Горно Кòтори (на гръцки: Άνω Υδρούσσα, Ано Идруса, до 1926 година Άνω Κόττορι, Ано Котори[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Горно Котори
Άνω Υδρούσσα
Гърция
40.7003° с. ш. 21.4758° и. д.
Горно Котори
Западна Македония
40.7003° с. ш. 21.4758° и. д.
Горно Котори
Леринско
40.7003° с. ш. 21.4758° и. д.
Горно Котори
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Надм. височина 897 m
Население 229 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Нередската планина, на 12 километра югоизточно от демовия център Лерин.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Котори са отбелязани поименно 119 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Котори е споменато с 20 глави на семейства и двама неженени: Тошо, Храно, Михо, Степан, Калко, Коста, Димо, Стайко, Братан, Манко, Станиша, Михос, Мано, Леко, Татуш, Манол, Славей, Богдан, Йорг, Папа Тома, Койо и Тодор. Общият приход за империята от селото е 1515 акчета.[3]

В XIX век Горно Котори е село в Леринска каза, Османска империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКодорево като българско село.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Горно Котори (Gorno-kotori) е село в Леринска каза с 50 домакинства и 140 жители българи и 42 мюсюлмани.[5] Отделно в Костурска каза е посочено и селището Колори (Kolori) със 120 домакинства и 450 жители българи.[6] Според Стефан Веркович в 1889 година в селото има 56 български и 10 мюсюлмански домакинства.[7] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно Котори живеят 168 българи християни и 174 арнаути християни.[8]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Чифлик Котори са изгорени всички 16 къщи.[9]

След въстанието цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Котри (Gorno Kotri) има 216 българи екзархисти и 120 албанци християни.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Котори (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1928 година е прекръстено на Ано Идруса.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Котори има 74 къщи славяни християни и 6 къщи арнаути християни.[14]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Научов, Георги Василев, Димитър Божинов, Васил Траянов, Илия Митов, Христо Траянов, Христо Стойчев, Кръсте Йотов, Ване Когаров, Пандо Панов.[15]

В 1981 година селото има 333 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско“-арванитско като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво.[16]

Днес жителите на селото са преобладаващо „местни“, тоест от български произход и малко арванити. Занимават се със земеделие и скотовъдство. Селото празнува на 26 юли Света Петка и на 25 януари. Основната църква в селото е „Света Петка“, построена в 1462 година.[17]

Преброявания
  • 1981 - 333 души
  • 2001 - 402 души
  • 2011 - 229 души

ЛичностиРедактиране

 
Надгробният камък на Петко Накев (1890 - 1911) от Горно Котори, в Сиракюз, САЩ
Родени в Горно Котори
  •   Апостолос Кацутас (Απόστολος Κατσούτας), гръцки андартски деец от четвърти клас[18]
  •   Васил Йотевски (р. 1944), северномакедонски историк
  •   Георги Василев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[19]
  •   Дине Стефанов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[20]
  •   Коста Атанасов (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 2 рота на 9 велешка дружина[21]
  •   Никола (Кольо) Димитров, български революционер
  •   Павел Георгиев Шопов (р. 1925), член на ЕПОН, войник на ДАГ (1946 - 1949) в дружина с командир Георги Калков, в 1950 година емигрира в Полша, а в 1962 г. със семейството си се установява във Варна, България, оставя спомени[22]
  •   Тане Наумов (1910 – ?), гръцки партизанин
  •   Христо Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 3 рота на 3 солунска дружина[23]
  •   Христо Стефанов, български учител и революционер
Български общински съвет в Горно Котори в 1941 година
  •   Христо Научов
  •   Георги Василев
  •   Димитър Божинов
  •   Васил Траянов
  •   Илия Митов
  •   Христо Траянов
  •   Христо Стойчев
  •   Кръсте Йотев
  •   Ване Когаров
  •   Пандо Панов[24]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 87
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83.
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110-111.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 321. (на руски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  9. Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 294.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853-854.
  13. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  15. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.
  16. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  17. Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
  18. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 644.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66.
  22. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 467. Посетен на 5 септември 2015.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 114.
  24. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 488.