Отваря главното меню

Време разделно (филм)

български игрален филм

„Време разделно“ е български исторически игрален филм от 1988 в 2 части по едноименния роман на Антон Дончев.

„Време разделно“
Режисьори Людмил Стайков
Сценаристи Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков, Радослав Спасов
Базиран на Време разделно на Антон Дончев
В ролите Йосиф Сърчаджиев, Руси Чанев, Иван Кръстев и др.
Музика Георги Генков
Оператор Радослав Спасов
Монтаж Виолета Тошкова
Филмово студио Бояна; Творчески колектив Хемус
Премиера 4 март 1988
Времетраене 137+151=288 мин. (2 части)
Страна Флаг на България България
Език български
Външни препратки
IMDb

Режисьор е Людмил Стайков. Оператор е Радослав Спасов. Това е последният филм на Стайков. [1] Филмът разказва за насилственото помохамеданчване на българите християни от долината Елиндения (Илинденя). Целият филм е заснет на място в Родопите в продължение на 16 месеца. Представен е на тържествена премиера в зала 1 на НДК в началото на март 1988. Премиерата съвпада със 110 годишнината от Освобождението.[2] Филмът е показан на 16 международни филмови фестивала и е продаден на 32 държави, като в чужбина е показана версия под заглавието Time of Violence (Време на насилие).[3]

РоманътРедактиране

 
Антон Дончев, 2010 г.

Българският писател Стефан Цанев получава задача да напише роман за насилственото потурчване на българите по време на турското иго. След като той се отказва, и Емилиян Станев също се отказва, задачата поема младият писател Антон Дончев. [4] Дончев настоява, че романът е написан за 43 дни.[5] За исторически източник, Дончев използва записките на поп Методий Драгинов от с.Корова, чийто текст на места е използван дословно.[6] Време разделно излиза през 1964 г. от издателство Български писател. [7] Първи негов положителен критик е Николай Хайтов, който хвали автентичността на романа.[8] [4]

Време разделно е построен през погледа на двама души – венецианецът Абдуллах и попът Алигорко, като техните редуващи се записки представят събитията през погледа на християните и мюсюлманите. [9][10]

Политически контекстРедактиране

 
Български помаци 1932 г.

В началото на 20 век започва възродителният процес в България, който настоява, че българското мюсюлманско население е етнически българско и би трябвало да припознае българските национални идеали като свои собствени.[11] Този процес започва с Дружба "Родина", културно-образователна организация основана през 1937 г. и поддържана от смолянски мюсюлмани.

След 1944 г., религиозните обреди и културни практики мюсюлманските общности са следени от партията. През 70-те и 80-те години започват опити за насилствено приобщаване на българските мохамедани към българското общество, като религиозни обреди като Байрамите и обрязванията стават нежелателни.[12] За допускане до служба в МВР, стопански или държавнически пост се изисква българско име, насърчават се смесени бракове, глобява се за говор на турски език на публично място. [13] Голям брой мюсюлмани губят имената си, които са сменени с български. [14]

Някои считат, че книгата и филмът Време разделно са част от опитите на БКП да оправдае Възродителния процес.[15][16] След 10 ноември 1989 г., БКП изразява (на 29.12.1989 г.) осъдително мнение за Възродителния процес и прехвърля отговорността изцяло върху председателя на ЦК на БКП Тодор Живков.[17]

ЕкипРедактиране

АктьорскиРедактиране

ТехническиРедактиране

За пълен списък на екипа вижте страницата в IMDb

ЗаснеманеРедактиране

 
Част от крепостта Устра

За режисьор на филма е поставен Людмил Стайков, който току-що е завършил работата си по трилогията Хан Аспарух; операторът, Радослав Спасов е работил по Мера според мера.[18] Лентата, която използват за заснемането, е Кодак, внасяна от Лондон и връщана в Лондон за преработка и реставрация. [19]

