Коста Цонев
Коста Димитров Цонев е български кино и театрален актьор.
Коста Цонев | |
български актьор | |
22 юли 2005 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Актьорска кариера | |
Активност | 1951 – 2009 |
Значими роли | Бащата в „Баща ми бояджията“, Скарлатов в Жребият, Емил Боев в „Тайфуни с нежни имена“ и „Умирай само в краен случай“, Дон Кихот в „Човекът от Ламанча“, Конят в Холстомер, Джон Пърси в „На всеки километър“, озвучава ролята на отец Рикардо Ередия в „Осъдени души“ |
Народен представител в: XXXIX НС XL НС | |
Семейство | |
Братя/сестри | Васил Цонев |
Съпруга | Анахид Тачева (1958 – 1964) Анахид Тачева (1969 – 1973) Елена Цонева (1985 – 2012) |
Деца | Димитър Цонев Теодора Цонева |
Уебсайт |
Биография
редактиранеКоста Цонев е роден в София на 10 юни 1929 г., както е записано във всички документи, пише в биографичната му справка, разпространена от БТА. Майка му е гъркиня от Димотика.[1] Работи от 14-годишна възраст, когато баща му умира. По-късно го пресъздава художествено в мюзикъла „Баща ми бояджията“ по сценарий на брат му – писателя сатирик Васил Цонев.
Театър
редактиранеПрез 1952 г. завършва Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) специалност актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев. Изключително влияние му оказват и големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова.
През 1952 г. дебютира в ролята на Антон („Младостта на бащите“ – Б. Л. Горбатов) в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър „Николай Бинев“), където работи в продължение на 14 години.
От 1966 до 2001 г. играе на сцената на Театър „София“.
Едновременно участва и на естрадния подиум, пее, танцува, пробва всички варианти на актьорската игра. През 1968 година участва в телевизионната постановка – мюзикъл „Дон Кихот или Човекът от Ла Манча“ изиграва блестящо ролята на Дон Кихот – образ, който го съпътства цял живот.
В театъра изиграва образи като Дон Жуан в „Каменния гост“ от Пушкин, Меки Ножа в „Опера за три гроша“, Крал Ричард III в „Както ви хареса“ от Шекспир, Чорбаджи Петко в „Първите“ и Рене Галимар в „Мадам Бътерфлай“.
Ролите му в телевизионни постановки са: „Дон Кихот или Човекът от Ламанча“, „Историята на един кон“, „Делото Опенхаймер“ и много други.
През 2007 г. актьорът отново изигра своята емблематична роля – тази на Дон Кихот, в Народния театър в гостуващия мюзикъл „Дон Кихот – човекът от Ла Манча“ под режисурата на Димитър Шарков.
Филмова кариера
редактиранеИзпълнил е общо над 70 роли в киното. Ролята на разузнавача Емил Боев в няколко филма по сценарии на Богомил Райнов му носи огромна популярност: „Господин Никой“ (1969), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Голямата скука“ (1973), „Реквием за една мръсница“ (1976), „Умирай само в краен случай“ (1978), „Тайфуни с нежни имена“ (1979).
Той дебютира в киното още като студент през 1951 г. в малката роля на немски офицер във филма „Тревога", а след това изпълнява все централни роли в „Командирът на отряда“ (1959), „В тиха вечер“ (1960), „Бедната улица“ (1960), „Бъди щастлива, Ани“ (1961), „Баща ми бояджията“ (първият български филм мюзикъл), „Басейнът“ и мн. др.
В „Сватбите на Йоан Асен“ се снима в две роли, тъй като му се налага да замести починалия по време на снимките Апостол Карамитев в ролята на Йоан Асен, както и ролята на царския брат Александър.
Участвал е и в почти всички телевизионни сериали през миналия век: „На всеки километър“, „Демонът на империята“, „Изгори, за да светиш“, „По дирята на безследно изчезналите“, „Дом за нашите деца“, „Бащи и деца“, „Неизчезващите“ и др.
Последният филм с негово участие е „Шантав ден“ от 2004 г. на режисьора Силвия Пешева, в който си партнира с актрисата Весела Казакова.
