Върбени (дем Лерин)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Лерин. За други значения на Върбени вижте Върбени. За други значения на Итеа вижте Итеа.

Въ̀рбени или Долно Въ̀рбени (на гръцки: Ιτέα, Итеа, до 1926 година Βύρμπενη, Вирбени[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Върбени
Ιτέα
— село —
Църквата „Успение Богородично“ във Върбени
Църквата „Успение Богородично“ във Върбени
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 642 m
Население 542 души (2011 г.)
Върбени в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Леринското поле, на 17 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на Стара река (Палиорема).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XX век Върбени (или Долно Върбени, за да се различава от Горно Върбени (Екши Су) е чисто българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииВербини като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Вербени като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Долно Върбени (Dolno-Vrbéni) е посочено като село с 200 домакинства с 615 жители българи.[4] Според Стефан Веркович в 1889 година във Върбени живеят 152 семейства със 732 души българи.[5]

Ръководител на местния комитет на ВМОРО е поп Георги Везанков.[6] По време на Илинденското въстание в селото е убит Филип Маврев, а четниците от Върбени Миленко Толев и Стефо Трайков загиват.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Върбени (Долно Върбени) има 690 жители българи.[8] Българският свещеник Георги дава информация на владиката Григорий Пелагонийски за турските зулуми при потушаването на Илинденското въстание при обиколката му из Леринско през ноември 1903 година.[9]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 624 българи екзархисти.[10] Върбенци не се отказват от екзархията чак до Балканската война.

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Върбени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В ГърцияРедактиране

 
Взривената църква във Върбени през Първата световна война.
 
Същата църква, снимата от друг ъгъл.

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата то остава в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Върбени (Врбени) има 80 къщи славяни християни.[13] В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Итеа (върба).[14]

През 1940 година гръцкото жандармерийско управление в Лерин съставя списък на лицата, чието национално съзнание е „опасно за държавата“ и в него влизат семействата на Лазар Николов и Вангел Мавров от Върбени. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година във Върбени е установена българско общинско самоуправление. След изтегянето на германците 12-те души, участвали в общинския съвет са разстреляни на площада в селото. В 1946 година 60 души от Върбени са съдени за членство в „Охрана“ от Леринския съд.[15]

Намаляването на жителите на селото през 60-те се дължи на силна емиграция отвъд океана. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на ниско ниво.[16]

В селото има три църкви – „Успение Богородично“ (1930), „Рождество Богородично“ (1912) и „Свети Николай“.[17]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 677 жители
  • 1920 – 548 жители
  • 1928 – 677 жители
  • 1940 – 891 жители
  • 1951 – 960 жители
  • 1961 – 927 жители
  • 1971 – 733 жители
  • 1981 – 713 жители
  • 2001 – 650 жители
  • 2011 – 542 жители

ЛичностиРедактиране

Родени във Върбени
 
Стефан Ролев от Долно Върбени
Починали във Върбени
  •   Александър Киров Стефанов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[21]
  •   Рашо Груев Малкин, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[22]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 320. (на руски)
  6. Спомени на Георги Попхристов
  7. Илюстрация Илинден, бр.134, стр.10
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  9. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 6.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  11. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  14. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  16. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  17. Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 274.
  19. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  20. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 158, л. 1, 1а
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70; а.е. 287, л. 63