Филмът е заснет на терен в Родопите в продължение на 16 месеца.[20] Заради трудната проходимост, за пренасяне на техниката и екипа са използвани 180 коня и две магарета.[21] Между терените, използвани за снимките са Роженски манастир, преустроен в конак, и крепостта Устра. [20] Голяма част от статистите са доброволци от околни села, [22][21] като баба Сребра и повечето големци са също от местното население.[23] Повечето костюми и накити също са автентични.[20]

СюжетРедактиране

ЗаплахатаРедактиране

Роженския манастир
Дяволския мост

В годината 1668, Великият Везир (Велко Кънев) изпраща спахии на мисия в Родопите. Задачата им е да обърнат християнското население в долината Илинденя към правата вяра. Техният водач, Караибрахим (Йосиф Сърчаджиев), е еничарин, взет от тази долина. Той води със себе си чужденец, пленник, нариечан само Венецианецът (Валтер Тоски).[24] Турците са посрещнати от местния управител Сюлейман ага (Васил Михайлов) и настанени в неговия конак. Виждат ги селският поп Алигорко (Руси Чанев) и един от големците, Манол кехая (Иван Кръстев). Между българите се разпространява вестта за идването им. Манол предупреждава сина си, Мирчо ако го вземат за еничарин, да изпълни една от три заръки, с които момчето да се самоубие, преди да го отведат.

В Елинделия пристигат бежанци от Чепино, водени от стара жена, баба Сребра. Манол ги води при Исмаил бей (Богомил Симеонов), от когото купуват място за ново село. Плащат със сребърните чанове на Манол. Местните големци са привикани в конака и им е съобщено, че имат десет дни за да приемат доброволно Исляма. След десетте дни, ще бъдат принудени да приемат насила.

Манол се сгодява за младата Елица (Калина Стефанова), любима на големия му син, Момчил (Момчил Карамитев). По време на сватбата, Момчил напуска пътеката, която трябва да пази, а Горан, другия пазач, брат на Елица, насилва Севда (Аня Пенчева). Караибрахим и неговите хора издебват сватбарите. Пленени са всички големци, а младите жени са взети от турците за награда. Някои побягват в гората и се укриват в пещерите.

НасилиетоРедактиране

 
Божиите очи, Проходна

Жените, отвлечени от сватбата са отведени в конака, където са насилени. Караибрахим води Елица, сестра си, в своята стая. Венецианецът укрива Мирчо, малкия син на Манол, при себе си. Поп Алигорко сам се предава, за да помогне на заловените големци. Караибрахим ги вади на двора и им показва Севда, която се е забулила. Те отказват да сменят вярата си. Позволява на всеки от пленените големци да си пожелае нещо, преди да бъде убит.

Сюлейман ага е привикан в Одрин. Предлага да освободи Манол, но той отказва. Манол освобождава Елица от сватбените клетви. Караибрахим пуска попа и Елица. Тя отива при Момчил. Горан влиза в конака и опитва да убие брат си, Караибрахим. Когато не успява, се убива и пада с лице в огъня. Дядо Галушко, бащата на Караибрахим и Горан, го разпознава и е приет при Караибрахим. Стига вест, че Сюлейман ага е убит в Одрин. Караибрахим хвърля баща си в Ямата. Когато Манол отказва да сложи чалма, той и останалите големци за избити в двора на конака.

Попът получава провидение; няма значение с какво име зоват Бога, стига да има бог. Събира хората и ги води в конака за да сменят вярата си. Момчил се укрива в планината с хайдути. Караибрахим праща вест, че ако не се предаде, ще вземе Елица със себе си, ще превърне детето, което тя чака от Момчил, в еничарин и ще го прати да издири баща си. Малкият Мирчо носи главата на брат си. Докато Караибрахим разглежда главата, Мирчо го убива. Турците изгарят селата и конака. Венецианецът и поп Алигорко се сбогуват и разделят.

