Върбени (дем Лерин)
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Върбени.
- Тази статия е за селото в дем Лерин. За други значения на Върбени вижте Върбени. За други значения на Итеа вижте Итеа.
Върбени или Долно Върбени (на гръцки: Ιτέα, Итеа, до 1926 година Βύρμπενη, Вирбени[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 650 жители (2001).
|
Върбени Ιτέα |
|
|---|---|
| — село — | |
  Върбени  Върбени |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 642 m |
| Население | 650 души (2001) |
| Върбени в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в Леринското поле, на 17 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на Стара река (Палиорема).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В края на XX век Върбени (или Долно Върбени, за да се различава от Горно Върбени (Екши Су) е чисто българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Вербини като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Вербени като българско село.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Долно Върбени (Dolno-Vrbéni) е посочено като село с 200 домакинства с 615 жители българи.[4] Според Стефан Веркович в 1889 година във Върбени живеят 152 семейства със 732 души българи.[5]
Ръководител на местния комитет на ВМОРО е поп Георги Везанков.[6] По време на Илинденското въстание в селото е убит Филип Маврев, а четниците от Върбени Миленко Толев и Стефо Трайков загиват[7].
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Върбени (Долно Върбени) има 690 жители българи.[8] В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 624 българи екзархисти.[9] Върбенци не се отказват от екзархията чак до Балканската война.
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Върбени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата то остава в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Итеа (върба).[12]
През 1940 година гръцкото жандармерийско управление в Лерин съставя списък на лицата, чието национално съзнание е „опасно за държавата“ и в него влизат семействата на Лазар Николов и Вангел Мавров от Върбени. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година във Върбени е установена българско общинско самоуправление. След изтегянето на германците 12-те души, участвали в общинския съвет са разстреляни на площада в селото. В 1946 година 60 души от Върбени са съдени за членство в „Охрана“ от Леринския съд.[13]
Намаляването на жителите на селото през 60-те се дължи на силна емиграция отвъд океана. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на ниско ниво.[14]
В селото има три църкви – „Успение Богородично“ (1930), „Рождество Богородично“ (1912) и „Свети Николай“.[15]
ПреброяванияРедактиране
- 1913 – 677 жители
- 1920 – 548 жители
- 1928 – 677 жители
- 1940 – 891 жители
- 1951 – 960 жители
- 1961 – 927 жители
- 1971 – 733 жители
- 1981 – 713 жители
ЛичностиРедактиране
- Родени във Върбени
Андон Иванов (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[16]- Васил Чеков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[17]
- Георги Везанков (1871 – 1911), български свещеник и революционер
Георгиос Льоляс, гръцки андартски капитан- Георги Трайков (1898 – 1975), български политик и държавен деец
- Доне Търпенов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[18]
- Павел Мавчев (1875 – 1925), български революционер
- Петър Трайков (1896 – 1964), български революционер
- Стефан Ролев (1865 – ?), български революционер
- Починали във Върбени
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βύρμπενη - Ιτέα
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83.
- ↑ Веркович, Стефан. Топографическо-этнографический очерк Македонии, СПб, 1889.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.134, стр.10
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
- ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.836.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вощарани.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.274.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.797.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 158, л. 1, 1а
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70; а.е. 287, л. 63