Мил Ми-24 „Крокодил“ (Название на НАТО: Hind) е брониран съветски щурмови вертолет. Приет на въоръжение в СССР през 1972, Ми-24 в наши дни се използва от близо 40 нации по света.

Мил Ми-24
Ми-24 на отряда за тестване и оценка от ВВС на САЩ
Ми-24 на отряда за тестване и оценка от ВВС на САЩ
Описание
Държава СССР
Типщурмови хеликоптер
КонструкторМихаил Леонтиевич Мил
ПроизводителМил
Произведени бройки2000+
Първи полет15 септември 1969
Използван отнад 40 страни по света (виж секция „Оператори“)
В експлоатация от1972 г.
Състояниев експлоатация
Тактико-технически данни
Екипаж2
Дължина16,8 m
Височина5,7 m
Тегло (празен)7580 kg
Тегло (пълен)11 000 kg
Товароспособност2400 kg
Двигател2x ГТД, ТВЗ-117
Мощност2x 2200 к.с
Крайсерска скорост270 km/h
Макс. скорост320 km/h
Далечина на полета без допълнителни резервоари450 km
Таван на полета4500 m
Диаметър на
нос. винт
17,3 m
Диаметър на
опаш. винт
3,91 m
Въоръжение
ОръдиеГШ-23Л, гранатомет АГС-17 „Пламък“
КартечницаЯКб-12,7, 2x ГШГ-7,62
РакетиР-60/Р-60М
Ми-24 в Общомедия

Към края на 60-те години изпъква нуждата от добре подвижна и бърза въздушна платформа както за огнева поддръжка на пехотата, така и за транспорт. През 1966 е създаден прототипен вертолет В-24, подобен на американския UH-1 Ирокуа, с централно транспортно отделение за 8 войници, чифт малки крила с гондоли за неуправляеми ракети и оръдие ГШ-23. Идеята се харесва на повечето военни и стратези, но висшето ръководство на съветската армия счита за по-уместно да се вложат повече средства в подобряването на изпитани вече оръжия. В крайна сметка Михаил Мил успява да убеди тогавашния военен министър Андрей Гречко да сформира експертна група за оценка на проекта. Въпреки смесените оценки на групата, поддръжниците на идеята за многофункционален вертолет надделяват и е издадено разрешение работата по проекта да продължи.

Предложени са две конфигурации – лека, с един двигател, и тежка, с два двигателя. Междувременно от бюро Камов предлагат по-евтина алтернатива – преоборудван военноморски Ка-25, но този вариант е отхвърлен. С времето се оформя прототипната машина, с два двигателя, 23-милиметрово оръдие, картечница, и противотанкови ракетни комплекси 9К114 Щурм. Първите два тестови полета са осъществени на 15 и 19 септември 1969. Изпитанията продължават и през 1970, и до края на годината е оформен окончателния дизайн. Ми-24 е приет на въоръжение в съветската армия през 1972.[1]

Въоръжение

редактиране

Има 4 външни точки за окачване на въоръжение Специално за Ми-24 в края на 70-те години са разработени вертолетните гондоли ГУВ-1/включващи автоматичен гранатомет АГС-17 „Пламък“/ и гондола ГУВ-8700/ с една четиристволна картечница ЯКб-12,7 и две четиристволни картечници ГШГ-7,62/ Също така Ми-24 може да носи оръдейни контейнери УПК 23 – 250 с оръдие ГШ-23Л с комплект от 250 снаряда.

В края на 80-те години Ми-24 получава на въоръжение и ракети въздух-въздух Р-60/Р-60М за борба с вражески вертолети и за самоотбрана от противникови изтребители.

Модификации

редактиране
  • Ми-24А
  • Ми-24Д
  • Ми-24В
  • Ми-24У
  • Ми-24К
  • Ми-24П
  • Ми-35
  • Ми-35М
  • Ми-35М2

Оператори

редактиране
 
Оператори на Ми-24 и вариантите му
 
Военновъздушни сили на България
 
Ми-24 на Въоръжени сили на Украйна

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Yefim Gordon & Dmitry Komissarov. Mil Mi-24, Attack Helicopter. Airlife, 2001.

Външни препратки

редактиране