Генерална конференция по мерки и теглилки
Генералната конференция по мерки и теглилки (на френски: Conférence générale des poids et mesures, CGPM) е орган, създаден от дипломатическия договор Конвенция за метъра (Convention du Mètre) с цел да организира и координира работата по поддържане на международната метрична система SI в съответствие с развитието на науката и технологиите. Конференцията се свиква на всеки четири години. В нея вземат участие представители на страните-членки на Конвенцията за метъра от 1875 г. (понастоящем 55). Освен това, с ранг на наблюдател, могат да участват представители на асоциирани страни и икономически организации (понастоящем 34). Първата Генерална конференция, проведена през 1889 г., приема еталоните за метър и килограм. Двадесет и четвъртата Генерална конференция, на 21 октомври 2011 г., приема Резолюция №1 за възможна бъдеща ревизия на системата SI. Целта е мерките-еталони да се обвържат с природните константи. Промяната ще бъде приета от следващата Генерална конференция, насрочена за 2014 г., ако са налице необходимите за това условия.
Генералната конференция по мерки и теглилки Conférence générale des poids et mesures | |
Информация | |
---|---|
Акроними | CGPM |
Основана | 21 септември 1889 г. |
Положение | Заседава в Париж |
Сайт | bipm.org |
През 1910 г. България получава еталони на мерните единици килограм и метър, и по силата на Указ № 1 на цар Фердинанд I от 27 февруари 1911 г. се присъединява към Конвенцията за метъра.
Конференцията прави заседанията си обикновено веднъж на всеки 4 години, те се състоят в Севър, Париж.
Основни функции на Генералната конференция
редактиране- Осигурява разпространението на Международната система единици SI;
- Дискутира и инициира спогодби за развитие и подобряване на метричната система;
- Потвърждава резултатите от нови фундаментални метрологични измервания и различни научни резолюции от международен обхват;
- Взема всички главни решения относно финансиране, организация и развитие на постоянно действащия научен институт, Международното бюро по мерки и теглилки (BIPM), със седалище Севър, Франция;
- Избира Международен комитет по мерки и теглилки (на френски: Comité international des poids et mesures, CIPM), в състав до 18 представители от различни страни-членки, който ръководи и контролира работата на BIPM и сътрудничи с други международни организации;
- Получава доклад от CIPM за извършената работа.
Предистория
редактиранеНеобходимостта от универсална десетична метрична система се появява в средата на 19 век, по време на първите световни търговски изложения.
1869 година
редактиранеИмператор Наполеон III одобрява с декрет предложението на Министерството на селското стопанство и търговията за създаване на международна научна комисия за разпространение на използването на метричните мерки, за улесняване на търговията и сравняването на мерките между държавите, за изработване на международен еталон за метъра.
1870 – 1872 година
редактиранеВ Париж заседава Международната комисия за метъра, която изработва Конвенцията за метъра.
20 май 1875 година
редактиранеНа заключителното заседание на Международната техническа конференция в Париж 17 държави подписват дипломатическия договор „Конвенция за метъра“. Създава се постоянна организационна структура за общи действия на страните-членки по въпросите за единиците мерки. Основни подразделения на тази структура са CGPM, CIPM и BIPM.
