Уикипедия

Горгопик

селище в Гърция

Горго̀пик[1] или Горго̀п (на гръцки: Γοργόπη, Горгопи) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

Горгопик
Γοργόπη
— село —
Гърция
40.9611° с. ш. 22.5233° и. д.
Горгопик
Централна Македония
40.9611° с. ш. 22.5233° и. д.
Горгопик
Кукушко
40.9611° с. ш. 22.5233° и. д.
Горгопик
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина47 m
Население872 души (2011 г.)
Горгопик в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на границата със Северна Македония на 3 километра южно от град Боймица (Аксиуполи).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Горкопик е село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от 1862 година.[2] До 1864 година селото е чифлик на Салих бей от Цариград, а след това – на солунския търговец Ибрахим бин Кетхуда. Ибрахим построява в Горгоп големи конаци. Синът на Ибрахим, Тахсин бей, пише в спомените си, че чифликът е известен с „хубавите води, пленителните гледки, със своите овощни плодове и особено с виното и коприната.“[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Горгопи (Gorgopi), Воденска епархия, живеят 660 гърци.[4] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 година Българската екзархия издържа учител в Горкопик.[5]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7]

 
Училището, църквата и камбанарията в Горгопик

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горгопъ (Горгопикъ) е село в Гевгелийска каза със 760 жители българи.[8] Според Тахсин бей, един от собствениците на чифлика Горгоп по това време, населението на селото се състои от 100 домакинства, повечето български.[9] Тахсин отбелязва в спомените си по повод на посещението си в селото към 1900 година, че „сътрудниците“ в чифлика са българи, както и че е получил важни сведения за активността на „българските разбойници“.[10]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горгопик (Gorgopik) има 920 българи екзархисти и работи българско училище.[12] На 8 януари 1907 година в селото влиза четата на гъркоманския капитан Лазар Доямов, която кара жителите да отхвърлят Екзархията и да се върнат в лоното на Патриаршията.[13]

По данни на Екзархията в 1910 година Горгопик има 127 семейства, 640 жители българи (189 чифлигари) и една черква.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Горгопик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В ГърцияРедактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Габрово (или Горгоп[16]) има 115 къщи славяни християни.[17] Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 123 семейства и 533 жители бежанци.[18]

В селето работи етнографски музей.[19]

Преброявания
  • 2001 година - 960 жители
  • 2011 година - 872 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Горгопик
  •   Атанас Карадупков, български революционер, дееци на ВМОРО[6][20]
  •   Георги Семерджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит[20]
  •   Гоне Христов (Готе, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[21]
  •   Димитър Камчев Димитров (1853 - след 1943), български просветен деец и революционер
  •   Гоно Камешев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Дино Овчаров (1889/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Христо Димитров, четата на Иван Пальошев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[22]
  •   Ичко Попов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Кольо Семерджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит[20]
  •   Костадин Тръпков (Константин, 1882 – 1913), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[23]
  •   Иван Овчаров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Христо Димитров, четата на Иван Пальошев[22]
  •   Пене Карадупков (1877 – ?), български революционер от ВМОРО
  •   Серафим Атанасов Карадупков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   поп Тано Камешев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Танас Попето, български революционер от ВМОРО[24]
  •   Трайо (Трайко) Франгов, български революционер, деец на ВМОРО,[6] загинал преди 1918 г.[25]
Починали в Горгопик
  •   Иван Любомов (? – 1900), български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит на 2 декември 1900 година в Горгопик[26]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 329
  2. ↑ [θρησκευτικά-μνημεία/item/71-γοργόπη-ιερός-ναός-αγίου-νικολάου  Γοργόπη, Ι.Ν. Αγίου Νικολάου]. // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
  3. ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 9, 85, 200.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  5. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  6. ↑ а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 954-9514-56-0
  7. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  9. ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 200.
  10. ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 85.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  13. ↑ Δογιάμας, Κωνσταντίνος. Οι Μακεδονομάχοι αδελφοί Δογιάμα[неработеща препратка], University Studio Press, Αθήνα, 2009, ISBN 978-960-12-1859-5, σ.5.
  14. ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61 – 69.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
  16. ↑ Алтернативно име в бележка под линия, виж Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  18. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  19. ↑ Λαογραφικό Μουσείο Γοργόπης. // Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς. Посетен на 22 януари 2018.
  20. ↑ а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 954-9514-56-0
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
  22. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 522.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 736.
  24. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.329
  25. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  26. ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 954-9514-56-0
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Горгопик&oldid=11329862“.