Врачанска епархия

(пренасочване от Врачанска митрополия)

Врачанската епархия е епархия на Българска православна църква със седалище в град Враца и архиерейски наместничества в Бяла Слатина, Оряхово.

Врачанска епархия
Катедралният храм
Свети Апостоли
ЦъркваБългарска православна църква
СтранаБългария
ЦентърВраца
Катедрална църкваСвети Апостоли
Архиерейски наместничестваБяла Слатина
Оряхово
ПредстоятелГригорий Врачански
Санмитрополит
Брой манастири6
Врачанска епархия в Общомедия

История редактиране

Епархията е създадена като епископия в рамките на Търновската митрополия в края на XVIII век. Дотогава Врачанската каза е директно подчинена на Търновската митрополия, а за известно време във втората половина на XVIII век на Видинската митрополия.[1]

Врачански епископи на Вселенската патриаршия редактиране

  • Теофил (споменат през 1761 г.)[2]
  • Серафим (избран през 1781 г.[3], починал през 1794 г.[4])
  • Софроний (1794 – 1803)
  • Антим (май 1804[5] – 1813)
  • Методий (средата на 1813 – 1833)[6]
  • Агапий (1833 – 1849)
  • Партений (избран на 26 октомври 1849 г., уволнен в 1852 г.)[7]
  • Доротей (избран в 1852 г., преместен в 1860 г.)[7]
  • Паисий (избран на 12 ноември 1860 г., преместен през 1872 г.),[8] през 1865 година бяга в Цариград и в епархията е изпратен патриаршески екзарх,[9] на 21 март 1866 година заминава обратно за епархията си[10]
  • Неофит (октомври 1872 г. – юли 1882 г.)

Врачански митрополити на Българската екзархия редактиране

Манастири редактиране

 
Черепишки манастир

Недействащ редактиране

Храмове редактиране

Катедрален храм редактиране

Храмове по духовни околии редактиране

    • Митрополитски храм „Свети Николай“
    • Възнесенска църква храм-паметник „Свети Софроний Епископ Врачански“
    • Храм „Свети Царей“
    • Храм „Вси Светии“

Литература редактиране

  • Темелски, Хр. Кратък исторически обзор на Врачанска епархия до средата на 70-те г. на XX в. – Духовна култура, 2001, кн. 6, 64 – 73

Бележки редактиране

  1. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 90.
  2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 398
  3. Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския университет: Богословски факултет, 11, 1934, 4.
  4. Софроний Врачанский. Жизнеописание (ред. Н. М. Дылевский, А. Н. Робинсон). Ленинград, 1976, 37 – 38.
  5. Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския университет: Богословски факултет, 11, 1934, 4.
  6. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 91.
  7. а б Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 135
  8. Γερμανός, σ. 135 – 136
  9. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 240. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  10. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 251. Посетен на 8 септември 2014. (на гръцки)

Външни препратки редактиране