Галиче

селище в България

Га̀личе е село в северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.

Галиче
Общи данни
Население 1672 души[1] (15 юни 2020 г.)
23,9 души/km²
Землище 70,217 km²
Надм. височина 77 m
Пощ. код 3250
Тел. код 09136
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 14406
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Страхил Стоянов (ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в Дунавската равнина, в котловина на брега на река Скът. Граничи със селата: на запад Алтимир и Липница, на север Селановци, на изток Бърдарски Геран и на юг Търнава.

ИсторияРедактиране

Историята на населеното място Галиче започва, поне „на хартия“, някъде в края на XIV век и началото на XV век. За селото се знае от предания, а и от намерени през изминалите години тракийски съкровища, че е било кръстопът през римско време. Единият път е от с. Гиген (Улпия Ескус – римски град, създаден по времето на император Траян през 106 г.), пътят минавал през Галиче (местностите „Сънтина бабка“ и „Тево дърво“) и продължавал през Бяла Слатина за Червен Бряг (тогавашен център). Другият път, минаващ през селото идвал от Лом и минавал през местностите „Прапора“, „Червената урва“, към Бяла Слатина и Червен Бряг. Въпросните пътища са съпроводени на интервали с могили, запазени до наши дни, най-вероятно някогашни ориентири. За първи път името на селото обаче се споменава в турските документи за областта в началото на XV век. През периода на османската власт в България за селото е останало като предание, че турчин в селото не е замръквал или ако е, то на сутринта от селото излизал само конят му. Такъв е примерът с мита за местен герой на име Лукан Галишки (Лукан Игнатов Тодоров – 1845 – 1876 г.). Бил отявлен съратник в освободителния период. Изпълнявал „етапно куриерство“ от Влашко през Оряхово за Враца. Предание гласи, че бил и страшилище за турския войник. Също така в дома на Лукан Галишки е пренощувал дякона джингиби Васил Левски. По късно е заловен и вкаран в затвора в гр. Русе, където и умира. Говори се, че бил отровен от турски готвач и че бил погребан след това от баба Тонка.[2]

За това време, но в по-ранен стадий от турското владичество XVI–XVII век, е останала една притча за отстояването на една любов: „Извън селото, в гората, била отседнала турска войска. Водачът им имал болки в очите и местна лечителка му казала, че трябва да му се правят компреси от млада девойка от селото с вода от „Манастира“ (местност, намираща се западно от селото). Въпросното момиче било доведено, но то си имало приятел Данфор, който замислил през нощта да отърве от турците девойката си. И така през нощта той се промъкнал тихомълком в шатрата на турския водач и без да му мигне окото му отрязал главата. На сутринта, след като разбрали за обезглавения им водач, турската потеря напуснала местността.“. Оттогава на това място, до наши дни, е просъщесвувало дърво наречено от населението „Данфоров Горун“.

РелигииРедактиране

Християни, мюсюлмани – от 2000 г. сред ромското население. Има една православна църква „Света Троица“ със свещеник Галин Каменов. Църквата е действаща, разположена в центъра на селото, и една джамия, разположена в ромския квартал. От 26.05.2003 г. е регистрирана Християнска евангелска/протестантска/домашна църква с около 30 членове.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Паметник на героите, загинали във войните за освобождение на България.
  • В околностите на с. Галиче, през 1918 г. е открито сребърно тракийско съкровище, състоящо се от 14 сребърни фалери, с изображения на жена, конник и розети. Изкусно изработено и позлатено. Съкровището датира от II–I век пр.н.е., малка част от което било видяно във Виена през 1970 г. в музей.
  • Трите яворчета на един от хълмовете около селото. Водата от един от изворите (Пишурата) се смята, че е лековита.
  • Местността „Манастира“ – на това място по време на османската власт е имало манастир, от който в днешно време е останала само една чешма.

ОбразованиеРедактиране

  • Средно училище
  • Детска градина

Редовни събитияРедактиране

  • Всяка втора събота и неделя от месец юни се провежда селски събор.
  • Всеки вторник се провежда стоков пазар на центъра на селото.

ДругиРедактиране

В местността има много могили и тракийски гробници. Някои от тях са: „Батова могила“, „Ценкова могила“, „Разкопана могила“. И трите се намират в най-високите точки в околията. Също така интересни забележителности са местностите: „Червената урва“, „Дулеца“, „Пищова падина“, „Меча дупка“, „Тево дърво“, „Обретен“.

ЛичностиРедактиране

  • Георги Савов, революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[3]
  • Цоньо Василев Неделкин, поет, псевдоним Син Селски, роден с. Галиче, област Враца, на 16 ноември 1930. Първото му стихотворение, излязло през 1945г., е озаглавено „В ливадите“ и е отпечатано във вестник „Нов живот“. Окуражен от първия си успех, Цоньо изпраща веднага две нови стихотворения, подписани с псевдоним Син Селски. Получава насърчително писмо от редактора Йордан Ковачев. През следващата 1946 г. започва сътрудничество в „Младежко знаме“ – орган на ЗМС, а Цоньо става председател на опозиционния ЗМС в гимназията. В земсовия клуб неговите съученици и съидейници слушат реферати и стихове на земеделска тематика. През 1947г. излиза „Сборник за земеделски чествания, утра и вечеринки“, където са включени и творби на Син Селски. През същата година в антологията „Земеделски поет“ съставителят Никола Пенчев отбелязва: „В последните две три години в колонките на земеделските вестници се появиха доста млади литературни имена. Те нахлуха като свежа струя в цветната градина на земеделската поезия и обещават да я оплодят в нови бодри и свежи лирически творби. Измежду тях най-обещаващи са Райко Добромиров, Стоян Етърски, Йордан Трухчев, Син Селски и др. Като студент пише стихове най-вече със селска и детска тематика. Копривщица – града музей 30 години работи и твори в града - музей Копривщица, като уважаван и обичан учител и зам.директор на ЕСПУ "Любен Каравелов", общественик, сътрудник на „Земеделско знаме“, „Народна армия“, „Вечерни новини“, „Софийска правда“, „Учителско дело“, „Трудово дело“, „Отечествен фронт“, „Труд“, а след 1989 г. в „Литературен форум“ „Трета възраст“, „Камбана“ – Пирдоп, „Вселена“- Монтана“, „Зов“- Враца, „Слово плюс“- Враца, в списанията „Български воин“, „Здраве“, „Отечество“, „Читалище“, „Семейство и училище“, „География“ и др.Участва със стиховете си в литературните сборници: „Сборник за земеделски чествувания, утра и вечеринки“ – 1947, „Земя без синори“, „С перо меч“, „Работническо творчество“, „Гранчари“, „Китка 3″ ,“Китка 7″, Китка 13″, „Мой мили краю“, „Детелина“ – 1 и 2, „Лов и риболов“. Издал е 5 стихосбирки и 2 книги с миниатюри. Печели литературни конкурси на МНО, на Окръжните народни съвети на София, Враца, Силистра. През всичките тези години остава верен на селската си психология и здравия селски корен: „Не погубих в градове далечни селската си праведна душа и с неща отколешни, но вечни днес в село я теша. Понастоящем живее в родното си село. Със съкращения от "Един нелек, но пребогат творчески път", 80 години от рождението на поета Цоньо Неделкин, публикувано в. Слово плюс, Враца, автор Недко Дамяновски

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране