Вълкан е село в Североизточна България. То се намира в община Главиница, област Силистра.

Вълкан
Общи данни
Население352 души[1] (15 декември 2023 г.)
28,7 души/km²
Землище12,295 km²
Надм. височина213 m
Пощ. код7643
Тел. код08584
МПС кодСС
ЕКАТТЕ12440
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Главиница
Неждет Джевдет
(ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Вълкан
Ерджан Халибрям
(ДПС)

География редактиране

Село Вълкан се намира на 61,4 км от Силистра, на 11,3 км от Главиница, на 31,9 км от Дулово.

Селото се намира на 384 км от столицата София, на 151 км от град Букурещ.

Селото се намира на територията на историко-географската област Южна Добруджа.

Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток. През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Почвите са плодородни – черноземи. Отглежда се главно пшеница, царевица и слънчоглед. Надморската височина варира от 185 до 213 м.

История редактиране

През Османския период, след Освобождението и през периода на румънско господство над Добруджа от 1919 до 1940 година селото се нарича Куртпалар[2] (на турски език вълчи стълб). Думата палар означава дирек за покрив.

От 1913 до 1940 година, селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на България през 1940 г. и е преименувано на Вълкан със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г.

Народно основно училище „Иван Вазов“ работи в селото от 1944 до 1975 г., а Народно читалище „Светлина“ – с. Вълкан е създадено през 1951 г. През периода 1944 – 1956 г. селото е част от селска община с управление и съвет в село Паисиево. Впоследствие селският общински съвет се установява в Зебил, а от 1970 г. управлението се мести в село Звенимир. От 1979 г. селото е включено в селищна система с център Главиница. От 1987 г. Вълкан е самостоятелно кметство към Община Главиница.[3]

Религии и етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.

Общо Численост Дял в %
351 100
Българи 0 0%
Турци 351 100%
Роми 0 0%

Кухня редактиране

Основни ястия, характерни за местното население, дошло от Източните Родопи, са чеверметокапамата и баклавата.

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Силистра (1944 – 2016), редакционна колегия, ДА – Архиви, София 2018