като скоро Иван Асен загива в битка с турците. По това време Теодора вече е на преклонна възраст. Една от миниатюрите в Манасиевата хроника представя царицата пред смъртното ложе на сина ѝ, като в изражението ѝ прозира дълбока скръб. Към тази грижа се добавят и още изпитания. Съпругът ѝ Иван Александър се увлича по една млада еврейка от Търново на име Сара. Дворцовият скандал завършва с развод, като през 1345 г. (или 1347 г. според други източници) Иван Александър се развежда с Теодора и се жени за Сара. Новата съпруга на царя е кръстена по православен обред и получава името на предишната царица - Теодора. Дъщерята на Иванко I Басараб е прокудена от Царевец, замонашва се под името Теофана и се оттегля във Видинското царство, което е под управлението на сина ѝ Иван Срацимир. Срацимир от своя страна също се жени за принцеса от династията Басараб. Това е Анна – дъщеря на влашкия войвода Никола Алксандър. Продължавайки дейността, започнала няколко десетилетия по-рано в Ловеч, Теофана Басараб, подкрепена от Анна, превръща Видин в най-важния български културен център на онова време. Забележителен документ на Видинската книжовна школа е Бдинския сборник, който се състои от жития само на жени-светици (16 на брой). През 1394 г. митрополит Йоасаф Бдински и Константин II Асен пренасят от Търново във Видин мощите на три светици – Петка, Филотея и Теофания. Счита се, че бившата българската царица приема името на канонизираната за светица византийска императрица Теофания. Според местни легенди майката на Иван Срацимир се е оттеглила и е погребана в скалния манастир Алботина край Кула. Във Влашко и в района на Видин царицата е известна като Теофана Басараб.

След смъртта ѝ мощите на Теофана Басараб са поставени във Видинската катедрала. След завладяването на Видин от турците през 1397 г., са преместени в Белград. Тук остават до 1521 г., когато турците превземат белградската крепост. По заповед на султан Сюлейман I мощите на Теофана Бесараб са преместени в Константинопол, заедно с тези на Петка Търновска.

От брака с Иван Александър, Теодора има няколко деца:

ИзточнициРедактиране

Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012, Издателство Нов български университет, ISBN 9789545357022.
Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014, Издателство Сиела, ISBN 978-954-28-1445-0.

Теодора Басараб

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране