Главиница (община)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Главиница.

Община Главиница се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

Община Главиница
Glavinitsa Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Силистра
Площ 481.23 km²
Население 12 145 души
Адм. център Главиница
Брой селища 23
Сайт glavinitsa.bg
Управление
Кмет Неждет Джевдет
(ДПС)
Общ. съвет 17 съветници
• ДПС (10)
• ГЕРБ (6)
• БСП за България (1)
Map of Glavinitsa municipality (Silistra Province).png
Община Главиница в Общомедия
Топографска карта на община Главиница.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в западната част на област Силистра. С площта си от 481,23 km2 заема 3-то място сред 7-те общините на областта, което съставлява 16,91% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Община Главиница се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 200 m на юг до 50 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Южните райони на общината са заети от крайните северни части на Лудогорското плато, като на север границата му не е точно фиксирана. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, южно от село Зебил, на границата с община Исперих – 226,4 m н.в., а най-ниската – 11 m н.в., на брега на река Дунав, североизточно от село Малък Преславец.

ВодиРедактиране

По северната граница на общината с Румъния на протежение от 9 km (от km 410 до km 419, километрите се броят от устието нагоре по реката) преминава част пот долното течение на река Дунав. На останалата част от територията на община Главиница липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. В южната ѝ част преминават две големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен. Първото от тях (югозападното) е на река Царацар (Демирбаба, Крапинец, най-голямата река в Лудогорието, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината североизточно от село Веселец (община Завет) на 136 m н.в. и се насочва на североизток през ловното стопанство „Ирихисар“. Югозападно от град Главиница рядко завива на запад-северозапад, минава северно от селата Осен и Стефан Караджа и западно от последното навлиза в община Тутракан на 70 m н.в. За разлика от останалите реки в област Силистра то има постоянно, макар и минимално водно течение през цялата година до село Стефан Караджа, след което окончателно пресъхва. В югоизточната част на общината, от север на юг преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – суходолието на река Сенковец (Сазлъка, Сенкувча, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в общината югоизточно от село Зебил на 168 m н.в, минава между селата Звенимир и Вълкан и източно от село Падина навлиза в община Ситово на 96 m н.в.

На територията на община Главиница има изградени 18 микроязовира („Черногор“, „Зафирово1, 2 и 3“, „Сокол 1 и 2“, „Слатина“, „Дичево 1 и 2“, „Коларово“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в региона. Северно от село Малък Преславец е естественото блата Малък Преславец (38,5 ха), разположено на заливна тераса на река Дунав.

Климат, почвиРедактиране

Община Главиница се намира в областта на умереноконтиненталния климат. Средната годишна температура е около 11 °C. Средните абсолютни минимални температури за годината са минус 3-4 °C за януари. Средните абсолютни максимални температури са 24.7 °C, като през юли достигат често над 35 °C. Абсолютните минимални температури са около -32 °C. Пролетта настъпва рано – през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото задържане на температурата на въздуха над 5 °C.

Годишната сума на валежи е 645.5 l/m2 и е изключително равномерно разпределена през годината. Валежният максимум (70.9 и 82.9 l/m2) е през май и юни, а валежният минимум – през октомври (32.3 l/m2). През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърнени култури – април и юли, падат около 40 – 41% (264.8 l/m2) от общите валежи, което гарантира много добра водообезпеченост на растенията и получаването на добри резултати от отглежданите сортове. През периода на активната вегетация на окопните култури (царевица, слънчоглед) падат 57 – 58% (371.5 l/m2) от общите годишни валежи, което осигурява пълна изява на продуктивните възможности на отглежданите сортове и хибриди. В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68.5 – 69,1% през периода април-септември до 80.8 – 81,1% през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75,0%.

Почвените типове в района на общината са черноземни, излужени черноземни, оподзолени черноземни.

Населени местаРедактиране

 
Изглед към село Зарица през 2020 г.
 
Изглед към село Звенимир през 2020 г.
 
Изглед към село Листец през 2020 г.

Общината се състои от 23 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.		 Площ на
землището
(в км2)		 Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.		 Площ на
землището
(в км2)		 Забележка (старо име)
Бащино 176 12,233 Пътраклии, Бащина Косара 178 10,682 Тюрк косуй
Богданци 613 26,255 Узунджа орман Листец 523 10,128 Месимлер
Вълкан 344 12,295 Курт палар Малък Преславец 299 38,866 Кадъ кьой, Малки Преславец
Главиница 1569 34,844 Асват кьой Ножарево 500 11,210 Масутлар, Поручик Геново, Ножарово
Дичево 444 13,026 Кемал кьой, Полковник Тошково Осен 117 38,103 Касъмлар
Долно Ряхово 332 25,528 Падина 332 14,412 Даулджилар
Зарица 434 15,747 Камерлер Подлес 155 31,166 Сърджилар
Зафирово 868 34,543 Сарсанлар, Генерал Зафирово Сокол 334 22,325 Татар атмаджа
Звенимир 370 9,904 Авдуллар Стефан Караджа 697 45,963 Ахматлар, Севар, Генерал Жеково
Зебил 686 12,581 Канипе Суходол 653 11,368 Емир кьой
Калугерене 539 6,662 Хаджиолар Черногор 412 21,997 Кара дърлар
Коларово 355 21,392 Арабаджилар, Коларево ОБЩО 10930 481,230 няма населени места без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • от 1913 до 1941 г. – с. Хорозлар е изселено под румънска власт;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Пътраклии на с. Бащина;
– преименува с. Узунджа орман (Узундже орман) на с. Богданци;
– преименува с. Курт палар на с. Вълкан;
– преименува с. Сарсанлар на с. Генерал Зафирово;
– преименува с. Асват кьой (Асфат кьой) на с. Главиница;
– преименува с. Камерлер (Камелер) на с. Зарица;
– преименува с. Авдуллар на с. Звенимир;
– преименува с. Канипе на с. Зебил;
– преименува с. Хаджиолар (Хаджилар) на с. Калугерене;
– преименува с. Арабаджилар на с. Коларево;
– преименува с. Тюрк косуй на с. Косара;
– преименува с. Дели Юсуфлар (Дели Исуфлар) на с. Красногор;
– преименува с. Месимлер на с. Листец;
– преименува с. Кадъ кьой на с. Малки Преславец;
– преименува с. Айват кьой на с. Малък Звенимир;
– преименува с. Касъмлар на с. Осен;
– преименува с. Даулджилар на с. Падина;
– преименува с. Чанакчилар на с. Паничаре;
– преименува с. Сърджилар на с. Подлес;
– преименува с. Кемал кьой на с. Полковник Тошково;
– преименува с. Масутлар на с. Поручик Геново;
– преименува с. Ахматлар на с. Севар;
– преименува с. Канара махле на с. Скален дол;
– преименува с. Татар атмаджа на с. Сокол;
– преименува с. Емир кьой на с. Суходол;
– преименува с. Кара дърлар на с. Черногор;
  • МЗ № 2913/обн. 16 януари 1943 г. – заличава селата Куфалча (Куфалче) и Паничаре поради изселване;
  • МЗ № 168/обн. 22 януари 1943 г. – преименува с. Севар на с. Генерал Жеково;

