Горно Котори
Горно Кòтори (на гръцки: Άνω Υδρούσσα, Ано Идруса, до 1928 година Άνω Κόττορι, Ано Котори[1]) е село в Република Гърция, в община Лерин (Флорина), регион Западна Македония.
Горно Котори Άνω Υδρούσσα | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Лерин |
Географска област | Нередска планина |
Надм. височина | 897 m |
Население | 209 души (2021 г.) |
Пощенски код | 531 00 |
География
редактиранеСелото е разположено в Нередската планина, на 12 километра югоизточно от демовия център Лерин.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ XV век в Котори са отбелязани поименно 119 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Котори е споменато с 20 глави на семейства и двама неженени: Тошо, Храно, Михо, Степан, Калко, Коста, Димо, Стайко, Братан, Манко, Станиша, Михос, Мано, Леко, Татуш, Манол, Славей, Богдан, Йорг, Папа Тома, Койо и Тодор. Общият приход за империята от селото е 1515 акчета.[3]
В XIX век Горно Котори е село в Леринска каза, Османска империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кодорево като българско село.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Горно Котори (Gorno-kotori) е село в Леринска каза с 50 домакинства и 140 жители българи и 42 мюсюлмани.[5] Отделно в Костурска каза е посочено и селището Колори (Kolori) със 120 домакинства и 450 жители българи.[6] Според Стефан Веркович в 1889 година в селото има 56 български и 10 мюсюлмански домакинства.[7] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно Котори живеят 168 българи християни и 174 арнаути християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горни Котори е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 31 къщи.[9]
Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Чифлик Котори са изгорени всички 16 къщи.[10]
След въстанието цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Котри (Gorno Kotri) има 216 българи екзархисти и 120 албанци християни.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Котори (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция
редактиранеПрез войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1928 година е прекръстено на Ано Идруса.[14] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Котори има 74 къщи славяни християни и 6 къщи арнаути християни.[15]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Научов, Георги Василев, Димитър Божинов, Васил Траянов, Илия Митов, Христо Траянов, Христо Стойчев, Кръсте Йотов, Ване Когаров, Пандо Панов.[16]
В 1981 година селото има 333 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско“-арванитско като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво.[17]
Днес жителите на селото са преобладаващо „местни“, тоест от български произход и малко арванити. Занимават се със земеделие и скотовъдство. Селото празнува на 26 юли Света Петка и на 25 януари. Основната църква в селото е „Света Петка“, построена в 1462 година.[18]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Чакаларов дол[19][20] | Τσακαλούρα | Ликорема | Λυκόρεμα[21] | река на СИ от Горно Котори и на ЮИ от Плешевица[19] |
Вардицe[19] | Βάρδιτσε | Вардас | Βάρδας[21] | връх във Вич на ЮИ от Горно Котори[19] |
Качимаж[22] | Δάσος Κατσιμάζι | Плая | Πλαγιά[21] | гора на С от Горно Котори[22] |
Трап | Τράπ | Хандаки | Χαντάκι | |
Лазени[19] | Λάζενι | Лазарейка | Λαζαραίικα[21] | местност на С от Горно Котори[19] |
Белко | Μπέλκο | Аспрорема | Άσπρόρεμα[21] | река, минаваща през Горно Котори, ляв приток на Белкаменската река[19] |
- Преброявания
- 1981 – 333 души
- 2001 – 402 души
- 2011 – 229 души
Личности
редактиране- Родени в Горно Котори
- Апостолос Кацутас (Απόστολος Κατσούτας), гръцки андартски деец от четвърти клас[23]
- Васил Йотевски (р. 1944), северномакедонски историк
- Георги Василев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[24]
- Дине Стефанов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[25]
- Коста Атанасов (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 2 рота на 9 велешка дружина[26]
- Никола (Кольо) Димитров, български революционер
- Павел Георгиев Шопов (р. 1925), член на ЕПОН, войник на ДАГ (1946 – 1949) в дружина с командир Георги Калков, в 1950 година емигрира в Полша, а в 1962 г. със семейството си се установява във Варна, България, оставя спомени[27]
- Тане Наумов (1910 – ?), гръцки партизанин
- Христо Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 3 рота на 3 солунска дружина[28]
- Христо Стефанов (1888 – ?), български учител и революционер
- Български общински съвет в Горно Котори в 1941 година
- Христо Научов
- Георги Василев
- Димитър Божинов
- Васил Траянов
- Илия Митов
- Христо Траянов
- Христо Стойчев
- Кръсте Йотев
- Ване Когаров
- Пандо Панов[29]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 87
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110 – 111.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 321. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 294.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853 – 854.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1079. (на гръцки)
- ↑ а б Topografska Karta JNA 1:100.000.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 644.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 467. Посетен на 5 септември 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 114.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 488.