Череповец
Черепове́ц (на руски: Череповец) е град в Русия, Вологодска област, административен център на градски окръг Череповец. Разположен е на брега на река Шексна при вливането ѝ в Рибинското водохранилище. Към 2016 г. има население от 318 536 души.[1]
| Череповец Череповец | |
| — Град — | |
.svg) _(1811).png) | |
 Забележителности в града | |
  Череповец  Череповец | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Вологодска област |
| Район | Череповски |
| Площ | 121 km² |
| Надм. височина | 130 m |
| Население | 301 040 души (2023) 2488 души/km² |
| Кмет | Вадим Германов |
| Основаване | 1777 |
| Първо споменаване | 1362 г. |
| Град от | 1777 |
| Пощенски код | 162600 – 162606, 162608 – 162612, 162614 – 162616, 162618, 162620, 162622 – 162627 |
| Телефонен код | +7 8202 |
| МПС код | 35 |
| Часова зона | UTC+3:00 |
| Официален сайт | cherinfo.ru |
| Череповец в Общомедия | |
История
редактиранеГрадът е основан през 1777 година с указ на императрица Екатерина II на мястото на изоставения през 1764 г. Череповски Воскресенски манастир (упоменат през 1449 г., предполага се, че е основан през 1362 г.). През 1796 г., след указът на Павел I, разделящ Руската империя на губернии, селището губи градския си статут. През 1802 г. Александър I издава указ, с който Череповец отново е превърнат в град. Основан е Череповският уезд. Гербът на града е утвърден през 1811 г. По времето на Френско-руската война от 1812 г. в редиците на народното опълчение участват повече от 1000 череповчани. Първото промишлено предприятие в града е построено през 1844 г. – металургичен завод с персонал от 40 души. През 1860 г. започват пътническите превози до Рибинск с параход. През 1905 г. е открита жп гарата. а градът става спирка на жп линията Санкт Петербург – Вятка. През 1927 г. влиза в състава на Ленинградска област, а от 1937 г. – във Вологодска. В периода 1948 – 1955 г. се построява Череповският металургичен завод. С откриването на завода, градът бележи голям икономически и социален подем. Строят се множество нови сгради, жилища и пътища, откриват се нови производства. В периода 1970 – 1979 се построява мост над река Шексна, а от другата му страна започва изграждането на нов градски район.[2][3]
Население
редактиране| 1856[3] | 1897[4] | 1913[3] | 1926[4] | 1931[3] | 1939[4] | 1959 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 2700 | 7000 | 8200 | 22 000 | 19 400 | 32 000 | 92 356 |
| 1967[3] | 1970 | 1973[3] | 1976[5] | 1979 | 1982 | 1986[5] |
| 165 000 | 188 348 | 214 000 | 237 000 | 265 933 | 283 000 | 299 000 |
| 1989[6] | 1992[5] | 1994[5] | 1996 | 1998 | 2000 | 2002 |
| 310 463 | 317 000 | 319 000 | 320 000 | 322 000 | 324 400 | 311 869 |
| 2003[3] | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 | 2009 |
| 311 900 | 310 800 | 309 500 | 308 400 | 307 800 | 308 000 | 309 010 |
| 2010 | 2011[3] | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016[1] |
| 309 298 | 312 904 | 314 646 | 315 738 | 316 758 | 318 107 | 318 536 |
Климат
редактиранеКлиматът в Череповец е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 3,3 °C, а средното количество годишни валежи е около 648 mm.[7]
 Климатични данни за Череповец 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 5,4 | 6,7 | 16,0 | 26,0 | 32,2 | 33,7 | 35,7 | 36,2 | 27,8 | 22,5 | 12,8 | 8,5 | 36,2 |
| Средни максимални температури (°C) | −6,6 | −5,7 | 0,6 | 8,5 | 16,5 | 20,5 | 23,1 | 20,2 | 14,2 | 6,9 | −1,1 | −5,1 | 7,7 |
