Горно Сахране
Горно Сахране е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора.
Горно Сахране | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1389 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 453 m |
Пощ. код | 6151 |
Тел. код | 04357 |
МПС код | СТ |
ЕКАТТЕ | 16924 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Стара Загора |
Община – кмет | Павел баня Иса Бесоолу (ДПС; 2019) |
Кметство – кмет | Горно Сахране Янко Христов Янков - ГЕРБ |
Горно Сахране в Общомедия |
География
редактиранеСелото се намира на 3 km южно от Стара планина и 5 km северно от Средна гора, в западната част на Розовата долина. На два километра южно от селото преминава главен път №6 София – Бургас (европейски път E871). Най-близките градове до селото са Павел баня и Казанлък.[2] Надморската височина е 414 метра.
Населението има смесен етнически състав – през 2004 г. от 1575 жители 365 са роми и 287 – каракачани.[3]
Климатът е преходно-континентален. Наблизо минава река Габровница.
История
редактиранеРелигии
редактиранеВ селото се изповядва православно християнство и има църква „Рождество Богородично“ изписана през втората половина на 40-те години на ХХ век от зографския колектив на Николай Ростовцев[4] Храмовият празник до 1968 година е на 21 септември, а понастоящем – на 8 септември.
Обществени институции
редактиране- Основно училище „Васил Левски“.
- Ритуална зала
- Читалище „Светлина 1905“.
Читалището е основано през 1905 година. До 1960 г. то пребивава в различни сгради, докато тогава е решено да се построи собствена, която е завършена през 1965 г. През 1980 г. е наградено с орден „Кирил и Методий“ I степен за активната си и народополезна дейност.[3]
Към читалището функционира група за автентичен фолклор „Перуника“, която разучава, съхранява и популяризира горносахранските песни, обичаи и традиции. Има и естрадно-сатиричен състав, в който са гастролирали Стоянка Мутафова и Георги Парцалев.[3]
Ансамбъл „Каракачани“ популяризира каракачанския фолклор. Има турнета и в чужбина.[5]
В читалището е изложена етнографска сбирка, показваща бита на българите през вековете,[5] а библиотеката към читалището притежава 11 000 тома техническа и художествена литература. [3]
Икономика
редактиранеФирма „Габровница“ АД открива врати през 1943 г. като частно дървообработващо ателие. Към 2010 г. произвежда плоскости от дървени частици, фурнири и ламинати. [6] През 2006 г. предприятието е глобено от министъра на околната среда за изпускане в атмосферата на прах в концентрации, надвишаващи между 14 и 58 пъти пределно допустимите норми. Постановлението е обжалвано и отменено от Казанлъшкия районен съд.
Културни и природни забележителности
редактиранеВ центъра на селото има мини-зоопарк с ягуари, лами, сърни, елени, муфлони, крокодили, костенурки, орли, фазани, диви патици, щрауси, пеликани, японски петли, токачки и други екзотични животни.[5]
Редовни събития
редактиранеМестното културно-просветно дружество на каракачаните „Карамандра“ организира Илинденския каракачански събор ежегодно.[5]
На 8 ноември се провежда празникът на селото с концерти и много сергии. Селото също има и кукери, коледари и лазарки.
Спорт
редактиранеФутболният отбор на селото носи името ФК „Габровница“ – 04. Участник е в регионалната група. Играе своите мачове на стадион „Цвятко Радойнов“.[7] Най-доброто постижение е 4-то място в А ОФГ-Стара Загора през 2004/05 г. Треньор е Петко Димов. Спонсор на отбора е местният завод „Габровница“ АД. Отборът се състезава в Югоизточна В група.
Кухня
редактиранеГорносахранската кухня включва зеленчукова супа със сирене, чорба от зрял фасул и постен гювеч.[8]
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Телецентър Горно Сахране – Информация[неработеща препратка], посетен на 9 юни 2010
- ↑ а б в г 100 години "Светлина" в Горно Сахране
- ↑ Филева, Аделина. Николай Ростовцев – житейска и творческа съдба. // Бялатаемиграция в България. 2011. с. 268 – 275.
- ↑ а б в г ЗА СЕЛО ГОРНО САХРАНЕ
- ↑ GABROVNITSA AD Архив на оригинала от 2010-05-07 в Wayback Machine., посетен на 9 юни 2010
- ↑ Четири отбора в Югоизточната "В" група започват първенството с нови имена, посетен на 9 юни 2010 г.
- ↑ Дружество на каракачаните “Карамандра”, посетен на 9 юни 2010 г.