Големо Илино (на македонска литературна норма: Големо Илино) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Големо Илино
Големо Илино
— село —
Общ изглед
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.3° с. ш. 21° и. д.
Големо Илино
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 980 m
Население 52 души (2002)
Пощенски код 7240, 7244
МПС код BT
Официален сайт golemoilino.blogspot.mk
Големо Илино в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Стара къща в Големо Илино
 
Стара къща в Големо Илино
 
Църквата „Свети Никола“
 
Църквата „Света Петка“

Селото е планинско, разоположено на 980 m надморска височина в източните склонове на Илинска планина, в северозападната част на община Демир Хисар. Част е от областта Горен Демир Хисар. Землището на Големо Илино е 20,6 km2, от които най-голяма част съставляват горите – 295,6 ha, пасищата заемат 628,4 ha, а обработваемите площи 327,8 ha.[1]

Селото е от пръснат тип с две големи махали Долната и Горната. Долната се състои от махалите Велковци, Рутевци, Чукалковско маало, Гюровско маало и границата Чобановци, а Горната – от Миленковци, Ревновско маало, Гюро кукя, Гьоревци. През селото тече Големоилинската река.[1]

ИсторияРедактиране

Според преданията някога е имало само едно село Илино, разположено на прохода наречен Илинска църква на около 3 km южно от Големо Илино. Там днес на 1544 m височина е разположена манастирът „Свети Илия“, обновен в 1990 година. Оттук селото се разселило на две поради зулумите на арнаутските банди, идващи от Чемерника.[1] В Големо Илино има гробищна църква „Свети Никола“ (1824) и църква „Света Петка“ (XVII век).[1][2]

В XIX век Големо Илино е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Големо Илино е на хубаво място с около 60 християнски къщи и добри букови гори над селото.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Голѣмо Илино има 640 жители, всички българи християни.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Илино има 624 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

В 1961 година Големо Илино има 412 жители, които в 1994 г. намаляват на 81,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 52 жители, всички македонци.[7]

Националност Всичко
македонци 52
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Големо Илино
  •   Блаже Магарче, участник в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, наследил Йордан Пиперката след смъртта му[8]
  •   Блаже Христов Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  •   Ванчо Силянов Станоев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  •   Варвара Христова Рутева, българска революционерка, деятелка на ВМОРО[10]
  •   Доне Стоянов Рутев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  •   Иван Георгиев, родом от Големо или Мало Илино, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г. във Фердинанд[11]
  •   Илия Андонов Михайлов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Йон Янкулов Милошев, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Йордан Блажев, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[8]
  •   Кузман Илийов Станоев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  •   Никола Мицков Кръстев (1871 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Четник при Павел Трайков, участва в битки с турски аскер край селата Прибилци и Карбуница.[13]
  •   Мате Николов Кръстев, български революционер, деец на ВМОРО, заклет от Йордан Пиперката. След това е четник при Павел Трайков, участва в битки с турски аскер край село Прибилци[14]
  •   Павел Кръстев (1872 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Ристо Лозаноски (1923 – 1965), художник
  •   Секула Найдов Карабашов, български революционер, деец на ВМОРО. Действа в Демирхисарско. Четник е при Йордан Пиперката, който го заклева. Участва в битки с турския аскер край Прибилци, Карбуница, Боище и Бабино.[15]
  •   Силян Велянов Кръстев (1871 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, четник на Йордан Пиперката. Участва в битка край Прибилци.[16]
  •   Симян Чукалков Кръстев (1866 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Четник при Алексо Стефанов и Петър Чаулев.[17]
  •   Соколе Иванов Караджов, български революционер, деец на ВМОРО. Активно участва в борбите с турския аскер, четник на Алексо Стефанов, при когото се заклева.[18]
  •   Стойко Найденов Мицков, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Трайко Дойчинов Миленков, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Цветан Николов Кулумов (1872 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, заклет от Йордан Пиперката в 1902 година. Участва с четата на Йордан Пиперката в битки с турския аскер край селата Брезово и Цер.[19]
  •   Цветан Петров (1878 – ?), български революционер, деец на ВМОРО

БележкиРедактиране

  1. а б в г Големо Илино. // Мој Роден Крај. Посетен на 20 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 25. (на македонска литературна норма)
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  6. Големо Илино на сайта на Община Демир Хисар
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  8. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 19.
  9. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  10. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  12. а б в г Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1316-1318.
  14. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1319-1321.
  15. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 817-820.
  16. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1312-1314.
  17. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1295-1296.
  18. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Илинденски сведоштва. том II, дел II, 2016. с. 823-827.
  19. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1392-1393.