Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върбени.

Горно Върбени или Екши Су (на гръцки: Ξινό Νερό, Ксин̀о Нер̀о, катаревуса: Ξινόν Νερόν, Ксин̀он Нер̀он, до 1926 година Εξή Σου, Екси Су,[1] на турски: Ekşi su) е село в Република Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 1229 жители (2001).

Горно Върбени
Ξινό Νερό
Училището в Горно Върбени
Училището в Горно Върбени
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 595 m
Население (2001) 1229 души
Горно Върбени в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 34 километра югоизточно от Лерин и на 5 километра западно от демовия център Суровичево (Аминдео) в малка котловина в подножието на прохода Кили дервент между планините Мала река и Малка Нидже. В околностите на селото има минерални извори, на които то дължи и името си – Екши Су и Ксино Неро означават кисела вода съответно на турски и на гръцки. Традиционното българско име на селото е Горно Върбени, за да се отличава от другото леринско село Върбени.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В 1669 година английският пътешественик Едуард Браун минава през

Екисо Вербени, чийто лимони много се ценят и има големи и многобройни извори.[2]
 
Жетва в Македония, художник Минче Стойчев, родом от Горно Върбени

В края на XIX – началото на XX век Горно Върбени е голямо чисто българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииВербини като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Екси-Соли (Exi-Soli), Мъгленска епархия, живеят 1200 гърци.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Върбени Екши су (Vrbéni Eski-sou) има 360 домакинства с 1050 жители българи.[5]

През есента на 1879 година селото е нападнато от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия, който го ограбва и пленява двама видни българи Иван Граматиков и Георги Гогов.[6]

В 1877 година мнозинството от екшисуйци приемат върховенството на Българската екзархия. В селото в 1882 – 1885 година има българска община с председател архимандрит Панкратий и училище, което е разширено с помощта на Харитон Генадиев. В училището преподава Димитър Наумов. Градинарският еснаф в Цариград моли екзарха в 1879 година да подари църковни книги на село Горно Върбени.[7]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Горно Върбени в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“:

Село Экси-су (Кисела вода) с 25 мохамедански и 175 български къщи. Данъкът на мохамеданите е 2180 пиастри, а на християните – 19900 пиастри и отделно инание-аскерие от 7260 пиастри. Жителите се занимават със земеделие и производство на вино в значителни размери. Има няколко хана.[8]

Църквата в Горно Върбени е осветена през есента на 1890 година от владиката Синесий Преспански и Охридски.[9] По повод това освещаване и освещаването на църквата в Неокази цариградските и атински вестници вдигат страшен шум и наричат Синесий „бунтовник“.[10]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Екши Су (Върбени Горно, Върбени Полско) в 1900 година живеят 1900 българи християни и 65 цигани.[11] Екши Су е

най-хубавото и най-богато село на леринския район

пише Христо Силянов в 1902 година в „Писма и изповеди на един четник“.[12]

 
Българското училище в Горно Върбени

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2200 българи екзархисти и 136 патриаршисти и 96 цигани. В селото е отворено българско училище.[13]

Върбенци участват активно в борбата на ВМОРО срещу турската власт. Някои от тях се включват в четата на Марко Лерински. През септември 1902 година 15 жители на селото, начело със свещеника Ваче (Иван) Стейров са осъдени на затвор от 15 до 3 години като български бунтовници заради участие в българския комитет.[14] През Илинденско-Преображенското въстание на 2 август 1903 година 2000 въстаници нападат железопътната спирка Горно Върбени и я разрушават. След въстанието жителите на селото оказват упорита съпротива на появилата се гръцка въоръжена пропаганда, заради което гръцките андарти кръщават селото Малка София.[15] След клането в Загоричани през 1905 година и последните гъркомански къщи в Горно Върбени се отказват от Цариградската патриаршия и приемат върховенството на Българската екзархия. Според телеграма, изпратена от местните жители до Отоманския парламент, през 1909 година в селото вече няма патриаршисти.[16]

 
Гарата в Горно Върбени

В 1910 година вестник „Дебърски глас“ пише:

Българското население в отоманските провинции е изоставено и занемарено от правителството... Като се увериха в някои села в Леринската каза, че няма кой да се грижи за тяхното спокойствие и техния напредък, заловиха се сами за работа, а именно да си наредят общоселските учреждения.

