Уикипедия

Череповец

град в Русия

Черепове́ц (на руски: Череповец) е град в Русия, Вологодска област, административен център на градски окръг Череповец. Разположен е на брега на река Шексна при вливането ѝ в Рибинското водохранилище. Към 2016 г. има население от 318 536 души.[1]

Череповец
Череповец
— Град —
Знаме
      
Герб
Забележителности в града
Забележителности в града
Русия
59.1333° с. ш. 37.9167° и. д.
Череповец
Вологодска област
59.1333° с. ш. 37.9167° и. д.
Череповец
Страна Русия
Федерален субектВологодска област
РайонЧереповски
Площ121 km²
Надм. височина130 m
Население314 834 души (2021)
2602 души/km²
КметВадим Германов
Основаване1777
Първо споменаване1362 г.
Град от1777
Пощенски код162600 – 162606, 162608 – 162612,
162614 – 162616, 162618, 162620,
162622 – 162627
Телефонен код+7 8202
МПС код35
Часова зонаUTC+3:00
Официален сайтcherinfo.ru
Череповец в Общомедия

История редактиране

Градът е основан през 1777 година с указ на императрица Екатерина II на мястото на изоставения през 1764 г. Череповски Воскресенски манастир (упоменат през 1449 г., предполага се, че е основан през 1362 г.). През 1796 г., след указът на Павел I, разделящ Руската империя на губернии, селището губи градския си статут. През 1802 г. Александър I издава указ, с който Череповец отново е превърнат в град. Основан е Череповският уезд. Гербът на града е утвърден през 1811 г. По времето на Френско-руската война от 1812 г. в редиците на народното опълчение участват повече от 1000 череповчани. Първото промишлено предприятие в града е построено през 1844 г. – металургичен завод с персонал от 40 души. През 1860 г. започват пътническите превози до Рибинск с параход. През 1905 г. е открита жп гарата. а градът става спирка на жп линията Санкт Петербург – Вятка. През 1927 г. влиза в състава на Ленинградска област, а от 1937 г. – във Вологодска. В периода 1948 – 1955 г. се построява Череповският металургичен завод. С откриването на завода, градът бележи голям икономически и социален подем. Строят се множество нови сгради, жилища и пътища, откриват се нови производства. В периода 1970 – 1979 се построява мост над река Шексна, а от другата му страна започва изграждането на нов градски район.[2][3]

Население редактиране

Население по години
1856[3] 1897[4] 1913[3] 1926[4] 1931[3] 1939[4] 1959
2700 7000 8200 22 000 19 400 32 000 92 356
1967[3] 1970 1973[3] 1976[5] 1979 1982 1986[5]
165 000 188 348 214 000 237 000 265 933 283 000 299 000
1989[6] 1992[5] 1994[5] 1996 1998 2000 2002
310 463 317 000 319 000 320 000 322 000 324 400 311 869
2003[3] 2004 2005 2006 2007 2008 2009
311 900 310 800 309 500 308 400 307 800 308 000 309 010
2010 2011[3] 2012 2013 2014 2015 2016[1]
309 298 312 904 314 646 315 738 316 758 318 107 318 536

Климат редактиране

Климатът в Череповец е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 3,3 °C, а средното количество годишни валежи е около 648 mm.[7]

   Климатични данни за Череповец  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 5,4 6,7 16,0 26,0 32,2 33,7 35,7 36,2 27,8 22,5 12,8 8,5 36,2
Средни максимални температури (°C) −6,6 −5,7 0,6 8,5 16,5 20,5 23,1 20,2 14,2 6,9 −1,1 −5,1 7,7
Средни температури (°C) −10 −9,7 −3,8 3,4 10,5 14,9 17,5 14,7 9,4 3,6 −3,5 −7,9 3,3
Средни минимални температури (°C) −14,1 −14,1 −8,3 −1,6 4,3 9,0 11,6 9,4 5,1 0,6 −6,2 −11,5 −1,3
Абсолютни минимални температури (°C) −45,4 −40,3 −32,8 −23 −6,1 −3 0,7 −1,5 −9,5 −21,6 −31,3 −42 −45,4
Средни месечни валежи (mm) 46 37 38 31 45 76 72 77 57 60 54 55 648
Източник: Погода и Климат[7]

Икономика редактиране

Череповец е важен промишлен център. Най-голямата промишленост, развивана в града, е металургията. В града се намира комбинат „Северстал“, който е сред най-големите производители на стомана в Русия.[8] Друга силно развита промишленост е химическата. Заводът „ФосАгро“ е най-големият производител на химически торове, както и на фосфорни и серни киселини в Европа.[9] Според данни от 2011 г. Череповец е деветият най-голям промишлен център в Русия.[10]

Транспорт редактиране

Градът е обслужван от летище Череповец и е важен железопътен възел. Череповец разполага с пътническо пристанище на Рибинското водохранилище, а чрез Волго-Балтийския канал има достъп до Балтийско море.

Образование редактиране

В градът се намират следните висши учебни заведения:

Побратимени градове редактиране

Личности редактиране

Родени в Череповец
Живели в Череповец

Галерия редактиране

  •  
    Паметник на бившия кмет на града И.Милютин.
  •  
    Улица в Череповец.
  •  
    Камерният театър.
  •  
    Мостът над река Шексна при Череповец.
  •  
    Жп гара Череповец.
  •  
    Историко-етнографски музей „Усадба Галских“.
  •  
    Църквата „Воскресенски събор“.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года
  2. ↑ ((ru)) История Архив на оригинала от 2017-05-05 в Wayback Machine.
  3. ↑ а б в г д е ж з ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Череповец (Вологодская область)
  4. ↑ а б в ((ru)) Города с численностью населения 100 тысяч и более человек
  5. ↑ а б в г ((ru)) Российский статистический ежегодник. 1994 Архив на оригинала от 2016-06-24 в Wayback Machine.
  6. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года
  7. ↑ а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Череповца. Посетен на 29 септември 2016 г.
  8. ↑ ((ru)) Северсталь – Обзор Архив на оригинала от 2014-12-25 в Wayback Machine.
  9. ↑ ((en)) Chemical Industry – Vologda Oblast Official Website Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  10. ↑ ((ru)) 250 крупнейших промышленных центров России (Top-250) – 2011
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Череповец&oldid=12200350“.