Международен показРедактиране

Време разделно е показано на общо 16 международни филмови фестивала. Той е и първият български филм показан на международния фестивал във Ванкувър.[25] Филмът е продаден в чужбина под заглавието Време на насилие.[26] Закупен е от общо 32 държави. [27] Братоева предполага, че големият международен показ на филма се дължи на голяма помощ от страна на тоталитарната власт.[28]

Време на насилиеРедактиране

Време на насилие е съкратен вариант на Време разделно (от 270 на 160 минути). [15] Този вариант е предназначен за международен показ, именно той е продаден в чужбина и излъчван на международните кинофестивали.[15]

КритикаРедактиране

Година след излизането си, филмът е избран за филм на годината за 1988 г. [29] Филмовата критика го сравнява с героичен епос. Единодушно, той е наречен историческа истина. След падането на комунистическия режим, филмът отпада от вниманието на критиката.[30]

В 1995 г. Време разделно е сложено в програмата на БНТ директно след сериала Гори гори огънче, посветен на насилствената смяна на имената по време на Възродителния процес. И операторът Радослав Спасов, и режисьорът Людмил Стайков изказват мнение, че техният филм не бива да се показва заедно с Гори, гори огънче, за да не предизвика граждански вълнения. Отбелязва се, че нито един от двамата не е питан за разрешение за излъчването на техния филм.[31]

Автори и критици след 2000 г. отбелязват политическите тонове. Ингеборг Братоева нарича филма поръчков.[15] В Енциклопедия българско кино Александър Янакиев напомня, че Време разделно е създадено за да оправдае и подпомогне Възродителния процес.[16]

Между 3 и 7 май 2005 г. в.Стандарт публикува статии посветени на Време разделно, книгата и филмът, както и интервюта с Антон Дончев и Аня Пенчева. Статиите показват международния интерес към книгата и желанието на чужди звезди да играят роли в евентуална екранизация. [32]

НаградиРедактиране

  • 1988 – Филм на годината [33]
  • 1988 – Съюз на българските филмови дейци – Награда за режисура, Награда за музика [16]
  • 1988 – Международен кинофестивал Кадис, Испания – Награда на Федерацията на киноклубовете [16]

ИзточнициРедактиране

  1. Янакиев 2000, с. 237.
  2. в.Отечествен глас, Пловдив, 03.03.1988 г.
  3. в.Родолюбие, 9.1989 г.
  4. а б в. Стадарт, 07.03.2005
  5. Правдомирова 2005, с. 98.
  6. Дончев 1964, с. 412.
  7. Дончев 1964, с. 3.
  8. Правдомирова 2005, с. 35.
  9. Дончев 1964, с. 5.
  10. Правдомирова 2005, с. 64 – 65.
  11. Груев 2008, с. 16.
  12. Груев 2008, с. 125.
  13. Груев 2008, с. 128.
  14. Груев 2008, с. 131.
  15. а б в г Братоева 2013, с. 237.
  16. а б в г Янакиев 2000, с. 337.
  17. Груев 2008, с. 136.
  18. Братоева 2013, с. 232.
  19. Братоева 2013, с. 231 – 232.
  20. а б в Братоева 2013, с. 231.
  21. а б в.Кино спектър, бр.133, 1988
  22. в.Поглед, бр.13, 28.03.1988
  23. в.Вечерни новини, 10.06.1989
  24. В романа Венецианецът е наречен също Аблуллах и е не венецианец, а френски благородник
  25. в.Отечествен Фронт 08.02.1989 г.
  26. в.Родолюбие 09.1989 г.
  27. в.Нов живот, 28.04.1989 г.
  28. Братоева 2013, с. 238.
  29. в.Нов живот, 28.04.1989 г.
  30. Братоева 2013, с. 230.
  31. в.България, 20.02.1995 г.
  32. в.Стандарт, бр.4425 – 4429,3 – 7 май 2005 г.
  33. в.Нов живот, 28.04.1989 г.

БиблиографияРедактиране

  • Братоева, Ингеборг. Българско игрално кино: от „Калин Орела“ до „Мисия Лондон“. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2013.
  • Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914.
  • Дончев, Антон. Време разделно. София, Български писател, 1964.
  • Правдомирова, Донка и др. Българската литературна критика за Антон Дончев. Карима М, 2005. ISBN 954315029X.
  • Янакиев, Александър. Енциклопедия българско кино А-Я. Титра, 2000. ISBN 954-90486-2-4.