Коста Цонев

български актьор

Коста Димитров Цонев е български кино и театрален актьор.

Коста Цонев
български актьор
22 юли 2005 г.
Роден
Починал
25 януари 2012 г. (82 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Актьорска кариера
Активност1951 – 2009
Значими ролиБащата в „Баща ми бояджията“, Скарлатов в Жребият, Емил Боев в „Тайфуни с нежни имена“ и „Умирай само в краен случай“, Дон Кихот в „Човекът от Ламанча“, Конят в Холстомер, Джон Пърси в „На всеки километър“, озвучава ролята на отец Рикардо Ередия в „Осъдени души“
Народен представител в:
XXXIX НС   XL НС   
Семейство
Братя/сестриВасил Цонев
СъпругаАнахид Тачева (1958 – 1964)
Анахид Тачева (1969 – 1973)
Елена Цонева (1985 – 2012)
ДецаДимитър Цонев
Теодора Цонева
Уебсайт

Биография

редактиране

Коста Цонев е роден в София на 10 юни 1929 г., както е записано във всички документи, пише в биографичната му справка, разпространена от БТА. Майка му е гъркиня от Димотика.[1] Работи от 14-годишна възраст, когато баща му умира. По-късно го пресъздава художествено в мюзикъла „Баща ми бояджията“ по сценарий на брат му – писателя сатирик Васил Цонев.

През 1952 г. завършва Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) специалност актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев. Изключително влияние му оказват и големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова.

През 1952 г. дебютира в ролята на Антон („Младостта на бащите“ – Б. Л. Горбатов) в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър „Николай Бинев“), където работи в продължение на 14 години.

От 1966 до 2001 г. играе на сцената на Театър „София“.

Едновременно участва и на естрадния подиум, пее, танцува, пробва всички варианти на актьорската игра. През 1968 година участва в телевизионната постановка – мюзикъл „Дон Кихот или Човекът от Ла Манча“ изиграва блестящо ролята на Дон Кихот – образ, който го съпътства цял живот.

В театъра изиграва образи като Дон Жуан в „Каменния гост“ от Пушкин, Меки Ножа в „Опера за три гроша“, Крал Ричард III в „Както ви хареса“ от Шекспир, Чорбаджи Петко в „Първите“ и Рене Галимар в „Мадам Бътерфлай“.

Ролите му в телевизионни постановки са: „Дон Кихот или Човекът от Ламанча“, „Историята на един кон“, „Делото Опенхаймер“ и много други.

През 2007 г. актьорът отново изигра своята емблематична роля – тази на Дон Кихот, в Народния театър в гостуващия мюзикъл „Дон Кихот – човекът от Ла Манча“ под режисурата на Димитър Шарков.

Филмова кариера

редактиране

Изпълнил е общо над 70 роли в киното. Ролята на разузнавача Емил Боев в няколко филма по сценарии на Богомил Райнов му носи огромна популярност: „Господин Никой“ (1969), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Голямата скука“ (1973), „Реквием за една мръсница“ (1976), „Умирай само в краен случай“ (1978), „Тайфуни с нежни имена“ (1979).

Той дебютира в киното още като студент през 1951 г. в малката роля на немски офицер във филма „Тревога", а след това изпълнява все централни роли в „Командирът на отряда“ (1959), „В тиха вечер“ (1960), „Бедната улица“ (1960), „Бъди щастлива, Ани“ (1961), „Баща ми бояджията“ (първият български филм мюзикъл), „Басейнът“ и мн. др.

В „Сватбите на Йоан Асен“ се снима в две роли, тъй като му се налага да замести починалия по време на снимките Апостол Карамитев в ролята на Йоан Асен, както и ролята на царския брат Александър.

Участвал е и в почти всички телевизионни сериали през миналия век: „На всеки километър“, „Демонът на империята“, „Изгори, за да светиш“, „По дирята на безследно изчезналите“, „Дом за нашите деца“, „Бащи и деца“, „Неизчезващите“ и др.

Последният филм с негово участие е „Шантав ден“ от 2004 г. на режисьора Силвия Пешева, в който си партнира с актрисата Весела Казакова.

Член на СБФД

През 1976 г. е удостоен със званието Народен артист. Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден „Стара планина“ първа степен (1999). През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство. Носител на наградата „Аскеер“ през май 2011 г. за цялостно творчество.