| Средни температури (°C) | −10 | −9,7 | −3,8 | 3,4 | 10,5 | 14,9 | 17,5 | 14,7 | 9,4 | 3,6 | −3,5 | −7,9 | 3,3 |
| Средни минимални температури (°C) | −14,1 | −14,1 | −8,3 | −1,6 | 4,3 | 9,0 | 11,6 | 9,4 | 5,1 | 0,6 | −6,2 | −11,5 | −1,3 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −45,4 | −40,3 | −32,8 | −23 | −6,1 | −3 | 0,7 | −1,5 | −9,5 | −21,6 | −31,3 | −42 | −45,4 |
| Средни месечни валежи (mm) | 46 | 37 | 38 | 31 | 45 | 76 | 72 | 77 | 57 | 60 | 54 | 55 | 648 |
| Източник: Погода и Климат[7] | |||||||||||||
Икономика
редактиранеЧереповец е важен промишлен център. Най-голямата промишленост, развивана в града, е металургията. В града се намира комбинат „Северстал“, който е сред най-големите производители на стомана в Русия.[8] Друга силно развита промишленост е химическата. Заводът „ФосАгро“ е най-големият производител на химически торове, както и на фосфорни и серни киселини в Европа.[9] Според данни от 2011 г. Череповец е деветият най-голям промишлен център в Русия.[10]
Транспорт
редактиранеГрадът е обслужван от летище Череповец и е важен железопътен възел. Череповец разполага с пътническо пристанище на Рибинското водохранилище, а чрез Волго-Балтийския канал има достъп до Балтийско море.
Образование
редактиранеВ градът се намират следните висши учебни заведения:
- Череповски държавен университет
- Череповско висше военно инженерно училище по радиоелектроника
- Институт по мениджмънт и информационни технологии към Санктпетербургския държавен политехнически университет
- Череповски филиал на Московската държавна академия по воден транспорт
- Череповски филиал на Института за бизнес и право
- Череповски филиал на Вологодския държавен университет
- Череповски филиал на Съвременната хуманитарна академия
- Череповски филиал на Санктпетербургския инженерно-икономически университет
- Череповски филиал на Столичната финансово-хуманитарна академия
- Череповски филиал на Университета по руско иновативно образование
Побратимени градове
редактиране
Личности
редактиране- Родени в Череповец
- Василий Верешчагин (р. 1842), руски художник
- Александър Башлачов (р. 1960), руски бард
- Александър Рахманов (р. 1989), руски шахматист
- Живели в Череповец
- Валерий Чкалов (р. 1904), руски летец
- Николай Амосов (р. 1913), украински хирург
- Йосиф Бродски (р. 1940), руски и американски поет
- Николай Носков (р. 1956), руски певец
Галерия
редактиране-
Паметник на бившия кмет на града И.Милютин. -
Улица в Череповец. -
Камерният театър. -
Мостът над река Шексна при Череповец. -
Жп гара Череповец. -
Историко-етнографски музей „Усадба Галских“. -
Църквата „Воскресенски събор“.
Външни препратки
редактиране- За Череповец Архив на оригинала от 2016-01-12 в Wayback Machine. – за туристи
Източници
редактиране- ↑ а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года
- ↑ ((ru)) История Архив на оригинала от 2017-05-05 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Череповец (Вологодская область)
- ↑ а б в ((ru)) Города с численностью населения 100 тысяч и более человек
- ↑ а б в г ((ru)) Российский статистический ежегодник. 1994 Архив на оригинала от 2016-06-24 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года
- ↑ а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Череповца. Посетен на 29 септември 2016 г.
- ↑ ((ru)) Северсталь – Обзор Архив на оригинала от 2014-12-25 в Wayback Machine.
- ↑ ((en)) Chemical Industry – Vologda Oblast Official Website Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) 250 крупнейших промышленных центров России (Top-250) – 2011