Отваря главното меню

Тушин

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За града в Полша вижте Тушин (Полша).

Тушин или Тушим (на гръцки: Αετοχώρι, Аетохори, катаревуса: Αετοχώριον, Аетохорион, до 1925 година Τούσιν или Τούσιανη, Тусин, Тусяни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония. Селото има население от 62 души (2001).

Тушин
Αετοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 680 m
Население 759 души (2001)
Тушин в Общомедия

ГеографияРедактиране

Тушин е разположено в североизточната част на котловината Мъглен (Моглена), на 680 метра надморска височина в югоизточното подножие на планината Пиново. Отдалечено е на 18 километра северно от демовия център Къпиняни (Ексаплатанос).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Според преданието селото е основано от Димитър, брата на потурчилия се мъгленски митрополит от Нъте Йоан.[2]

През 1858 година в гръцкото училище в селото по настояване на местните жители започва да се изучава български език. По-късно в 1879 г. се открива българско училище.[3][4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Туска (Touska), Мъгленска епархия, живеят 720 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Тушин (Touchine) е посочено като село във Воденска каза с 60 къщи и 283 жители българи.[6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява селския комитет. Манасиев пише за Тушин:

То е чисто българско село, граничещо със с. Нъте, Гевгелийско, голямо помашко село в Мъгленската котловина. Там устроихме събрание и запознахме с организационните работи онези, които бяха вън от редовете на организацията.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тушимъ живеят 1200 българи християни.[9]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тушим (Touchim) има 1344 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Тушин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

 
Църквата „Свети Димитър“ в Тушин.

В ГърцияРедактиране

По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Тушин попада в Гърция. Част от българските му жители се изселват в България. В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 10 бежански семейства и 32 жители бежанци.[12]

„Свети Димитър“Редактиране

 
Фреска на Свети Димитър от църквата.

Основната забележителност на Тушин е църквата „Свети Димитър“, строена в 1842 година и изписана от зографи от Крушево. Към църквата е построена четириетажна камбанария.[13]

ЛичностиРедактиране

Родени в Тушин
  •   Атанас Иванов, български революционер[14]
  •   Атанас Николов Дангалаков, деец на ВМОРО, нелегален от 1901 година, гевгелийски войвода от 1902 година[15][14]
  •   Атанас Танасока, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Вангел Иванов, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОК[14]
  •   Георги Иванов Грозев, български революционер[7][14]
  •   Георги Иванов Костов, български революционер[14]
  •   Георги Лимонов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Гьошо Кьосев, български революционер, убит при Габрово, Горноджумайско[14]
  •   Дельо Петров[14] Тушински, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО в 1915 година[16][17]
  •   Димитър Кръстев Болчуков, български революционер[14]
  •   Димитър Мисата, български революционер[14]
  •   Димитър Тушински, български революционер от ВМОРО, мъгленски войвода през 1906 година,[18] вероятно идентичен с Димитър Болчуков или Димитър Мисата
  •   Иван Грозев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Иван Любомов (? – 1900), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 2 декември 1900 година в Горгопик[14]
  •   Кольо Гогчев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Бабяни[14]
  •   Коста Димитров Стафидов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Градобор[14]
  •   Нако (Атанас) Колев Стоев – Шоколада (1916 – 1944), български комунистически деец, секретар на ОК на РМС Стара Загора[19]
  •   Никола Минов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Тумба[14]
  •   Петър Иванов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Стойко Иванов Юруков (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година[7][14]
  •   Стоян Георгиев Шумков (Шумов), български революционер[7][14]
  •   Тодорчо, заместник на Лука Иванов след смъртта му, убит от завист от Иванчо Христов и Никола Иванов Кулиман[20]
  •   Толе Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Радня, Тиквеш[14]
  •   Христо Иванов Грозев, български революционер[7][14]
  •   Христо Траев Тоцев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
Починали в Тушин

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τούσιν -- Αετοχώρι
  2. Νομός Πέλλας: Από την Έδεσσα και πάνω, Η Καθημερινή, 30/7/2008
  3. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  4. Младенов, Кирил. Областта Меглен в Македония, Историко-етнографски преглед и народностни борби, София 1936, цит. по Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 306
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.
  7. а б в г д е ж з и к „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560
  8. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  10. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Αετοχώρι. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  14. а б в г д е ж з и к л м н о п р с „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 138, ISBN 9549514560
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.
  16. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 172.
  18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 172.
  19. Списък на убити партизани
  20. Пърличев, Кирил, „36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев“, ИК "Веда-МЖ", 1999 г., стр.?