Главиница (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Главиница.

---

Община Главиница се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

Главиница (община) 43.917, 26.833
Общи данни
Област	Област Силистра
Площ	481.23 km²
Население	12 145 души
Адм. център	Главиница
Брой селища	23
Сайт	www.glavinitsa.bg
Управление
Кмет	Неждет Джевдет (ДПС)
Общ. съвет	17 съветници    ДПС (8)    РБ (5)    ГЕРБ (3)    БСП (1)

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на област Силистра. С площта си от 481,23 km² заема 3-то място сред 7-те общините на областта, което съставлява 16,91% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – община Ситово;
• на югоизток – община Дулово;
• на юг – община Исперих и община Завет, област Разград;
• на запад – община Тутракан;
• на север – Румъния.

Природни ресурси

Релеф

Община Главиница се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 200 m на юг до 50 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Южните райони на общината са заети от крайните северни части на Лудогорското плато, като на север границата му не е точно фиксирана. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, южно от село Зебил, на границата с Община Исперих – 226,4 m н.в., а най-ниската – 11 m н.в., на брега на река Дунав, североизточно от село Малък Преславец.

Води

По северната граница на общината с Румъния на протежение от 9 km (от km 410 до km 419, километрите се броят от устието нагоре по реката) преминава част пот долното течение на река Дунав. На останалата част от територията на община Главиница липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. В южната ѝ част преминават две големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен. Първото от тях (югозападното) е на река Царацар (Демирбаба, Крапинец, най-голямата река в Лудогорието, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината североизточно от село Веселец (Община Завет) на 136 m н.в. и се насочва на североизток през ловното стопанство „Ирихисар“. Югозападно от град Главиница рядко завива на запад-северозапад, минава северно от селата Осен и Стефан Караджа и западно от последното навлиза в община Тутракан на 70 m н.в. За разлика от останалите реки в Област Силистра то има постоянно, макар и минимално водно течение през цялата година до село Стефан Караджа, след което окончателно пресъхва. В югоизточната част на общината, от север на юг преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – суходолието на река Сенковец (Сазлъка, Сенкувча, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в общината югоизточно от село Зебил на 168 m н.в, минава между селата Звенимир и Вълкан и източно от село Падина навлиза в община Ситово на 96 m н.в.

На територията на община Главиница има изградени 18 микроязовира („Черногор“, „Зафирово1, 2 и 3“, „Сокол 1 и 2“, „Слатина“, „Дичево 1 и 2“, „Коларово“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в региона. Северно от село Малък Преславец е естественото блата Малък Преславец (38,5 ха), разположено на заливна тераса на река Дунав.

Климат, почви

Община Главиница има умереноконтинетален климат. Средните месечни температури не надвишават 25 °C и не спадат под 1 °C. Средната годишна температура е 12.4 °C. Средните абсолютни минимални температури за годината са -1 °C, а за януари -15 °C. Средните абсолютни максимални температури са 24.7 °C, като през юли достигат 35 °C. Абсолютните минимални температури са около -18 °C, като най-ниската е през февруари -12.8 °C. Пролетта настъпва рано – през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото задържане на температурата на въздуха над 5 °C. Годишната сума на валежи е 645.5 l/m² и е изключително равномерно разпределена през годината. Валежният максимум (70.9 и 82.9 l/m²) е през май и юни, а валежният минимум – през октомври (32.3 l/m²). През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърнени култури – април и юли, падат около 40 – 41% (264.8 l/m²) от общите валежи, което гарантира много добра водообезпеченост на растенията и получаването на добри резултати от отглежданите сортове. През периода на активната вегетация на окопните култури (царевица, слънчоглед) падат 57 – 58% (371.5 l/m²) от общите годишни валежи, което осигурява пълна изява на продуктивните възможности на отглежданите сортове и хибриди. В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68.5 – 69,1% през периода април-септември до 80.8 – 81,1% през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75,0%.

Почвените типове в района на общината са черноземни, излужени черноземни, оподзолени черноземни, делувиално-ливадни и антропогенни.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	10 930	100,00
Българи	2880	26,35
Турци	6 701	61,31
Цигани	215	1,97
Други	8	0,07
Не се самоопределят	44	0,40
Не отговорили	1 082	9,90

Движение на населението (1934 – 2011)

Община Главиница
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011
Население	14953	18807	20477	21191	18980	16907	15579	13848	10930
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 23 населени места с общо население от 10 930 жители (към 01.02.2011).

