Уикипедия

Тушин

селище в Гърция
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За града в Полша вижте Тушин (Полша).

Тушин или Тушим (на гръцки: Αετοχώρι, Аетохори, катаревуса: Αετοχώριον, Аетохорион, до 1925 година Τούσιν или Τούσιανη, Тусин, Тусяни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

Тушин
Αετοχώρι
— село —
Гърция
41.0953° с. ш. 22.1725° и. д.
Тушин
Централна Македония
41.0953° с. ш. 22.1725° и. д.
Тушин
Воденско
41.0953° с. ш. 22.1725° и. д.
Тушин
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина680 m
Население22 души (2021 г.)
Пощенски код58004
Тушин в Общомедия

География

редактиране

Тушин е разположено в североизточната част на котловината Мъглен (Моглена), на 680 m надморска височина в югоизточното подножие на планината Пиново. Отдалечено е на 18 km северно от демовия център Къпиняни (Ексаплатанос).[2]

История

редактиране

В Османската империя

редактиране

„На въпроса ми, относително пѣсни и приказки, казаха ми да се обърна къмъ влашкия учитель при гръцкото училище въ българското село Пушинъ. Върнахъ се обратно въ Нонте, обѣдвахъ съ Мустафа бей и за единъ часъ отъ тукъ стигнахъ въ Пушинъ. Това е единственното българско село въ Влахо-Меглени. Намѣрихъ учителя и той, дѣйствително, прѣдстави ми едно дълго стихотворение, което научилъ отъ баба си. То прѣдаваше въ фантастична форма дохожданието на Римлянитѣ въ Дакия и Турция. Езикътъ му бѣше смѣсь отъ дако-ромѫнски съ тамошния диалектъ. Учительтъ скоро се призна, че самъ той е съчинителя на това стихотворение. Той билъ дълго врѣме въ единъ ромѫнски манастиръ въ Атонъ и тамъ се запозналъ съ ромѫнския езикъ и история.“[3]

Селото не е много старо. Според преданието селото е основано от Димитър, брата на потурчилия се мъгленски митрополит от Нъте Йоан.[4] Според друго предание селото е основано от някой си Туши от напуснатото поради разбойничество по-южно село Орляк.[2]

През 1858 година в гръцкото училище в селото по настояване на местните жители започва да се изучава български език. По-късно в 1879 година се открива българско училище, като инициатори са първенците на селото Траю Праматаров и Иван Стойков.[5][6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Туска (Touska), Мъгленска епархия, живеят 720 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Тушин (Touchine) е посочено като село във Воденска каза с 60 къщи и 283 жители българи.[8]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[9] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява селския комитет. Манасиев пише за Тушин:

„ То е чисто българско село, граничещо със с. Нъте, Гевгелийско, голямо помашко село в Мъгленската котловина. Там устроихме събрание и запознахме с организационните работи онези, които бяха вън от редовете на организацията.[10] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тушимъ живеят 1200 българи християни.[11]

Селото пострадва силно по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тушим (Touchim) има 1344 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[12]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Тушин с 1150 жители българи християни.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Тушин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

 
Църквата „Свети Димитър“ в Тушин.

В Гърция

редактиране

По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Тушин попада в Гърция. В 1916 година, по време на Първата световна война, българските военни власти евакуират населението в Тиквеш и в старите предели на Царството. След войната се връщат само част от жителите и в 1920 година селото има само 520 жители. Останалите семейства от Тушин се установяват в Горна Джумая - 30 семейства, Стара Загора - 30 семейства, Станимака - 10 семейства и Гевгели - 30 семейства.[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тушум има 160 къщи славяни християни.[14]

В 1924 година от селото емигрират в България по официален път още 33 души.[2] Гръцките власти заселват в селото 29 гърци бежанци, половината от които по-късно се изселват.[2] В 1925 година името на селото е сменено на Аетохори, в превод Орлово село.[2] В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 10 бежански семейства и 32 жители бежанци.[15]

Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото има само 18 бежанци.[2] Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция - по-голямата част от жителите му бяга в Югославия, а по-малката е преселена от властите във Фущани. След нормализацията на обстановката, селото не е обновено веднага.[2]

Селото традиционно се занимава със скотовъдство и в по-малка степен със земеделие като се произвеждат предимно картофи.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1057[2] 520[2] 1015[2] 0[2] 168[2] 147[2] 79[2] 69[2] 62 25 22

„Свети Димитър“

редактиране
  Основна статия: Свети Димитър (Тушин)
 
Фреска на Свети Димитър от църквата.

