Отваря главното меню

Лазар Доямов (на гръцки: Λάζος Δογιάμας, Лазос Доямас или Λάζος Δογιάμα, Лазос Дояма или Δουγιάμα, Дуяма или Μπαροβίτσαλης, Баровицалис, тоест Баровишки) e гъркомански капитан на гръцка андартска чета в Македония.[1][2]

Лазар Доямов
Λάζος Δογιάμας
гръцки андартски капитан

Роден
1878 г.
Починал
24 август 1912 г. (34 г.)
Лазар Доямов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Във ВМОРОРедактиране

 
Четата на Лазар Доямов.

Лазар Доямов е роден в семейството на Христо и Гиля (Ангелики) Доямови в гумендженското село Баровица, което тогава е в Османската империя, днес Кастанери, Гърция. Знае да пише и на български и на гръцки език. Лазо има трима братя - Гоно (Гонос), Димитър (Митрос) и Траян (Траянос), както и сестра Мария. Траян Доямов става нелегален и се включва в българска чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, последван по-късно и от Лазар. Турците арестуват Гоно и Димитър, но те успяват да избягат и се присъединяват към другите двама братя.

След създалия се конфликт между Апостол войвода и Иван Карасулийски през 1902 година на ниво вътрешни и върховисти, братя Доямови се отцепват и създават собствена чета[3]

Гръцки войводаРедактиране

След 1903 година Лазар с братята си Димитър и Гоно се присъединява към появилата се Гръцка пропаганда и стават четници на Михаил Мораитис (капитан Кодрос). През декември 1904 година българската чета на Христо Бабянски обесва братовчеда на Лазар Константин Доямов между селата Горгопик и Боймица. На 19 май 1905 четата им се сражава с турците между Баровица и Църна река и е напълно разбита - Мораитис заедно със заместника му лейтенант Спирос Франгопулос са убити, а повечето от четниците им – пленени.

След унищожаването на четата на Кодрос Лазар Доямов става самостоятелен гръцки капитан в Паяк планина, заедно с четата на Христос Карапанос. За пръв път излиза в Ениджевардарското езеро на 3 ноември 1905 година с чета от 7 души и започва сблъсъци с четите на Апостол войвода. През лятото на 1906 година Лазар убива турския бей Кьосе Емин, който има връзки с ВМОРО. Властите арестуват останалия на българска страна негов брат Траян, който е изпратен в София, където е убит в края на годината след разкриването на негова кореспонденция с брат му Лазо.

Лазар, който е заминал за София да помогне на брат си, се връща в Баровица и отново формира гъркоманска чета от роднини и приятели. На 8 януари 1907 година влиза в село Горгопик и кара жителите да отхвърлят Екзархията и да се върнат в лоното на Патриаршията. Първоначно Лазар Доямов среща трудности да убеди гръцкия комитет, че не е на българска страна и се среща в Кулакия с Гоно Йотов и гръцкия консул в Солун Александрос Мазаракис, където през май 1907 година властите за малко не го залавят заедно с Гоно Йотов и Апостолис Матопулос. На 13 юли 1907 година четата на Лазо дава сражение на турците в Баровица, след като е предадена от ятака на Апостол войвода Христо Танче Кехая.

Лазо дава много сражения с български чети – на 15 март 1907 година се сражава с войводата Боре Саракинов, през ноември 1907 година с четата на Апостол войвода в село Крива, като в битката е ранен Димитър Доямов, на 15 май 1908 с войводата Тодор Георгиев, който е ранен, на 15 юни 1908 с Ичко Василевски, а на 22 юни 1908 с Иван Гелев. През пролетта на 1908 година се сражава и с Тодор Груев.[4] Заедно с четата на Лазар действа и четата на брат му Димитър с псевдоним Бика.

След Младотурската революцияРедактиране

 
„Македонското убежище“ в Атина

След Младотурската революция в 1908 година Лазар Доямов заедно с Гоно Йотов са оттеглени от гръцкия комитет в Атина и се настанява в поддържаното от гръцкия комитет „Македонско убежище“. През септември 1910 година двамата избягват и се връщат в Македония, където и гръцкият македонски комитет, и ВМОРО възобновяват дейността си. Дояма с чета от 8 души се установява в родното си Гумендженско. Междувременно на 2 и на 9 май български чети правят два неуспешни опита да убият Гоно Доямов, като при втория той е спасен от появата на гръцка милиция от Гумендже и четата на брат му Димитър.

След смъртта на Гоно Йотов в сражение с турци през февруари 1911 година, през март Лазар Доямов отново е оттеглен в Атина от гръцкото консулство в Солун, но през май отново успява да избяга и се връща в Македония. Продължава да се занимава с разбойничество. На 24 август (или 14 септември) 1912 Лазар Доямов е убит при среща с войводата на ВМОРО Ичко Димитров, към когото вече се е присъединил доскорошния андартски капитан Тано Кудев[5][6]. Според версията на гръцката историография Лазар Доямов с двама свои четници се среща между селата Баровица и Църна река с Ичко Димитров, съселянин на Лазар от Баровица, и четника Данко (или Видов), за да уговори условия за примирие, които обаче му поставят засада и го убиват заедно с един от другарите му - Атанасиос Бецос от Гумендже. Според Христо Шалдев Лазар Доямов пленява Димитър Гоцев от Гумендже и иска за него откуп от богатия му баща. Ичко Димитров се среща с него да преговаря, след което го увещава да се присъеди към ВМОРО и да остави разбойничеството. Лазар Доямов отказва и тогава е убит от четника Иван Казака[7]. Възможно е и да е убит при опожаряването на Крива седмица преди началото на Балканската война, когато гъркомани издават четата на Ичко Димитров в селото[8]. След това Лазар Доямов е погребан в родното си село Баровица.

 
Четата на Лазар Доямов.

Димитър Доямов – Биката действа с голяма андартска чета през Балканската война и издевателства над българското население в района на Баровица. На 20 януари 1913 година напада българското училище в селото, унищожава учебните пособия и прогонва българската учителка. На помощ и идват Димитър Робков с четниците Търтев и Готев, но са пленени и затворени. Друг четник И. Търповски изчезва безследно след като е хванат от Димитър Доямов.[9].

Лазар е женен за Екатерина Крецовали, учителка от Гевгели, която след окупацията на града от сърбите в 1912 година се установява в Солун. Братовчед на Лазар Христо Доямов е убит от българска чета в 1916 година. В 1967 година на централния площад в Гумендже са издигнати статуи на Гоно Доямов и Лазар Доямов.

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Ένας αιώνας από τη λήξη του Μακεδονικού Αγώνα
  2. Δογιάμας, Κωνσταντίνος. Οι Μακεδονομάχοι αδελφοί Δογιάμα, University Studio Press, Αθήνα, 2009, ISBN 978-960-12-1859-5
  3. Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 238.
  4. Имената на неидентифицираните българските войводи в гръцкия източник са Бори Саракинов, Теодору Гругиев, Василевски Ициу, Иван Гелев и Тодор Груев (Μπόρη Σαρακίνωφ, Θεόδωρου Γκρούγιεφ, Βασιλέφσκυ Ίτσιου, Ιβάν Γκέλεφ, Τοντόρ Γκρούεφ).
  5. Илюстрация Илинден, 1929, бр. 29, стр.12-13
  6. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  7. Илюстрация Илинден, 1929, бр. 28, стр.5-7
  8. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.634
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.176