Първо място между тия села държи село Екши Су (Върбени). Това село както се е показало първо в националните борби, в революционната и освободителна борба, както първо между другите издигна великолепно училище след прогласяването на конституцията и зачуди всички, които заминават покрай него, така също сега скоро, преди няколко седмици се загрижи да нареди църковно-училищните работи и общоселските учреждения. То първо направи публични и образцови избори на църковно-училищно настоятелство и на кметство (селски съвет).[17]

При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Горно Върбени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В ГърцияРедактиране

 
Панорама на селото през Първата световна война

През Балканската война край Горно Върбени се развива голямо сражение, в което османците разбиват настъпващите гръцки части. В крайна сметка селото е окупирано от гръцката армия и след злополучния за България край на Междусъюзническата война Горно Върбени с цяло Леринско попада в Гърция. Гръцките власти започват системен терор над хората с изявено българско съзнание, много от които са принудени да емигрират. Заради това, че не се отказва от идентификацията си с българската нация Върбенецът Петър Шунтаков без съд е разстрелян показно пред Солунския затвор Еди куле.

 
Разрушената църква в Горно Върбени през 1916 година

По време на Първата световна война през август 1916 година селото за кратко е освободено от Първа българска армия по време на Леринската операция. По време на сраженията е разрушена църквата на селото. След Ньойския договор селото отново е върнато в Гърция, като голяма част от жителите му емигрират в България. Андре Мазон определя Горно Върбени като опорна точка на българщината в Югозападна Македония.[19] През 1926 година селото е прекръстено на Ксинон Нерон.[20] В доклад на лейтенант Г. Сакеларопулос от 25 ноември 1932 година до втори армейски корпус в Лариса се казва:

В българското село Екши Су, един от лидерите на партията на Папанастаси нарече членовете на националистическата организация ЕЕЕ чудовища и лайна[21].
 
Панорама на селото през Първата световна война
 
Разрушен от българските войски мост при Горно Върбени при отстъплението им

Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година в Ксинон Нерон живеят 2026 души – 3 евреи, 1 сърбин и 2022 гърци, от които 1945 „българофони“ (318 семейства), разделени на три групи – 1717 (298 семейства) „българомислещи с изявено българско съзнание“, 22 „с гръцко национално съзнание“ и 208 „с неопределено национално съзнание“.

През 30-те години в Горно Върбени са основани две групи на ВМРО (обединена) с 15 души. В документ на служба „Чужденци“ към управлението за държавна сигурност в Солун от 1939 година се казва, че в района на Горно Върбени е сформирана комисия, която подготва изложение до италианския консул с оплакване от наложена забрана на българите да говорят на родния си език.

Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин от април 1940 година посочва Горно Върбени заедно със Загоричани, Мокрени и Буф като едно от селата с най-голяма концентрация на „българомислещи“ в региона.[22] В междувоенния период 40 български семейства от Горно Върбени се изселват в България, а 6 – 7 отвъд океана.

След разгрома на Гърция от Германия през април 1941 година в Горно Върбени се образува български културен клуб. В училището започва да се преподава на български език от бившият екзархийски учител Димитър Гульов, заради което след войната е арестуван и хвърлен в солунския затвор Еди куле. Горновърбенци след 30 години прекъсване отново тържествено празнуват 24 май, денят на Светите братя Кирил и Методий с водосвет на български. През май 1941 година гръцката администрация в Горно Върбени е заменена на общоселско събрание с българска и е избран кмет българин. В общинския съвет влизат Кирил Ляпчев, Борис Попов, Симо Шишков, Павел Драгнев, Георги Райков, Миро Гершанов, Михаил Хаджикиров, Благой Туранджов, Ташо Веляшков, Кирил Панчев[23]

На съвещание от 23 октомври 1941 година германският командващ военната област Солун-Егея генерал Курт фон Кренцки по повод инцидент станал в Горно Върбени заявява, че

населението му е 100% македонци, които сами признават, че принадлежат към българската народност.

Върбенци се включват активно във въоръжените отряди Охрана, образувани от Централния македонобългарски комитет, които отблъскват набезите на гръцките паравоенни организации в западната част на Егейска Македония. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

От село Екши су са арестувани [от гърците], бити и затворени: Павел Веляшков и Пандо Маркузов[24].

На 2 август 1944 година в Горно Върбени се празнува за последен път тържествено годишнината от Илинденското въстание.[25]

В 1945 година в Ксино Неро има 2039 българофони, 1900 от тях с „негръцко съзнание“ и 139 с „неустановено национално съзнание“. Преброяването от 1951 година показва 2608 жители.

В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:

Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.[26]

В Гражданската война жителите на Горно Върбени се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция, като селото дава над 300 убити. През 1947 година са убити и арестувани много селяни.[27] Загубата на комунистическите сили води до нова емиграционна вълна към България, Югославия (60 семейства) и отвъд океана в САЩ, Канада и Австралия. Преброяването от 1951 година показва 2608 души, но при него като екшисуйци са броени и много жители на околните села потърсили убежище от войната в голямото Горно Върбени.