Политическа кариера

редактиране

През 2001 г. започва политическата му кариера по покана на Симеон Сакскобургготски. Влиза в политиката като депутат от НДСВ в XXXIX народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия XL народно събрание. В рамките на мандата си той спомага за изграждането и реконструкцията на сградата на Младежкия театър. Допринася за създаването на Български Културен център в Париж, заедно с тогавашния посланик на България в Париж Марин Райков. Активно работи за създаването на годишна награда, връчвана на 24 май на дейци на културата – „За постигнати високи творчески резултати, или принос в развитието и популяризирането на Културата“. По късно, през 2010 година, тя се преименува в „Златен век“.

През 2001 г. Коста Цонев издаде мемоарната си книга „Дон Кихот от Красно село“, а през 2007 г. – книгата изповед „Моите жени, моите роли“.

Семейство

редактиране

Първа съпруга – Анахид Тачева. Имат две деца – Димитър и Теодора.

Втората му съпруга е Елена Цонева, с която живее 26 години, до последния си дъх.

Коста Цонев е брат на известния сатирик Васил Цонев. Има и още един брат – архитекта Иван Цонев (1921 – 1998), емигрант в Австралия.

„Коста Цонев е цяла епоха“, каза министър Вежди Рашидов, когато връчи отличието „Златен век“ (2011) на съпругата му Ели Цонева.

Умира на 25 януари 2012 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[2]

Театрални роли

редактиране
  • Жак („Както ви се харесва“ от Уилям Шекспир)
  • Дон Жуан („Каменният гост“ от Пушкин)
  • Крал Ричард („Ричард III“ от Уилям Шекспир)
  • Дон Кихот („Човекът от Ла Манча“)
  • чорбаджи Петко („Първите“)
  • Георги Димитров („Червено и кафяво“ от Иван Радоев)
  • конят („Историята на един кон“)
  • Мекли ножа („Опера за три гроша“ от Бертолд Брехт)
  • („Майстори“)
  • („Старчето и стрелата“)
  • „Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев)

Телевизионен театър

редактиране

Озвучаване

редактиране
Година Филми Роля
1988 Време разделно озвучава Стойко Пеев в ролята на Горан
1979 Бариерата озвучава Инокентий Смоктуновски в ролята на Антони Манев
1975 Осъдени души озвучава Ян Енглерт в ролята на отец Рикардо Ередия
1973 Най-добрият човек, когото познавам! озвучава Владимир Смирнов в ролята на Михаил
1969 Иконостасът озвучава Димитър Ташев в ролята на Рафе Клинче