Списък на населените места в община Главиница, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Бащино	176	12,233	Пътраклии, Бащина	Косара	178	10,682	Тюрк косуй
Богданци	613	26,255	Узунджа орман	Листец	523	10,128	Месимлер
Вълкан	344	12,295	Курт палар	Малък Преславец	299	38,866	Кадъ кьой, Малки Преславец
Главиница	1569	34,844	Асват кьой	Ножарево	500	11,210	Масутлар, Поручик Геново, Ножарово
Дичево	444	13,026	Кемал кьой, Полковник Тошково	Осен	117	38,103	Касъмлар
Долно Ряхово	332	25,528		Падина	332	14,412	Даулджилар
Зарица	434	15,747	Камерлер	Подлес	155	31,166	Сърджилар
Зафирово	868	34,543	Сарсанлар, Генерал Зафирово	Сокол	334	22,325	Татар атмаджа
Звенимир	370	9,904	Авдуллар	Стефан Караджа	697	45,963	Ахматлар, Севар, Генерал Жеково
Зебил	686	12,581	Канипе	Суходол	653	11,368	Емир кьой
Калугерене	539	6,662	Хаджиолар	Черногор	412	21,997	Кара дърлар
Коларово	355	21,392	Арабаджилар, Коларево	ОБЩО	10930	481,230	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• от 1913 до 1941 г. – с. Хорозлар е изселено под румънска власт;
• МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Пътраклии на с. Бащина;

– преименува с. Узунджа орман (Узундже орман) на с. Богданци;

– преименува с. Курт палар на с. Вълкан;

– преименува с. Сарсанлар на с. Генерал Зафирово;

– преименува с. Асват кьой (Асфат кьой) на с. Главиница;

– преименува с. Камерлер (Камелер) на с. Зарица;

– преименува с. Авдуллар на с. Звенимир;

– преименува с. Канипе на с. Зебил;

– преименува с. Хаджиолар (Хаджилар) на с. Калугерене;

– преименува с. Арабаджилар на с. Коларево;

– преименува с. Тюрк косуй на с. Косара;

– преименува с. Дели Юсуфлар (Дели Исуфлар) на с. Красногор;

– преименува с. Месимлер на с. Листец;

– преименува с. Кадъ кьой на с. Малки Преславец;

– преименува с. Айват кьой на с. Малък Звенимир;

– преименува с. Касъмлар на с. Осен;

– преименува с. Даулджилар на с. Падина;

– преименува с. Чанакчилар на с. Паничаре;

– преименува с. Сърджилар на с. Подлес;

– преименува с. Кемал кьой на с. Полковник Тошково;

– преименува с. Масутлар на с. Поручик Геново;

– преименува с. Ахматлар на с. Севар;

– преименува с. Канара махле на с. Скален дол;

– преименува с. Татар атмаджа на с. Сокол;

– преименува с. Емир кьой на с. Суходол;

– преименува с. Кара дърлар на с. Черногор;

• МЗ № 2913/обн. 16 януари 1943 г. – заличава селата Куфалча (Куфалче) и Паничаре поради изселване;
• МЗ № 168/обн. 22 януари 1943 г. – преименува с. Севар на с. Генерал Жеково;

МЗ № 2127/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Генерал Жеково на с. Стефан Караджа;

• МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Поручик Геново на с. Ножарово;
• между 1946 и 1956 г. – преименувано е с. Генерал Зафирово на с. Зафирово без административен акт;
• Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Полковник Тошково на с. Дичево;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Малък Звенимир и го присъединява като квартал на с. Звенимир;
• през 1956 г. – осъвременено е името на с. Малки Преславец на с. Малък Преславец без административен акт;
• Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – заличава с. Красногор и го присъединява като квартал на с. Черногор;

– заличава с. Скален дол и го присъединява като квартал на с. Подлес;

• Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Зарица и го присъединява като квартал на с. Звенимир;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Бащина на с. Бащино;

– осъвременява името на с. Коларево на с. Коларово;

– отстранява грешката в името на с. Ножарово на с. Ножарево;

• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кв. Зарица от с. Звенимир и го възстановява като отделно населено място – с. Зарица;
• Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Главиница за гр. Главиница;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Зафирово и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Главиница.

Транспорт

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:

• участък от 16,7 km от Републикански път II-21 (от km 66,4 до km 83,1);
• участък от 9,5 km от Републикански път III-205 (от km 54,1 до km 63,6);
• последният участък от 41,1 km от Републикански път III-235 (от km 12,1 до km 53,2);
• последният участък от 10,2 km от Републикански път III-2104 (от km 3,9 до km 14,1);
• последният участък от 2,2 km от Републикански път III-2305 (от km 10,1 до km 13,3);
• последният участък от 10,8 km от Републикански път III-2307 (от km 19,3 до km 30,1).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-6. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта L-35-138. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Главиница

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.