Член на СБФД
Награди
редактиранеПрез 1976 г. е удостоен със званието Народен артист. Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден „Стара планина“ първа степен (1999). През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство. Носител на наградата „Аскеер“ през май 2011 г. за цялостно творчество.
Политическа кариера
редактиранеПрез 2001 г. започва политическата му кариера по покана на Симеон Сакскобургготски. Влиза в политиката като депутат от НДСВ в XXXIX народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия XL народно събрание. В рамките на мандата си той спомага за изграждането и реконструкцията на сградата на Младежкия театър. Допринася за създаването на Български Културен център в Париж, заедно с тогавашния посланик на България в Париж Марин Райков. Активно работи за създаването на годишна награда, връчвана на 24 май на дейци на културата – „За постигнати високи творчески резултати, или принос в развитието и популяризирането на Културата“. По късно, през 2010 година, тя се преименува в „Златен век“.
Книги
редактиранеПрез 2001 г. Коста Цонев издаде мемоарната си книга „Дон Кихот от Красно село“, а през 2007 г. – книгата изповед „Моите жени, моите роли“.
Семейство
редактиранеПърва съпруга – Анахид Тачева. Имат две деца – Димитър и Теодора.
Втората му съпруга е Елена Цонева, с която живее 26 години, до последния си дъх.
Коста Цонев е брат на известния сатирик Васил Цонев. Има и още един брат – архитекта Иван Цонев (1921 – 1998), емигрант в Австралия.
„Коста Цонев е цяла епоха“, каза министър Вежди Рашидов, когато връчи отличието „Златен век“ (2011) на съпругата му Ели Цонева.
Умира на 25 януари 2012 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[2]
Отличия
редактиране- Заслужил артист (1969).
- Народен артист (1976).
- Орден орден „Стара планина“ (1999).[3]
- Награда на СБФД „за актьорско майсторство“ за филмите „Година от понеделници“ и „Басейнът“ (1977).
- Диплом „за мъжка роля“ за (бизнесмена Гарет) в „Парижка драма“ (Киев, СССР).
- Димитровска награда.
Театрални роли
редактиране- Жак („Както ви се харесва“ от Уилям Шекспир)
- Дон Жуан („Каменният гост“ от Пушкин)
- Крал Ричард („Ричард III“ от Уилям Шекспир)
- Дон Кихот („Човекът от Ла Манча“)
- чорбаджи Петко („Първите“)
- Георги Димитров („Червено и кафяво“ от Иван Радоев)
- конят („Историята на един кон“)
- Мекли ножа („Опера за три гроша“ от Бертолд Брехт)
- („Майстори“)
- („Старчето и стрелата“)
- „Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев)
Телевизионен театър
редактиране- В неделя Господ си почива… (1990) (Стефан Цанев), 2 части
- „Краят на света“ (1989) (Артър Копит)
- „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Алеко Богориди
- „Делото „Опенхаймер““ (1987) (Хайнер Кипхарт), 2 части
- „Чудото на свети Антоний“ (1987) (Морис Метерлинк) – Св. Антоний
- „Розата и венецът“ (1986) (Джон Пристли)
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
- „Чаша вода“ (1985) (Йожен Скриб)
- „Историята на един кон (Холстомер)“ (1985) (от Лев Толстой, реж. Вили Цанков) – коня
- „Бразилска мелодия“ (1984) (Богомил Райнов), 2 части
- „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части
- „Старчето и стрелата“ (1982) (от Никола Русев, реж. Орфей Цоков) – Безносия
- „Сочно филе за Фрекен Авсениус“ (1982) (Свен Огорд), 2 части
- „Хубави дъждове“ (1982) (Димитър Панделиев)
- „Събота 23-та“ (1977) (Стефан Цанев)
- „Две измерения на един ден“ (1977) (Атанас Коковски)
- „Хладилник с педали“ (1975) (Веркор и Чоронел)