Филмография

редактиране
Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2007 Размени
(„Trade Routes“)
САЩ/България Александър Георгиев
2004 Шантав ден дядото
1997 Рекет
(„Il Racket“)
Гражданинът въстава (алтернативно заглавие)
(тв сериал)
6 Италия
1993 Кръговрат (тв) Иван Димовски, началника на пощата
1993 Жребият
(тв сериал)
7 Скарлатов-баща/Борис Скарлатов
1993 Жребият 2 Скарлатов-баща/Борис Скарлатов
1992 Куче на пътя
(„Un chien sur la route“)
Швейцария/Югославия/Германия Симеон Бойович
1991 Удавникът главния редактор
1990 Индиански игри Ангел
1990 Немирната птица любов свидетелят
1990 Бащи и синове
(тв сериал)
5 Христо Алданов
1990 Племенникът чужденец непознатият
1989 Три срещи със загадъчното
(тв сериал)
3 лаборантът Алексиев
1989 Разводи, разводи... 6 нов. Цецо Петров, съпругът на Мария (в III новела: „Свидетелят“)
? Рождество Христово
1988 Сляпа събота Коста Цонев
1988 Неизчезващите
(тв сериал)
5 Христо Алданов
1988 Чичо кръстник бащата
1988 Вчера бащата на Вера
1987 История с куче без куче (тв)
1987 Време за път
(тв сериал)
5 инженер Христо Алданов
1987 Дом за нашите деца
(тв сериал)
5 Христо Алданов
1987 Спасението на „Надеждичка“
(„Porwanie“)
Полша/България Николов, бащата на Пламена
1987 Небе за всички генералният директор на авиокомпанията
1987 Мечтатели Георги Живков
1986 Ешелоните Димитър Пешев
1985 В навечерието
(„Накануне“)
(тв сериал)
2 СССР/България Рендич
1985 Последният езичник Климент Охридски
1985 По следите на капитан Грант
(„В поисках капитана Гранта“)
(тв сериал)
7 СССР/България Етцел, издателят на Жул Верн
? Може би утре, може би никога 2 Хейзуз Чийс
1985 Горски хора ханджията Жельо Гърбуна
1985 Тази хубава зряла възраст Румен Илиев
1985 Борис I 2 Климент Охридски
1984 Последната възможност (тв) Коста, народния артист/Дон Кихот
1984 В името на народа
(тв сериал)
8 Антов
1984 Спасението Никола Бакърджиев
1983 Голямата игра
(„Большая игра“)
(тв сериал)
6 СССР/България Едуърдз, сенатор на САЩ
1983 Парижка драма
(„Парижская драма“)
СССР Франк Гарет
1983 Семейство Карастоянови
(„Карастояновы“)
(тв сериал)
4 СССР/България
1983 Фалшификаторът от „Черния кос“
(тв сериал)
3 Иван Бонев – Лорда, печатар
(в 3 серии: I, II, III)
1982 Царска пиеса Александър Цанев/първият съветник на царя
1982 Почти ревизия
(тв сериал)
4 инженер Вакрилов
1982 Кристали академик Абаджиев
1981 Изповед
1981 Ударът Принц Кирил
1981 Милост за живите професор Андрей Хайдутов
1979 Сами сред вълци
(тв сериал)
5 генерал Константин Лукаш, началник-щаб на армията
(в 3 серии: I, III, V)
1979 Тайфуни с нежни имена
(тв сериал)
3 разузнавачът Емил Боев/Пиер Лоран, счетоводител
1978 По дирята на безследно изчезналите
(тв сериал)
4 генерал Русев
1978 Умирай само в краен случай
(тв сериал)
2 разузнавачът Емил Боев
1978 Юлия Вревска
(„Юлия Вревская“)
2 България/СССР старият въстаник
1978 Адиос, мучачос Васил
1977 Басейнът Апостол
1977 Година от понеделници Антон Стаменов
1976 Допълнение към Закона за защита на държавата Йосиф Хербст
1976 Реквием за една мръсница
(тв сериал)
2 разузнавачът Емил Боев
(в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“)
1976 Изгори, за да светиш
(тв сериал)
7 България/Италия/СССР/ГДР Павел
1976 Над Сантяго вали
(„Il pleut sur Santiago“)
България/Франция президента Едуардо Фрей Монталва
1975 Буна Ричард
1975 Магистрала главният инженер
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 Александър/Йоан Асен
1974 Бразилска мелодия
(тв сериал)
2 следователя Антонов
1974 Баща ми бояджията (тв) бащата Андреев, учител по история
1973 Голямата скука Сеймур, Уилямс
1972 Голямата победа (тв) Иван Бонев, големият брат, рали-състезател
1972 Глутницата Калинов
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време Еванс
1971 Необходимият грешник адвокатът Иван Асенов
1971 Демонът на империята
(тв сериал)
10 отец Матей Преображенски
1971 Гневно пътуване професор Вълев
1970 Откраднатият влак
(„Украденный поезд“)
СССР/България (участва в песента: „Пройдут эшелоны временни“)
1970 Весела антология 2 нов. пастирът (в I: „Изповед“)
1970 Изповед пастирът
1969 – 1971 На всеки километър
(тв сериал)
26 полковник Джон Т. Пърси (във II серия: „Двете китари“ – 1969; XVI с.)
1969 Господин Никой Емил Бобев
1969 Един снимачен ден (тв) (глас зад кадър)
1969 Свобода или смърт Перо македонеца
1967 Привързаният балон (гласът на балона)
1965 Грамофон и маслини за моите приятели (тв) милиционерът Зафир
1965 – 1974 Произшествие на сляпата улица
(тв сериал)
5 (в серията Прилепите летят нощем)
1963 Смърт няма Младенов
1962 Златният зъб капитан Луков
1961 Нощта срещу 13-и майор Андрей Панов
1961 Бъди щастлива, Ани! България/СССР Боян
1960 Бедната улица Петър
1960 В тиха вечер капитан Дичевски
1959 Командирът на отряда Даньо, командирът на партизанския отряд
1958 Любимец №13 шофьор на тролей
1958 Сиромашка радост Лазар Дъбака
1956 Димитровградци
1956 Утро над родината
1950 Тревога немски офицер
(не е посочен в надписите на филма)

Филми за него:

  • „Кой е този Коста Цонев?“ (2009) – документален
  • „Апостол Карамитев“ (2009) – документален
  • БНТ представя: „На Коста с обич" (2024) – документален[1]

Библиография

редактиране
  • Коста Цонев, Моите жени, моите роли. С., Ню Медиа Груп, 2007, 422 с.
  • Коста Цонев, Дон Кихот от Красно село
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б БНТ представя: "На Коста с обич" // БНТ, Посетен на 22 май 2024.
  2. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
  3. Указ № 177 от 5 юли 1999 г.

Външни препратки

редактиране