През август 1998 година жителите на Горно Върбени, начело с кмета Константинос Селцас, не позволяват на гръцки националисти, сред които и членове на гръцката крайнодясна организация Златна зора и архимандритът на Суровичево Севастиан да проведат в селото честване на убития на 28 август (10 септември) 1904 година от ВМОРО гъркоманин Петър Поппетров (Петрос Папапетрос).[28] През август 2000 година сблъсъкът се повтаря и статуята на Папапетрос, дотогава многократно събаряна от върбенци и след това възстановявана от властите, мистериозно изчезва, което води до скандал в гръцкия парламент. Управителят на ном Лерин Павлос Алтинис коментира новия инцидент така:

Както е известно Ксино Неро от много години е в обхвата на българската и на втори план на славомакедонската пропаганда... [жителите му] са недостойни гърци, които се представят като българеещи се или славомакедонеещи се, за да получат парични облаги от чужбина.[29]
 
Кметството

На 31 август 2008 година в Горно Върбени отново има сблъсъци между върбенци и членове на гръцки крайно десни организации.[30]

В началото на XXI век е сравнително голямо село по гръцките стандарти. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.[31] Жителите се занимават традиционно със земеделие и животновъдство и с експлоатация на минералните извори около селото. Тези извори са един от трите официално признати източници на минерална вода в Гърция и за експлоатацията им в Екши Су е построена бутилираща фабрика. Всяка година в края на февруари – началото на март в Екши Су се провежда карнавал, в който участват хора от цяла Егейска Македония. Футболният клуб на Горно Върбени се казва „Анагениси“ и е основан в 1926 година.

Преброявания
  • 1913 – 1735 жители
  • 1920 – 1406 жители
  • 1940 – 1955 жители
  • 1951 – 2608 жители
  • 1961 – 1562 жители
  • 1971 – 1419 жители
  • 1981 – 1393 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Горно Върбени
 