- „Лисичета“ (1975) (Лилиян Хелман)
- „Севилският бръснар“ (1974) (от Пиер дьо Бомарше), мюзикъл – Дон Базил
- „Училище за сплетни“ (1974) (Ричард Шеридан)
- „Скъперникът“ (1972) (Молиер)
- „Дипломат“ (1971) (Самуел Альошин)
- „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
- „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес) – Дон Кихот
- „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
- „Кучешка огърлица“ (1968)
Озвучаване
редактиранеГодина | Филми | Роля |
---|---|---|
1988 | Време разделно | озвучава Стойко Пеев в ролята на Горан |
1979 | Бариерата | озвучава Инокентий Смоктуновски в ролята на Антони Манев |
1975 | Осъдени души | озвучава Ян Енглерт в ролята на отец Рикардо Ередия |
1973 | Най-добрият човек, когото познавам! | озвучава Владимир Смирнов в ролята на Михаил |
1969 | Иконостасът | озвучава Димитър Ташев в ролята на Рафе Клинче |
Филмография
редактиранеГодина | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2007 | Размени („Trade Routes“) |
САЩ/България | Александър Георгиев | |
2004 | Шантав ден | дядото | ||
1997 | Рекет („Il Racket“) Гражданинът въстава (алтернативно заглавие) (тв сериал) |
6 | Италия | |
1993 | Кръговрат (тв) | Иван Димовски, началника на пощата | ||
1993 | Жребият (тв сериал) |
7 | Скарлатов-баща/Борис Скарлатов | |
1993 | Жребият | 2 | Скарлатов-баща/Борис Скарлатов | |
1992 | Куче на пътя („Un chien sur la route“) |
Швейцария/Югославия/Германия | Симеон Бойович | |
1991 | Удавникът | главния редактор | ||
1990 | Индиански игри | Ангел | ||
1990 | Немирната птица любов | свидетелят | ||
1990 | Бащи и синове (тв сериал) |
5 | Христо Алданов | |
1990 | Племенникът чужденец | непознатият | ||
1989 | Три срещи със загадъчното (тв сериал) |
3 | лаборантът Алексиев | |
1989 | Разводи, разводи... | 6 нов. | Цецо Петров, съпругът на Мария (в III новела: „Свидетелят“) | |
? | Рождество Христово | |||
1988 | Сляпа събота | Коста Цонев | ||
1988 | Неизчезващите (тв сериал) |
5 | Христо Алданов | |
1988 | Чичо кръстник | бащата | ||
1988 | Вчера | бащата на Вера | ||
1987 | История с куче без куче (тв) | |||
1987 | Време за път (тв сериал) |
5 | инженер Христо Алданов | |
1987 | Дом за нашите деца (тв сериал) |
5 | Христо Алданов | |
1987 | Спасението на „Надеждичка“ („Porwanie“) |
Полша/България | Николов, бащата на Пламена | |
1987 | Небе за всички | генералният директор на авиокомпанията | ||
1987 | Мечтатели | Георги Живков | ||
1986 | Ешелоните | Димитър Пешев | ||
1985 | В навечерието („Накануне“) (тв сериал) |
2 | СССР/България | Рендич |
1985 | Последният езичник | Климент Охридски | ||
1985 | По следите на капитан Грант („В поисках капитана Гранта“) (тв сериал) |
7 | СССР/България | Етцел, издателят на Жул Верн |
? | Може би утре, може би никога | 2 | Хейзуз Чийс | |
1985 | Горски хора | ханджията Жельо Гърбуна | ||
1985 | Тази хубава зряла възраст | Румен Илиев | ||
1985 | Борис I | 2 | Климент Охридски | |
1984 | Последната възможност (тв) | Коста, народния артист/Дон Кихот | ||
1984 | В името на народа (тв сериал) |
8 | Антов | |
1984 | Спасението | Никола Бакърджиев | ||
1983 | Голямата игра („Большая игра“) (тв сериал) |
6 | СССР/България | Едуърдз, сенатор на САЩ |
1983 | Парижка драма („Парижская драма“) |
СССР | Франк Гарет | |
1983 | Семейство Карастоянови („Карастояновы“) (тв сериал) |
4 | СССР/България | |
1983 | Фалшификаторът от „Черния кос“ (тв сериал) |
3 | Иван Бонев – Лорда, печатар (в 3 серии: I, II, III) | |