Основната забележителност на Тушин е църквата „Свети Димитър“, строена в 1842 година и изписана от зографи от Крушево. Към църквата е построена четириетажна камбанария.[16]

Личности

редактиране
 
Вангел Иванов
Родени в Тушин
  •   Атанас Иванов, български революционер[17]
  •   Атанас Николов Дангалаков (1872 – 1913), деец на ВМОРО[17][18]
  •   Атанас Танасока, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  •   Вангел Иванов (1871 - ), български революционер, гевгелийски войвода на ВМОК[17]
  •   Георги Иванов Грозев, български революционер,[9][17] четник на Аргир Манасиев[19]
  •   Георги Иванов Костов, български революционер[17]
  •   Георги Лимонов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  •   Георги Христов Керов, български революционер от ВМОРО[20]
  •   Гьошо Кьосев, български революционер, убит при Габрово, Горноджумайско[17]
  •   Дельо Петров[17] Тушински, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО в 1915 година[21][22]
  •   Димитър (Митре) Кръстев Болчуков, български революционер,[17] четник на Аргир Манасиев[19]
  •   Димитър Мисата, български революционер[17]
  •   Димитър Тушински, български революционер от ВМОРО, мъгленски войвода през 1906 година,[22] вероятно идентичен с Димитър Болчуков, Димитър Мисата или Димитър Керов
  •   Димитър Христов Керов, български революционер от ВМОРО[20]
  •   Иван Грозев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  •   Иван Любомов (? – 1900), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 2 декември 1900 година в Горгопик[17]
  •   Кольо Гогчев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Бабяни[17]
  •   Коста Димитров Стафидов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Градобор[17]
  •   Митре Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[19]
  •   Нако (Атанас) Колев Стоев – Шоколада (1916 – 1944), български комунистически деец, секретар на ОК на РМС Стара Загора[23]
  •   Никола Минов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Тумба[17]
  •   Петър Иванов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  •   Стойко Иванов Юруков (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година[9][17]
  •   Стоян Георгиев Шумков (Шумов), български революционер,[9][17] четник на Аргир Манасиев[19], македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[24]
  •   Тодорчо, заместник на Лука Иванов след смъртта му, убит от завист от Иванчо Христов и Никола Иванов Кулиман[25]
  •   Толе Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Радня, Тиквеш[17]
  •   Христо Иванов Грозев, български революционер,[9][17] четник на Аргир Манасиев[26]
  •   Христо Траев Тоцев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  •   Христо Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[27]
Починали в Тушин
  •   Дино Диновски (? – 1902), български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО
  •   Димитър Берберовски (1921 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  •   Димитър Петров Дрънков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[28]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 103. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 33.
  4. ↑ Νομός Πέλλας: Από την Έδεσσα και πάνω, Η Καθημερινή, 30/7/2008, архив на оригинала от 30 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120130141832/http://trans.kathimerini.gr/4dcgi/_w_articles_taxgreece_1_16/10/2007_208090, посетен на 5 август 2008 
  5. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  6. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 41.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  9. ↑ а б в г д е ж з и к Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
  10. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  15. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ Αετοχώρι // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 138.
  18. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
  19. ↑ а б в г „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25
  20. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  21. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  22. ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.
  23. ↑ Списък на убити партизани
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 169.
  25. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 31.
  26. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архв - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  28. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 250, л. 6, 7; а.е. 384, л. 20
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тушин&oldid=12346107“.