Година / Конференция | РЕШЕНИЯ |
---|---|
1889 / първа | Утвърждава изработените еталони за метъра и килограма, които заедно с астрономическата секунда образуват тримерната механична система единици – MKS. |
1901 / трета | Приема декларация за разграничаване на масата и теглото; приема дефиницията на литъра и стойността на константата g. |
1921 / шеста | Разширява обхвата и отговорностите на BIMP до други области на физиката. |
1927 / седма | Дефинира метъра на базата на прототипа; разширява обхвата на дейност на BIPM (ограничен до този момент до мерки за дължина, маса и метрологични изследвания, свързани с тях) до разработване на стандарти за измерване на електричеството. |
1948 / девета | Допълва тримерната механична система единици MKS с единиците ампер, келвин и кандела като основни единици мерки съответно за електричен ток, термодинамична температура и светлинен интензитет. |
1960/ единадесета | Приема френското наименование Système international d'unités, с международно означение SI, за Международната система единици, основана на шестте основни единици за измерване; ратифицира определението за секунда; въвежда представки за производни измервателни единици; поставя пред CIPM въпроса за разликата между литър и кубичен дециметър. |
1964 / дванадесета | Поставя пред CIPM въпроса за разработване на стандарти за атомна и молекулярна честота; приема по-нататъшното използване на единицата кюри, но не като SI–единица; допълва списъка с представките; отменя определението за литър, запазва термина само като друго наименование на кубичен дециметър; разрешава използването на десетичен знак. |
1967/68 / тринадесета | Дава нови дефиниции на секунда и кандела; разработва дефиниция, символ и скала на единицата келвин; представя списък на примерни производни мерни единици; отхвърля използването на микрон като единица за измерване. |
1971 / четиринадесета | Дефинира, въвежда означение и правила за използване на mol като седма основна единица мярка; приема наименованието сименс на мярката за електропроводимост; поставя пред CIPM въпроса за дефиниране и въвеждане на Международно атомно време. |
1975 / петнадесета | Предлага стойност за скоростта на светлината; одобрява използването на Универсално координирано време; приема допълнителни единици мерки – бекерел и грей; добавя две нови представки. |
1979 / шестнадесета | Дефинира единицата кандела чрез монохроматично излъчване; приема допълнителна единица – сиверт; по изключение разрешава използването на две означения за литъра – l и L. |
1983 / седемнадесета | Дефинира единицата метър чрез скоростта на светлината. |
1987 / осемнадесета | Обсъжда предстоящи уточнения, свързани с единиците за електричество – волт и ом. |
1991 / деветнадесета | Добавя четири нови представки. |
1995 / двадесета | Отхвърля клас помощни единици. |
1999 / двадесет и първа | Приема допълнителна единица – катал; обсъжда нова дефиниция за единицата мярка килограм. |
2011 / двадесет и четвърта | Одобрява Резолюция №1 „За възможна бъдеща промяна на Международната измерителна система SI“, включително предефиниране на определението за килограм, като се свърже с константата на Планк. |
2014 / двадесет и пета | Свързването на определението за килограм с константата на Планк е дискутирано, но приемането на решение е отложено за 26-ата конференция. |
2018 / двадесет и шеста | 26-ата ще се състои през есента на 2018 г.[1] |
СТРАНИ-ЧЛЕНКИ | Асоциирани страни и организации |
---|---|
Аржентина | Албания |
Италия | Парагвай |
Словакия | Бангладеш |
Австралия | Перу |
Казахстан | Беларус |
Камерун | Република Македония |
САЩ | Боливия |
Сърбия | Република Молдова |
Белгия | Босна и Херцеговина |
Канада | Сейшели |
Тайланд | Виетнам |
Бразилия | Словения |
Аржентина | Италия |
Кения | Гана |
Турция | Тайван |
България | Грузия |
Китай | Тунис |
Унгария | Еквадор |
Великобритания | Украйна |
Корейска република | Естония |
Уругвай | Филипини |
Венецуела | Замбия |
Корея | Хонг Конг (Китай) |
Финландия | Зимбабве |
Германия | Черна гора |
Малайзия | Коста Рика |
Франция | Шри Ланка |
Гърция | Куба |
Мексико | Ямайка |
Холандия | Латвия |
Дания | Карибска общност |
Нова Зеландия | Литва |
Хърватска | Мавриций |
Доминиканска република | Малта |
Норвегия | Панама |
Чехия | |
Египет | |
Пакистан | |
Чили | |
Израел | |
Полша | |
Швейцария | |
Индия | |
Португалия | |
Швеция | |
Индонезия | |
Румъния | |
Ислямска република Иран | |
Руска федерация | |
Япония | |
Ирландия | |
Саудитска Арабия | |
Испания | |
Сингапур |
Източници
редактиране- ↑ Към нова SI: преглед на напредъка, постигнат от 2011 г. насам // Metrologia 51 (2014) R21–R30. Посетен на 15 март 2016. (на английски)