Горна Нушка

селище в Гърция

Горна Ну̀шка (на гръцки: Μέταλλα, Метала, до 1934 година Άνω Δαφνούδι, Ано Дафнуди,[1] до 1927 година Άνω Νούσκα, Ано Нуска[2]) е село в Гърция, дем Довища.

Горна Нушка
Μέταλλα
— село —
Гърция
41.0789° с. ш. 23.7439° и. д.
Горна Нушка
Централна Македония
41.0789° с. ш. 23.7439° и. д.
Горна Нушка
Сярско
41.0789° с. ш. 23.7439° и. д.
Горна Нушка
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДовища
Надм. височина371 m
Население275 души (2001)

География редактиране

Селото е разположено на около 9 километра източно от демовия център Тополян (Хрисо), източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио).

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е по личното име Нушко, Нушка, умалително от Нушо, Нуша със с вместо ш на гръцка почва.[3]

В Османската империя редактиране

Жителите на Нушка (Горна и Долна) са късни преселници от село Драгуш, чиито развалини са край Хорвища.[4]

Гръцка статистика от 1866 година показва Нуска (Νούσκα) като село със 175 турци и 275 българи православни.[5] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ано Нуска (Ano Nouska) живеят 264 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Нуска (Nouska) е посочено два пъти – веднъж като село в Сярска каза с 42 домакинства и 110 жители гърци и втори път като село в Зъхненска каза със 154 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 318 българи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Горна-Нуска, малко село на СИ от Довища; при полите на Боздаг. То е предел между Сярската и Зъхненска каза. Долна Нуска, на разстояние от 1/4 час принадлежи на Зъхненската каза. Земя плодородна; искарва добър тютюн. Гръцка църква. 45 къщи, 200 жители. Всички християне, говорят турски без изключение.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горна Нуска брои 240 жители, всички турци християни.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Нуска (Nouska) има 115 жители гърци.[10]

В Гърция редактиране

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 47 бежански семейства и 198 души.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Ано Дафнуди, а в 1934 – на Метала.[12]

В 1953 година е построена църквата „Успение Богородично“.[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Горна Нушка на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Шейтан тепе[14] Σεϊτάν Τεπέ Дяволос Διάβολος[15] връх в Сминица на С от Горна Нушка (773,1 m)[14]
Чатал[14] Τσοταλ Дихалу Δίχαλου[15] връх в Сминица на СИ от Горна Нушка[14]
Сари Йолум[14] Σαρρή Γιολούμ Епимикес Έπίμηκες[15] връх в Сминица на С от Горна Нушка[14]
Каш[14] Κάσι Враходес Βραχώδες[15] връх в Сминица на С от Горна Нушка (960,6 m)[14]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 165.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 102.
  5. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124 и 146.
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 839.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  13. Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 септември 2019 г.
  14. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)