Александър Турунджов
 
Киро Краев, деец на ВМОРО от Горно Върбени. Източник Държавна агенция „Архиви“
 
Михаил Чеков
 
Кръщелно свидетелство на Филип Николов от Горно Върбени
 
Методий Чеков
 
Поп Петър Икономов (Петрос Иконому)
  •   Александър Турунджов (1872 – 1905), български революционер
  •     Благой Стефанов (1886 – ?), американски актьор, директор на отделението по дикизация при компанията United Artist Studio, пристигнал в САЩ през 1925 година[32]
  •   Благоя (Хаджиев) Аджиев (1923 – 1948), гръцки комунист[33]
  •     Васил Граматиков, американски издател
  •   Васил Попвачев, деец на ВМОРО, войвода на четатата от Екши Су по време на Илинденско-Преображенското въстание, македоно-одрински опълченец в четата на Пандил Шишков[34]
  •   Георги Вангелов Врабчев (р. 1929), войник на ДАГ в Гражданската война 1947 – 1948 г., след разгрома на ДАГ, в 1950 година се установява в България, автор на спомени[35]
  •   Георги Робев (1915 – 1949), гръцки комунист[36]
  •   Гиго (Хаджикиров) Аджикиров (1912 – 1948), гръцки комунист[37]
  •   Гия Пилаева (? – 1950), гръцки комунист[38]
  •   Димитър Иванов (1866 – ?), български революционер
  •   Дине Клюсов (? – 1902), български революционер
  •   Дине Попчев (1881 – ?), български революционер
  •   Иван Граматиков (Ιωάννης Γραμματικός), гръцки андартски деец от трети клас[39]
  •   Иван Маркузов – поп Ваче (1849 – 1926), български революционер от ВМОРО
  •   Иван Чеков (? – 1941), български просветен деец и революционер
  •   Ильо Попов (1915 – 1948), гръцки комунист[40]
  •   Катина Думкова (? – 1949), гръцки комунист[41]
  •   Кирил Чалев, български емигрантски деец в САЩ, подпредседател на ЦК на МПО[42]
  •   Коле Поповски (р.1942), учен от Северна Македония
  •   Константинос Селцас (р. 1956), гръцки политик
  •   Кузман Чеков (? – 1957), български революционер
  •   Мате Булев (1904 – 1949), гръцки партизани, деец на СНОФ, НОФ и ВМРО (обединена)
  •   Методи Ташовски, гръцки комунист[43]
  •   Методий Чеков (1874 – 1935), български духовник
  •   Минче Стойчев, български художник, член на МПО
  •   Михаил Чеков (1873 – 1957), български революционер
  •   Мице Васов, български революционер, селски войвода на ВМОРО, загинал по време на Илинденско-Преображенското въстание на 28 август 1903 година в местността Крайчев мост край село Негован.[44]
  •   Мице Цицков (? – 1908), български революционер
  •   Никола Бочев (1920 – 1948), гръцки комунист[45]
  •   Пандил Шанев (? – 1939), деец на българската емиграция в САЩ, председател на Македонската патриотична организация – 1924 – 1939
  •   Пандил Шишков (1875 – 1929), български революционер
  •   Петър Поппетров (Πέτρος Παπαπέτρος), гръцки андартски деец от трети клас[39]
  •   Сребрен Поппетров (1869 – 1950), български революционер и обществен деец
  •   Ст. Делев, български учител в Зелениче (1872 – 1876) и Екши Су (1876 – 1884)[46]
  •   Ташко Костов (1874 – ?), български революционер
  •   Тего Хаджиев, български революционер от ВМОРО
  •   Трифун Иванов (? – 1920), български просветен деец
Македоно-одрински опълченци от Горно Върбени
  •   Благой Ат. Романов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[47]
  •   Васил Попов (1874 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на подпоручик Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година[48]
  •   Васил Чеков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, попада в гръцки плен,[49] освободен на 02.04.1914, след това живее и работи в София
  •   Георги Сетински, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[50]
  •   Иван Стойков (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Единадесета серска дружина[51]
  •   Коста Димитров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[52]
  •   Кръсто Атанасов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, жител на Варна, готвач, Продоволствен транспорт на МОО[53]
  •   Кръстьо Стефов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[54]
  •   Марко Тишков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[55]
  •   Мице Г. Романов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[56]
  •   Никола Недялков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[57]
  •   Павел Христов, македоно-одрински опълченец, Лазарет на МОО[58]
  •   Пандели Просков (Пантелей, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, ротата на подпоручик Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[59]
  •   Пандил Шишков (Пандо, Марко Шишков), български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, обществен деец[60]
  •   Пандо Манолов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[61]
  •   Симо Д. Шишков, български революционер от ВМОРО
  •   Стефо Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[62]
  •   Течо Динев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[63]
  •   Толе Петров (Толе паша), български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[64]
  •   Филип Николов (11 ноември 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[65]
  •   Христо В. Шишков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[66]
  •   Христо Краев, македоно-одрински опълченец, живеещ във Варна, Четвърта рота на Осма костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[67]
  •   Христо Типев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[68]
Свързани с Горно Върбени
  •     Борис Чалев, американски офицер и български емигрантски деец, девети президент на МПО[69]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Εξή Σού – Ξυνόν Νερόν
  2. Brown, Edward. „A Brief Account of Some Travels in Divers Parts of Europe...“ London, 1685.
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82 – 83.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 571, 644.
  8. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.153.
  9. Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие. Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 15.
  10. Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие. Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 22.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  12. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник.
  13. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176 – 177.
  14. История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 45 – 47.
  15. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  16. Отоманският парламент за положението в Македония, Солун 1909, с. 71.
  17. Дебърски глас, година 1, брой 52, 27 март 1910, стр. 3.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845 – 846.
  19. Mazon, Andre. Contes Slaves de la Macédoine Sud-Occidentale: Etude linguistique; textes et traduction; Notes de Folklore, Paris 1923, p. 8
  20. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  21. Stefov, Risto, „Evidence of the Existence of Macedonians Throughout the Ages“, стр. 65. [1]
  22. A letter from the Prefect of the Gendarmerie Headquarters in the town of Lerin to the stations in the region with instructions for the Bulgarian population, April 8th, 1940, in: Macedonia – Documents and Materials, Sofia 1978
  23. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 486.
  24. Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
  25. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  26. „Фос“, 31 март, Дописка от Суровичево
  27. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  28. „Елефтеротипия“, 29 ноември 1998.
  29. „Неделен Елефтеротипия“, 26 октомври 2000.
  30. Μακεδονία, Σεπ 01, 2008
  31. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  32. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на „The Macedonian Tribune“, Indianapolis, 1940, стр.358.
  33. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 116.
  35. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 86. Посетен на 31 август 2015.
  36. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  37. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  38. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  39. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 172. (на гръцки)
  40. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  41. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  42. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на „The Macedonian Tribune“, Indianapolis, 1940, стр.360.
  43. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  44. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.
  45. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  46. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.185.
  47. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.597.
  48. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.579.
  49. Иванов, Васил. Отрязаната глава, 1928, стр. 72, 95.
  50. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.609.
  51. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.657.
  52. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.220.
  53. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.22.
  54. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.648.
  55. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.704. Може би идентичен с Марко Шишков.
  56. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.597.
  57. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.110.
  58. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.776.
  59. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.587.
  60. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 805.
  61. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.422.
  62. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.168.
  63. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.240.
  64. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.543.
  65. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.515.
  66. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.805.
  67. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 383.
  68. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.704.
  69. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на „The Macedonian Tribune“, Indianapolis, 1940, стр.360.