МЗ № 2127/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Генерал Жеково на с. Стефан Караджа;

  • МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Поручик Геново на с. Ножарово;
  • между 1946 и 1956 г. – преименувано е с. Генерал Зафирово на с. Зафирово без административен акт;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Полковник Тошково на с. Дичево;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Малък Звенимир и го присъединява като квартал на с. Звенимир;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Малки Преславец на с. Малък Преславец без административен акт;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – заличава с. Красногор и го присъединява като квартал на с. Черногор;
– заличава с. Скален дол и го присъединява като квартал на с. Подлес;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Зарица и го присъединява като квартал на с. Звенимир;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Бащина на с. Бащино;
– осъвременява името на с. Коларево на с. Коларово;
– отстранява грешката в името на с. Ножарово на с. Ножарево;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кв. Зарица от с. Звенимир и го възстановява като отделно населено място – с. Зарица;
  • Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Главиница за гр. Главиница;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Зафирово и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Главиница.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване		 Численост
1934 14 953
1946 18 807
1956 20 477
1965 21 191
1975 18 980
1985 16 907
1992 15 579
2001 13 848
2011 10 930

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 10930 2880 6701 215 8 44 1082 100,00 26,34 61,30 1,96 0,07 0,40 9,89
Главиница 1569 864 387 96 216 Главиница 55,06 24,66 6,11 13,76
Бащино 176 10 166 0 0 0 0 Бащино 6,25 94,31 0,00 0,00 0,00 0,00
Богданци 613 109 241 77 184 Богданци 17,78 39,31 12,56 30,01
Вълкан 344 0 340 0 0 0 4 Вълкан 0,00 98,83 0,00 0,00 0,00 1,16
Дичево 444 3 346 0 0 0 95 Дичево 0,67 77,92 0,00 0,00 0,00 21,39
Долно Ряхово 332 75 188 67 Долно Ряхово 22,59 56,62 20,18
Зарица 434 4 417 12 Зарица 0,92 96,08 2,76
Зафирово 868 551 126 25 0 5 161 Зафирово 63,47 14,51 2,88 0,00 0,57 18,54
Звенимир 370 10 254 4 101 Звенимир 2,70 68,64 1,08 27,29
Зебил 686 3 672 0 0 0 11 Зебил 0,43 97,95 0,00 0,00 0,00 1,60
Калугерене 539 4 528 5 1 Калугерене 0,74 97,95 0,92 0,18
Коларово 355 74 278 0 Коларово 20,84 78,30 0,00
Косара 178 4 170 0 0 0 4 Косара 2,24 95,50 0,00 0,00 0,00 2,24
Листец 523 3 518 1 Листец 0,57 99,04 0,19
Малък Преславец 299 260 7 0 0 0 32 Малък Преславец 86,95 2,34 0,00 0,00 0,00 10,70
Ножарево 500 4 482 13 Ножарево 0,80 96,40 2,60
Осен 117 114 0 Осен 97,43 0,00
Падина 332 4 327 0 Падина 1,20 98,49 0,00
Подлес 155 147 3 4 0 Подлес 94,83 1,93 2,58 0,00
Сокол 334 268 20 0 3 0 43 Сокол 80,23 5,98 0,00 0,89 0,00 12,87
Стефан Караджа 697 253 377 21 44 Стефан Караджа 36,29 54,08 3,01 6,31
Суходол 653 644 0 6 Суходол 98,62 0,00 0,91
Черногор 412 114 208 87 Черногор 27,66 50,48 21,11

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 10 930 100,00
Православие 2 308 21,11
Католицизъм 31 0,28
Протестантство 15 0,13
Ислям 5 936 54,30
Друго 9 0,08
Нямат 30 0,27
Не се самоопределят 141 1,29
Непоказано 2 460 22,50

ТранспортРедактиране

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ „Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ“, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен 13 юни 2018 
  2. ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски) Архив на оригинала от 2018-06-13 в Wayback Machine.
  3. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)
  4. ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Главиница_(община)&oldid=10803213“.