Отваря главното меню

Горго̀пик[1] или Горго̀п (на гръцки: Γοργόπη, Горгопи) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 960 души население (2001).

Горгопик
Γοργόπη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 47 m
Население 960 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на границата със Северна Македония на 3 километра южно от град Боймица (Аксиуполи).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Горкопик е село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от 1862 година.[2] До 1864 година селото е чифлик на Салих бей от Цариград, а след това – на солунския търговец Ибрахим бин Кетхуда. Ибрахим построява в Горгоп големи конаци. Синът на Ибрахим, Тахсин бей, пише в спомените си, че чифликът е известен с „хубавите води, пленителните гледки, със своите овощни плодове и особено с виното и коприната.“[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Горгопи (Gorgopi), Воденска епархия, живеят 660 гърци.[4] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 година Българската екзархия издържа учител в Горкопик.[5]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[7].

 
Училището, църквата и камбанарията в Горгопик

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горгопъ (Горгопикъ) е село в Гевгелийска каза със 760 жители българи.[8] Според Тахсин бей, един от собствениците на чифлика Горгоп по това време, населението на селото се състои от 100 домакинства, повечето български.[9] Тахсин отбелязва в спомените си по повод на посещението си в селото към 1900 година, че „сътрудниците“ в чифлика са българи, както и че е получил важни сведения за активността на „българските разбойници“.[10]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горгопик (Gorgopik) има 920 българи екзархисти и работи българско училище.[12] На 8 януари 1907 година в селото влиза четата на гъркоманския капитан Лазар Доямов, която кара жителите да отхвърлят Екзархията и да се върнат в лоното на Патриаршията.[13]

По данни на Екзархията в 1910 година Горгопик има 127 семейства, 640 жители българи (189 чифлигари) и една черква.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Горгопик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В ГърцияРедактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 123 семейства и 533 жители бежанци.[16]

В селето работи етнографски музей.[17]

ЛичностиРедактиране

Родени в Горгопик
  •   Атанас Карадупков, български революционер, дееци на ВМОРО[6][18]
  •   Георги Семерджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит[18]
  •   Гоне Христов (Готе, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[19]
  •   Гоно Камешев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Дино Овчаров (1889/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Христо Димитров, четата на Иван Пальошев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[20]
  •   Ичко Попов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Кольо Семерджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит[18]
  •   Костадин Тръпков (Константин, 1882 – 1913), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[21]
  •   Иван Овчаров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Христо Димитров, четата на Иван Пальошев[20]
  •   Пене Карадупков (1877 – ?), български революционер от ВМОРО
  •   Серафим Атанасов Карадупков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   поп Тано Камешев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Танас Попето, български революционер от ВМОРО[22]
  •   Трайо (Трайко) Франгов, български революционер, деец на ВМОРО,[6] загинал преди 1918 г.[23]
Починали в Горгопик
  •   Иван Любомов (? – 1900), български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит на 2 декември 1900 година в Горгопик[24]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.329
  2. [θρησκευτικά-μνημεία/item/71-γοργόπη-ιερός-ναός-αγίου-νικολάου  Γοργόπη, Ι.Ν. Αγίου Νικολάου]. // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
  3. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 9, 85, 200.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  6. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560
  7. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  9. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 200.
  10. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 85.
  11. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  12. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, стр.194 – 195.
  13. Δογιάμας, Κωνσταντίνος. Οι Μακεδονομάχοι αδελφοί Δογιάμα, University Studio Press, Αθήνα, 2009, ISBN 978-960-12-1859-5, σ.5.
  14. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61 – 69.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.838.
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  17. Λαογραφικό Μουσείο Γοργόπης. // Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς. Посетен на 22 януари 2018.
  18. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.765.
  20. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.522.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.736.
  22. Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.329
  23. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
  24. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560