1982 | Царска пиеса | Александър Цанев/първият съветник на царя | ||
1982 | Почти ревизия (тв сериал) |
4 | инженер Вакрилов | |
1982 | Кристали | академик Абаджиев | ||
1981 | Изповед | |||
1981 | Ударът | Принц Кирил | ||
1981 | Милост за живите | професор Андрей Хайдутов | ||
1979 | Сами сред вълци (тв сериал) |
5 | генерал Константин Лукаш, началник-щаб на армията (в 3 серии: I, III, V) | |
1979 | Тайфуни с нежни имена (тв сериал) |
3 | разузнавачът Емил Боев/Пиер Лоран, счетоводител | |
1978 | По дирята на безследно изчезналите (тв сериал) |
4 | генерал Русев | |
1978 | Умирай само в краен случай (тв сериал) |
2 | разузнавачът Емил Боев | |
1978 | Юлия Вревска („Юлия Вревская“) |
2 | България/СССР | старият въстаник |
1978 | Адиос, мучачос | Васил | ||
1977 | Басейнът | Апостол | ||
1977 | Година от понеделници | Антон Стаменов | ||
1976 | Допълнение към Закона за защита на държавата | Йосиф Хербст | ||
1976 | Реквием за една мръсница (тв сериал) |
2 | разузнавачът Емил Боев (в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“) | |
1976 | Изгори, за да светиш (тв сериал) |
7 | България/Италия/СССР/ГДР | Павел |
1976 | Над Сантяго вали („Il pleut sur Santiago“) |
България/Франция | президента Едуардо Фрей Монталва | |
1975 | Буна | Ричард | ||
1975 | Магистрала | главният инженер | ||
1975 | Сватбите на Йоан Асен | 2 | Александър/Йоан Асен | |
1974 | Бразилска мелодия (тв сериал) |
2 | следователя Антонов | |
1974 | Баща ми бояджията (тв) | бащата Андреев, учител по история | ||
1973 | Голямата скука | Сеймур, Уилямс | ||
1972 | Голямата победа (тв) | Иван Бонев, големият брат, рали-състезател | ||
1972 | Глутницата | Калинов | ||
1971 | Няма нищо по-хубаво от лошото време | Еванс | ||
1971 | Необходимият грешник | адвокатът Иван Асенов | ||
1971 | Демонът на империята (тв сериал) |
10 | отец Матей Преображенски | |
1971 | Гневно пътуване | професор Вълев | ||
1970 | Откраднатият влак („Украденный поезд“) |
СССР/България | (участва в песента: „Пройдут эшелоны временни“) | |
1970 | Весела антология | 2 нов. | пастирът (в I: „Изповед“) | |
1970 | Изповед | пастирът | ||
1969 – 1971 | На всеки километър (тв сериал) |
26 | полковник Джон Т. Пърси (във II серия: „Двете китари“ – 1969; XVI с.) | |
1969 | Господин Никой | Емил Бобев | ||
1969 | Един снимачен ден (тв) | (глас зад кадър) | ||
1969 | Свобода или смърт | Перо македонеца | ||
1967 | Привързаният балон | (гласът на балона) | ||
1965 | Грамофон и маслини за моите приятели (тв) | милиционерът Зафир | ||
1965 – 1974 | Произшествие на сляпата улица (тв сериал) |
5 | (в серията Прилепите летят нощем) | |
1963 | Смърт няма | Младенов | ||
1962 | Златният зъб | капитан Луков | ||
1961 | Нощта срещу 13-и | майор Андрей Панов | ||
1961 | Бъди щастлива, Ани! | България/СССР | Боян | |
1960 | Бедната улица | Петър | ||
1960 | В тиха вечер | капитан Дичевски | ||
1959 | Командирът на отряда | Даньо, командирът на партизанския отряд | ||
1958 | Любимец №13 | шофьор на тролей | ||
1958 | Сиромашка радост | Лазар Дъбака | ||
1956 | Димитровградци | |||
1956 | Утро над родината | |||
1950 | Тревога | немски офицер (не е посочен в надписите на филма) |
Филми за него:
- „Кой е този Коста Цонев?“ (2009) – документален
- „Апостол Карамитев“ (2009) – документален
- БНТ представя: „На Коста с обич" (2024) – документален[1]
Библиография
редактиране- Коста Цонев, Моите жени, моите роли. С., Ню Медиа Груп, 2007, 422 с.
- Коста Цонев, Дон Кихот от Красно село