Въстание на Хмелницки
Хмелницкото въстание е широкомащабно въоръжено въстание на запорожките казаци в Полско-Литовската държава, насочено срещу правителството на страната и поддържано от широки прослойки на руско-православното население там.[6][7] Развива се под ръководството на Богдан Хмелницки през 1648 – 1657 г.[6]
| Въстание на Хмелницки | |||
| въстание | |||
 Богдан Хмелницки влиза победоносно в Киев. Картина на Микола Ивасюк, края на XIX век. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1648 – 1657 г. | ||
| Място | Украйна, Княжество Молдова, Беларус, Полско-Литовска държава | ||
| Резултат | Победа на казаците | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| Въстание на Хмелницки в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Причината за избухването му е нарастващият произвол на полските благороднически земевладелци спрямо украинско-белоруското (рутенското) селско население, икономическата експлоатация и религиозният натиск върху православното население вследствие на Брестката уния. В съвременната украинска и беларуска историография въстанието често се нарича „националноосвободителна война на украинския и беларуския народ“.
В историята на юдаизма въстанието се свързва най-вече със състоялите се погроми над еврейското население.
Ход на въстанието
редактиранеБогдан Хмелницки – русински благородник, чието имущество е иззето – се отправя в Запорожката Сеч (крепостта на казаците отвъд бързеите на Днепър) и там бива избран за хетман. Предвожданата от него Запорожка казашка войска, в която имало огромен приток на антиполско население, започва успешна кампания срещу армията на полската корона, нанасяйки ѝ няколко тежки удара.
Още през 1648 г., в началото на въстанието, Богдан Хмелницки изпраща свой пратеник в Москва с молба за помощ. Тъй като обаче цар Алексей I, който по онова време се бори с вътрешни размирици, не желае да започне нова война срещу Полско-Литвската държава, казаците се съюзяват с хана на Кримското ханство. Като отплата на кримските татари е позволено да задържат главницата от плячкосаните полски стоки. Казаците започват неумолимо настъпление на запад, кланета на поляци, йезуити, римокатолическо духовенство и евреи в голям мащаб по време на кампанията. Колко евреи са станали жертва на погромите е спорно в научните изследвания; по оценка на изследователя на геноциди Гунар Хайнзон са били убити между 34 000 и 42 500 души,[8] историкът Шаул Щампфер оценява жертвите на около 18 000, което съответства на малко под половината от еврейското население на Украйна.[9] Въстанието не се ограничава само до източнославянската област на полската корона (днешна Украйна), но обхваща и източнославянските области на Великото литовско херцогство (днешен Беларус).[10]
Късметът напуска Хмелницки, когато кримският хан Ислям III Гирай предава казаците в битките при Сборив, Берестечко и Жванец, за да не отслаби Полско-Литовската държава твърде много. След това Хмелницки отново се обръща към руския цар Алексей I. На Радата в Переяслав през януари 1654 г. голяма част от казашкия елит полага клетва за вярност към руския цар. След това Руското царство обявява война на Полско-Литовската държава. Руско-полска война между 1654 и 1667 г. фактически се явява продължение на Хмелницкото въстание. В крайна сметка оспорените от казаците териториите на Полско-Литовската държава (намиращи се в днешна Украйна) са поделени между Руското Царство и Полско-Литовската държава по поречието на река Днепър.
Източници
редактиране- ↑ Большая советская энциклопедия (3-е издание). Том 18 (статья «Освободительная война украинского народа 1648-54»). М.: Большая российская энциклопедия (издательство)|Советская энциклопедия, 1974.
- ↑ Советская историческая энциклопедия. Том 10 (статья «Освободительная война украинского и белорусского народов в середине 17 в.») М.: Большая российская энциклопедия (издательство)|Советская энциклопедия, 1967.
- ↑ Советская военная энциклопедия. Том 6 (статья «Освободительная война украинского и белорусского народов 1648-54») М.: Воениздат, 1978.
- ↑ а б в г д е ж з и к вж. Шведски потоп, Малка северна война
- ↑ Овсій, Іван Олексійович. Зовнішня політика України від давніх часів до 1944 року : навч. посібник для студ. гуманітар. спец. вищих закладів освіти / І. О. Овсій . – Київ : Либідь, 1999 . – 238 с. // Архивиран от оригинала на 2017-10-13. Посетен на 2017-08-20.
- ↑ а б The Editors of Encyclopaedia. Bohdan Khmelnytsky // Encyclopedia Britannica. 2022-08-12. Посетен на 2023-01-26. (на английски)
- ↑ Hajda, Lubomyr A.; Yerofeyev, Ivan Alekseyevich; Makuch, Andrij; Stebelsky, Ihor; Kryzhanivsky, Stepan Andriyovich; Zasenko, Oleksa Eliseyovich. Ukraine. The Cossacks of Ukraine // Encyclopedia Britannica. 2022-10-18. Посетен на 2023-01-26. (на английски)
- ↑ Gunnar Heinsohn: Lexikon der Völkermorde (= Rororo 22338 rororo aktuell). Rowohlt, Reinbek bei Hamburg 1998, ISBN 3-499-22338-4.
- ↑ Shaul Stampfer: What actually happened to the Jews of Ukraine in 1648? In: Jewish History. Bd. 17, Nr. 2, 2003, S. 207–227, zitiert nach Frank Golczewski: Chmielnicki-Pogrome (1648–1649). In: Wolfgang Benz (Hrsg.): Handbuch des Antisemitismus, Bd. 4, Ereignisse, Dekrete, Kontroversen. De Gruyter Saur, Berlin 2011 ISBN 978-3-598-24076-8, S. 74. (abgerufen über De Gruyter Online).
- ↑ Зинько, Мария Алексеевна. Освободительная война украинского и белорусского народов 1648-1654 // Большая российская энциклопедия 2004–2017. Т. 24. Москва, 2014 г. с. 515. Посетен на 2023-01-26. (на руски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Chmelnyzkyj-Aufstand и страницата „Восстание Хмельницкого“ в Уикипедия на немски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |