Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Вичища.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за костурското село. За леринското, чието гръцко име също е Ники, вижте Негочани. За дебърското вижте Вичища (община Булкиза).

Вѝчищаместния говор Вичишча, на гръцки: Νίκη, Ники, до 1954 Βίτσιστα или Βύτσιστα, Вициста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на област Западна Македония. Населението му е 55 души (2001).

Вичища
Νίκη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 888 m
Население 55 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 24 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико) и на 8 километра югоизточно от Нестрам (Несторио), в северните поли на Одре (Одрия) на левия бряг на река Голешово.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от личното име Вичо, хипокористикон от Витомир. Името съответства на сръбските и хърватски села Вичичи.[2]

В края на XIX век Вичища е самотно албанско мюсюлманско село в Костурска каза на Османската империя, обградено от гръцките села Лъка и Скумско от запад, българските Езерец и Головраде от юг и помашкото Забърден от изток. В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вичища (Вичани, Вицани) грешно е показано като гръцко село със 160 жители гърци.[3]

Гръцка статистика от 1905 година отбелязва Вициста като село с 200 жители турци.[4]

Вичищките албанци, може би под влияние на Албанското възраждане, подобно на тези от корещанското изолирано албанско село Сливени, спазват неутралитет към революционните борби на съседите си българи.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вичища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Във 1924 година години мюсюлманските му жители се изселват в Албания и на тяхно място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е почти изцяло бежанско със 121 жители бежанци от 123[7] или според други данни изцяло бежанско с 38 семейства и 131 души гърци бежанци.[8] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно.[9] През 1954 година селото е прекръстено на Ники, в превод победа.

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 303 жители
  • 1920 – 318 жители
  • 1928 – 123 жители
  • 1940 – 261 жители
  • 1951 – 214 жители[10]
  • 1961 – 206 жители
  • 1971 – 107 жители
  • 1981 – 65 жители
  • 1991 – 69 жители

ЛичностиРедактиране

Родени във Вичища
  •   Никола Йорданов (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Кюстендилската дружина, Седма кумановска дружина[11]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βύτσιστα -- Νίκη
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  4. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Niki.
  5. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 166.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 326 и 834.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Niki.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  10. Според Тодор Симовски в 1951 година селото е без жители.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 326.