Отваря главното меню

Михаил Николов Розов, наричан Мишето,[1][2] е български просветен деец и революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание.

Михаил Розов
български революционер

Роден
Починал
1 август 1934 г. (59 г.)

Образование Загребски университет
Михаил Розов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е в 1874 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция. Брат е на дееца на ВМОРО Манол Розов. Учи в Костурското българско третокласно училище.[3] През 1896 година завършва с осмия, последен випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[4] В гимназията е привлечен към ВМОРО. След завършването си учи няколко семестъра философия в Загребския университет.[2] В 1896 година учителства в Дойран,[5] във Воден (1898) и за две години (1899 - 1902) става директор на българската прогимназия в Костур.[6]

 

Паралелно с просветната Розов заедно с Лазар Поптрайков и Кузо Стефов Розов развива и активна революционна дейност в родното си Костурско. През 1900 - 1901 Михаил Розов е в ръководния комитет в Костурско, а през януари 1902 година Гоце Делчев го поставя за легален член на ръководното тяло. През септември 1902 година е арестуван по разкритията на Йосифовата афера и лежи в Корчанския затвор до февруари 1903 година, когато е амнистиран[7].

На Смилевския конгрес е изран за член на горското представителство с Лазар Поптрайков, Манол Розов, Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. По време на Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Поптрайков, Розов и Чекаларов сформират наказателна чета в Костурско. След това Чекаларов е заменен с Иван Попов и с чета от 650 въстаници, се отправят през Леринското поле, Мориховските планини, Прилепско, а после и в Тиквешко където въстанието е много слабо. Михаил Николов се завръща с 400 четници в Костурско, където и четата се разпуска.

 
Михаил Розов
 
„Революционното движение в Костурско“, 1937

След неуспеха на въстанието заминава за България. Продължава да изпълнява мисии на ВМОРО, като веднъж пътува за среща със сръбски представители в Белград. През Балканските войни е на финансова служба в Македония, а през Първата световна война е войник от 18-а допълнителна дружина. След войната се установява във Варна, където е финансов чиновник и е участник в местното македонско братство и в Илинденската организация.[8]

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

Михаил Николов (Мишето) от с. Бобища, градски (класен) учител, свършил курса на българската реална гимназия в гр. Солун и няколко семестъра по философия в Загребския университет, ръководител и пополеколски районен войвода след Манол Розов, твърде рано напусна родната си страна, която много е очаквала от него.[2]

Подпомага издаването на Алманах Македония.[9] Умира във Варна на 1 август 1935 година. В 1937 година посмъртно излизат спомените му „Революционното движение в Костурско. Спомени“.[10][11][12]

ТворчествоРедактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 69.
  2. а б в Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.
  3. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
  5. Дневник на Михаил Розов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 67.
  6. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.
  7. Спомени на Георги Попхристов [1]
  8. Илюстрация Илинден, 1934, бр.59, стр. 2.
  9. Алманах Македония, фототипно издание от 1931 година
  10. Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  11. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 385 - 395.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 118.