Галиче

селище в България

Га̀личе е село в северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.

Галиче
Общи данни
Население1553 души[1] (15 септември 2022 г.)
22,1 души/km²
Землище70,217 km²
Надм. височина77 m
Пощ. код3250
Тел. код09136
МПС кодВР
ЕКАТТЕ14406
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Галиче
Страхил Стоянов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в Дунавската равнина, в котловина на брега на река Скът. Граничи със селата: на запад Алтимир и Липница, на север Селановци, на изток Бърдарски Геран и на юг Търнава.[2]

ИсторияРедактиране

Районът на Галиче е обитаван още в праисторическо време от човешки общества. В различни местности около селото са намерени следи от селища от ранната и от късната медно-каменна епоха, както и селище и некропол от ранния период на бронзовата епоха.[2]

Изключително богати културни паметници са оставили траките в района на Галиче. Установени са девет тракийски селища, обитавани от тракийски общества през различни исторически епохи. Открити са и близо 40 тракийски надгробни могили, които допълнително свидетелстват, че районът на Галиче е бил голям тракийски център преди римската инвазия.[2]

През 1918 г. в местността Гложеца (Чуката) Цанка Нешкова намира случайно изровени от пороя 24 кръгли сребърни апликации с позлата. 10 от тях тя раздава на свои близки, които впоследствие ги продали. Останалите 14 броя били изпратени от кмета в Археологическия музей в София, но за съжаление от там не пратили екип да посети на място находището.[2]

По римско време селото е било кръстопът между: единият път е минавал от с. Гиген (Улпия Ескус – римски град, създаден по времето на император Траян през 106 г.), през Галиче (местностите „Сънтина бабка“ и „Тево дърво“) и продължавал през Бяла Слатина за Червен Бряг (тогавашен римски център), а другият път, минаващ през селото, е идвал от Лом и е минавал през местностите „Прапора“ и „Червената урва“, към Бяла Слатина и Червен Бряг. Въпросните пътища са съпроводени на интервали с могили, запазени до наши дни, най-вероятно някогашни ориентири.

Днешното село Галиче е разположено върху развалините на две последователни по време средновековни български селища – едното от времето на Първото българско царство, а другото от Второто българско царство.[2]

Писмени сведения за населеното място Галиче се появяват в турски документи от началото на XV век, от което следва, че селищата от Първото и Второто български царства са заварени от османските завоеватели в края на XIV в.[2] През периода на османската власт в България за селото е останало като предание, че турчин в селото не е замръквал или ако е, то на сутринта от селото излизал само конят му.

За това време, но в по-ранен стадий от турското владичество XVI–XVII век, е останала една притча за отстояването на една любов: „Извън селото, в гората, била отседнала турска войска. Водачът им имал болки в очите и местна лечителка му казала, че трябва да му се правят компреси от млада девойка от селото с вода от „Манастира“ (местност, намираща се западно от селото). Въпросното момиче било доведено, но то си имало приятел Данфор, който замислил през нощта да отърве от турците девойката си. И така през нощта той се промъкнал тихомълком в шатрата на турския водач и без да му мигне окото му отрязал главата. На сутринта, след като разбрали за обезглавения им водач, турската потеря напуснала местността.“. Оттогава на това място, до наши дни, е просъщесвувало дърво наречено от населението „Данфоров Горун“.

РелигииРедактиране

Християни, мюсюлмани – от 2000 г. сред ромското население. Има една православна църква „Света Троица“ в центъра на селото със свещеник Галин Каменов и една джамия, разположена в ромския квартал. От 26.05.2003 г. е регистрирана Християнска евангелска/протестантска/домашна църква с около 30 членове.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Паметник на героите, загинали във войните за освобождение на България.
  • В околностите на с. Галиче, през 1918 г. е открито сребърно тракийско съкровище, състоящо се от 14 сребърни фалери, с изображения на жена, конник и розети. Изкусно изработено и позлатено. Съкровището датира от II–I век пр.н.е., малка част от което било видяно във Виена през 1970 г. в музей.
  • Трите яворчета на един от хълмовете около селото. Водата от един от изворите (Пишурата) се смята, че е лековита.
  • Местността „Манастира“ – на това място по време на османската власт е имало манастир, от който в днешно време е останала само една чешма.

ОбразованиеРедактиране

  • Средно училище
  • Детска градина

Редовни събитияРедактиране

  • Всяка втора събота и неделя от месец юни се провежда селски събор.
  • Всеки вторник се провежда стоков пазар на центъра на селото.

ДругиРедактиране

В местността има много могили и тракийски гробници. Някои от тях са: „Батова могила“, „Ценкова могила“, „Разкопана могила“. И трите се намират в най-високите точки в околията. Също така интересни забележителности са местностите: „Червената урва“, „Дулеца“, „Пищова падина“, „Меча дупка“, „Тево дърво“, „Обретен“.

ЛичностиРедактиране

  • Георги Савов, революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[3]
  • Цоньо Василев Неделкин, поет
  • Лукан Игнатов Тодоров, станал известен като Лукан Галишки (1845 – 1876 г.). Бил отявлен съратник в освободителния период. Изпълнявал „етапно куриерство“ от Влашко през Оряхово за Враца. Предание гласи, че бил и страшилище за турския войник. Също така в дома на Лукан Галишки е пренощувал дякона Васил Левски. По-късно е заловен и вкаран в затвора в гр. Русе, където и умира. Говори се, че бил отровен от турски готвач и че бил погребан след това от баба Тонка.[2][4]
  • Тодор Симеонов Тупанкьов, четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.[2]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране